Елеонора Българска – забравената царица

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм

В двора на Боянската църква „Св. св. Николай и Пантелеймон“ в София е погребана българската царица Елеонора (1860–1917), втората съпруга на цар Фердинанд I. Гробът ѝ е обозначен с кратък надпис:

„Елеонора – царица Българска (22 август 1860 – 12 септември 1917)

Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“

За нея Иван Вазов пише:

„Жена венценосна, сестра милосердна,

Сестра на геройте из боя жестоки,

Царице, ти цяла любов си победна,

Душа изтъкана от чувства високи…”

Произход и ранни години

Елеонора Каролина Гаспарина Луиза е родена на 22 август 1860 г. в Берлин. Тя е принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц – дъщеря на принц Хайнрих IV и принцеса Луиза. Първият ѝ брак е с принц Хайнрих XXVII Ройс-Кьостриц, който е сред обсъжданите кандидати за български княз след Освобождението. След овдовяването си Елеонора се посвещава на благотворителна и медицинска дейност.

Като милосърдна сестра от Червения кръст участва на фронтовата линия в няколко военни конфликта, включително Руско-японската война (1904–1905), за което е отличена с руския орден „Света Ана“.

Брак с княз Фердинанд

След смъртта на българската княгиня Мария Луиза през 1899 г., Фердинанд остава вдовец с четири деца. Той търси съпруга, която да поеме грижата за тях и да се посвети на обществени дела. Великата княгиня Мария Павловна, която посещава България за откриването на паметника на Цар Освободител, му препоръчва своята братовчедка – вдовицата принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц, известна с благородство, милосърдие и скромност.

Бракът е сключен през 1908 г. след дълги преговори с Ватикана. Поради протестантската вяра на Елеонора и отлъчването на Фердинанд след покръстването на престолонаследника Борис в православната вяра, папата разрешава съвместна, но компромисна церемония, при която въпросът „съгласни ли сте да се ожените“ се задава едновременно на двамата, а отговор дава само Елеонора.

Няколко месеца след брака Фердинанд обявява Независимостта на България, а Елеонора става българска царица.

Обществена и благотворителна дейност

След пристигането си в България Елеонора отказва охолството, пристига без прислуга с обикновен пътнически кораб и веднага се посвещава на благотворителна работа. Сватбения си подарък от българския народ в размер на 150 000 лева тя използва за изграждане на санаториум за гръдноболни деца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил.

Елеонора участва в основаването на клонове на Българския червен кръст и активно подкрепя дейността на дружеството „Самарянка“. С лични средства подпомага болници, сиропиталища, училища за глухонеми и слепи деца и бедни семейства.

По време на Балканските войни (1912–1913) и Първата световна война царица Елеонора участва лично в медицинските дейности на фронта. Тя посещава лазарети, превързва ранени войници, осигурява храна и медикаменти. От нейния личен фонд се издържат болници с общ капацитет от над 400 легла.

За участието си в спасителни и медицински мисии е удостоена с ордена „За храброст“, което я прави единствената жена в българската история, носител на този орден.

Отношения с войниците и народната признателност

В спомените на милосърдната сестра Мария Хаканова се посочва, че царицата била „майка на войниците“. Ранените често ѝ пишели писма с молби за помощ или благодарност, а тя лично отговаряла на много от тях. При вестта за нейната болест войници от фронта ѝ изпращат колективни писма и подписки с пожелания за оздравяване.

През 1914 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън споменава България и нейната царица в свое обръщение към американския народ, призовавайки за помощ за пострадалите от войните българи.

 

Спасението на Боянската църква

През 1912 г. жителите на село Бояна решават да съборят старата църква и да построят нов храм. Елеонора изкупува с лични средства парцел за новата сграда, при условие, че старият храм бъде запазен. По този начин спасява средновековната Боянска църква, днес включена в списъка на ЮНЕСКО като един от най-ценните паметници на българската култура.

Последни години и смърт

През последните години от живота си Елеонора страда от тежко заболяване. Въпреки това продължава да участва в благотворителни инициативи и в подготовката на медицински мисии. През 1915 г. е поканена от президента Удроу Уилсън да посети Съединените щати, но поради влошеното си здраве пътуването не се осъществява.

Умира на 12 септември 1917 г. в манастира „Св. Димитър“ край Евксиноград. Според завещанието ѝ, всички лични средства са дарени на болници, санаториуми и бедни семейства. Последното ѝ желание е да бъде погребана „като прост войник“ до стената на Боянската църква.

Памет и следа

След смъртта ѝ войници, спасени от нейните грижи, ежегодно посещават гроба ѝ в Бояна до 1944 г. Поетът Кирил Христов отбелязва, че „не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото ѝ“.

След установяването на комунистическия режим гробът ѝ е осквернен и надгробният камък – премахнат. Възстановен е след 1989 г.

Днес на табелата пред гроба е изписано единствено името ѝ и евангелските думи:

„Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“

Липсва обаче информация за нейния живот и принос към България.

Елеонора Българска остава в историята като владетелка, посветила се изцяло на благотворителността, обществената дейност и опазването на българското културно наследство.

Източници: bulgarianhistory.org, Фейсбук, lentata.com