Йордан Лечков и "Новата мафия"
Безкрайно съм натъжена от всичко което става около Йордан Лечков. Родена съм в Сливен, обичам града си, ходя по неговите улици вече 50 години, познавам манталитета на хората му и неговото минало. Интересува ме и неговото бъдеще. Като изключим ларгото и фонтана пред общината, направени от един бивш кмет с името Петър Марков, никой друг кмет не съм запомнила с нещо подобно. Когато Йордан Лечков стана кмет, нещата започнаха да се променят видимо. И ако някой го отрича , то това може да бъде или слепец или невежа. Ще изредя няколко неща: живея на главната улица и имам наблюдения най вече там, но понякога ходя и по кварталите. Детските площадки в кварталите плюс уличното осветление в целия град - най после са освежени и възстановени. Обичам цветята - и виждам как се грижат и поддържат градинките по главната улица. Осветените красиви сгради на моя град също радват окото ми /Митрополията, театъра, съдебната палата, библиотеката, музея/. Става ми топло като минавам през зимата покрай тях. Сигурна съм, че не само аз съм доволна от това. Въбоще града ни започна да има по европейски вид, а това се отразява и на моето самочувствие. Усещам се, че стъпвам някак си по-така! Не зная доколко Йордан Лечков има пръст във всичко това, зная само че това стана, и продължава да става докато той е кмет. Не го познавам лично, но той е обществена личност и влиза в полезрението ми. От всичко което говори, още като беше футболист и до сега, разбирам едно - този човек обича Сливен, това си личи и в очите му и в това, което прави за града. Не искам и нямам врем да изреждам всичко. Разбира се, че няма безгрешни хора, не смятам, че той е идеалният човек , просто защото не съществуват такива, обаче този човек спечели моето уважение, за всичко което направи за моя град. Човек е устроен много странно, вместо да се радваме на успелите и щастливите хора, все още не можем да се преборим със завистта и алчността. Вглеждам се в лицата на хората, които участват в филма за Сливенската мафия. Човекът, който всички наричат Радото /също не го познавам/ - цялото му същество беше изпълнено от напрежение, някаква говежда агресия струеше от него, страшно ми стана... и тъжно. Запомних и името Елена Попова - как си стискаше устните тая жена и говореше със стисната челюст. Всъщност тя не говореше тя съскаше думи, които казани по този начин, не се чуват. Жалко. За разлика от тях Лечков не изглежда така. Гледала съм негови интервюта по телевизията, винаги е спокоен, с усмихнати очи, овладян и умерен, човек, който е наясно със себе си и със своята кметска политика. Абсолютно е прав, че не трябва да се плаща за несвършена или зле свършена работа. Вярвам, че Лечков няма да се огъне пред каквото и да е, той е спортист и това много му помага. Вярвам, че той ще продължи да прави красиви неща за моя град, който е и негов и на всички. Вярвам, че ще успее да запази усмивката си и доброто в очите си. Желая му го от сърце! "Прост народ - слаба държава", казал го е някой по умен и от мен и от всички писали в тоя форум. И след 100 години всички ще знаят кой е Йордан Лечков, защото това, което направи за Сливен ще остане. Освен това той си е историческа спортна личност, а всички останали ще бъдем забравени, все едно никога не ни е имало. Трудно се понася някой да е по-по от другите. Въшлив и завистлив народ сме.
Tova ne e istina. Vsiko koeto glasove pishe e palna izmama.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД