- Автор: БТА
- 22 Авг 2026
- 392
- 0
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган бе наречен "диктатор антисемит" в изявление, публикувано днес от канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху, предаде Франс прес. В текста се подчертава, че Израел ще действа срещу "опитите на Турция да дестабилизира региона". Турция е поискала от своя страна да се издаде червен бюлетин за международно задържане на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху по обвинение в геноцид. Междувременно напрежението между Турция и Израел се изостри до краен предел заради Сирия.
"Ердоган е диктатор антисемит, който подлага кюрдите на кланета, който изрази подкрепа за клането на терористичната организация "Хамас" и който угнетява собствения си народ", казаха от канцеларията на Нетаняху. Турция е поискала да се издаде червен бюлетин от Интерпол за задържането на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху по обвинение в „геноцид“, съобщи междувременно проправителственият вестник „Йени Шафак“, цитиран от БТА.
„Турция започна процес за издаване на червен бюлетин от Интерпол за задържане на виновните за нападението срещу (хуманитарната) флотилия „Глобал Сумуд“, между които се намира и израелският министър председател Бенямин Нетаняху“, заяви турският министър на правосъдието Акън Гюрлек, цитиран от турските медии. Искането е предадено на турското министерство на външните работи. Флотилията, пътуваща към Газа, беше прехваната през май т.г. от израелските сили на фона на засилено напрежение около хуманитарния достъп до анклава. Целта на активистите на борда бе да привлекат вниманието към хуманитарната ситуация в ивицата Газа, като пробият морската блокада, наложена от Израел.
Освен за Нетаняху Турция е поискала заповед за международно издирване и за още няколко лица, като поименно е споменат и друг израелски гражданин - Афек Москович. В пост в профила си в "Екс" министърът заявява, че издирването с червен бюлетин е поискано в съответствие с издадените от турските власти на 14 юли заповеди за арест на двамата по обвинение в „геноцид“.
Гюрлек посочва още, че Бенямин Нетаняху и Афек Москович са подсъдими за „престъпления срещу човечеството“, „геноцид“, „умишлено причиняване на телесна повреда“, „измъчване“, „повреждане на имущество“, „тежък грабеж“, „отвличане на транспортни средства“, „неправомерно лишаване на лица от свобода“ и др. „По никакъв начин не приемаме разбирането, че управлението на Нетаняху, провеждащо политика на геноцид в Газа, е неприкосновено и не може да бъде подведено под отговорност“, посочва още турският министър.
През последната седмица напрежението между Турция и Израел заради Сирия се изостри до краен предел, след като във вторник Израел атакува военновъздушна база в Северозападна Сирия и заяви, че тези действия са били предприети, за да се предотврати разполагането в нея на турски военни, съобщи междувременно Асошиейтед прес. Анкара, която поддържа тесни връзки със сирийското правителство и подпомага сирийската армия, е в силно обтегнати отношения с Израел. Всяка от двете противоборстващи си страни се опитва да ограничи влиянието на другата в съседна Сирия.
При атаката срещу базата Абу Духур, намираща се в северозападната провинция Идлиб, са нанесени осем удара по пистата ѝ, но няма щети, нито жертви, съобщи сирийската държавна телевизия. Сирийският външен министър Асад аш Шибани каза пред репортери в Дамаск, че страната му осъжда „израелската агресия“ и добави, че нападението представлява „непредизвикана провокация, нарушение на сирийския суверенитет и пряка заплаха за регионалната и глобалната сигурност“.
Канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху заяви, че Израел е атакувал базата, защото Сирия е била „на прага да наруши договореното статукво по въпросите на сигурността“, като позволи разполагането на турски сили там. „Израел многократно предупреди Сирия, че това разполагане ще застраши израелската сигурност. Сирия избра да пренебрегне тези предупреждения“, се казва в изявлението.
Турското Министерство на външните работи осъди нападението и призова „международната общност да заеме по-решителна позиция за прекратяване на засилващата се израелска агресия в Сирия и да гарантира, че за тези действия, които представляват явно незачитане на международното право, ще бъде потърсена отговорност“.
В сряда Аш Шибани заяви в интервю за изданието „Аксиос“, че е дал на Израел ясно да разбере, че няма никакви планове за турска военна база в Абу Духур, предаде Ройтерс. Той добави, че действително няколко дни преди удара турски офицери са посетили обекта, но подчерта, че визитата е била в рамките на „продължаващото сътрудничество в области като обучението и обмяната на опит“.
В четвъртък турското Министерство на отбраната заяви, че в базата не е имало турска делегация нито преди, нито след удара и че Анкара ще продължи да помага на Сирия да развие свои собствени военни способности и инфраструктура. „За мира и стабилността в Сирия и региона е от съществено значение Израел да прекрати безразсъдните си атаки и да спазва нормите на международното право“, посочи ведомството.
Според източници на Ройтерс въпросът за разполагането на турски военни в Сирия е бил обсъден по време на необичаен телефонен разговор между Аш Шибани и шефа на израелската разузнавателна служба Мосад Роман Гофман, състоял се на 14 август.
Том Барак, американският посланик в Турция и специален пратеник на президента Доналд Тръмп за Сирия, написа в Екс, че Вашингтон „изпитва сериозно безпокойство от това, че новината за израелски удари по базата Абу Духур се е потвърдила, тъй като те представляват ненужно изостряне на обстановката, което не спомага за укрепването на регионалната сигурност“. Правителството на временния президент на Сирия Ахмед аш Шараа „нито води агресивна политика, нито приютява на своя земя прокси сили“ и многократно даде да се разбере, че предпочита напрежението в отношенията с Израел да бъде намалено, добави дипломатът. По думите му САЩ ще продължат и занапред да съдействат за насърчаване на диалога. Страни от региона като Катар, Египет и Саудитска Арабия също излязоха с позиции, осъждащи ударите.
Откакто правителството на президента Башар Асад падна от власт през декември 2024 г. след влизането в Дамаск на бунтовническите сили, напрежението между Турция и Израел не спира да се покачва. След свалянето на режима Израел нанесе стотици удари в цяла Сирия, чиято основна мишена бяха активи на сирийската армия, които Израел не искаше да попаднат в ръцете на новата власт. При това израелската армия пое контрола над буферна зона по границата, в която допреди това патрулираха сините каски на ООН, и продължава да я окупира и до днес, припомня АП.
Новата власт в Дамаск казва, че не иска конфронтация с Израел, но Израел така или иначе остава мнителен към новото правителство на ислямистките бунтовници. Засега преговорите, водени от година под егидата на САЩ за сключване на споразумение за сигурност, не са довели до значим дипломатически пробив.
В публикация в Екс израелският министър на отбраната Израел Кац предупреди турския президент Реджеп Тайип Ердоган „да не въвлича Турция в опасни авантюри в Сирия и да не изпитва решимостта на Израел да се защитава“, предаде Ройтерс.
Натовска Турция, която има 900-километрова обща граница със Сирия, беше важен играч в 13-годишната гражданска война, по време на която подкрепяше антиправителствените сили и на няколко пъти изпращаше свои войски на сирийска земя срещу кюрдски групировки, определяни от Анкара като заплаха за турската национална сигурност.
За Израел опасенията от иранското влияние по времето на Асад отстъпиха място на безпокойството от ролята на Турция, след като той бе свален от власт от бойците на Шараа, бивш командир от Ал Каида, създал си впоследствие топли отношения с Вашингтон, отбелязва Ройтерс.
Сред основните поводи за тревога за Израел са екстремисткото минало на новите управници в Дамаск и защитата на друзкото малцинство, живеещо от двете страни на израелско-сирийската граница и представляващо традиционен съюзник на Израел.
Тези безпокойства имат и много отчетлив обществен и медиен отзвук в Израел в навечерието на предстоящите там на 27 октомври избори. Социологическите проучвания засега сочат, че Нетаняху може да загуби, не на последно място и заради обвиненията към него за провал в сферата на сигурността около нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г.
Източник: БТА
