Йордан Христосков: Като процент от БВП България дава по-малко за пенсии от повечето страни в ЕС

<p>- Нищо неправилно няма. По закон беше предвидено, че пенсиите се увеличават с процент, който е между инфлацията и нарастването на осигурителния доход. С точно такъв процент бяха увеличени пенсиите през 2009 г. Тогава инфлацията беше около 12 %, а нарастването на осигурителния доход 26 %. Пенсиите бяха увеличени по швейцарското правило, тоест по средата &ndash; 50 на сто от инфлацията и 50 на сто от нарастването на осигурителния доход, което е 19 %. Така че през 2009 г. пенсиите бяха увеличени точно с 19 %. Единствената разлика е, че минималните пенсии бяха увеличени още в началото на годината с 10 %, а от 1 юли с още 9%. Другите пенсии пък бяха увеличени от 1 април с 10 % чрез едно преизчисляване с по-голяма тежест за една година осигурителен стаж от 1 % на 1.1% (това е увеличение с точно 10 %) и допълнително с още 9 % отново от 1 юли. Тоест ако има някакво отклонение, то се свежда до по-ранното увеличение на пенсиите, което обаче дава отражение единствено върху бюджета за 2009 г., не и за следващите години, защото точно с толкова по закон трябваше да бъдат увеличени пенсиите. Друг е въпросът дали управляващите трябваше да се съобразят с това, че България влиза в криза и увеличението трябва да бъде по-малко.</p> <p><strong>- Каква е вашата оценка от днешна гледна точка, трябваше ли да се съобразят?</strong></p> <p>- Просто тогава имаше по-големи възможности и слава Богу, че те бяха използвани за увличение на пенсиите, защото представете си, че те бяха останали на по-ниски нива &ndash; това щеше да означава много по-висок процент пенсионери да живеят в условията на бедност, тъй като сега пенсиите не се осъвременяват. Затова смятам, че не бива да обвиняваме някого, че се е възползвал от възможността да увеличи пенсиите. Онова, за което трябва да бъде упреквана много сериозно тройната коалиция, не е увелчението на пенсиите, а намаляването на осигурителните вноски на базата на допусканията, че щом като намаляваме осигурителните вноски и данъците, ще се подобрява събираемостта и ще изсветлява икономиката, тоест, че ще се декларират истинските доходи и много хора ще преминат от сивата в реалната или официална икономика. Това не се осъществи. По същата логика първоначално и правителството на ГЕРБ намали осигурителните вноски с 2 % и дори имаше планове за последващо намаление. След това обаче ги коригира с 1.8 %, тоест в момента осигурителните вноски са с 0.2 процентни пункта по-ниски, отколкото при тройната коалиция.</p> <p><strong>- Как ще коментирате твърденията на премиера, че увеличението на пенсиите през 2009 г. и до днес се отразява на хазната? Борисов заяви, че заради това увеличение настоящото правителство дава всяка година допълнително по 1 млрд. лв. от фискалния резерв за пенсии.</strong></p> <p>- Ако тръгнем по тази логика, това означав всяко следващо правителство да обвинява предишните. Правителството на Иван Костов свари минималната пенсия на 37 лв., а максималната на 111 лв. До края на мандата и минималната, и максималната пенсия се увеличиха почти двойно &ndash; от 111 лв. максималната стана първоначално 160 лв., а след това 200 лв., а минималната пенсия стана 67 лв. Трябваше ли тогава правителството на Сакскобургготски да обвинява Костов, че плаща увеличението, което е направил той? По същия начин по времето на управлението на НДСВ пенсиите нараснаха също доста съществено. Трябваше ли тройната коалиция да обвинява НДСВ? Между другото такъв процес се наблюдава във всички страни, които индексират пенсиите си с процент между нарастването на дохода и индекса на потребителските цени или инфлацията, тоест по швейцарското правило. Така че това е абсолютно несъстоятелно. Що се отнася до източника, с който се финансират пенсиите, всеки трябва да търси най-подходящия източник. Не смятам обаче, че точно фискалният резерв е източникът, от който трябва да се финансират пенсиите.</p> <p><strong>- Всъщност какво е състоянието на НОИ, та се налага пенсиите да се плащат от фискалния резерв?</strong></p> <p>- Не НОИ е в тежко финансово положение, защото ако питате пенсионерите дали са доволни от пенсиите си, ще ви кажат, че не са доволни и че инфлацията от последните години е намалила чувствително покупателната им способност. Проблемът е в това, че приходите в бюджета са по-ниски от предвиденото, че икономиката не работи и че безработицата е висока. Ако половината от тези, които са безработни сега, работеха, от тях щеше да има двоен принос &ndash; веднъж те ще плащат данъци и осигурителни вноски, което означава, че осигурителните фондове ще имат по-големи приходи и второ, те няма да са в списъка на получаващите обезщетение за безработица. Така че проблемът е в икономиката, проблемът е в събираемостта на осигурителните вноски и на данъците. Събираемостта е много лоша, защото контролът е много слаб независимо от показните акции. А когато не достигат текущите приходи и от бюджетни излишъци се минава към бюджетни дефицити, тогава се посяга на фискалния резерв, което е много опасно.</p> <p><strong>- Кой е виновен за това, кризата ли?</strong></p> <p>- Кризата се отразява почти еднакво на всички страни, не само на България. Според мен има доста вътрешни проблеми. Няма яснота по отношение на приоритетите в икономиката. Голяма част от министерствата на практика не изпълняват функциите си &ndash; например Министерството на икономиката по привличането на чуждестранни инвеститори. Виждате с какви екзотики се занимава сегашният министър, който щеше да докарва тук араби, които да строят писти за Форумила 1. В последните години ние нямаме един сериозен чуждестранен инвеститор, който да създаде трайни работни места. Така че не само кризата, но и отсъствието на приоритети в развитието на икономиката. По своему строителството на магистрали е едно добро начинание, но магистралите създават работни места само за някакъв кратък период от време и след като бъдат построени няма да има работни места. Така беше и при бума на строителството по време на управлението на тройната коалиция. Онова, от което се нуждае българската икономика, са постоянни работни места в преработващата промишленост, свързани с местните суровини или с новите технологии. В тази посока трябва да се развиваме, там трябва да създаваме трайни работни места. Ние нямаме свое място в световната икономика, България с почти нищо не е известна по света. Ако вземете кошчето на един българин или найлоновата торба, с която той изхвърля сутрин отпадъците си, там ще откриете опаковки от икономиките на Япония, на Китай и на почти всички европейски страни. Ако вземете торбата с отпадъци на един западноевропейски гражданин, там няма да откриете почти нищо българско. Да не говорим за Япония, Китай или САЩ. Тоест нашата задача е да се впишем в световната икономика. За съжаление обаче и предишното правителство, и особено това правителство не положиха никакви усилия, за да направят нещо в тази област.</p> <p><strong>- Някои от пенсионерите твърдят, че не просто нямаше увеличение на пенсиите в рамките на този мандат, но дори отчитат, че пенсиите им са намалели?</strong></p> <p>- Обезценяването на пенсиите или спада на реалния им размер се дължи на това, че цените растат, а пенсиите остават на едно и също ниво. През последните три години и средната, и минималната, и максималната пенсия загубиха покупателната си способност и то я загубиха в много по-голяма степен, отколкото е официално отчетената инфлация за тези години. Потребителската кошница на пенсионера е доста по-различна от общата потребителска кошница, от която се изчислява т. нар. хармонизирана инфлация във всички страни на ЕС. Пенсионерът потребява много по-тесен кръг от стоки и услуги, чиито цени нараснаха много по-бързо, отколкото цените на останалите стоки и затова обезценяването на пенсиите е с близо 20 %. Попитайте един пенсионер какво потребява и той ще започне с тока, парното, водата, телефона и ще ви каже с колко са поскъпнали, както и колко е давал преди и колко дава сега. Лекарствата също са едно огромно перо в разходите на пенсионерските домакинства. Така че имаме реален спад на жизненото ниво на пенсионерите. Увеличението на средната пенсия, което се наблюдава, се дължи на структурни фактори, изразяващи се в това, че от този свят за съжаление си отиват възрастните хора, чиито пенсии са по-малки поради това, че тогава, когато те са работили, се е изисквал по-малко стаж &ndash; стажът влиза в пенсионната формула. Сега една новоотпусната пенсия е по-голяма и тъй като годишно поради смърт се прекратяват около сто хиляди пенсии и се отпускат нови сто хиляди, като новите са малко по-високи, оттам се наблюдава едно леко повишение на средната пенсия. Но реално покупателната им способност пада и най-лошото е, че с последните промени в законодателството това обезценяване на пенсиите ще продължи.</p> <p><strong>- Кои промени имате предвид?</strong></p> <p>- Имам предвид промените, които бяха провокирани от министър Симеон Дянков. До края на миналата година по Кодекса за социално осигуряване (КСО) беше предвидено пенсиите да се увеличават ежегодно по швейцарското правило. Независимо, че не се прилагаше, то все пак беше факт в КСО, а в закона за годишните бюджети се казваше, че няма да има индексиране на пенсиите. Министър Дянков предложи и група народни представители в парламента подкрепиха от 2013 г. пенсиите да се увеличават само с процента на инфлацията. При едно нарастване на доходите средно с около 5-6 % годишно, а увеличение на пенсиите само с процента на инфлация, която се очаква да бъде около 2 %, средната пенсия и въобще пенсиите ще изостанат като процент от работната заплата или от осигурителния доход. Ако сега съотношението между пенсията и брутния доход, тоест дохода преди да се платят данъци и осигуровки, е 46.5 на сто, от 2020 г. с прилагането на този начин на индексиране пенсиите ще станат 37.6 на сто от брутния доход. Тоест това е под онези 40 %, които Международната организация на труда счита, че са стандарт и че пенсията не бива да бъде по-малко от 40 % от работната заплата, която е получавал човек преди пенсиониране. В ЕС считат, че този стандарт трябва да бъде минимум 45 на сто. Другата промяна, която беше договорена със синдикатите през 2009 г. и влезе в сила през 2010 г. е, че от 2017 г. стойността на една година стаж в пенсионната формула трябва да стане от 1.1 на сто на 1.2 на сто. Това означава, че през 2017 г. трябваше да има едно ново повишение на всички пенсии за трудова дейност с 10 %, както беше през април 2009 г. Този текст обаче също отпадна от КСО, което ще породи отново проблема стари-нови пенсии. Новоотпуснатите пенсии, които се отпускат на база по-висок доход за последните 12 месеца преди пенсиониране, ще бъдат много по-високи, отколкото старите пенсии за един и същи стаж. Освен това новите пенсии ще се отпускат със стойност 1.2 % за една година стаж, а старите няма да бъдат преизчислени, така както стана през 2009 г. Така ще се появи една много сериозна несправедливост &ndash; хора, които са работили на едно и също работно място, но едните са се пенсионирали преди 2017 г., а другите след това, ще получат доста различни пенсии. А най-лошото нещо в една осигурителна система е да противопоставяш една група на друга.</p> <p><strong>- Много се говори за демографската криза, а премиерът Бойко Борисов непрекъснато обяснява колко много пари отиват за пенсии. Наскоро той заяви, че всяка година за пенсии отиват по 10 млрд. лв. Това ли е наистина сумата?</strong></p> <p>- Не, сумата, която отива за пенсии е по-малка &ndash; под 8 млрд. лв. Естествено, че тази сума ще нараства, но ние трябва да гледаме не абсолютната сума, която даваме за пенсии, а какъв процент от брутния вътрешен продукт даваме. България никога не е давала повече от 10 % от БВП за пенсии.</p> <p><strong>- И сега ли е така?</strong></p> <p>- И сега е така. Но с тези промени, които въведе Дянков, делът на разходите за пенсии като процент от БВП ще падне на 7.8 % при около 10.5 % средно в ЕС, а в страни като Австрия, Испания и Белгия около 14-15 %. Ние даваме много по-малко като процент от БВП. Така че когато говорим за тежест на възрастното население върху бюджета &ndash; т.нар. фискален натиск &ndash; не трябва да казваме колко милиарда даваме годишно за пенсии, а какъв процент от БВП са разходите за пенсии. И ето, аз твърдя съвсем отговорно, че България дава по-малко за пенсии от повечето страни, членки на ЕС.</p> <p><strong>- Въпреки тежката демографска криза?</strong></p> <p>- Тежката демографска криза е друг въпрос, свързан със застаряването на населението. Никоя страна обаче не е намалила и не е свалила процента от БВП, който харчи за пенсии, заради това, че населението й застарява. Напротив, има изчисления, че в някои страни тези разходи ще стигнат около 25 % и затова там въвеждат различни политики за т. нар. активно стареене, което означава, че хората, на които им предстои да се пенсионират, биват стимулирани да остават по-дълго на работа, въвеждат се стимули за работодателите да задържат тези хора на работа, въвеждат се най-различни форми на безплатно обучение на възрастните работници, за да могат те да се адаптират към променящите се условия на труд и т.н. Всичко това е свързано с политиките на пазара на труда. В България започнахме да увеличаваме пенсионната възраст без да сме подготвили пазара на труда да поеме тези хора. Така създаваме два проблема &ndash; единият е, че голяма част от тези хора ще останат безработни и ще получават обезщетения за безработица или пък ще търсят начин да се пенсионират чрез инвалидна пенсия, а другият проблем е, че като не сме подготвили пазара на труда създаваме конфликт с младите хора. Тоест възрастните остават на работа и по този начин не се освобождават работни места за младите хора. Това веднага води до летището и оттам тези младежи вместо да работят за нашата осигурителна система и да плащат данъци в България, подпомагат осигурителните системи на страните, в които отиват да работят. Така трябва да се погледне на демографската картина, а не просто да се казва: &bdquo;Ужас, населението застарява, затова дайте само да вдигаме възрастта за пенсиониране и да намаляваме разходите за пенсия&rdquo;. Това е една съвършено грешна политика или по-скоро това не е никаква политика, това е неразбиране, граничещо с неграмотност.</p> <p><strong>- Казахте, че плащането на пенсиите от фискалния резерв е много опасно. Какво имате предвид? Както стана ясно, по този начин Борисов обясни изчезването на 3 млрд. лв. от фискалния резерв.</strong></p> <p>- Е, те не са дадени само за пенсии, нека да сме точни. Ако от резерва са давани пари за пенсии, това е в резултат на по-ниската събираемост, а не заради това, че някой е увеличил пенсиите преди Борисов. Това е несъстоятелна теза, не бива така да се говори. В съвременните пенсионни системи, в които работещото поколение финансира пенсиите на възрастните хора, все повече и повече освен осигурителни вноски се търсят и други източници. Или специалните резервни фондове като нашия Сребърен фонд &ndash; макар в други европейски страни тези буферни фондове да са създадени много по-рано &ndash; или с приходи от данъци, главно ДДС, което означава, че пенсионерите сами започват да финансират пенсиите си, особено като държиш ДДС на високи нива, както е в България. Но процентът на тези данъчни субсидии в пенсионните фондове е не повече от 20, максимум 25 %. В България стигнахме дотам, че почти 60 % от всички разходи за пенсии са от данъци и от други източници и само 40 % са от осигурителни вноски. Тоест пак се връщаме на онази грешна политика на неразумно намаляване на осигурителните вноски с допусканията, че това ще доведе до изсветляване на икономиката. Ако направим една равносметка, ще видим, че има почти двойно намаляване на осигурителната вноска за фонд &bdquo;Пенсии&rdquo; &ndash; през 2000 г. тази вноска беше 32 %, а сега е 17.8 %, като за родените след 1959 г. на практика тя е 12.8 %, защото 5 процентни пункта отиват в универсалните фондове. Това доведе до тези огромни дефицити. Приходите от осигурителни вноски като процент от БВП при старите ставки са били 10 % от БВП, тоест те почти изцяло са стигали за плащане на пенсиите. Сега те са 4.96 % от БВП, тоест два пъти по-малко. Тезата, че като намалим вноските ще имаме повече работни места, по-високи заплати, повече светла икономика и по-голяма конкурентоспособност въобще не се реализира. Ако тя беше вярна, двойното намаление на вноските трябваше да запази същия процент приходи от вноски към БВП или поне спадът щеше да бъде от 10 % на 8 %, а не 5 на сто. Това е основният проблем.</p> <p><strong>- Споменахте Сребърния фонд, намеренията на управляващите са и малкото, което е събрано там, да отиде за погасяване на външния дълг. Всъщност наскоро Борисов заяви, че най-много 20 % от фонда ще бъдат използвани с тази цел. Какъв е вашият коментар?</strong></p> <p>- Първо, Сребърният фонд има строго целево предназначение &ndash; с него трябва да се допълва част от дефицита в НОИ не по-рано от 2018 г. Всяко посегателство върху тези пари, независимо дали директно или чрез депозирането на част от тези пари в държавната банка за развитие, а след това емитирането на ценни книжа, които пък да бъдат закупени с тези депозирани средства в държавната банка за развитие и срещу получените пари от ценните книжа, които са същите пари, излезли от Сребърния фонд, да се изплати външния дълг, е манипулация. Да се използват парите от Сребърния фонд е изключително опасно, защото тази операция ще превърне едни истински пари, каквито са парите в Сребърния фонд &ndash; по-голямата част от тях сега са инвестирани в краткосрочни държавни ценни книжа на най-стабилните държави &ndash; в едни хартийки, които държавата евентуално би осребрила в истински пари, ако се наложи да се плащат пенсии, тъй като например икономиката не върви и приходите в бюджета са ниски. Ако обаче приходите в бюджета са ниски, това означава, че държавата няма да има пари да осребри тези хартийки и да даде истински пари срещу тях и това е огромният риск, който се крие, когато парите от Сребърния фонд се инвестират в български държавни ценни книжа. Затова още от самото начало законодателят след дълги дебати в Народното събрание прецени, че средствата в Сребърния фонд трябва да бъдат инвестирани в западноевропейски или американски ценни книжа, тоест на най-развитите страни, тъй като рискът трябва да се диверсифицира извън България. Защо сега имаме известно обезценяване на тези пари? Ами това нещо зависи от самия министър Дянков. Той е председател на Управителния съвет, който трябва да управлява тези пари и от самото начало той е трябвало да събере борда, да даде нареждане на БНБ да закупи по-дългосрочни ценни книжа, които обаче са категорично сигурни. Там доходността е по-ниска, но при всички случаи е над инфлацията и парите нямаше да се обезценят. Тоест онзи, който казва, че парите се обезценяват, е основен виновник за това, защото той не е свикал борда, който трябва да управлява. БНБ изпълнява нарежданията, които се дават от управляващото тяло, тоест от борда. Дянков е изненадан и се вайка, че парите се обезценявали, а не е ясно защо за изминалите близо три години не е свикал борда и не са дадени други нареждания за управлението на Сребърния фонд. В това отношение наистина тези средства трябва да се управляват по-активно. Но отново повтарям, в никакъв случай в ДЦК в България, в никакъв случай, защото това крие огромен риск. Ако попитате бабите и дядовците си, особено тези, които са работили през 50-те години, те ще ви разкажат, че у тях са останали едни хартийки, тъй като тогава срещу заплатите са им давали облигации за развитието на народното стопанство, за развитието на земеделието и т.н. Тези облигации се обезцениха.</p> <p><strong>- Как ще коментирате т.нар. пенсионна реформа на ГЕРБ, която бе прокарана в края на миналата година? Всъщност това ли е същината и какво трябва да се направи според вас, за да говорим за реална пенсионна реформа?</strong></p> <p>- Същинската пенсионна реформа беше направена в края на 1999 г. и влезе в сила през 2000 г., когато се смени парадигмата. Дотогава имаше само обществено осигуряване, а след това се създадоха т. нар. втори и трети стълб на капиталов принцип &ndash; вторият стълб включва задължителното допълнително капиталово осигуряване, а третият стълб доброволното капиталово осигуряване. Това е истинската реформа. И като философия, и като архитектура това, което се изгради като пенсионна система в България, съответства на най-модерните пансионни системи. И това може да се прочете във всички оценки за нашата пенсионна система, дадени от Световната банка, от Международната организация на труда, от Европейската комисия. Когато се водеха преговорите за влизане на България в ЕС пенсионната система въобще не присъстваше в т.нар. жълти и червени зони, тоест местата, където трябва да се направят промените. Тогава Европейската комисия прецени, че българската пенсионна система е изцяло координирана със системите на европейските страни. Това, което трябваше да се направи обаче, беше да се създадат автоматични механизми, с които пенсионната система да се адаптира към демографските промени &ndash; нарастването на продължителността на живота означава да се повишава възрастта за пенсиониране и да се съблюдава една пропорция, при която човек трябва да работи два пъти по-дълго от времето на получаване на пенсия.</p> <p><strong>- Нещо, което на практика се направи сега.</strong></p> <p>- То се направи, но се направи на базата на политически пазарлъци и на политически инатлъци. Аз съм привърженик на автоматичните механизми. Тоест взимаме статистическите данни и казваме: &bdquo;За последните три години средната продължителност на живота в България е нараснала с една година, тоест в следващите три години повишаваме пенсионната възраст с по четири месеца&rdquo;. Ако имаме по-голямо нарастване, ще повишим с повече, ако е по-малко &ndash; с по-малко. Тогава политиците не могат да играят в тази игра. Това нещо трябва да бъде записано в закона и хората да си знаят, че нарастването на продължителността на живота и подобряването на здравния статус означава, че те ще работят по-дълго.</p> <p><strong>- Казахте, че нашата пенсионна ситема е координирана с европейските, не е ли обаче твърде малък делът на втория и третия стълб, тоест на личните пенсионни сметки?</strong></p> <p>- Първоначално беше замислено при 32 % осигурителна вноска за фонд &bdquo;Пенсии&rdquo; с постепенно нарастване на вноската във втория стълб да се стигне до 10 %. В момента вноската там е 5 %. Също така въвеждането на плоския данък в много голяма степен обезсмисли данъчните преференции за доброволното осигуряване. Ето, аз се осигурявам доброволно още преди 2000 г., тъй като още тогава имаше пенсионни фондове, но след 2000 г. те бяха вече добре регулирани със създаването на държавния регулатор. Тогава максималната данъчна ставка беше 29 на сто, което означава, че ако аз заделя в рамките на една година например пет хиляди лева, 1500 от тях са данъчните преференции, които аз ползвам. Сега при 10 % данък върху доходите на физическите лица данъчната преференция вече губи своя смисъл. Освен това данъчните преференции за работодателите от много години насам си остават 60 лв. за един работник месечно, при това тези 60 лв. са или за допълнително пенсионно осигуряване или за безработица. Пак толкова са данъчните преференции за животозастраховане или за доброволно здравно осигураване. Тоест тези стълбове, за които вие говорите, а аз лично бях човекът, който най-много настояваше да се въведат втори и трети стълб в България, имат своя смисъл, когато вноската е по-голяма и когато имаш повече данъчни преференции за доброволното осигуряване. Например много отдавна се предлага данъчните преференции за родените преди 1959 г. като мен, които не участват в задължителното осигуряване във втори стълб, да бъдат 20 на сто от данъчната основа. Това нещо не се приема, напротив премина се към плоския данък, премахна се необлагаемия минимум, при което пострадаха бедните хора, а чрез ниската данъчна ставка се изпраха страшно много мръсни пари. Това е фактът за плоския данък. Нито събираемостта се подобри, нито икономиката изсветля. Всички изследвания &ndash; и наши, и международни &ndash; сочат за България около 30 % неофициална икономика и преди намаляването на дънците, и след намаляването на данъците.</p> <p><strong>- Защо въвеждането на плоския данък в Естония например проработи, а у нас не?</strong></p> <p>- Нека да бъдем точни &ndash; в Естония плоският данък е на ниво 21 % и има необлагаем минимум. Ние сме единствената страна без необлагаем минимум. Едно изследване на KPMG показва, че България е страната с най-ниски данъци и осигуровки и с най-старо население. И ние вместо да търсим решение на този проблем пищим, че някой преди нас вдигнал пенсиите и видите ли аз плащам пенсиите на Станишев. Това е толкова глупаво, че всеки нормален човек би се смял на подобно нещо. Но ние сме страната на абсурдите, така че...</p> <p><em>Проф. д-р Йордан Христосков е дългогодишен управител на НОИ. Заместник-ректор е на Висшето училище по застраховане и финанси. <br /></em></p>