- Автор: "24 часа"
- 14 Яну 2026
- 1998
- 18
Все повече ще се учим на „сглобки", „съвети за съвместно управление" и други комуникационни конструкции, които да изградят политическа култура и променят българския парламент, казва бившият финансов министър в интервю за Румяна Денчева и "24 часа".
Още акценти: Личното ми мнение е, че Румен Радев никога няма да слезе на политическия терен- това е негово право, никой не може да му го отнеме. По-успешни не сме били никога, посоката е правилна. Лошото е, че колкото по успешни ставаме, толкова е по-трудно да ставаме по-успешни. Прощавайте за играта на думи. Звучи непопулярно, но колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените. За да не се вдигат данъци трябват мерки в разходната част, което е политическо предизвикателство. Ако все пак се наложи, по-добре да са косвените, а не преки. Дано да не съм прав, но отново влизаме в период на служебни правителства и липса на качествено управление. Най-големият проблем на служебните кабинети е, че се губи политическата отговорност
- Еврото дойде без големи проблеми и инфлационен шум, г-н Горанов. Очаквахте ли това да се случи така?
- По-скоро да. Беше създадена истерия относно прехода към еврото, което накара много хора да се запасят с налични левове в края на годината. Подготовката на търговските банки и на БНБ се оказа на ниво. Хората посрещнаха с вълнение еврото и проявяват търпимост и любопитство. Приятната изненада е, че Българските пощи се справят добре, а бяха подозирани за слабо звено. Слабото звено се оказаха малките търговци, които не положиха достатъчно старание да се заредят с евро, и на практика ролята на най-голяма трансмисия за конвертиране на лева в евро се падна на големите търговски вериги.
- Пътят до него не бе кратък и гладък. Кой го направи такъв?
- Финансовата криза от 2008 г. отложи за дълго дебата за разширяване на еврозоната. Когато изглеждаше, че нещата се подреждат, дойде фалитът на КТБ и трябваше да се положат съществени усилия за възстановяване на доверието в БНБ и в държавата като цяло. Ако си спомняте, през 2016 г. проведохме цялостна ревизия на активите на финансовата система. Така наречените AQR (буквален превод - “проверка на качеството на активите”) повишиха доверието във финансовата ни система и бяха предпоставка за следващите стъпки. В началото на 2018 г. използвахме българското председателство на Европейския съвет, когато гласът ни се чуваше по-силно, за да поставим въпроса за присъединяване на българския лев към ERM II. Помогнахме и на Хърватия, като проправихме пътеката за разширяване на еврозоната. За съжаление, когато трябваше да бъдем активни, управляващите през 2022 г. и в частност Асен Василев не си мръднаха пръста. Премиерът на Хърватия Пленкович обикаляше европейските столици и лобираше за влизането на Хърватия и можехме да влезем заедно. Получавах обаждания от Брюксел няма ли и ние да се възползваме от момента, но в България това не беше важно. Казвам това, за да отнема и най-малката възможност някой незаслужено да си припише роля за еврото.
- Отменихме валутния борд. Готови ли са политиците ни да работят без усмирителна риза, каквато бе бордът?
- Винаги съм казвал, че глупости могат да се правят и в левове, и в евро. Искам да разясня, че по-голямата част от правилата на валутния борд са част от правилата, по които функционира евросистемата. Най-важното ограничение се запазва – забранено е на БНБ да финансира правителството. Разбира се, има и други правила, които са част от Пакта за стабилност и растеж, като например ограниченията за дефицита до 3 процента годишно и дълга до 60 на сто от БВП.
- Очаквате ли още инфлация заради еврото, въпреки че търговци вдигаха цени предварително?
- Контролирането на инфлацията около 2% е основният мандат на Европейската централна банка и тя се справя много успешно с него. Ако мога да си позволя лично мнение, единственият и колеблив момент беше, когато допусна за много дълго време отрицателни лихви, но кой съм аз да имам мнение по лихвената политика на ЕЦБ.
Иначе според мен, колкото и непопулярно да звучи, колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените (инфлацията). Средната заплата през 2009 г. беше 650 лева, а през 2025-а е 2549 лв. Минималната работна заплата беше тогава 240 лв., а сега преди увеличението е 1077, а след него - 1213 лв., или 620,20 евро. Покупателната способност, освен че дава възможност да потребяваме повече, през цената на труда влияе на цените на продуктите и услугите, които произвеждаме и купуваме.
Вярвам в едно - по-успешни като общество не сме били никога и посоката е правилна. Лошото е, че колкото по-успешни ставаме, толкова е по-трудно да ставаме по-успешни. Прощавайте за играта на думите!
- Бели, сиви и черни пари надуваха имотния пазар. Ще се спука или ще се свие до нормални размери и без намеса на БНБ?
- Не знам дали сивата икономика е основният фактор за надуването на имотния пазар. Имаме културологични, народопсихологически и икономически причини за огромния интерес към търсенето и предлагането на недвижими имоти. От една страна, българският родител се стреми традиционно да подсигури подслон на децата си. Но за мен по-важният фактор е липсата на инвестиционна и бизнес стратегия в хората и предприемачите. От една страна, липсата на развит капиталов пазар и относително ниската финансова грамотност правят инвестицията в недвижими имоти една от най-предпочитаните. От друга страна, инвеститорите виждат в жилищното строителство относително лесна стопанска инициатива и бърза обращаемост на капиталите, с които разполагат. Добрата новина е, че правителството на Росен Желязков стартира инициативата за въвеждане на държавни ценни книжа, които да се купуват директно от гражданите, което би могло да даде инвестиционна алтернатива. Не на последно място, големите годишни ръстове на цените на недвижимите имоти и присъединяването към еврозоната правят този тип инвестиция много атрактивна за чуждестранни граждани с цел спекулативна доходност.
- При последния ни разговор допуснахте, че може да се наложи вдигане на данъци. Размина ли ни се, или просто се отложи?
- Поздравления на екипа на Министерството на финансите, на Теменужка Петкова и на Росен Желязков за това, че успяха да задържат бюджета в относително разумни рамки през 2025 г. Това, разбира се, не дава отговор на въпроса как ще преодолеем натрупаните дисбаланси във фиска от последните няколко години и желанието за все повече и повече разходи. Нашата данъчна система може да издържи на ниво на разходи до 40 на сто от БВП и всеки опит този размер да бъде надхвърлен означава дефицит и дълг. В този смисъл, за да не се вдигат данъци, ще се наложи да се предприемат мерки в разходната част, което е политическо предизвикателство. И продължавам да смятам, че ако въпреки всичко се наложи увеличаване на данъци, по-добре е да са косвените, а не преките!
- Да, но често загатвате, че дефицитът не е 3%, а доста повече и това ще стане ясно? Ако сте прав, какво следва?
- Технически погледнато, екипът на Министерството на финансите начело с министър Петкова успя да вмести държавната сметка до 3% за 2025 г. През последните няколко години обаче ангажиментите на държавата на база на действащите закони доста натежаха. Да вземем дори само общинските инвестиционни проекти за близо 4 млрд. евро - не съм сигурен, че са обезпечени с ресурс за 2026 г. според очакванията на кметовете, а камо ли до жизнения цикъл на проектите.
Връщам ви към преразпределителната роля на държавата – с тази данъчна система можем да харчим до 40 на сто от БВП, ако видите проект с по-висока преразпределителна роля, чакайте вдигане на данъци!
- Ще се намерят ли кабинет и парламент, които да спрат автоматизма, с който растат доходите в публичния сектор?
- Мисля, че всички осъзнават, че подобни механизми не могат да са част от фискалните ни правила. Дебатът за последния бюджет показа, че има “здрави сили”, които да задържат държавната сметка в традиционно благоразумния хоризонт от последните години. Има, разбира се, и икономисти с власт, които смятат, че сме си загубили времето с това да не харчим повече, отколкото изкарваме, и че нивото на държавния дълг е безсмислено ниско на фона на неразвитата инфраструктура и примерите на другите държави от ЕС. Аз лично не вярвам в тази концепция и не я споделям.
- Кога политиците ще разберат, че пенсията е отложен доход, а не социална помощ? И няма да сочат с пръст пенсионерите като виновници за дебалансирането на бюджета?
- И сте права, и не сте. Със сигурност пенсионерите не са виновни за нищо и със сигурност пенсията не е социална помощ. Проблемът е, когато се опиташ да превърнеш пенсията в социална помощ, разрушавайки основните принципи, на които е изграден пенсионният модел в България. Решенията за увеличаване на пенсионните доходи извън швейцарското правило и изпреварващото нарастване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на практика счупиха принципа “принос - права” и намалиха мотивацията за осигуряване върху реалните доходи. Затова не е лошо да се помисли тази част от пенсионните плащания, която е разликата между полагаемия се размер на пенсията и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, да премине към системата на социалното подпомагане.
- В дългова спирала ли сме? Късно ли е да спрем?
- Когато държавният дълг нарасне много, проблемът е, че разходите за лихви по дълга изместват продуктивните разходи в бюджета. Не смятам, че сме там, но темпото на поемане на дълг в последните години е доста притеснително. Липсата на бюджет за 2026 г. само отлага огромните ангажименти, които държавата е поела и които изискват решителни и непопулярни мерки.
- Има ли решения на служебни кабинети, които са заплаха за финансовата ни стабилност? Например “Боташ”.
- От моя опит най-големият проблем на служебните кабинети е, че се губи политическата отговорност. Допреди “домовата книга” отговорността се преместваше от партиите към президента. След домовата книга отговорността се пренася от президента към чиновници, с което и минималната политическа отговорност се губи. Всички казват, че това е идея на Христо Иванов. Аз не съм бил там, но подобна идея е политически недалновидна и влошава качеството на управление на държавата в период на политическа криза. От ГЕРБ, когато тръгна дебатът за промяна на основния закон, идеята беше да има постоянен парламентарен контрол върху действията на правителството, респективно президента. Не съм сигурен дали щеше да предотврати сключването на договора с “Боташ”, но със сигурност можеше дебатът да е по-пълноценен. Ако приемем, че този договор ще доведе до 6 млрд. разходи за България, на чия политическа сметка бихте го писали?
- Бих го написала в сметката на всички партии в парламента, които оставиха без контрол служебните кабинети. А вие?
- Права сте, но за добро или лошо, при решението за договора за “Боташ” конституцията не допускаше съществуването на Народно събрание при служебно правителство. Иначе сте права – партиите бяха там на терен.
- Как се прави бюджет преди избори? Удължителният ще работи до март, а след това?
- Липсата на бюджет е проблем. Не е новост, но е проблем. За добро или лошо, Законът за публичните финанси лимитира безвремието и принуждава партиите да приемат фискална рамка. В период на политическа криза и безвремие смислените решения нямат много пространство, но очевидно това ще е част от уроците на политическата среда от последните години. Повече никой няма да е с над 70-80 народни представители и все повече ще се учим на “сглобки”, “съвети за съвместно управление” и други комуникационни конструкции, които да изградят политическа култура и да променят сегашното ниво на абстракция в българския парламент.
- Шегувате ли се? При тези гневни площади и “любезни” диалози между лидери на партии...
- Познавам повечето партийни лидери и мисля, че системните от тях съзнават ситуацията, в която се намираме. Добрата новина е, че това правителство подаде оставка без скандали и сръдни в коалицията. Като изключим инфантилните разделения, които се поставят от някои доктринално безпомощни словослагатели, имаме нова политическа ситуация. Вече ще управлява който може, а не който си мисли, че може.
- Какви са очакванията ви - едни или серия избори, нови партии и коалиции, нови мнозинства...
- Всички погледи са вперени в Румен Радев като потенциален партиен играч, който може да раздвижи политическия пейзаж. Лично моето мнение, което не почива на информация, а по-скоро на анализ, е, че Румен Радев никога няма да слезе на политическия терен. Но това е негово право, което никой не може да му отнеме. Ако, както смятам аз, Радев не влезе в уравнението, не очаквам значителни разминавания в подредбата на следващия парламент. По-скоро си мисля, но дано да не съм прав, че отново влизаме в период на служебни правителства и липса на качествено държавно управление.
- Политическата криза ще отложи ли позитивите от еврото?
- Позитивите от единната европейска валута са в много измерения. Ето например преминаването към евро увеличи индекса на БФБ с 14 на сто до 18-годишен връх, и то само за една седмица. Разбира се, политическата криза влошава качеството на управление и намалява потенциала на икономиката ни. По време на служебните правителства и сглобката еврофондовете и Планът за възстановяване и устойчивост бяха почти спрели, докато само за 11 месеца екипът на правителството начело с Томислав Дончев успя да навакса няколкогодишно изоставане. На практика при престоя на Асен Василевв Министерството на финансите не е дошло нито едно евро по ПВУ. Първото плащане беше по времето на Росица Велкова и след това при Теменужка Петкова.
CV
- Завършил математическа гимназия, магистър по икономика
- Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 г. като експерт
- От ноември 2014 до януари 2017 г. и от май 2017 до юли 2020 г. е финансов министър
- От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър
- За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г.
- На 29 юни 2018 г. с управителя на БНБ Димитър Радев подават писмо за намеренията на България за присъединяване към ЕРМ-2 и Банковия съюз
Източник: "24 часа"
