- 10 Sep 2020
- 71
- 2
„Ратко Младич изтръгна сърцата ни. Но Бог вижда всичко, а аз вярвам само в неговия съд”, казва Фатима Мужич, която е загубила всички мъже от семейството си в Сребреница, убити от войници на бившия босненски сръбски генерал, чийто процес започна в Международния наказателен съд за бивша Югославия в Хага.
<p>Нейните трима синове, съпруг, двама братя и баща са изклани в Сребреница след превземането на този град в Източна Босна от сръбските сили няколко месеца преди края на междуобщностната война (1992–1995 г.).</p>
<p>В клането, квалифицирано като геноцид от международното правосъдие, за което Ратко Младич ще отговаря, бяха убити 8000 мюсюлмански мъже и младежи в рамките на няколко дни.</p>
<p>Няколко жени, чиито мъже и синове са убити в Сребреница и Власеница, друг град в Източна Босна, са дошли да гледат по телевизията предаването на процеса в офиса на своята асоциация в Сараево.</p>
<p>Седнали около една маса, те гледат мълчаливо, въздишат, попиват сълзите си. Когато на екрана се появява Младич, лицата им се сгърчават.</p>
<p><img src="/uploads/editor/MLADICH.jpg" alt="" /></p>
<p><strong><em>Ген. Ратко Младич, военен лидер на босненските сърби </em><em>по време на конфликта</em></strong></p>
<p><em>„Бог да му даде най-лошото”</em>, прошепва 59-годишната Рамиза Гурдич, чиито двама синове, на 18 и 19 г., както и съпругът й и трийсетина членове на нейната фамилия са убити в Сребреница.</p>
<p><em>„Трябва да го осъдят бързо. Всички доказателства са там”</em>, възкликва Сабахета Фежич, която е загубила в клането син и съпруг.</p>
<p>На 11 юли 1995 г. двамата синове на Фатима Мужич били в Сребреница малко преди идването на сръбските сили, но били арестувани и екзекутирани в гората.</p>
<p>Фатима, мъжът й и по-малкият й син, на 16 г., отишли заедно с хиляди други хора пред военната база на ООН в Потокари, близо до Сребреница, равнина, превърната днес в мемоариал, където почиват 5137 жертви, намерени в общите гробове и идентифицирани.</p>
<p><em>„Отделиха мъжете от жените, най-напред моя съпруг, след това дойдоха да вземат сина ми Нуфик. Борих се с петима сръбски войници, за да го опазя, и припаднах”</em>, спомня си Фатима Мужич.</p>
<p>Останките от двамата синове и съпруга на Рамиза Гурдич са намерени и погребани в Потокари, последният от тях през 2010 г.</p>
<p><em>„Намериха само половината от скелета на по-малкия, Мехрудин. Днес всичко е свършено. Благодаря на Бог, че ги намерих”</em>, казва Рамиза.</p>
<p>Синовете на Хиба Сахбегович, Неджад и Кемал, били на 26 и 28 г. в началото на войната, когато войници от сръбските сили дошли да ги вземат от дома им във Власеница.</p>
<p><em>„Тичах след войниците, които ги отведоха в лагера за задържане във Власеница. Умолявах ги да ги освободят. Беше 31 май 1992 г., когато ги видях за последен път”</em>, разказва шейсетинагодишната жена.</p>
<p><img src="/uploads/editor/SREBRENICA.jpg" alt="" width="209" height="312" /></p>
<p><strong><em>Някои от жертвите в гробовете в Сребреница все още не са идентифицирани</em></strong></p>
<p>От всичките повече от 1700 жители на Власеница, убити главно в първите седмици на конфликта по време на кампанията за етническо прочистване, 600 все още се смятат за изчезнали според официалните цифри.</p>
<p><em>„Нито една присъда, произнесена в този свят, не може да облекчи мъката ми. Всяка сутрин, когато се будя, говоря на синовете си. След това се моля на Бог да вземе и мен”</em>, въздиша Хиба.</p>
<p>Превод: Галя Дачкова</p>
