Васил Василев: Повишаването на заплатите и пенсиите е за да се печелят избиратели

<p><strong>Г-н Василев, премиерът Бойко Борисов обяви в неделя, че минималната работна заплата ще се увеличи от 240 на 270 лв. Как ще коментирате това решение от позицията си на работодател? </strong></p> <p>Мисля, че в момента няма условия за увеличаване на минималната работна заплата. Пазарът не предполага ръст на минималната заплата. Всъщност от подобно увеличение ще понесе удар и без това намалената икономическа активност. Освен това повишаването на минималната работна заплата означава повишаване с някакъв подобен процент и на всички останали заплати. В случая обаче е по-важно, че парите за повишаването на заплатите и на пенсиите няма да дойдат от повишената производителност на труда, те няма да дойдат от увеличения износ на страната ни или от големите чужди инвестиции тук. Те ще дойдат от продажбата на държавните дялове например в електроразпределителните дружества, от продажбата на „Булгартабак” и други подобни активи. Това е печално, защото вместо да се продава на безценица държавният дял в ЕРП-тата, той трябваше да носи капитал. Най-разумно в този случай щеше да бъде, ако държавата използва за повишаването на пенсиите и заплатите парите, които тя получава като дивидент от тези дружества и които не са малко, макар да не е ясно доколко наистина ги получава. Лошото в случая е, че ще се продадат едни доходоносни дружества – нещо, което не би направила нито една частна фирма или банка – за да се вземат някакви пари, които да се разпределят. След което няма да има нито държавни дялове в тези дружества, нито ще има откъде да дойдат пари за следващото повишаване. Много по-разумно би било, ако този държавен капитал се използваше умело и рационално, за да носи достатъчно доходи, които след това могат да се използват за повишаване на пенсиите. </p> <p><strong>От друга страна обаче и съветите на Международния валутен фонд са в тази посока – правителството да повиши размера на фискалния резерв с постъпления от приватизация и продажбата на държавни активи. </strong></p> <p>Това, че нещо е казано от МВФ, не означава, че то е абсолютната истина. Глупаво е непрекъснато да слушаме какво ни казва МВФ. В такъв случай няма да ни трябват нито правителство, нито икономическо министерство. Тогава ще можем да използваме МВФ с тази цел и да изпъдим всички чиновници. Това не е национална политика. Фактът, че някой казва нещо отвън, не означава, че българската държава, българските данъкоплатци и работодатели трябва да се съобразят с него на всяка цена. Това може да отговаря на интересите им, но може и да не отговаря. </p> <p><strong>Казахте, че повишаването на минималната работна заплата не е свързано с увеличената производителност на труда. Тоест съображенията за това увеличение не са икономически, а политически. Как приемате твърдението на Бойко Борисов, че това не било предизборен популизъм? </strong></p> <p>Аз пък си мисля точно обратното. Борисов, естествено, ще твърди това, което отговаря на неговите интереси. Аз ще твърдя онова, което намирам за обосновано. Повишаването на заплатите и на пенсиите без реална икономическа обосновка е една класическа лява политика с цел да се спечелят избиратели, които да гласуват отново за някаква лява политика. В случая според мен това е точното обяснение и ако Борисов искаше твърденията му да се възприемат без резерви, то следваше да отложи тези свои действия за след изборите. Според мен очевидно става дума за политически жест, който цели да накара известна категория от населението да приеме и да повярва, че правителството работи за повишването на заплатите и на пенсиите. Тази категория хора не се интересуват от това откъде ще дойдат парите, дали ще дойдат от заеми отвън, дали с тези заеми ще бъдат натоварени техните деца и внуци и пр. За тях е важно да вземат парите днес и сега. Работата на държавника обаче не е да задоволява подобни искания, а да намери възможно най-обоснавано икономически и с оглед на националните интереси решение за увеличаването на заплатите и пенсиите. Пак казвам, настоящото увеличение не е обоснавано, тъй като не е свързано нито с повишаване на производителността на труда, нито с повишаване на чуждите инвестиции, нито с някакво драстично увеличение на износа или с разкриване на полезни изкопаеми, на петрол и т.н. Това е едно чисто политическо решение, което очевидно има политически мотиви. В това отношение има една мъдра приказка, която казва: „Не давай на гладния риба, а му дай въдица и го научи да лови риба”. </p> <p><strong>В същото време премиерът твърди, че увеличението на заплатите е станало възможно, тъй като икономиката се стабилизира и приходите в хазната са по-добри. </strong></p> <p>Да, ще има приходи от продажбата на държавните дялове, разбира се. Оттам идват „добрите” приходи. Те не идват в резултат на това, че мутрите са изтласкани от икономиката. Те не идват в резултат на това, че се произвежда повече и трудът на българите е станал по-производителен. Те идват от разпродажбата. Все едно човек да си продаде телевизора, за да си купи нов панталон. След това панталонът ще се скъса и той ще остане и без телевизор, и без панталон. </p> <p><strong>Как оценявате позициите по този въпрос на различните работодателски организации? Направи ми впечатление, че докато БСК и БТПП изразиха своите резерви по отношение на предстоящия ръст на минималната работна заплата, председателят на КРИБ Огнян Донев заяви, че подкрепя увеличението и че мнението му не се различава от това на синдикатите. Как ще коментирате този разнобой сред работодателите? </strong></p> <p>Т.нар. създадени или назначени работодателски организации и най-вече техните шефове винаги гледат да се присламчат към правителството, което и да е то, за да получат някакви облаги. Ако една работодателска организация одобрява увеличението на минималната работна заплата, то нейните членове не следва да са обвързани с това решение. Нека видим в такъв случай колко от тях ще подкрепят въпросното решение. Тук също има политика, макар и на дребно, има икономическо мишкуване в политиката, чрез което определени хора разчитат да реализират своите интереси. Разбира се, няма нищо лошо в това да одобряваш действията на правителството. Лошото е, когато това среща съпротивата на мнозинството от членовете на съответната организация и е в противоречие с техните интереси. Тогава е ясно, че върхушката на тази организация гледа да реализира своите собствени интереси, бидейки близо до правителството и подкрепяйки действията на управляващите в очакване да получи нещо в замяна. Всъщност така е било преди, така е сега и нищо чудно да продължи да бъде така и в бъдеще. </p> <p><strong>Преди повече от година разговаряхме с вас за антикризисните мерки на правителството. Тогава казахте, че „пакетът от мерки на правителството ще предизвика у хората чувството, че се прави нещо за излизането от кризата, но когато след време те видят, че и този пакет не е свършил работа, тогава разочарованието им ще бъде още по-силно и ясно изразено”. Дойде ли този момент според вас? </strong></p> <p>Не съм сигурен, че е дошъл, тъй като в природата на българина, а и на всеки човек е да се надява и да приема, че положението не е чак толкова лошо: „Може би аз не преценявам добре, може би съм малко сляп и нещата ще се подобрят, може би те не са толкова зле, колкото ми се струва”. Този изконен стремеж на човека винаги да вярва в по-доброто, което може да му се случи, и малко да си затваря очите за неприятните истини, които го очакват, може да даде обяснението на това, за което говорим. Но винаги идва моментът, в който очите се отварят пред жестоката икономическа действителност. Така е в Гърция, така е в Португалия, така е в Ирландия, така е във всяка една държава, в която правителството или правителствата в продължение на години са харчили безразборно пари, за да могат да се закрепят на власт. Когато дойде часът на истината и парите свършат, тези, които са били на власт, си отиват мирно и тихо – кой каквото могъл, заграбил. Останалите хора обаче остават лице в лице с голата истина. </p> <p><strong>Така е и у нас, но явно още не дошъл часът на голата истина. </strong></p> <p>Защото има още неща за продаване. Целта на всяко правителство през проследните 15 години е да продава, да продава на всяка цена. Никой не се е замислил как може собственоста на държавата или на общините да се управлява така, че да носи печалба, а не да се продава на безценица. Как тази собственост може да се използва като капитал и да носи приходи за общественото благо, а не да се вземат еднократно някакви пари, които да се изядат, да се окрадат или да се изпарят моментално и в края на краищата да не остане нищо. Така постъпваха преди, очевидно така правят и сега. </p> <p><strong><em>* Васил Василев е роден на 5 септември 1949 г. До промените през 1989 г. работи като журналист. Бил е кореспондент в Ливан по време на гражданската война там. По-късно възстановява фирмата „Братя Василеви”, създадена от неговия дядо. Той е основател на Съюза на работодателите и негов пръв председател.</em></strong></p> <p><em>С Васил Василев разговаря Димитрина Чернева.</em><br /></p>