- 15 Юли 2025
- 8009
- 32
Великобритания и Франция решиха да си сътрудничат по ядрените въпроси, за да "защитават" Европа, пише Даниел Депетрис в The Telegraph. Но дали съзнателно ще изберат да разменят смъртоносни удари с Русия? Да се надяваме, че никога няма да разберем.
Киър Стармър и Еманюел Макрон са безспорните лидери на Европа – или поне това се надяваха да заявят британският премиер и френският президент по време на тридневната си среща на върха в Лондон миналата седмица.
Трудно е да не се съгласим на този етап. Въпреки амбицията на канцлера Фридрих Мерц да направи въоръжените сили на Германия най-мощните в Европа, Берлин остава неохотен да говори от името на континента – и във всеки случай е малко вероятно много други европейски страни да подкрепят военното ръководство на Германия. Междувременно Полша може да харчи по-голям процент от БВП за отбрана от всеки друг в НАТО, но ѝ липсва институционалната тежест, за да организира общоевропейски отговор.
За съжаление или за щастие, Стармър и Макрон поеха бремето, защото никой друг няма да го направи. Така наречената "Коалиция на желаещите" в подкрепа на Украйна е по същество британско-френски механизъм, предназначен да изпрати сигнал до Вашингтон на Тръмп и да подкрепи Киев. И посланието е ясно: Европа, или поне големите европейски сили, поемат отговорност за своя регион.
Срещата на върха между Великобритания и Франция беше опит да се затвърди тази лидерска роля чрез серия от съвместни отбранителни инициативи, от изследвания на ново поколение противокорабни крилати ракети до координиране на съответните ядрени сили за възпиране и, ако е необходимо, реагиране на руски ядрени заплахи за Европа. Както се казва в прессъобщение от Даунинг стрийт 10, "всеки противник, заплашващ жизненоважните интереси на Великобритания или Франция, може да бъде посрещнат от ядрените сили на двете страни".
На хартия всичко изглежда сериозно. В исторически план суверенитетът, особено в областта на ядрените оръжия, е бил чувствителен въпрос за французите. Целта на това изявление, разбира се, е да накара противниците на Европа – най-вече руския лидер Владимир Путин – да се замислят два пъти преди да използват запасите си от 5500 ядрени бойни глави срещу Европа.
Ако обаче се задълбочите, се оказва, че дяволът не е толкова черен, колкото го представят. Всичко това напомня на историята с "Коалицията на желаещите" – тогава цялата решителност на европейците се оказа само на думи.
Проукраинската коалиция бе представена от европейския политически елит като демонстрация на европейската смелост във войната. Логиката бе следната: руския тиранин заплашва свободен и демократичен съсед, а европейските правителства обединяват ресурсите и политическата си воля не само за да спрат руснаците, но и за да гарантират, че всяко споразумение за прекратяване на огъня, постигнато между Киев и Москва, ще бъде спазено. По-важното е, че европейците не разчитат на САЩ да оркестрират действията им.
Но реалността е далеч по-прозаична. Великобритания и Франция може би са били склонни да разположат сухопътни войски и бойни самолети, за да поддържат мира в Украйна, но само ако имат подкрепата – четете защитата – на Чичо Сам. Стармър и Макрон направиха много грандиозни изявления, но без подкрепата на Вашингтон, те не са склонни да ги изпълнят.
Администрацията на Тръмп няма желание да действа като предпазен механизъм за европейците: в най-лошия случай това би довело американските военни до директен конфликт с Русия, която разполага с ядрени оръжия. В крайна сметка: без Тръмп европейската "Коалиция на желаещите" не показа особен апетит да направи каквото и да било, освен да създаде символична щабквартира в Париж за провеждане на по-нататъшно планиране.
Ядреното сътрудничество между Великобритания и Франция изглежда като продължение на този банкет. Да, и двете страни вече официално заявяваха, че техните ядрени арсенали ще могат да работят заедно – и вероятно ще го направят – в случай на изключителна заплаха за европейската сигурност. Но по-голямата част от Европа вече е под ядрения чадър на САЩ, така че това последно съобщение е по-скоро допълнение към съществуващо споразумение, отколкото нова парадигма. Честно казано, лесно е и за двете страни да обещаят това, знаейки много добре, че всеки голям въоръжен конфликт в Европа вероятно ще включва САЩ.
И би ли ядреното сътрудничество между Великобритания и Франция поне засилило възпиращата сила на Европа срещу Русия?
Наистина можем да се надяваме. Въпреки това, неядрените държави в периферията на Русия ще продължат да задават същия въпрос, който задаваха за ядрения възпиращ механизъм на САЩ: можем ли сериозно да вярваме, че друга държава би използвала ядрени оръжия, за да ни защити, знаейки много добре, че собствените ѝ градове и население биха били изложени на висок риск от ядрен удар в отговор?
С други думи, ако Русия използва ядрени оръжия някъде в Балтийските страни (за щастие, това все още е много малко вероятен сценарий), могат ли тези страни наистина да разчитат, че Стармър и Макрон съзнателно ще изберат да разменят ядрени удари с нея?
Последните изявления от Даунинг стрийт не хвърлят много светлина върху тези въпроси. Да се надяваме, че никога няма да узнаем истинските отговори.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
