Теодора Захариева: Здравеопазването не е приоритет на това управление

<p>Не знам как е възможно да се реализират каквито и да било приоритети без пари. Ако има такава схема, може би просто аз не знам достатъчно. Но по всичко личи, че здравеопазването не е приоритет на правителството. Съдя по два съвсем глобални показателя &ndash; по процента от БВП, отделян за здравеопазване, който е единствената мерна единица, и по репортажите и интервютата по вестници, телевизии и интернет сайтове, колко са доволни, респективно недоволни хората. За мен това са двата фактора, които доказват дали едно нещо е приоритет на дадено правителство, или не е.</p> <p>&nbsp;<strong>А в политиката на самото здравно министерство личат ли някакви приоритети?</strong></p> <p>&nbsp;Факт е, че самото министерство е доста отворено за неправителствения сектор, за разлика от минали години.</p> <p>&nbsp;<strong>Имате предвид, откакто д-р Константинов е министър?</strong></p> <p>Не, отварянето започна още по времето на д-р Нанев. Но мисля, че една от основните причини за това е, че познавахме и двамата не от момента, в който станаха министри, а от доста години по-рано. И донякъде сме били ентусиазирани, че нещата може би ще се случват малко по-бързо. Но се оказва в определени ситуации, че е невъзможно. Пречат тежката съгласувателна процедура в министерството, бюрокрацията, мудното предвижване на преписките... Не мога обаче да отрека, че са отворени за идеи. Разбира се, има какво да се желае относно бързината на решенията. Защото не всяко наше предложение зависи от промяна на закони или от решение на МС, много често се засягат неща, които са в правомощията на министъра. Не искам да оставате с впечатление, че всички наши идеи трябва непременно да бъдат приети. Говоря по принцип. А когато става въпрос за по-голяма група хора, мисля, че поне трябва да се предизвика дискусия по съответната тема. Ще дам пример с едно от последните решения на МС за лимита за лечението на деца в чужбина. Ако за това намерение някой беше предизвикал една дискусия, убедена съм, че самият премиер нямаше да позволи то да се случи. Далеч сме от мисълта, че министърът или министър-председателят трябва да разбират от всичко и да знаят всичко в държавата, но затова има хора по-надолу в йерархията, които трябва да си гледат работата. Освен това общественият сектор доста критично наблюдава тези фондове и изпращането в чужбина за лечение. И на всички беше ясно, че лимитът няма да се подмине така.</p> <p><strong>Наистина ли смятате, че общественият контрол над тези фондове е достатъчен? Чувала съм страховити неща именно за фонда за децата &ndash; как непрозрачно се избира кои да бъдат изпратени в чужбина...</strong></p> <p>В момента мога да кажа наистина, че само деца, които не могат да бъдат обслужени в сектора на здравеопазването по една или друга причина в България, могат да подават документи във фонда. Контролът е много голям. Имам например две познати семейства, чиито деца заминаха на лечение благодарение на фонда.</p> <p><strong>Не заради това, че родителите им ви познават?</strong></p> <p>Не, това нямаше никаква връзка с мен. При едното момченце ставаше дума за сарком на Юинг &ndash; единствено във Франция можеше да се направи тази сложна операция. Поставиха му такава става, че то няма да куца при растежа. В здравеопазването според нас приоритет трябва да са децата и затова се борим срещу тези ограничения. Няма да проявим компромис към никого, дръзнал да направи експеримент с децата.</p> <p><strong>Успяхте да извоювате един вид дарение от управляващата партия &ndash; нещо като компенсация за лимита, който МС наложи?</strong></p> <p>Това не е само наша заслуга. Голяма роля изиграха медиите, защото нищо нямаше да се случи, ако ние говорим, но никой не го отразява. Ако го нямаше доверието между нас и вас, това нямаше да е факт. Слава Богу, че поне в тази сфера няма цензура и оставаме хора.</p> <p><strong>Е, все пак това са благородни каузи и не трябва да се очаква, че журналисти и медии могат да бъдат обвинени в користни цели или поръчкови изпълнения... Все пак как тълкувате тази благотворителност със субсидиите на независимите депутати? Не е ли ненормално по този начин да се решават проблемите в държавата, които в конкретния случай ги сътвори самото правителство?</strong></p> <p>Питате ме от гледна точка на пациент?</p> <p><strong>Не, защото за пациента е важно, че са намерени пари, и той изобщо не се интересува от произхода им. </strong></p> <p>Все пак &ndash; като пациент мисля, че благодарение на това дарение ще има спасени деца в чужбина. Ако бях политик, бих казала, че всички тези държавни субсидии за политическите партии трябва да отиват за подобни каузи. Винаги съм подкрепяла това и нито за миг няма да приема за популистко изказването си. В Конституцията на България е заложен плурализмът. А когато има такива субсидии, плурализъм няма.</p> <p><strong>Защото не се допускат нови политически субекти?</strong></p> <p>Точно така. И ако някой иска по някакъв начин да изкупи греховете си към здравето на тази нация, бих продължила да апелирам тези средства да отиват за такива благородни каузи.</p> <p><strong>Колко пари получихте от ГЕРБ?</strong></p> <p>Около 1 милион и 300 хиляди, доколкото разбрах. От началото на годината Център &bdquo;Фонд за лечение на деца&rdquo; е изразходвал 4 милиона и половина лева. Това е горе-долу една трета от досега изразходваните средства.</p> <p><strong>За сравнение ще кажа, че само за първото тримесечие на 2011 г. ГЕРБ е получила субсидия към 5 милиона и половина &ndash; почти колкото фондът е изразходвал за цялата 2010 г.</strong></p> <p>Не съм изчислявала каква е субсидията на един депутат, но съм сигурна, че ако още 15 депутати предоставят държавните си субсидии си на Фонда за лечение на деца в чужбина, няма да има нито едно дете, на което да му бъде отказано&nbsp;лечение, операция или трансплантация на орган в чужбина. Просто на всички деца ще може да се помогне. Има един много интересен казус, над който размишляваме. Знаете, стана известно, че пари са връщани от фонда в държавния бюджет. Сега се опитваме да разберем къде отиват тези пари и скоро ще съобщим резултатите от нашите проучвания.</p> <p><strong>Вашият център се занимава със защита на правата в здравеопазването. Как оценявате от тази гледна точка т.нар. нова методика на Здравната каса за разпределение на парите?</strong></p> <p>О, категорично съм против това бюджетно разпределение, тъй като съм пазарно мислещ човек. Никога няма да се съглася, че инвестиращият в собствената си квалификация лекар трябва да получава толкова, колкото и този, който не го прави. От тази гледна точка не мога да се примиря с това разпределение на прогнозни бюджети. Друг е въпросът, че трябва да се поработи в насока да няма изкривяване на статистиката, т.е. да се прекрати това, което болниците са принудени да правят, за да съществуват. Много се надявам да доживея времето, в което наистина пациентът ще може да избира лекаря и той да получава парите, ходещи след него. А не да бъде направляван в коя болница да се лекува, защото там има бюджет. Надявам се да го говоря разбираемо. Ние от 6 месеца обикаляме по страната, за да запознаваме хората с правата им. Повечето от тях не си ги знаят, а тези, които ги знаят, задават реторичния въпрос: &bdquo;И какво от това, като ги знам?!&rdquo;</p> <p><strong>Това май се отнася и за различни други права, които просто си ги знаем и нищо не произтича от знанието ни...</strong></p> <p>Ще дам само един пример. С последното изменение на Наредба 49 МЗ наложи принудително лечение на пациентите в болница и въведе нов термин &ndash; лечението в болница вече се нарича &bdquo;престой&ldquo;, като че ли не става дума за хора, а за автомобил. Ето, на някого му хрумва някаква идея и решава, че най-бързо ще я осъществи с промяна в тази наредба. Но дали това е в синхрон със законите, с кои закони, никой не&nbsp;се интересува. Важното е да се реализира идеята. И наистина хората са прави да роптаят, защото законът им дава право да напуснат лечението, когато поискат, както и да се върнат към него обратно по всяко време. В момента мога да упрекна юридическия екип на МЗ, защото знам кой прави тази формулировка. Не добре формулираната идея излиза абсолютно недоносче. За такъв синхрон между закони и подзаконови актове си мечтая да доживея.</p> <p><strong>Нещо, което малко хора знаят, е, че подобни наредби могат да бъдат атакувани в съда от граждани и граждански организации. Закони не могат, но наредби могат.</strong></p> <p>Ние доста често атакуваме подобни наредби, но знаете ли, има един проблем с административния съд. Още с промяната на Наредба № 34 за лечение на хората извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, където спадат диализата, редките болести, онкологията и др., виждайки какво ще се случи, ние веднага атакувахме тази наредба в административния съд. Още нямаме решение на съда.</p> <p><strong>Кога се случи това?</strong></p> <p>През зимата. Имаше едно заседание, започна една преписка за окомплектоване в МЗ на документи. Не мога да кажа какви документи, след като това е обнародвана в Държавен вестник наредба &ndash; какво окомплектоване?! Опитахме се в писмено изложение да кажем на съда, че тази промяна в Наредба №34 ще застраши голям брой хора. Едва ли до края на годината ще имаме решение. И пак се връщаме на въпроса: какво от това, че граждани и организации обжалваме? Като липсва експедитивността, остава ни само личното удовлетворение, че сме поставили проблема на необходимата институция. Човек, когато е болен, търси бързо да бъдат реализирани неговите права...</p> <p><strong>...Защото болестта му напредва и той губи време.</strong></p> <p>Може би затова сме по-експулсивни, когато се правят промени, които не са насочени към пациента, а единствено и само към ограничаване на и без това малкото му права. Жалко е, че по отношение на правата за достъп до здравеопазването сме върнати в момента някъде на нивото на 2005 г.</p> <p><strong>Какво имате предвид?</strong></p> <p>Последният пример е общинската болница в Девин. Една общинска болница не е създадена, защото аз и вие така сме решили. Принципно в повечето болници са с много големи традиции. И ето, разпределението на бюджетите доведе до затваряне на такива болници. Преди бюджетите бяха завишени медицинските стандарти.</p> <p><strong>...Което беше административен трик &ndash; щом не могат да ги покрият, ще бъдат затворени.</strong></p> <p>Точно така. Освен това никой не признава, че със завишаването на тези стандарти те вкарват болниците в повече разходи относно заплати, осигуровки и пр. Когато аз съм от община Девин обаче и ме боли коремът и ми е твърд, не ми е до това да мисля кой защо е завишил стандартите и защо бюджетът на моята болница е такъв. Ето тази основна грешка нарушава правата за достъпа на пациентите, защото никой не казва, че когато я няма общинската болница, ние нямаме да имаме и спешната помощ. Защото базата, в която трябва да бъдат направени изследванията за спешния случай, няма да я има. Тоест правим едни реформи, без да сме подготвили алтернативата или структурата, която трябва да задейства, преди съответната болница да бъде закрита. Знам, че много от вашите читатели ще опонират с друг пример &ndash; болницата в Кула. Да, но болницата в Кула се закри от само себе си. Нямаше посещения на пациенти и нямаше за какво да поддържа персонал. За това никой не си даде сметка. Може би е малко извън темата за здравеопазването, но закриването на болниците има и своя икономически негатив за региона. Една болница не е само леглата за пациентите, това е пералнята, храната, това са работни места. И едва ли някой е изчислил ефекта на доминото. Да, може би е трудно на този етап. Но едно такова проучване най-вероятно би показало, че наистина София, Пловдив, Стара Загора и Варна ще станат България. Миналата седмица присъствах на среща с лекари в Перник и стана дума за една фирма за биологични отпадъци, която е пред фалит, защото болниците не могат да се разплатят, а тя не може да си плати наема. След години този ефект ще бъде отчетен като много груба грешка в политиката с тежки икономически последствия, но никой няма да каже, че предпоставка за това е здравеопазването.</p> <p><strong>Хората водят ли много дела за защита на своите права като пациенти?</strong></p> <p>През 2005 г. моето дело беше прецедент. Сега вече желанието на хората е огромно за водене на съдебни спорове. Но е много трудно да кажеш на един човек, че не са му нарушени толкова правата като гражданин, колкото той е обиден от отношението. Там идва моментът на моралния казус. Повечето случаи са такива. Има, разбира се, и случаи на забавено лечение, неправилно поставена диагноза, неправилно хистологично изследване. В тази насока беше и кръглата маса по патология в парламента, която направихме. Министерството е съгласно с нас, че трябва в този сектор да се направи кардинална промяна, защото не може един пациент с един и същ материал от операция в три лаборатории да получава три различни резултата. Тежко и горко на такъв пациент! Приеха се препоръките от кръглата маса, но пак опираме до здравната каса и до стандартите. Защото в стандартите е заложено по всяка една клинична пътека да има патологична лаборатория на територията на болницата. Кому е нужно това? Когато информирахме ЕК за това, ни казаха, че нямаме право да се оплакваме, че сме бедна държава.&nbsp;В една Германия има 8 оборудвани с най-модерна техника референтни патологични лаборатории. Тук имаме 300 лаборатории в 300 болници. Интересно как е възможно това с 80 патолози... И за нещастие на всички българи нямаме нито една референтна лаборатория. Европейците бяха смаяни от този факт.</p> <p><strong>С други думи, нямаме нито една патологична лаборатория, акредитирана по европейските стандарти?</strong></p> <p>Точно така. Но усилено се работи в тази посока и се надявам в средата на 2012 г. да имаме и ние вече една акредитирана лаборатория. Всъщност на България повече от две не й трябват. Всичко друго е разхищаване на средства и на човешки ресурс.</p> <p><strong>Това означава, че трябва да се промени стандартът?</strong></p> <p>Да, защото не може във века на телемедицината да се иска във всяка болница да има лаборатории. Това излиза по-евтино, отколкото обзавеждането на една патологична лаборатория, осигуряването на необходимия брой качествени китове. А ние какво? Правим процедура по Закона за обществени поръчки, най-евтината оферта печели и внасяме китове с изтекла годност, метастазите на хората се хващат в късен стадий... Това наистина е болна тема за България, но имаме волята на министерството за промяна. Скоро разговаряхме със зам.-министър Добрев, че работната група заседава и започва преразглеждането на стандартите, а това е свързано и с промяна в Националния рамков договор, където трябва да отпаднат съответните изисквания. Нямам нищо против нашите патолози, но в Европа говорят за нива на компетентност, които всеки един лекар покрива всяка година. При нас няма такова нещо. Натовареността също е проблем в патологията. Има болници, които гледат по 6000 биопсии на година, и други, които гледат по 150 на година, но поддържат лаборатории. При слаба натовареност пада нивото на компетентност. Тук съм съгласна с председателя на Европейската асоциация по патология, че покриването на нива на компетентност трябва да започне вече и в България. Всички патолози от Европа членуват в тази асоциация и за тях е закон всичко, което тя приема, като например обучителни семинари, единен софтуер и др. Трябва да искаме и това да стане. Затова е гражданският сектор &ndash; да иска, и то аргументирано.</p> <p><strong>В момента как стоят нещата с лекарствата за онкоболните?</strong></p> <p>Какво да ви кажа! Една болна за мен тема. Факт е, че през 2011 г. се реализира една десетохилядна част от моята дългогодишна война за преминаване на онкологията към Здравната каса. Мисля, че е излишно да спорим, че принципът за домашно лечение на касата е много по-добър, отколкото тръжната процедура в МЗ. Но минаха само няколко продукта. Това не е толкова лошо, нека се смаже малко системата. Защото както лекари, така и пациенти обикновено се противят на промените. Ще съм още по-щастлива, когато цялата онкология мине към касата. Засега е само хормоналната терапия при някои онкологични заболявания. В момента работим по един нов модел за разплащане и се надяваме да бъде приет, защото ще държим на принципа: има пациент &ndash; има лекарство. Разплащателния механизъм да си го правят, както искат. Единственото ни условие е цените на лекарствата да не влизат в цената на клиничната пътека. Това по никакъв начин няма да го допуснем, защото знаем, че тогава лекарите са изправени пред дилемата дали да получат заплата, или да купят по-скъпи лекарства. Не искаме да продължава това нагнетяване на напрежение между лекари и пациенти. Разплащателния механизъм ще го направят така, че да е угоден и за лекари, и за пациенти. Администрацията е за това. Колкото до ситуацията с лекарствата, ние още през декември алармирахме, че децентрализацията на търговете за тази година ще доведе до напрежение в лекарствения сектор, и така се получи. През зимата бяхме свидетели на несключени договори и забавени търгове. Да, министерството покриваше известна част, но се стигна до негативи за самото управление на МЗ. Затова сега работим така активно за преминаване към касата, защото това е спасението. През годините много пъти сме говорили, че не е работа на МЗ да се занимава с търговия, то трябва да се занимава с глобалните неща, администрацията трябва да остане една трета от сега съществуващата, а касата трябва да&nbsp;поеме своите задължения на разплащателна институция.</p> <p><strong>...Получавайки субсидиите на депутатите, с които да се разпорежда.</strong></p> <p>Мисля, че касата няма да се разсърди на една такава благотворителност!</p> <p><strong>И все пак има ли лекарства в момента?</strong></p> <p>Да, липсите са инцидентни и се дължат на търговете, на борбата на различни лобита и интереси, на стремежа към печалби. Затова ние ще продължаваме да говорим, че сме против търговете в лекарствената политика. Най-високата цена не означава най-качествения продукт. Лекарят затова е лекар. Държавата трябва да си измисли контролните механизми. И трябва да е ясно, че никой не отива да си прави профилактична химиотерапия, защото така му е хрумнало. Не бива да се спекулира с хорската трагедия. Убедена съм, че ако затегнем контрола върху патологията, оттам ще дойдат много решения на проблеми. Не са малко случаите, в които поставена диагноза рак е отхвърлена от референтни лаборатории. Тоест средствата от неправилно поставени диагнози ще бъдат немалко. Никого не искам да обиждам, но фактите са такива. Има доказателства.</p> <p><strong>Накрая, какво ще отговорите на твърденията, че здравеопазването у нас е в колапс?</strong></p> <p>Управлението на здравеопазването е в колапс. Имаме лекари, имаме болнична инфраструктура, а всички сме недоволни. В същото време плащаме своите осигуровки. Следователно управлението на сектора здравеопазване куца. Много пъти с приятели си говорим, че май ще е по-добре, ако всички наредби и подзаконови актове бъдат скъсани, елиминирани и пренаписани, за да бъдат синхронизирани със законите. Защото сега от честите промени хаосът е тотален.</p> <p><em>Теодора Захариева e родена през 1965 г. Има онкологично заболяване от 1998 г. През 2005 г. , когато се налага да спре лечението си поради липса на медикаменти и болестта отново се проявява, Теодора организира протест срещу здравното министерство и обявява гладна стачка. Три години по-късно тя осъжда държавата да й плати обезщетение от 100 000 лв. Теодора Захариева е сред основателите на Центъра за защита правата в здравеопазването и председател на неговия управителен съвет. През 2009 г. е отличена с голямата награда &bdquo;Човек на годината&rdquo;. Майка е на една дъщеря.</em></p>