Теодора Захариева: Профилактика няма, лечението е на една трета, мрем като мухи

Теодора Захариева: Профилактика няма, лечението е на една трета, мрем като мухи
НЗОК дължи на болниците около 200 млн. лв. без лихвите. Тепърва държавата ще я тресе треска, защото болниците вече започват да внасят исковете си в съда. Може би не е далеч моментът, когато пациентите ще трябва да питат: „Имате ли пари”, когато влизат в болница. Дотам е докарана системата. Нарушава се основният закон на Република България, който изисква своевременен достъп, заяви пред glasove.com председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева*. И още: Съкращаването на болничните легла няма да доведе до реформи и ефективност в системата. Това е административно орязване на достъпа на хората до здравна грижа, а колкото по-малко държава и администрация има в здравеопазването, толкова по-добре ще е за пациента.
<strong>Г-жо Захариева, ще доведат ли натрупаните проблеми в здравеопазването до фалит на системата? Всъщност къде е проблемът &ndash; в лекарите, които източват касата, или в управляващите, които пропуснаха да реформират сектора?</strong><br /><br />Ние говорим, че системата е пред фалит и пред затваряне от зимата насам. Не мога да кажа, че само лекарите са виновни. Системата прави така, че лекарите да изглеждат виновни. Да, може би има и недобросъвестни лекари, но аз съм убедена, че те не са били такива, преди да започнат работа в тази система. Управлението на сектора куца. През последните години бяха направени изключително много промени в нормативните документи. Става дума за нормативна база, която е над 4500 страници. Не знам дали има нормален човек, който може да ги прочете, да ги осмисли и да ги приложи. Голяма част от поправките, които се правят, не са съобразени с останалите закони, в които имат някакво отражение. Честата промяна създава паника и напрежение в сектора. Не всеки гражданин може да следи непрестанно какво излиза в Държавен вестник като промяна в сферата на здравеопазването, което отново вкарва потърпевшия, т.е. пациента, в ситуация на шах. До момента всички казват, че тази реформа се прави в името на пациента и той е в центъра. Аз ще кажа не, не е така, защото пациентът гравитира около административните реформи. Веднага давам актуален пример &ndash; наскоро в Момчилград почина 3-годишно детенце от спукан апендицит. Нима в Момчилград няма хирург, който да оперира това дете, нима в Кърджали няма хирург, който да го оперира? Има, но администрацията иска това дете да бъде оперирано от детски хирург. Това е втора специалност в хирургията. За такива жертви на системата ние, като неправителствен сектор, заливаме обществото. Затова казваме, че колкото по-малко държава и администрация има в здравеопазването, толкова по-добре ще е за пациента. <br /><br /><strong>Напоследък отношенията между управляващите и лекарската гилдия ескалираха. От Българския лекарски съюз заявиха, че ще започнат ефективни стачни действия след 15 октомври. Смятате ли, че изборът на нов здравен министър, който идва от средите на БЛС, ще усмири лекарите? </strong><br /><br />Те трябва да реализират протестите. Изборът на здравен министър е право на премиера, но именно неиздължаването на НЗОК към болниците беше повод за свикването на извънреден събор на БЛС и този събор излезе с решение. Ако сега управителният съвет на Лекарския съюз си позволи да не взима под внимание решенията на извънредния събор, това вече си е отговорност на самата гилдия. Ако те изпълняват своя устав, тези протести трябва да бъдат факт. Доколкото имаме информация, организацията по региони върви, не навсякъде, но на повечето места хората просто се организират.<br /><br /><strong>Но нали финансовият министър Симеон Дянков заяви, че болниците ще получат допълнително 65 млн. лв.? </strong><br /><br />НЗОК дължи на болниците около 200 млн. лв. без лихвите. Тепърва държавата ще я тресе треска, защото болниците вече започват да внасят исковете си в съда. Това, което се каза на обществения съвет, е, че от тези 200 млн. 65 млн. лв. могат да бъдат изплатени до края на годината, а останалите &ndash; до средата на следващата година, и то за болници, които са подписали анексите да получават делегиран бюджет от 80%. Тоест до края на годината болниците ще получат 65 млн. лв. под формата на делегиран бюджет. Може би не е далеч моментът, когато пациентите ще трябва да питат: &bdquo;Имате ли пари&rdquo;, когато влизат в болница. Дотам е докарана системата. Нарушава се основният закон на Република България, който изисква своевременен достъп. Съкращаването на болничните легла няма да доведе до реформи и ефективност в системата. Заради това съкращаване на легла си отиде втори пореден министър. Те мислят, че съкращаването на леглата е реформа. Това е административно орязване на достъпа на хората до здравна грижа. И веднага давам една препоръка. Да, вярно е, системата създаде условия болниците да намират начини да източват Здравната каса. Но кой е виновен &ndash; този, който яде баницата, или който я дава? Защо установяваме, че има свръх хоспитализация в болниците? Какъв е механизмът да се намали тази свръххоспитализация? <br /><br /><strong>Очевидно като се засили доболничната помощ.</strong><br /><br />Естествено. Господи, ние с вас си го говорим като непрофесионалисти. Нима на никой горе не му идва на ум това? Не може да говориш за свръххоспитализация и в същото време да намаляваш бюджета за доболничната помощ. Някак звучи нелогично. Ами да, има такива дейности, които се правят за един ден, но касата плаща за три дни или за пет дни. Ами нормално е лекарят да те държи пет дни в болница, докато ти в същото време му викаш: &bdquo;Докторе, нищо ми няма, пусни ме да си ходя&rdquo;. А той ти казва: &bdquo;Подпиши ми се тука на петия ден и си ходи&rdquo;. Ето това трябва да се реформира. Наскоро бяхме на една среща в Монтана и един от присъстващите каза шеговито, че по същия начин може да ни кажат и вкъщи колко стола трябва да имаме &ndash; дали пет или десет. Същото е с болничните легла. Това, че ги има болничните легла, не означава, че те трябва да са пълни с пациенти. Ако създадеш така системата, че на десет легла да има двама пациенти, тоест ако те се изследват в доболничната помощ и накрая ти дойдат двама, защото за тях вече няма накъде. Кой мениджър би държал останалите десет в такъв случай? Никой добър мениджър не би ги държал. Ето, там е ролята на държавата. Но в един момент държавата ти казва: &bdquo;Ти по тази специалност трябва да имаш трима лекари специалисти&rdquo;. Когато те задължават да имаш по определена клинична пътека даден брой специалисти, това е разход за заплати. В същото време обаче ти съкращават леглата. Тоест намаляват ти приходите. Е, кой мениджър ще издържи на тези условия? Тук е ролята на болничния управител сам да прецени какви специалисти му трябват. Много обичам да цитирам управителката на Общинската болница в Кубрат, която зададе преди време въпрос на бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев във връзка с новите стандарти, изискващи по дадена клинична пътека двама гастроентеролози. Тя го попита: &bdquo;Защо, господин министър, след като един гастроентеролог за региона ни върши прекрасна работа? Защо ни е втори, да прави клизми на населението ли&rdquo;. Защото за да осигуриш на втория гастроентеролог работа, ти трябва да напълниш отделението. И в даден момент ще се получи така, че вместо 20 легла да се обслужват от един специалист, за десет легла ще се грижат трима. Е, как ще излязат аритметиките. Потребителят на услугата го усеща това, когато на входа на болницата чуе: &bdquo;Няма места, няма пари, не си спешен, запиши се и когато ти дойде редът&rdquo;.<br /><br /><strong>Каква е ситуацията в момента в болниците? Вие работите с пациенти с онкологични заболявания. Наскоро бившата здравна министърка проф. Борисова заяви в едно интервю, че няма проблеми при лечението с химиотерапия, а само с остарелите апарати за лъчетерапия. Така ли е наистина?</strong><br /><br />Знаете ли, много обичам това изказване на бившия министър проф. Борисова, но когато то е подплатено с документи. Защото аз мога да представя документ, който действително е подписан от министър или от началник на кабинет и за него не се носи никаква политическа отговорност. Това е&nbsp; един документ, който регионалните центрове по здравеопазване разпространяват с пожелателен характер. Но знаете, че директорите на многопрофилните болници за активно лечение и на университетските болници се назначават от принципала. Кой директор няма да се съобрази с това нещо, с тези таблици. Според този документ е очевидно, че леглата в Националния онкологичен институт, т.е. в раковата болница, са 240. Да, но в момента те са 290. И някой ще ме убеди, че няма да паднат 50 легла. Разбира се, че ще паднат. Такава е ситуацията в Благоевград , такава е ситуацията в Пловдив, такава е ситуацията в Русе. В същото време някой си позволява да третира онкологията като всички други заболявания. Моите уважения, господа управляващи, онкологията е комплексно лечение. Вече е обществена тайна, че в ИСУЛ нови пациенти не се приемат, лекуват се само старите. Едва когато свърши лечението на някого, там ще бъде приет нов пациент. Липса на средства. Както всички останали болници, Националната онкологична болница &ndash; с тази разлика, че тя все още не е подписала анекса &ndash; ще получи 80% делегиран бюджет. Един разчет на разходите на болницата говори, че след 20-о число на месеца не може да бъде обслужен нито един пациент. Кой е виновен &ndash; директорът на болницата, ако спусне заповед, лекарят, който няма да ме приеме, или човекът, който гласува тези 80%? Ето за такива разминавания в системата говоря и няма да престана да говоря, докато не разбера от хората, с които контактувам, че онкологията в тази държава е приоритет, доказан приоритет. Профилактика няма, лечението е на една трета, мрем като мухи. Това ми е коментарът относно думите на бившия министър на здравеопазването.<br /><br /><strong>Между другото, проф. Борисова твърдеше, че онкологичните заболявания са приоритет на системата, макар че не й остана време да го докаже.</strong><br /><br />Знаете ли, това е шестият министър, от когото слушам, че онкологията е приоритет.<br /><br /><strong>Какво мислите за поредния избор на премиера Борисов за здравен министър? Смятате ли, че и новият министър на здравеопазването ще се окаже заложник на финансовия министър?<br /></strong><br />Не мога да кажа дали д-р Константинов ще е заложник на финансовия министър. Мога да кажа, че познавам д-р Константинов не от вчера. Имали сме доста разговори на тема здравеопазване. Ако той успее да запази това свое мислене, струва ми се, че в негово лице ще имаме един добър и човечен министър. Защото явно има разлика дали е политически добър, или е човечен. Това прави впечатление напоследък в сектор здравеопазване. С министър Нанев също имахме доста добри отношения&nbsp; до даден момент, след това връзката просто прекъсна. Връзката прекъсва тогава, когато нещата не са в полза на пациентите. Дотогава ние правим всички опити за някакъв диалог, за някакви предложения. Много е страшно и грозно, когато се отказва лечение или се забавя лечение, когато закъснява диагностиката. В повечето случаи нашите експертни становища, предложени от неправителствения сектор, драстично се различават с тези на изпълнителната власт. Да, лесно ни е, защото не носим политическата отговорност. Никога обаче не сме настоявали тези предложения да се вземат предвид 100% . И все пак именно заради политическата отговорност тези предложения трябва да се вземат под внимание. <br /><br /><strong>Преди да си отиде министър Борисова, в публичното пространство изтече една концепция с предложение за 20% доплащане от страна на пациентите. Оказа се, че оставката й се дължи именно на това предложение. Да, обаче нито премиерът, нито финансовият министър отрекоха, че ще въведат подобна мярка. Какъв е вашият коментар?<br /></strong><br />Знаете ли, миналата седмица ме потърсиха от една печатна медия от страната на неправителствения сектор да коментирам това предложение. Освен мен тази апокрифна литература, ако мога така да нарека въпросната концепция, бяха коментирали още д-р Душков от КТ &bdquo;Подкрепа&rdquo; и д-р Константинов от името на БЛС. Моето изказване и това на д-р Душков си приличаха доста. Д-р Константинов още тогава загатва &ndash; но все още никой не предполагаше, че той ще бъде новата номинация за министър &ndash; че идеята за доплащане е добро предложение по време на криза. И след неговата номинация за здравен министър се замислям дали наистина това няма да е политиката, която ще бъде лансирана. Аз обаче няма да пропусна и пред вас да кажа, че докато има 1 млрд. и 200 млн. лв. излишък от здравни вноски, през труповете ни ще позволим това нещо да се случи. Обещавам ви го.<br /><br /><strong>Явно позицията на Лекарския съюз е, че липсват пари и е все едно откъде ще дойдат те. Д-р Димитър Ленков например заяви, че ако бюджетът на касата е малък, тогава някой трябва да заплати разликата &ndash; дали това ще е допълнителен доброволен здравноосигурителен фонд, или ще доплащат пациентите, това трябва да го решат управляващите.</strong><br /><br />Да, това е може би единствената ни разлика с Лекарския съюз, защото наистина за тях е без значение откъде ще дойдат тези пари. Но пък за нас не е без значение какво ще плаща пациентът. Затова казах в началото, че пациентът гравитира около тези реформи и никой не го слага в центъра. Макар че ако се заслушаме в публичното пространство, ще чуем, че пациентът е в центъра на реформата, че всичко се прави за негово добро,&nbsp; за по-високото качество на здравните услуги и пр. Но ако доплащането стане факт, ще трябва да се променят доста закони. Защо тогава да ме задължават да си плащам здравна осигуровка, като ще си плащам на място. Така ще бъде нарушен замисълът на солидарното здравеопазване в България. А ако някой мисли, че не бива да е солидарен с човека до себе си, за каква нация можем да говорим. <br /><br /><em>*Теодора Захариева е председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. От 11 г. е с онкологично заболяване и сама казва за себе си, че е превърнала болестта си в професия. Центърът за защита на правата в здравеопазването печели дела с огромен обществен интерес. Това са дела за лекарски грешки, отказ на лечение, неадекватна апаратура, бездействия на властите да приемат дължими норми, с които да гарантират правото на качествена здравна грижа и да осигурят лекарства. Теодора Захариева беше отличена с голямата награда "Човек на годината" 2009 в годишните награди на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека.<br /></em><br /><em>С Теодора Захариева разговаря Димитрина Чернева</em>

Коментари

  • името няма значение

    04 Окт 2010 22:35ч.

    У нас нещата не се слечват или ако се слутват те винаги са побългарени. Парите коите вече 29 години плащам като здравни осигуровки да се използват само за здлавеопазване. Каква им е работата в мин. на финансите и с тях да се запушват свякакви дупки? Второ някои знае ли колко от т.н. държавни служители са с нормални здравни права? ДАЛИ ДЪРЖАВАТА ПЛАЩА НА ПОЛИЦАИ, ВОЕННИ СТУДЕНТИ И ДР.здравните осигуровки. Какво е тази солидарна система щото независимо че съм плащал 400 месеца, ако не платя три - оставам здравно неосигурен и обратно, ако платя три вноски, макар и минимални, вече съм здравно осигурен? В тази връзка мога да задам още десетки въпроси към управляващите от всякакви правителства.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи