- 10 Sep 2020
- 130
- 11
Преди две седмици Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати 50 хил. евро обезщетение на роднините на Тодор Тодоров-Чакъра. Той загина през 2003 г. по време на полицейска акция в Харманли, ръководена лично от Бойко Борисов, по онова време главен секретар на МВР. „За всичките тези години нямам отговор защо трябваше да го убиват. Надявам се за премиера да няма място и в ада за това което направи” - това сподели пред „Гласове” сестрата на Чакъра - Таня Димова.
<p><em>Щях да бъда по-доволна, ако това решение и възмездие бяхме получили от нашия, българския съд. Интересно е защо сега всички медии се присетиха за нас, а през изминалите девет години се правеха, че са забравили какво е станало в Харманли през 2003 г. Явно бяха спрени всички журналисти.</em></p>
<p><em>През изминалите девет години Бойко Борисов не направи никакъв опит да се свърже със семейството ни. Той не направи такъв опит и когато бяхме там, на мястото на екзекуцията, и през цялото време гледахме.</em></p>
<p><em><strong>Гледахме как го убиват - аз, съпругът ми, синът му и майка ни. </strong></em></p>
<p><em>През цялото време гледахме една война. Еднопосочна! Докато изстрелят последния гранатомет. Стояхме и гледахме. Никой не ни чу. Разрешиха ми само да изведа майка ни, която беше на първия етаж на вилата. Исках да се видя с брат си, за да кажа какво иска да направи. Молех за мегафон и телефон, за да разговарям с него, но и това ми беше отказано.</em></p>
<p><em>За всичките тези години нямам отговор защо трябваше да го убиват. Според всички обвинения, които му бяха повдигнати, той беше един дребен престъпник, който трябваше да си излежи наказанието. И какво си доказаха с това убийство? В България се извършват много по-големи престъпления, за които няма наказание. Каква беше неговата вина, може би знаят някои хора, които след време ще дадат отговор.</em></p>
<p><em>Ако има нормален съд и прокуратура в България, би трябвало сега</em></p>
<p><em><strong>да се повдигне обвинение за убийството на брат ми срещу Бойко Борисов. </strong></em></p>
<p><em>Щом живеем в държава, която претендира да е европейска, би трябвало това да стане. Преди години в телевизионно предаване попитаха премиера дали е бил в ада. Надявам се, че за него няма да има място и там за това, което направи. Аз не мога да съдя никого, има Господ, който да съди. Но не пожелавам на неговите близки да гледат това, което аз трябваше да гледам. И се чудя спят ли спокойно всички тези, които бяха там. Защото аз не мога да спя през всичките тези години.</em></p>
<p><em>През изминалите девет години нямаше нормална Коледа или Нова година за нашето семейство. Защото по време празничните фойерверки и гърмежи моите уши бяха запушени. Защото всичко това ми напомня за ужаса от вилата.</em></p>
<p><em><strong>Нищо не искам от премиера. Нека Господ го съди за всичко, което е направил. </strong></em></p>
<p><em>Майка ни се радва на решението на Европейския съд. Все пак години по-късно има някакво възмездие. Въпреки че 50 хил. евро не струва един човешки живот. Но тъжното е, че това решение се взе извън границите на България, в Европа. Тук няма прокуратута, няма съдилища, които да мислят трезво. Но нашият народ е такъв. Слуша това, което му се казва, и изпълнява това, което му се нарежда. Дали е добро или зло, не мисли. </em></p>
<p><em>Ако ние сме нормална европейска държава, законите ще важат за всички - както за дребните, така и за големите престъпници. На много приятели съм казвала, че мен ме е срам, че живея в България. Ние сме като животни, вкарани в една бразда. И ни юркат отзад, като ни казват какво да правим. </em><br /><br /><em><strong>Разликата между моя брат и премиера е много малка. Не ме е страх да коментирам. </strong></em></p>
<p><em>Преди девет години бях заплашвана по телефона, прокуратурата отказаха да проверят кой ме заплашва. Може би и те се страхуват. Но аз не се страхувам. Срамувам се. Какво ще направят? Ще взривят мен, майка ми, семейството ми? </em></p>
<p><em>Това ли ще направят?! Няма да имат толкова гранатомети, за да ни взриви всички. Доста ще му трябват на премиера. Оставам го в ръцете на Господ.</em></p>
