Съдия Даниела Стоянова*: Мълчанието на магистратите е порок и не бива да продължава

<p>Искането на Съюза на съдиите, на който и аз съм член, е проява на кризата, която назрява отдавна. Това е криза на качественото и почтено администриране на съдебната власт, към която всеки от нас е длъжен да се отнесе с цялата си професионална отговорност. Същевременно това е и възможност наболелите отдавна проблеми да бъдат решени радикално и компетентно. Това искане е израз на вътрешното напрежение в съдебната система и&nbsp; цели да покаже ясно и недвусмислено, че статуквото е непоносимо. Промените в обществено-икономическите условия в България през последното десетилетие, в това число и приемането на страната ни като равноправен член на ЕС, наложиха многократни и съществени изменения в цялото законодателство и неизменно се отразиха и върху съда като единствен орган, който осъществява правосъдие и правораздаване в иначе бавно утвърждаващата се у нас демократична и правова държава. <br /><br />Моделът на съдийско поведение досега у нас бе, че съдиите говорят само с актовете си. Този модел обаче очевидно е неадекватен към настоящия момент. Смятам, че е време съдиите да започнат ясно, конкретно и достъпно да изразяват мнението си, защото се налага сами да се борят за своята независимост. В системата работят изключително много почтени и квалифицирани колеги, чиито търпение и толерантност са изчерпани. Неприемливо е в Конституцията да пише &quot;независимост на съдебната власт&quot;, а пък мнението на професионалистите да се пренебрегва, когато се правят назначения. Първият и основен белег на демократичната държава е създаването на цялата правна система от народа. Демокрацията изисква да бъде приета властта на едно мнозинство да се разпорежда, но същевременно налага и тази власт да бъде ограничена. Демокрацията се основава колкото върху върховенството на демократичните закони, толкова и върху върховенството на ценностите и основните права, които ограничават властта на мнозинството. България има претенции да е правова държава. Наистина, за определянето на една държава като правова, важно значение имат и други основни ценности, но независимостта на съдебната власт е елемент, който стои в самата сърцевина на върховенството на закона. Независимостта на съдебната власт не е лична привилегия на съдиите. По същество тя се състои в гаранцията за всяко засегнато лице, че съдебното производство ще бъде водено и делото ще бъде решено без никакво влияние, външно на съдебния процес. Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи възвежда в своя чл. 6, ал. 1 основното правило за най-важните белези на съдебната власт. С почти същата формулировка като тази в Декларацията на ООН за правата на човека от 1948 г. тя прогласява, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Тази норма има две страни - институционна, която се отнася до независимостта и безпристрастността на съдебната власт, и процесуална, която се отнася до справедливостта на съдебната и другите фази на процеса. Тези принципи имат отношение не само към статуса на отделните съдии, но и към съдебната власт като цяло. Така конвенцията определя мерилото, по което се преценяват основните качества на отделния съдия. Съдията трябва да бъде независим и безпристрастен, а личният му характер трябва да отразява и гарантира тези качества.&nbsp; Не мисля, че почтеният магистрат би могъл да отговори&nbsp; на тези високи изисквания, ако собственият му висш ръководен орган не отговаря на тях.</p> <p>Особено важно е съдията да бъде независим и безпристрастен, обективен и справедлив не само при прилагане на правните норми. Той трябва да притежава тези качества и в личното си поведение извън съда. &quot;Правосъдието трябва не само да се раздава, правораздаването трябва да бъде видимо&quot;, както изтъква Съдът по правата на човека в решението си по известното дело &quot;Делкур&quot;. Не бива да се създава дори най-беглото впечатление, че съдията не е независим и безпристрастен. Това изисква не само публичност на действията му, но и пределна прозрачност и предвидимост. Всички тези процеси не биха били успешни, ако самите съдии не разбират как и по какви критерии се оценява работата им.</p> <p>Питате ме с какво последният случай с избора на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд бе по-различен от познатата дългогодишна практика на политическо кадруване в съдебната система? За съжаление той не е по-различен от предходните. Този избор е поредният знак, че промяната не търпи отлагане. Лично аз не оспорвам правомощията на мнозинството на членовете на ВСС да предпочете определена кандидатура пред друга. Не получавам обаче отговор на своя въпрос: ”Защо?”. Мисля също, че и мнозинството от колегите ми, а също и обществото като цяло не получава такъв отговор. Абсолютно неразбираемо е как мнозинството формира своето предпочитание и въз основа на какви конкретни факти извършва оценката си за неговото превъзходство – като професионална компетентност, управленски капацитет и висока нравственост. Залегналите в методиката за атестиране критерии не следва да бъдат само на хартия. Те изискват активно поведение, при това много ясно, конкретно и основано на&nbsp; обективни дадености. Такова активно поведение се дължи&nbsp; особено от Висшия съдебен съвет. Това допълнително подчертава необходимостта да няма никакво съмнение в независимостта и обективността на върховния кадрови орган, който ще назначава съдиите и прокурорите и занапред.<br /><br /><strong>Как приемате упрека на премиера Бойко Борисов, че проблемите с политическото кадруване в системата не са от вчера, че политически предизвестено е било и назначаването на сегашния главен прокурор Борис Велчев и на шефа на ВКС Лазар Груев по време на тройната коалиция, но тогава всички сте мълчали „като<br />неми”?</strong><br /><br />Аз уважавам дълбоко институциите в Република България, в това число и тази на министър-председателя. Бойко Борисов изразява собственото си мнение и несъмнено има право на това. Основен инструмент на демокрацията е откритото заявяване на позиции, диалогът и зачитането мнението на опонента. Г-н Борисов е прав, че проблемите с кадруването не са от вчера. Съюзът на съдиите обаче неведнъж е реагирал&nbsp; срещу спорни назначения на магистрати със съмнителна репутация, както и по отношение на всички проблеми, възникнали в дейността на Висшия съдебен съвет. Впоследствие тази реакция е предизвиквала обществени дискусии, фокусирала е вниманието върху проблеми, отбелязани като значими и в докладите на Европейската комисия. Примерите за съжаление са много. Но дори и да се приеме, че мълчанието на магистратите е било някакъв вид порок на системата до момента, не мисля, че то трябва да продължава. То не е в интерес на никого, най-малко е в интерес на обществото. Когато встъпи в изпълнение на длъжността министър-председател, г-н Борисов даде заявка, че ще работи за утвърждаването на държавата като демократична и правова. Позицията на магистратите е в същата посока. Всички, цялото общество, в това число и г-н Борисов, и ние-магистратите, имаме нужда от силна, демократична и правова държава. Тази цел обаче е немислима без силен, предвидим, прозрачен, безпристрастен и независим съд.<br /><br /><strong>Промените, за които призовахте, са невъзможни без съдействието и добрата воля на политиците – очаквате ли, че ГЕРБ и останалите парламентарно представени партии ще застанат зад исканията ви за промяна на конституционния модел на съдебната система, който включва и нейния модел на управление?</strong><br /><br />Иска ми се да вярвам, че ще проявят необходимата далновидност и прозорливост за това. Според мен са необходими спешни законодателни промени в тази насока. Смяната на модела на Висшия съдебен съвет е на дневен ред от много време. Ние магистратите сме готови да предложим конкретни концепции за конституционни и законоустройствени промени, както за функционирането, така и за конституирането и за конкретните процедури по излъчване и избор на членовете на ВСС. Всички те са посочени в откритото писмо на Съюза на съдиите.<br /><em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>* Даниела Стоянова е член на Съюза на съдиите в Бълга</strong><strong>рия</strong></em><br />&nbsp;</p>