- 10 Sep 2020
- 82
- 23
- Преди две седмици направихте изказване пред Европейския парламент, в което остро нападнахте премиера Борисов и ЕНП. Сравнихте управлението му с диктатура и упрекнахте европейската десница, че си затваря очите за безобразията, които управляващите вършат в България. Не прекалихте ли в оценките си?
<p>- Изказването ми не беше срещу ЕНП. По-скоро се опитах да им напомня, че като пазители на демокрацията, не могат да си затварят очите за нещата, които се вършат в България. Те не бива да бъдат подвеждани и да позволяват да се спекулира с тяхната подкрепа. ЕНП трябва много ясно да се разграничи от поведението на управляващите у нас. Иначе ще излезе, че подкрепя режим, който налага цензура в медиите, ограничава свободите, не спазва законите и е обвързан с огромна корупция. Това не са мои констатации. Това са констатации на Европейската комисия, в чието ръководство също има много членове на ЕНП. Не може те да идват протоколно тук и да демонстрират подкрепата си за този режим, а в същото време да пишат критични доклади и сурово да ни санкционират. На практика те подкрепят един човек, който още не е забравил любовта си към комунистическата партия, подкрепят бивш член на БКП, който продължава да действа със същите прийоми, но обогатени с полицейски номера, номера на генерал от полицията, какъвто беше, а и се гордееше много тогава. Още нещо – в ЕНП стигнаха до там, че при последните президентски избори се правеха, че Румен Христов сякаш не съществува, а нали уж ДСБ и СДС са по-стари членове на народната партия... <br /><br /><strong>- В изказването си сравнявате България с джамахирия. Не влагате ли много лично отношение срещу Борисов?</strong></p>
<p>- Винаги съм имал лична ненавист към глупаците, некадърниците и към хората, които търсят извинение за собствените си трудности и неуспехи в другите. От всички изявления на премиера излиза, че ние, българите, му пречим да управлява и да си живее щастливо. Основно правило е, че един управленец може да сбърка, но не може да не поеме отговорност. Що се отнася до джамахирията – погледнете как Борисов ни назначи президент! Продължавам да недоумявам как цялото ни общество може да бъде подложено на такава хипноза, че да избере един абсолютно анонимен човек. Само допреди две години никой не знаеше за Плевнелиев. За да може за толкова кратко време този човек да бъде припознат като обединител и лице на нацията, за да заслужи да бъде избран на този най-важен пост и да компенсира липсата на публична история и гражданска позиция, през тези две години би трябвало да спасява всеки ден по един автобус с деца или да върши някакви подобни чудеса. С този избор, а и с всички останали анонимковци в администрацията Борисов отново ни се присмя, показвайки ни, че продължава да дирижира хипнозата. Ако направим аналогия с Калигула, който и коня си е можел да направи сенатор, ще трябва да очакваме скоро Борко, любимото куче на Борисов, да стане народен представител. Всъщност така средната интелигентност на депутатите му вероятно ще се вдигне значително… Бойко Борисов може да буди много смях, много радост у хората, които нямат какво да губят, но всички трябва да знаем, че този смях ще ни излезе твърде скъпо. Макар че по принцип смехът е здравословен, този няма да е, този носи смърт.<br /><br /><strong>- Това е интересно. Спомням си, че така се смяхме и по времето на Живков. Вярно е, че когато се появи на екран или на живо, Борисов буди оживление и смях, все едно че е Калоянчев и Мутафова в едно!</strong></p>
<p>- Хората без управленски качества замазват своите незнания с шеги и закачки. Мислят, че като развеселят тълпата, са я спечелили на своя страна. Това е заблуда. Хората, колкото и да са доверчиви и готови да последват всеки такъв „герой”, в един момент отрезвяват, когато отворят хладилника си или им дойдат сметките за плащане. Хората ще разберат, че този човек превърна неуспеха, превърна нищетата в кредото на България. Този човек носи със себе си провала – провалът е неговата съдба. И тук е мястото да кажа няколко думи за вината на тези медии, които се превърнаха в слугинаж. Те трябва да бъдат съдени като съучастници на всичко това. Нямам предвид обикновените журналисти, които изкарват прехраната си, а собствениците и главните редактори, които са големите манипулатори и които на практика се крият зад журналистите. Те са хората, които търгуват с влияние. Да не забравя и социолозите, които със сериозен тон и диаграми придават тежест на тази лека кавалерия, окупирала властта. Хората, които ще излязат на улицата, ще се събират вече не само пред Министерския съвет, но и пред офисите и домовете на онези собственици на медии, които манипулират общественото мнение, пред домовете на социолозите и журналистите, които замениха престъпните групировки СИК и ВИС като нови наказателни бригади на властта, които, ако не слушкаш, те почват. (Аз мисля, че има кой да ги поведе натам и да ги изведе от удобната анонимност, както правят те с „непошлушните”.) Това е една машина, която промотира глупостта. Те си мислят, че я ръководят, но трябва да знаят, че в един момент глупостта се еманципира и започва да живее свой собствен живот. Те ще бъдат използвани. Това е съдбата на всички, които лазят в краченцата на Бойко Борисов. Друга голяма заблуда по отношение на Борисов е, че той е срещу криминалитета и се бори с него...<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Откривате ли мутренски маниер в управлението му?</strong></p>
<p>- По-скоро маниерът е на неуспяла мутра. На нереализирана мутра. Маниерът е на слугувала мутра. Хората, които имат характер и истинска сила, не се държат по този начин. Те се държат елегантно. Те отдавна са доказали пред другите и на себе си какво могат. Само хора, които не са се реализирали, искат да се нарадват на детските си мечти. Аз съм от София и съм в супата от 30 години. Никога не бях чувал за Борисов, нито за негова заявена публична позиция. Узнах за уникалните му способности, дори и да рисува, едва след 2001 г. Преди това той беше част от обслужващия персонал на определени хора.<br /><br /><strong>- Кои хора?</strong></p>
<p>- Много е говорено по този въпрос, а и защо да се връщаме в миналото. Погледнете какво се случва сега. Говори се, че Борисов е най-богатият човек в България, но за мен той винаги ще си остане беден. Да си богат е състояние, а той ползва парите, за да му дават самочувствието, което не притежава, а не за реализиране на мечти и добрини.<br /><br /><strong>- Сигурен ли сте в това, което казвате? Повечето хора мислят, че той поне не е корумпиран, за разлика от повечето политици, които са ни управлявали досега. </strong></p>
<p>- Моля!?! Вие сте интелигентен мъж и знаете за какво става въпрос. Правилата, които важат за останалия свят, не важат за Борисов. Той се е извадил извън скоба. Не може Борисов да ми говори за бизнес, когато неговият бизнес тръгна, щом приятелката му се сдоби с банка, след като той стана главен секретар на МВР. Но да не се връщаме толкова назад. Да поговорим за корупцията с пример от настоящето. В момента ние имаме износ на дървесина, с което се блокира една от малкото останали успешни индустрии в страната. Всички в държавата говорят, че този износ се контролира от ГЕРБ и по специално от Емил Димитров, който даже не е и министър. Единствено те си мислят, че това е тайна. Само за пример ще ви кажа: ако заради износ спре индустрията в Германия на каквато и да е енергийна суровина, канцлерът ще си подаде оставката на петнадесетата секунда. Ами историята с Мишо Бирата? Какво да говорим! Тук умират хора, които са свидетели на търговия с влияние, в която е замесен самият министър-председател, и... нищо. Тишина! Изненадващо се самоубиват свидетели на престъпления, в които може би е замесена полицията, и... пак нищо. И ние говорим, че няма корупция. Ами контрабандата с цигари? Да вадим ли списъците да видим какво е влизало преди и какво влиза сега? Ами монополите? И то не само енергийните. Последният пример е в туристическия бранш. Вижте какво става с „Юлен”, ПИБ и парк „Витоша”. Вече имаме монопол и в ските. Може ли полицията да пребива едно семейство и да нахлува в дома му за някакви пет кутии цигари, а ония отиват, вземат 700 декара гори и ни казват: „Гледайте си работата!”. Правим се на природозащитници, защитаваме екологията и интересите на страната, а в същото време подаряваме златото си на „Дънди”, които оставят руини в Челопеч и Крумовград. И най-лошото – монопол върху истината. Каквото каже Борисов, това е. И всички тия хора повтарят след него като папагали. Абе нямате ли сърца? Не се ли чувствате унизени от това поведение? Не се ли чувствате омерзени? Как ще застанете пред децата си и ще ги учите на морал? Те ще станат шматки като вас! Подлизурковци и мазници! Такива ли искате да израснат вашите деца? Аз моите не искам!<br /><br /><strong>- Какво мислите за Цветан Цветанов?</strong></p>
<p>- Флоранс Флорес<br /><br /><strong>- Какво?</strong></p>
<p>- Флоранс Флорес. Той е в певческия бизнес, напълно нормално е да има артистичен псевдоним, както Веско Потния. Може и да не е лош човек, но не знам защо си повярва, че е министър на вътрешните работи. Такава какофония, такава кочина не е било. Все са се объркали и бият не този, който трябва. В момента полицията се ползва като наказателна бригада. Изпълнява почистващи ангажименти спрямо хората, неудобни на властта. Но аз съм далеч от мисълта, че Цветанов е самостоятелен, каквото и да се опитват да ни внушават. Зад него и зад всичко останало стои един човек – генерал-лейтенант, кмет, доктор, министър-председател Бойко Борисов. И още нещо. Навсякъде в Европа министрите много често ходят пеша или се движат със съвсем обикновени коли. Ти ми казваш, че си се преборил с престъпността, а се движиш с 16 коли! Това го нямаше и в най-мътните времена. Да не говорим министри да се носят като тумби и хайки. Те се носят като банда бе, братче, шестстотин човека. Пет коли долу, двеста души отгоре – какви са тези работи, какви са тези хора! Неизживяно детство. Кой човек, който е успял да се справи с престъпността, ще търпи тегобата постоянно да има някаква паплач около него. Само онзи, който не се е наиграл и не се е справил с проблемите. Само в България един неуспял пожарникар може да стане премиер. Това никъде другаде не може да се случи.<br /><br /><strong>- Да, но казват, че няма сериозна организирана престъпност. Че тя е в затвора.</strong></p>
<p>- Вие сериозно ли?<br /><br /><strong>- Аз не. Те го казват.</strong></p>
<p>- Доказа се едно-единствено нещо. Това, което те говорят, няма нищо общо с истината. Знаете ли кое е другото име на организираната престъпност? Престъпност, протектирана от управлението. Няма как иначе да се случи. Кой от управляващите е зад решетките за връзки с престъпността? Или казано по-точно – ако се борят с престъпността, трябва да се самоарестуват. <br /><br /><strong>- Да поговорим малко за вас. Споменахте мътните години. Не идвате ли и вие от ъндърграунда на прехода?</strong></p>
<p>- Ще ви отговоря така. Всички по-известни политици се завиваха с юргана през глава и не смееха да произнесат имената на хората, с които аз съм се разправял и на които не съм пуснал аванта никога. Това е било моето поведение, това е, което сам съм направил, и не съм чакал от държавата да ми даде охрана. Аз съм се справял сам. Винаги съм имал бизнес, така ми се е стекъл животът и никога не съм допускал някой да ме рекетира. Никога не съм постъпвал с предубеждение към другите. Този бил такъв, онзи онакъв. За мен който е бил крив – точка по въпроса. Губил съм много битки, но никога не съм бягал. Никога. Всеки може да го каже, дори и враговете ми. Не назад, настрани не съм правил крачка. И сега няма да я направя. Освен това аз съм много активен човек и бързо се ориентирам. При картоиграчите има такъв лаф: ако до петата минута не си разбрал кой е глупакът, значи си ти. Аз не съм от тази порода и по тази причина бързо разбирам какво става. <br /><br /><strong>- Името ви бе забъркано в няколко скандала. С това на Иво Карамански...</strong></p>
<p>- Казах ви, никога не съм бягал и не съм се крил. Нито от другите, нито от биографията си. Такива бяха обстоятелствата тогава. Аз не съм избягал от среща с никого, колкото и тази среща да е била тежка за мен. Пак казвам, губил съм битки, но не съм бягал. Понякога наистина е много трудно физически да си наместиш носа, главата, ушите и т.н., но психически се чувстваш способен да се справиш с абсолютно всичко. И най-интересното е, ако трябва да правим аналогия със сегашните времена, че хората, с които съм се разправял тогава, бяха мъже. Бяха стабилни. Бяха хора, на които дори можеш да имаш уважението, а сега имаме работа с отмъстителни комплексари, които са жестоки, защото знаят, че са никои.<br /><br /><strong>- От „Дескрим” до Европейския парламент. Как стана това?</strong></p>
<p>- Ееее! Нещата не стоят точно така. Просто винаги съм бил адекватен на ситуацията, в която живея. Разбира се, че на 25 години човек винаги иска да бъде друг, а не депутат. Ако тогава някой ми бе предложил да ставам депутат или да влизам в политиката, щях да се изсмея, защото тогава исках само да развивам бизнеса си и да отстоявам периметъра си. Тогава това ме амбицираше. Но с времето и възрастта приоритетите се променят. Пък и хората казват, че ако след десет години живееш по същия начин, както си живял преди – напразно си живял. Пък и каквото и да си говорим, натрупах доста сериозен опит от всякакъв вид. <br /><br /><strong>- А архонтството? За какво ви беше това? Сериозните въпроси тук са към Църквата, но ми е интересно да ви чуя. Какъв е смисълът от тази работа?</strong></p>
<p>- Мога да ви кажа много причини, но сега предпочитам да не говоря много по този въпрос и ще се спра само на една. Имам вътрешна потребност да търся нуждата от морал и нуждата от поука. След 1989 г. ние изпаднахме в нещо като анемия. Хората си мислеха, че като прецакаш другия, си голям тарикат. Не си голям тарикат, а си голям простак. Аз лично пострадах от тези отношения, защото работя с хора. Винаги съм искал да бъда точен, но зависех от тези отношения. По различни причини Църквата стоеше настрана от процесите, които започнаха с прехода. До голяма степен исках да направя провокация. Да привлека вниманието към Църквата, а и да помагам. Тоест моите идеи бяха, а и останаха рационални, а не отвлечени. Архонтството е послушание към даден наставник и служене. Много ме забавляват приказките, че съм бил купил това положение… Какво значи купил? Не само аз съм се обрекъл, но и първородният ми син съм обрекъл на служене със средства, сили и време на този обет. <br /><br /><strong>- На какъв език говорите в Европейския парламент?</strong></p>
<p>- Аз говоря няколко езика, но там предимно на английски и френски.<br /><br /><strong>- А с политици от кои партии общувате?</strong></p>
<p>- Ако намеквате за някаква изолация, която ми налагат като на националист или расист, няма такава. Винаги съм делял хората на две раси – на глупаци и на интелигентни. На хора, които могат да се справят с проблемите, и на хора, които клякат пред тях. Контактувам с всички, които са достойни за уважение. Там има много интересни хора и хора, които случайно са попаднали, както навсякъде. Значително уважавам Джонатан Монталдо, социалистите, Нирдж Дева от консерваторите, Хану Такула от либералите, Марио Мауро от ЕНП, Джин Ламберт от зелените, Яцек Влосович от евроскептиците и много други. <br /><br /><strong>- Защо учредихте ГОРД? Не станаха ли прекалено много партиите в България?</strong></p>
<p>- ГОРД не е партия. Това е политически клуб, който събира хора с различни идеологически и партийни пристрастия, но обединени около едно – демокрацията като процедура. ГОРД е обединение на останалите безстрашни и нехипнотизирани хора в страната, такива, които не позволяват някой да се гаври с тях, още повече пък някой с по-слаби качества от тях. В ГОРД са хора, които искат да събудят обществото и да премахнат фалшивата демокрация, за да можем да поемем по истинския път, а не по пътя на мизерията, по който ни водят вече 23 години. Затова организацията се казва така – „Гражданско общество за реална демокрация”. Защото това, в което живеем днес, е подобие на демокрация, пародия. ГОРД е клуб на хора, успели в собствените си поприща, които искат и обществото да успява. Които са разбрали, че не можеш да си богат сред бедни, здрав сред болни и щастлив сред нещастни. И най-важното – хора с авторитет, бизнесмени, учени и шампиони в спорта, които не се страхуват да застанат с имената и всичко, което са постигнали, срещу лъжата и подмяната. Тези хора държат да има нови политически изисквания, които да вкарат в парламента люде с обществени биографии, с имуществен и образователен ценз и обществено признание, както е било преди. А не хора, които отиват да „работят” политика. Само успелите хора могат да донесат успех.</p>
<p><em>Със Слави Бинев разговаря Явор Дачков</em></p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. "Галерия"</em></p>
