Реформирането на общество ни трябваше да е завършило, а то не е започнало

<strong>Доц. Узунов, как оценявате икономическата политика на това правителство? </strong><br /><br />Икономическата политика на това правителство продължава в някаква степен политиките на предишните правителства, пак е на парче. Пак е стопанска политика, която не произлиза от единна концепция. За съжаление нашата трансформация не успя да се осъществи по концепция, около която се обединява политическият елит. Дълго време този политически елит не разбираше своя общ интерес и още по-важно &ndash; своята обща отговорност. И така правителство след правителство се лутаха ту наляво, ту надясно, с колебания и политики на парче &ndash; за тази година, за следващата година... А след като икономическата политика не е основана на една концепция, не съществува и видима връзка между стопанска, финансова и парична политика. Паричната ни политика е осакатена поради валутния борд, стопанската политика вече не може да е суверенна, защото сме част от ЕС, а данъчната политика винаги е прагматично настроена, но в крайна сметка няма единна стратегия. Когато се създаваше политическата конституция, нямаше разбиране от страна на елита, че трябва да се изгради и икономическа конституция, която да е основана върху консенсус между политическите сили и да вкара действията на всяко следващо правителство в определено русло. Всяко правителство трябва да може да маневрира, но в определено русло. Ние нямаме ясна икономическа конституция с нейните институции и правила и затова всяко правителство работи на парче и решава текущи проблеми. А главните проблеми на България остават нерешени. Трябва да има стратегия, трябва обществеността да е наясно, че всяко правителство продължава някаква линия. <br />Все пак това, което се вижда в това правителство, е, че започват едни по-решителни мерки по оздравяване на обществото. По-решителни, но в крайна сметка недостатъчни и лишени от най-важното. За съжаление ние българите се мразим един друг, защото не са решени основните ни въпроси. По-точно ние сме сърдити един на друг, ние не сме стигнали до консенсус в какво общество искаме да живеем. Европейският съюз, разбира се, е една много важна цел. Но каква България искаме да имаме. Това не е много ясно. <br /><br /><strong>Твърдите, че това правителство отбелязва напредък и се опитва да реши някои важни въпроси. Какво имате предвид под решителни мерки по оздравяване на обществото?</strong><br /><br />Ние имахме години на трансформация на държавния капитал в частен, на опити за модернизиране на структурата на икономиката. Ние трябваше да поставим България и обществото на нова основа, на пазарна и демократична основа. Все трудни задачи. И естествено е да се запитаме &ndash; а хората бяха ли готови да се справят с тези проблеми, особено по-възрастното поколение. Младите се приспособяват, въобще пазарното стопанство е за младите хора. Мисля, че в тези години на трансформацията ние стигнахме до една страхотна морална криза. Морална криза, от която не сме излезли. Ние сме едно разединено и пролетаризирано общество без ясна визия за бъдещето. Това правителство за първи път се опитва, макар и само със силовите министерства и методи, да създаде повече справедливост в обществото. Чувството за социална справедливост на българина е силно наранено. Много хора се чувстват излъгани и ограбени, защото трансформацията на един огромен за нашите мащаби капитал беше извършена изключително непрозрачно. Що за преход беше нашият преход &ndash; това така и ще остане тайна за българската публика. За специалистите е ясно, че тук има много неща, които не могат и не трябва да бъдат разкривани.<br /><br /><strong>Не трябва?</strong><br /><br />Не трябва, защото ние не се нуждаем повече от нови революции. Ние се нуждаем от стъпки за създаване на все повече справедливост. Но все повече справедливост едва ли може да се постигне само с акции срещу най-отявлените престъпници. Това правителство сигурно има един по-ограничен мандат или поне така разбира своята задача. То обаче трябва да разшири обхвата на тази справедливост.<br /><br /><strong>Можем да поспорим по въпроса дали стрелите на правителството са насочени тъкмо към най-отявлените престъпници, но какво имате предвид, като казвате да разшири обхватът на тази справедливост &ndash; да не фокусира цялото си внимание върху престъпността и силовите структури?</strong><br /><br />Аз говоря за рязко свличане на работното население в бедността. За това, че пролетариите от социализма станаха пролетарии в едно пазарно общество. Нямам предвид само този мандат и това правителство. В момента ние сме едно много несправедливо и силно поляризирано общество. Повече справедливост, на първо място, означава, че ние трябва да потърсим едно здраво съотношение между заплати и цени, между заплати и печалби. <br /><br /><strong>Какво може да бъде това съотношение, след като непрекъснато се повтаря, че ресурсите, с които разполагаме, са толкова ограничени?<br /></strong><br />Толкова са цинични тези претенции, които се предявяват от световните финансови институции. Имам предвид Международния валутен фонд и Световната банка. Все пак ние не сме развиваща се страна, ние сме страна от втория, а не от третия свят, но нас ни третират като развиваща се страна или ни превърнаха в развиваща се страна. Заплатите в публичния сектор трябва да растат с темпове, които отговарят на производителността на труда, реално с по-ниски темпове, за да не се стигне до инфлация. В такива трансформиращи се икономики по принцип народостопанските потенциали са натоварени между 50&ndash;60&ndash;70%, т.е. има огромен ненатоварен потенциал. Евентуален растеж на публичните заплати би могъл да бъде посрещнат от по-голямо натоварване на този потенциал. Заплатата може да расте в съответствие с производителността. А не е ли вярно и обратното &ndash; ако заплатите растат, ще расте и производителността. Колкото е вярно първото, толкова е вярно и второто. Един скок на публичните заплати ще повиши производителността. Без да се вдига ценовото равнище, трябва да се увеличи частта на заплатите. А това трябва да стартира в публичния сектор, защото заплатите там са изходни. Ако пък растат заплатите, може да се очаква скок на ефективността, който ще поеме този скок на номиналните заплати.<br /><br /><strong>Само че пазарът няма ли веднага да намести това съотношение в първоначалния му вариант &ndash;&nbsp; щом се вдигнат заплатите, ще има и ръст на цените на стоките?</strong><br /><br />Това от нищо не следва. Щом растат заплатите, ще расте и ефективността, тоест разходите ще спадат. Въобще в икономиката по принцип, ако няма политическа намеса, инфлацията е невъзможна. Днес виждаме, че инфлацията се приема като даденост. Инфлацията не е даденост, инфлацията се прави. А щом се прави инфлация, става веднага преразпределение на доходите, ясно от кого към кого. И пак ви връщам към това какво общество ни трябва. Мисля, че консенсус може да се постигне само с идеал &ndash; общество на равни в достойнството си и свободни хора. Ама за да са свободни хората, те трябва да имат материална основа. Ние вече имаме нашата свобода, но тази свобода не е подкрепена материално.&nbsp; <br /><br /><strong>Казвате, че от много време в България се работи на парче, без ясна концепция и стратегия. В резултат на всичко това се оказа, че времето за т.нар. структурни реформи е ужасно закъсняло и това тепърва ще се усеща все по-драстично. Първата управленска година от мандата на това правителство обаче изтече, а концепции за реформи не бяха заложени. Какво можем да очакваме занапред от този управленски екип?</strong><br /><br />Това правителство не може да има концепция. Реформите трябва да произтичат от единна концепция. Реформирането на нашето общество би следвало да е завършило, а то не е започнало. Всъщност ние имахме един монополизиран социализъм, който преля в едно монополизирано пазарно общество на рационални егоисти. Хубаво би било човек наистина да си знае интереса, но може ли да преследва своя интерес за сметка на другите. Собственият ти интерес не бива да се превръща в безогледен егоизъм. Проблемът на пазарното общество, в което попаднахме, е точно овладяването или вкарването на собствения егоизъм в руслото на добродетелите. Иначе стигаме до безогледно експлоатиране на слабите от силните. Всъщност това е познато в историята и сега ние ще го живеем наново. Силните, ако са подкрепяни от държавата, стават още по-силни. Значи държавата трябва да преразпределя власт. Реформите, които се правят у нас, са имитация на реформи. Те не засягат основите на обществото. Затова преди малко казах повече справедливост. На нас ни трябва общество на самостоятелни хора, които са собственици.<br /><br /><strong>Защо смятате, че това правителство не може да има концепция за реформи?</strong><br /><br />Защото подобна концепция на едно правителство трябва да произлиза от друга обществена концепция за развитието на България. Политическият елит рано или късно ще стигне до идеята, че ни трябва такава концепция. Каква България искаме да имаме &ndash; от тази по-обща концепция, около която сме се споразумели, трябва да произлизат концепции, с които всяка партия да се конкурира за властта. <br /><br /><strong>Не е ли логично всяка политическа сила, след като в крайна сметка има претенцията и заявката да управлява, да има и визия и концепция за това как управлява и какви реформи осъществява &ndash; реформи, както сам казахте, които отдавна трябваше да са свършили, а те не са започнали.<br /></strong><br />Това, което казвате, е вярно, но то важи само за условия, в които са положени основите на един свободен социален ред в страната и този ред се спазва от всички, в това число от държавата и от всяко правителство. Аз за това казвам, че ни е нужна концепция. Трябваше да сме я изградили, а ние не сме го направили &ndash; един свободен социален и стопански обществен ред. И заради това ще продължаваме да се мотаем, да губим енергия и все така да очакваме спасители &ndash; тези да направят това, онези да направят онова. И никой нищо няма да направи. <br /><br /><strong>Добре, но след като така или иначе липсва обща национална концепция, а има толкова текущи задачи и дупки за запушване, като например проблемите в здравната и пенсионната система, не е ли все пак важно да се решават тези текущи задачи?</strong><br /><br />Кърпенето на системата няма да помогне. Ще се откриват все нови и нови дупки. Както се казва обработваме симптомите на едно болно общество, но не оздравяваме обществото. Опитите на това правителство няма да успеят, те са частични, те са ограничени като мандат и като визия. Ние българите трябва най-накрая да разберем, че трябва, налага се да си направим обществото. Ние сме една крайно немодернизирана страна със застаряващо население. Все повече ще се обезлюдяват селищата, все повече ще расте криминалността в големите градове, защото не сме оздравили обществото си. Ние живеем в общество, в което напредват болестотворни процеси. Кърпенето на парче се налага, няма как &ndash; текущата политика трябва да се занимава с кърпене, но е време да се разбере тази обща политическа отговорност. Нямаме време. Да наречеш кърпенето в една или друга област реформа, това е нелепо. Ето, в болничната и в пенсионната система има кърпене, а не реформа.<br /><br /><strong>Коментирайте параметрите на проектобюджета за следващата година и политиките, които са заложени там. Доколко реалистична е прогнозата за ръст от 3,6% в контекста на непрекъснато подновяваните внушения от страна на финансовия министър, че излизаме от кризата?</strong><br /><br />Може да се очаква ръст. Кризата дойде при нас със закъснение, със закъснение и ще излезем от нея. Това е един цикличен автоматизъм. Най-вероятно през пролетта на следващата година ще се усети едно по-голямо оживление. Въпросът е другаде, не дали и кога ще излезем от кризата. Големият проблем е в това, че световната икономика днес е изключително лабилна, защото е ориентирана към краткосрочните борсови индекси и какво става на фондовите пазари. След големи стопански трусове обикновено има рецидиви. Това показва опитът от кризата през 1929&ndash;1933 г. Ще им рецидиви и сега, тоест световната икономика много колебливо излиза от кризата и може да влезе в нова криза, защото бяха създадени огромни маси пари от нищото и тези огромни маси трябва да започнат да изтичат от финансовия сектор. Може да се очакват вторични трусове, а може да се очаква нов много силен трус и то в рамките на следващата или по-следващата година. Това несъмнено ще удари отново България. Но ние, като стопанска периферия, реагираме със закъснение. Със закъснение влизаме, със закъснение излизаме и не се знае, докато излизаме дали няма да започне нова криза. В момента ние имаме пазарно общество, основано на егоизма, поради което то е изключително нестабилно. И&nbsp; ще има нови и нови кризи. А дали бихме могли да имаме друго общество това е друг въпрос, друга тема.&nbsp;&nbsp; <br /><br /><strong>Възможно ли е да съществува пазарно общество, което не е основано на егоизма?</strong><br /><br />Пазарно общество ще рече, че пазарният принцип е обзел всички сфери на обществото &ndash; основани на пазарния принцип здравеопазване, образование и пр. Мисля, че опитът ни показва пълната безуспешност на общество, основано върху егоизма, както и на общество, основано върху алтруизма. Трябва ни синтез от едното и другото. Такъв синтез е предлаган от мислители, съществуват и опити то да бъде реализирано, например в&nbsp; Западна Германия след Втората световна война. Пазарното общество защо е толкова трудно за човека? И все по-трудно ще става. Защото човекът е социално ориентиран, иска да живее в общности. Пазарното общество не търпи общности. Не случайно семейството, тази най-важна общност, първо пада под ударите на пазарния принцип. Ето, ако поставим здравеопазването на пазарен принцип, както е по цял свят, това означава да превърнем лекаря в продавач на услуги. И неговата отговорност е отговорност на продавач, а пациентът става купувач на услуги. Очевидно е, че пазарният принцип трябва да се прилага в сфери като здравеопазването и образованието в ограничен обхват или по-точно той трябва да бъде овладян, трябва да бъде съединен с принципа на солидарността. Трудното намиране на един такъв синтез между солидарност и субсидиарност е характерно за втората половина на ХХ в. и началото на ХХІ в. У нас не може вече да се говори за солидарност и затова всички тези напъни на НОИ да повишава събираемостта са обречени, след като чувството за справедливост е разрушено. Каква солидарност може да се очаква от българите при този грамаден нелегален сектор. И са напразни заблудите, че ние със законодателство ще можем да решим проблемите. Впрочем това са заблудите и в ЕС. Без самоотговорността на човека &ndash; а самоотговорност означава, че този човек има ресурси, без нравствената отговорност на човека за другите е невъзможна солидарността. Ние сме в блатото на пазарното общество. <br /><br /><strong>Казвате, че с нормативни техники тези проблеми не могат да бъдат решени. От друга страна не се ли нуждаем от повече стимули, за да бъде повишена събираемостта и редуциран &bdquo;този грамаден нелегален сектор&rdquo;? Ето например в пенсионната система принципът на солидарността се издънва, защото хората нямат мотивацията да заделят по-сериозен процент от възнагражденията си за осигуровки, които отиват в нищото.<br /></strong><br />Тази мотивация трябва да се поражда от нещо. Вие сте права, да, защо да заделяме за другите. Аз ви казах обаче &ndash; пазарното общество руши общността, руши общността на поколенията. Очевидно е, че след като имаме такава система на обществено осигуряване, възрастното поколение ще се надява на подкрепата на младото поколение. Но ето страхотната криза, която обхваща индустриалния свят &ndash; населението остарява все повече и повече, а младото поколение трябва да се натоварва все повече и повече. Когато започнахме трансформацията на нашето общество, ние трябваше да мислим за това как да се гарантират едни нормални пенсии на възрастното население, защото то се чувства изоставено. Оттук нататък за какво възпитание можем да говорим. Разрушена е общността между поколенията, общността между генерациите. Преди време човек е решавал проблемите за старините чрез семейството, чрез голямата фамилия. В пазарното общество човек може да осигури старините си чрез общественото осигуряване. Днешното обществено осигуряване обаче е една бюрократична машина, която неизбежно започва да работи за себе си. Истината е, че всички проблеми, в крайна сметка опират до морала и етиката. Човечеството и България имат страхотен морален проблем. <br /><br /><em>*Доцент д-р Атанас Узунов е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Автор е на монографиите &bdquo;Социалното пазарно стопанство. Идея, концепция, практика&rdquo;, &bdquo;За теорията на порядъка&rdquo;, съставител е на сборника &bdquo;Избрани мисли на Лудвиг Ерхард&rdquo;. Автор е на книгата &bdquo;Теоретичният фундамент на социалното пазарно стопанство&rdquo; &ndash; изследване на научните и духовни пластове, от които израстват идеите на Лудвиг Ерхард. <br /></em><br /><em><strong>С доц. д-р Атанас Узунов разговаря Димитрина Чернева</strong></em><br /><br /><!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone> <w:PunctuationKerning /> <w:ValidateAgainstSchemas /> <w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables /> <w:SnapToGridInCell /> <w:WrapTextWithPunct /> <w:UseAsianBreakRules /> <w:DontGrowAutofit /> </w:Compatibility> <w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml> <w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156"> </w:LatentStyles> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]> <mce:style><! /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} --> <!--[endif]-->