- 10 Sep 2020
- 87
- 6
Проф. Митев, до президентските избори остават едва четири месеца, а все още няма яснота от страна на основните политически сили нито за техните кандидати, нито за някакви предизборни платформи. Нещо повече, премиерът Борисов обяви, че ще съобщи кой е кандидатът на ГЕРБ в началото на септември – тоест около месец преди изборите. Как оценявате подобно политическо поведение?
<p>Изборът на държавен глава е важен момент в политическия живот на нашия народ, това е единственият случай, в който директно се гласува доверие на политически деец. На национално равнище това е единственият мажоритарен избор. Нека погледнем и какво става в други страни. Например в Съединените щати изборите за президент ще бъдат чак през ноември следващата година, но вече са обявени кандидатури, обсъждат се, номинират се. У нас изборите са не следващата, а тази есен, но все още не е ясно кои ще бъдат кандидатите на управляващата партия и на главната опозиционна сила, на ГЕРБ и на БСП. Това не е естествено състояние за демократична страна. Ако изборите в САЩ, толкова рано преди да се проведат, вече предполагат издигане и обсъждане на кандидатурите, това не се дължи просто на факта, че Съединените щати са по-голяма страна, а на факта, че там има по-развита демокрация. Защото нормално е за <em>рационалния избор</em> кандидатите да бъдат своевременно обявени и да могат да се обсъдят спокойно, трезво техните плюсове и техните минуси, да се видят техните платформи. Ако кандидатът на водещата партия в момента бъде обявен в последния момент, едва в началото на септември, това означава, че хората трябва просто да повярват на онзи, който предлага кандидата. Значи разчита се не на политическия разум, а на доверието по дефиниция, на <em>електорална вяра</em>. На предизборния кръстопът не само в парламента и в подготовката за избори наблюдаваме един и същ субектен подход. По повод на парламентарния вот научихме кои не са приятни, в началото на септември ще разберем кой е харесан.</p>
<p><strong>Преди време заявихте, че политическото пространство в България е многопластово замърсено. Как оценявате в тази връзка кандидатурата на бившата еврокомисарка Меглена Кунева за президентския пост? Смятате ли, че тя има ресурс да преобърне наложеното статукво на липса на ясни критерии за допустимо и недопустимо в политическото поведение и говорене?</strong></p>
<p>Меглена Кунева има ресурс да измерва с ясни европейски критерии явленията и събитията в българското политическо пространство. Ползва се с уважение сред европейския политически елит. На Б. Борисов в Европа – шеговито – измериха гърба, на М. Кунева – сериозно – измериха качеството на работата. Парадоксално е, че след като България влезе в ЕС, нашият политически живот, политическото говорене и поведение, не се европеизира, а усилено се балканизира. Кунева има личния ресурс да преобърне тази тенденция. Дали ще успее, ако бъде избрана за президент – това ще зависи от подкрепата, която ще получи от обществеността и от политическите сили.</p>
<p><strong>Как ще коментирате начина, по който американските посланици Джон Байърли и Нанси Макълдауни описват днешния български премиер? Промени ли се според вас публичният образ на Бойко Борисов след изтеклите в „Уикилийкс” грами на американските дипломати?</strong></p>
<p>Американските дипломати са се опитали да видят един перспективен политик „без маска и грим”. Странно изглежда, че толкова ярък портрет не са направили български журналисти или коментатори. По-специално, не си спомням да са тълкували „двете души” в гърдите на премиера – едната прозападна и другата проруска. Или така откровено да са коментирали отношенията му с едрия бизнес. Колкото до промяната в публичния образ, не трябва да забравяме, че тя зависи до голяма степен, дори в решаваща степен, от медийния филтър. Ако се подхване и задълбочи темата за „петната по слънцето”, установени от „американски астрономи” – промяната ще бъде неизбежна и значима. Това не става. Медиите продължават да бъдат удобни за управлението.</p>
<p><strong>Как ще коментирате признанието на Бойко Борисов пред Макълдауни, че „българите не са свикнали да взимат самостоятелно решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя какво трябва да направи”? Как бихте определил това изказване – като проникновен анализ за спецификата на българското общество и българския политически живот или поведение, което маркира единствено липсата на политически потенциал и стратегическа визия у изразителя на тези мисли?</strong></p>
<p>Не виждам проникновен анализ. Не „българите”, а българското правителство взема решенията, които интересуват Вашингтон и Брюксел. Вземете последния случай – включването на страната в пакта „Евро+”. Борисов не остави българската общественост да обсъди, а българският парламент – да вземе решение; той еднолично реши участието на страната. В резултат условията за участието са по-изгодни за най-богатата страна в ЕС – Люксембург, отколкото за най-бедната. „Българите” могат да бъдат упреквани за много неща, но не и за това, че не са в състояние да си направят сметката за задълженията. Между другото, „да помагаме на братския гръцки народ” е език от времето, когато господин Борисов е бил другарят Борисов. И на мен са ми близки гърците. Но вмъкването на „братство” в политическия език съживява ценностна система, в която националните интереси отиват на втори план. Липсата на стратегическа визия в българската външна политика бие на очи, освен ако под „визия” не разбираме текущите нужди на правителството от външно одобрение, включително за сметка на дългосрочни интереси на страната.</p>
<p><strong>Преди известно време казахте, че ГЕРБ се изчерпва и видимо е на прага на обратно броене, с уговорката обаче, че броенето може да продължи дълго. Смятате ли, че е дошло времето за прелом в обществените търсения, в представите и очакванията за друг тип лидерско поведение, различно от това на Бойко Борисов?</strong></p>
<p>Характерно за предизборна обстановка е да става пренареждане на политическото пространство. Това наблюдаваме и в момента, но ми се струва, че тази сама по себе си традиционна картина прикрива до голяма степен факта, че наблюдаваме <em>ерозия на властта</em>. Тя протича и в парламента, и в масовите нагласи. Ерозия на властта <em>в политическото пространство.</em> Партията, която спечели изборите преди две години, беше подкрепена от три партии. Още в края на 2009 отпадна първата. През 2010 – втората. Сега – и третата. Управляващата партия остана сама. Стесни се твърде значително политическата основа на управлението.</p>
<p>Вторият, не по-малко важен, факт е, че се стесни <em>електоралната база.</em> Бойко Борисов, който влезе чрез рейтинга си в политиката изобщо, сега има отрицателен рейтинг. Рейтингът не е доверието, както често се мисли, а разликата между доверие и недоверие. Недоверието към премиера е по-голямо, отколкото доверието. Пита се обаче защо това някак си като че ли не се чува. Просто липсва медийният рупор.</p>
<p>Ерозия на властта е едната страна на ситуацията. Другата е <em>силовото укрепване на властта.</em> Виждаме начините, по които властта усилва позициите си. Завихря се политически „кадрил”. Дезавуира се парламентът. Налице са такива симптоми като сливане на полицейска и политическа власт. Наблюдаваме драстична персонализация на управлението.</p>
<p>Всичко това, разбира се, предизвиква реакция, защото в крайна сметка става дума за начина, по който се развива парламентарната демокрация в България. Демократичният процес според мен е поставен под въпрос. Открояват се авторитарни тенденции.</p>
<p><strong>Какви са шансовете нещата да тръгнат в положителна посока?</strong></p>
<p>Единият е реакцията в България, общественото мнение. Да, има такива важни симптоми. „Един ден без Бойко Борисов”, инициатива в социалната мрежа. Оставки от Висшия съдебен съвет. Хиляди протестни есемеси до неговите членове. Всички тези реакции обаче – изброявам някои, се нуждаят от рупора на медиите, за да получат необходимото внимание. Разбира се, остава и онова, което вижда публиката, и заключенията, които сам си прави индивидът.</p>
<p>Другият фактор е Европа, оценките, които очакваме от Европейския съюз за развитието на нещата в България. Управлението върви по авторитарен път, но има „европейска ахилесова пета”.</p>
<p>И третият, в случая ключов, фактор са изборите.</p>
<p><strong>Ако ГЕРБ изгуби предстоящите президентски и местни избори, какъв ще бъде реалистичният вариант за бъдещето на тяхното управление?</strong></p>
<p>Изборите, които предстоят, имат необичайно значение, защото от техните резултати ще зависи <em>каква е перспективата на демократичния процес</em>. Значението на президентските избори през 2001 и 2006 беше различно. През 2006 изборите бяха превърнати най-напред във вот на доверие към Тройната коалиция, която управляваше – основното обвинение срещу Първанов беше, че е нейният „баща”, а след това на втория тур се превърнаха във вот на доверие към българския етнически модел. Сега изборите следва да се разглеждат от гледна точка на тенденцията към авторитаризъм в управлението и търсенето на демократична алтернатива. Това е според мен основното и от тази гледна точка ще преценим и степента на зрялост на политическите партии, които ще участват в надпреварата.</p>
<p>Колкото до перспективата – ще се върна крачка назад. В началото на тази година започна да се говори за избори „три в едно”, най-напред това спомена министър-председателят. След това парламентарните партии, т.е. и БСП, и Синята коалиция, и ДПС заявиха, че са готови за такива избори. Самият факт, че се говори за извънредни избори, означава, че ерозията на управлението се вижда достатъчно ясно, включително от самите управляващи. Ако продължи тази ерозия, през следващата година е логично да се стигне до предсрочен парламентарен вот. През тази година пречката за такива избори – изрично беше изтъкнато, е в неудобната президентска институция; президентът Първанов ще назначи служебно правителство, което може да разкрие неблагоприятни страни, казано най-меко, на сегашното управление. Значи от президента, който ще бъде избран, ще зависи и това какви са шансовете за евентуални коректни предсрочни избори. Да не говорим, че самият избор на алтернативен президент ще илюстрира и задълбочи ерозията, т.е. ще съдейства за такива избори.</p>
<p>Президентската институция има изключително важно <em>символно значение</em>, особено важно при рейтингови политици, каквито имаме сега. Оттук следва и своеобразието на ситуацията, която преживяваме.</p>
<p>Отговорът на въпроса колко ще продължи обратното броене предстои.</p>
<p><em>Петър-Емил Митев е завършил философия в Софийския университет. Доктор е на философските науки, професор и преподавател по политически науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на десетки книги по социология и политология. Депутат във Великото народно събрание. Директор е на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”. Председател на Българската социологическа асоциация (1991–1995 г. , 1997–1999 г.) и член на Международната социологическа асоциация.</em></p>
