- 10 Sep 2020
- 98
- 17
- Г-н Орешарски, как оценявате предложението на финансовото министерство за промени в закона за управлението на Сребърния фонд, които да позволят до 70% от средствата във фонда да отидат за купуване на държавни ценни книжа, за да бъдат посрещнати предстоящите плащания по външния държавен дълг?
<p> </p>
<p> </p>
<p>- Не гледам с позитивни нагласи на подобно предложение. Ефектите от него са негативни както за фискалните резерви, така и за Сребърния фонд, който е част от тях.</p>
<p>Евентуално инвестиране на ресурси от Сребърния фонд в ДЦК и използването им за финансиране на излизащите в падеж външни облигации намалява нивото на фискалните резерви до равнищата от 1998–1999 г. при почти удвоен брутен вътрешен продукт (БВП). Да припомня, в последните две и половина години фискалните резерви намаляха с около 3,5 млрд. лева, а вътрешният дълг се увеличи с близо 2 млрд. лева, т.е. безцелно се похарчиха 5,5 млрд. лева. Очевидно през настоящата и в самото начало на следващата година ще бъдат изразходвани последните остатъци от спестените в предишни мандати фискални ресурси. Ролята на фискален резерв ще се поеме единствено от фонда за извеждане от експлоатация на старите ядрени мощности в „Козлодуй” – ресурси, които имат строго целево предназначение. Практически страната няма да разполага с никакви ликвидни буфери, което от своя страна ще повиши макроикономическите рискове на най-високите си нива за периода след въвеждане на валутния борд.</p>
<p>Инвестирането на ресурси от Сребърния фонд в ДЦК по същество означава харченето на тези пари сега с бланково обещание някога в бъдеще, някое друго правителство да възстанови средствата. Ами ако и следващите правителства имат същото безотговорно отношение към натрупването на ресурси и са изцяло разходно ориентирани...?</p>
<p><strong>- Какви биха били рисковете пред пенсионната система при подобно пренасочване на активите на фонда към ДЦК?</strong></p>
<p>- Изразходването на ресурсите на Сребърния фонд за изплащане на външен дълг оставя държавната пенсионна система без резерви. В това отношение настоящите власти демонстрират силната си привързаност към политиката на харчене на всички натрупани до момента спестявания. Спомнете си, през миналата година така те постъпиха и с резерва на Здравната каса в размер на близо 1,4 млрд. лева – той вече не съществува. Когато държавата или нейни важни звена работят без резерви, рискът е същият, както при домакинства, които нямат никакви спестявания и изпадат във финансови шокове при всяко забавяне на месечните им заплати.</p>
<p><strong>- Как приемате афишираната от финансовия министър Симеон Дянков идея да бъдат разширени възможностите на Сребърният фонд да инвестира у нас, като например средствата бъдат влагани в имоти, което по думите му е „дългосрочна инвестиция с възвръщаемост”?</strong></p>
<p>- Не гледам сериозно на подобни идеи. Добре е, че финансовите пирамиди закриха дейността си още в 90-те години, за да не изкушават настоящите власти да насочат части от фискалните резерви и в подобна посока.</p>
<p><strong>- Как ще коментирате мотивите на Дянков, според когото досегашните правила за управлението на фонда са твърде консервативни, поради което средствата в него само са се обезценявали? Как отговаряте на упреците, че средствата от Сребърния фонд трябва да се инвестират много по-рисково и е истинско престъпление, че това не е направено досега?</strong></p>
<p>- Изцяло непрофесионални твърдения. Те показват, че в Министерство на финансите имат затруднения при изчисляването на ефективната доходност от своите депозити в БНБ и въвеждат в заблуда широката публика. Всъщност доходността на фискалните резерви е напълно приемлива при изискванията за ниска рискова изложеност на подобен тип авоари, като отчетете годишните вноски на БНБ в бюджета.</p>
<p>Тезата, че средствата от Сребърния фонд трябва да се инвестират много по-рисково, е абсурдна сама по себе си и е свидетелство за объркването, което цари по темата за управление на публични фондове. Само ще отбележа, че познания за релацията „риск–възвръщаемост” и за допустимите нива на риск за валутни и фискални резерви се придобиват в началните курсове на бакалавърското обучение. Пак оттам може да се разбере, че хазартът е подходящо направление за инвестиране само на лични ресурси, а не на каквито и да е колективни средства.</p>
<p>Разбирам, че настоящите власти не уважават спестяванията, а са ориентирани изцяло към тяхното изразходване, но мисля, че поне трябва да внимават с тезите в принципен план.</p>
<p><strong>- Какви други възможности има правителството да намери пари за предстоящите плащания по външния държавен дълг? Как ще коментирате аргумента, че от правителството не може да се очаква да налива пари в такъв фонд, след като държавните финанси са под огромен натиск?</strong></p>
<p>- За плащанията по дълга се съставя план за действие, а не се взема решение в последния момент. Календарът на падежите по дълга бе известен на властите още в началото на техния мандат и би следвало да имат ясна стратегия за превъртане на дълга.</p>
<p>Не съм чул за настойчиви претенции към правителството да заделя ресурси за увеличаване на фискалните резерви. Те и не могат да го направят при допуснатия срив на събираемостта на бюджетните приходи и разширения сив сектор в икономиката. Да изхарчите всичко натрупано в предходни години обаче не е най-благоразумното поведение – то граничи с безотговорността.</p>
<p><em><strong>Пламен Орешарски е доктор по икономика и преподавател по финанси в УНСС. Бивш министър на финансите.</strong></em></p>
