- 09 Апр 2026
- 5303
- 45
Автор: Пиер Льолуш, "Фигаро"
Двуседмичното прекратяване на огъня, обявено от Доналд Тръмп, далеч не е знак за триумфа на американската военна мощ, както твърди Белият дом. Америка не успя да победи Иран, чиято тактика за асиметрична война в крайна сметка надделя. А небостъргачите в Дубай не са нищо друго освен миражи, поставени върху пясъка. Що се отнася до европейците, те напълно отсъстваха и арабите ще запомнят това, смята бившият държавен секретар на Франция по европейските въпроси и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, според когото иранският режим излиза по-силен от конфликта. По думите му, "светът на Тръмп не е нищо повече от джунгла, управлявана от закона на по-силния и капризите на неговия лидер. За много страни по света, включително европейските съюзници, Америка вече не е решението: тя е част от проблема, тя е проблемът".
Във вторник, 7 април, Доналд Тръмп най-накрая намери изхода, който отчаяно търсеше от няколко седмици.
Във вторник, в 8:06 ч. сутринта, Тръмп отправи това апокалиптично послание: ако Иран не отвори протока преди изтичането на ултиматума му в 20 ч. същия ден, тогава „цяла цивилизация ще загине още същата вечер и никой няма да може да я възкреси“. Чудо: 10 часа и 26 минути по-късно президентът на САЩ обяви, че благодарение на посредничеството на пакистанския президент е сключено петнадесетдневно примирие въз основа на 10-точков план, представен от лидерите на Техеран. План, разглеждан от Вашингтон като „работна основа за преговори“, като основният момент е Ормузкият проток да бъде отворен отново.
Проблемът е, че това, което Тръмп ще се опита да „продаде“ първо на общественото си мнение, а след това и на останалия свят, като триумф на американската военна мощ под негово ръководство – „пълна и абсолютна победа. 100%. Няма съмнение в това!“ – много зле прикрива стратегическа катастрофа с исторически мащаб за Америка и за Запада като цяло. Катастрофа преди всичко за нещастния ирански народ, на когото тази война трябваше да предостави възможност за сваляне на диктаторския режим на моллите. Преди пет седмици Тръмп призова иранския народ да се надигне срещу кървавата диктатура, която го държеше за заложник в продължение на четиридесет и седем години. Но, чудо: за Тръмп новите ирански лидери са „различни, по-умни, по-малко радикални от своите предшественици“. Накратко, смяната на режима вече се е случила. За иранците, за съжаление, реалността ще бъде съвсем различна. Режимът, вече в ръцете на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, още по-радикален от религиозните лидери, показа, че може да издържи на 13 000 въздушни удара от водещата военна сила в света и да оцелее. Той излиза от това изпитание по-силен и по-отмъстителен от всякога, решен да елиминира всички форми на несъгласие.
Катастрофа и по другите ключови точки в основата на конфликта. Ядрената енергия, на първо място: иранският план, приет от Тръмп като „основа за преговори“, включва всички искания на Иран през последните двадесет години: правото на обогатяване на уран, отказа от инспекции от агенцията във Виена и от санкции, да не говорим за 440-те кг военен уран, които все още се намират в Иран. По подобен начин планът изключва всякакви ограничения върху впечатляващата ракетна програма на Иран или върху военната подкрепа, която Иран оказва на различните си проксита. Напротив, иранците настояват за край на израелската война срещу "Хизбула" в Ливан.
Нещо повече, че иранският план изисква изтеглянето на всички американски сили от региона, затварянето на базите им и плащането на военни репарации... Що се отнася до Ормузкия проток, другото оръжие за масово унищожение, което сега е в ръцете на Иран благодарение на войната (!), според иранския външен министър Абас Арагчи, протокът ще остане под контрола на „иранските въоръжени сили“, които ще решават кой може да преминава през него и на каква цена… По всички тези точки е много съмнително, че преговорите, които ще се проведат в Исламабад през следващите дни, ще позволят връщане към американските искания от началото на конфликта: поставяне на всяка военна ядрена програма под международен контрол, ограничаване на ракетната програма, прекратяване на подкрепата за прокситата и, разбира се, пълна свобода на корабоплаването в Ормузкия проток... Но освен това, последиците от конфликта ще бъдат още по-лоши: първо, защото ексцесиите на Тръмп, постоянните му пререкания, заплахите за унищожаване на цяла цивилизация, дълбоко увредиха, дори разрушиха, образа на САЩ като гарант и защитник на международен ред, основан на минимум закон. Светът на Тръмп не е нищо повече от джунгла, управлявана от закона на по-силния и капризите на неговия лидер. За много страни по света, включително европейските съюзници, Америка вече не е решението: тя е част от проблема, тя е проблемът.
Втора, по-катастрофална дългосрочна последица: краят на системата за сигурност в Близкия изток. Арабските монархии в частност, които от 1945 г. насам основаваха сигурността си на САЩ в замяна на петрол, брутално откриха, че са напълно уязвими за удари от своя ирански съсед и че в действителност Иран е този, който сега доминира в целия регион. Америка не успя да победи Иран, чиято тактика за асиметрична война в крайна сметка надделя. А небостъргачите в Дубай не са нищо друго освен миражи, поставени върху пясъка... Що се отнася до европейците, те напълно отсъстваха и арабите ще запомнят това.
Трета катастрофална дългосрочна последица: колапсът на атлантическата връзка. За първи път всички европейци отказаха да се присъединят към войната на Тръмп. Те заявиха не само правото си да останат неутрални и следователно зрители на история, която ги засяга пряко, но и „привилегията на невоюващия“, както се изрази Петер Слотердайк. Привилегия, която в крайна сметка осъжда Европа на подчинение.
Като цяло, ако в края на преговорите войната с Иран приключи със запазването на реваншистки и ядрен режим в Техеран, контролиращ основна артерия на световната икономика, с допълнителното усложнение от разпадането на пакта за сигурност в региона и имплозията на Атлантическия алианс, тогава последиците от тази война ще бъдат изключително сериозни и потенциално исторически.
Източник: "Фигаро"
Превод "Гласове"
