"Правителството приема някои промени в пенсионната система, но те не са структурни и няма да решат проблемите. Структурните промени се дискутират, но поне към момента всичко е в сферата на вероятностите, и то чак от 2012 г. нататък. Единствената алтернатива е разширяването на обхвата и размера на личните пенсионни сметки и постепенно изоставяне на солидарния модел – всеки да спестява в своя сметка за старините си. Това означава повече лична отговорност, повече сигурност и предвидимост, повече избор. Всичко това не изключва държавата, която може да играе своята допълваща социална роля. Тези промени са наложителни, но към момента правителството не показва желание да ги направи". Това заяви пред glasove.com икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
<p><strong>Как бихте оценили промените, които управляващите от ГЕРБ се опитват да направят в пенсионната система? Бихте ли нарекли идеята за въвеждане на някои по-тежки условия за пенсиониране реформа?</strong></p>
<p>Пенсионна реформа през 2011 г. няма да има. Приемат се някои промени в системата, но те не са структурни и няма да решат проблемите. Структурните промени се дискутират, но поне към момента всичко е в сферата на вероятностите, и то чак от 2012 г. нататък.</p>
<p><strong>Какъв полезен ход има българското правителство по отношение на пенсионната система? Тенденцията е да се върви към изоставяне на солидарния модел и залагане на личните пенсионни сметки. Как ще коментирате идеите, решенията и действията на българското правителство в този контекст?</strong></p>
<p>Структурните промени могат да бъдат в две посоки. Първо, да се балансира бюджетът на Националния осигурителен институт, тоест осигуровките да покриват пенсионните плащания. Това би означавало осигурителна вноска от над 50%, която просто няма кой да плаща – резултатът ще е тежест върху пазара на труда, сива икономика и още по-дълбоки проблеми в пенсионната система. Единствената алтернатива е разширяването на обхвата и размера на личните пенсионни сметки и постепенно изоставяне на солидарния модел. Всеки да спестява в своя сметка за старините си – това означава повече лична отговорност, повече сигурност и предвидимост, повече избор. Всичко това не изключва държавата, която може да играе своята допълваща социална роля. Тези промени са наложителни, но към момента правителството не показва желание да ги направи.</p>
<p><strong>Как ще коментирате идеята на управляващите НОИ да се превърне в държавна агенция? Какви ще бъдат последствията от подобно одържавяване на пенсионната система?</strong></p>
<p>Идеята е странна, особено като не се знае какво ще се случи със самия пенсионен модел. Ако преминем към система с лични пенсионни сметки и допълваща защитна роля на държавата, то тогава социалната пенсия може да се изплаща по много начини – било то от НОИ или от друга държавна структура.</p>
<p><strong>Ще решат ли минималните реформи, които предлага правителството, дългосрочните проблеми на българската пенсионна система? Колко дълго може да издържи тази система, ако реформите бъдат отлагани? Съществува ли риск от фалит на държавата?</strong></p>
<p>Това правителство имаше огромния шанс да извърши необходимите реформи в пенсиите, здравето и администрацията, но засега не съумява да го направи. Тези нереформирани системи са в тежест на бюджета и без реформи нещата ще се задълбочат. До фалит на държавата едва ли ще се стигне, но всичко това ще се отрази на хората. Възстановяването ще се случи по-бавно, растежът след това ще бъде също забавен, а отгоре на всичко хората ще продължат да получават лоша здравна услуга и ниски пенсии.</p>
<p><strong>Коментирайте параметрите на Бюджет 2011. Реалистичен ли е заложеният икономически растеж от 3,6%? </strong></p>
<p>Реалността до голяма степен ще се предопредели и от самия бюджет. Този бюджет отново предвижда сериозни разходи и бюджетен дефицит, както и липса на реални промени (реформи). Точно тази политика забави възстановяването и сега ще продължи да спъва растежа. Нищо чудно бюджетните проблеми от 2010 г. (ревизията) да се случат и през 2011.</p>
<p><strong>Според проектобюджета правителството залага голямо увеличение на дълга. Как ще се отрази това на фиска и на икономиката? </strong></p>
<p>Това беше предвидимо. Правителството не успя да удържи разходите и ако през 2010 г. имахме резерви, то сега дългът е на дневен ред. Философията, че от кризата ще излезем, като харчим много, и то пари, които дори нямаме, е сбъркана. Не е и ясно при какви условия ще можем да вземем дълг и каква цена ще платим за това. Трябва да се фокусираме върху разходите и дефицита и да ги вкараме в рамки, вместо да трупаме дълг.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Как се движат разходите в проектобюджета за 2011 г. в сравнение с параметрите през тази година? Доколко ефективни са заложените разходи? </strong></p>
<p>През 2011 г. ще бъдат похарчени поне толкова, колкото и през 2010 г. Ако прибавим към това и допълнителните харчове (които ги има всяка година), то пак ще има рекордни разходи. Наред с това не се предвиждат никакви структурни или системни промени, което означава, че тези пари ще се харчат по същия или подобен начин като досега. Фокусът пак попада върху самите харчове, а не върху начина, по който се правят. Това беше грешка и през предходните години.</p>