- Автор: БНР
- 06 Май 2026
- 2089
- 39
Преди да бъдем поканени за членове на НАТО, редица големи западноевропейски държави, а и някои хора в Пентагона, имаха съмнения дали да правят голямо разширяване - 7 държави чакахме да бъдем поканени: Балтийските, България, Словения, Хърватска и Румъния. Тогава те си измислиха всякакви поводи да кажат, че ние не сме готови за членство в НАТО, като измислиха критерии, като например: "имат много танкове" Това каза за БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел до 1999 година. Той сподели, че не това е причината България да подари танкове на република Северна Македония.
"Беше да запазим държавността там, защото беше започнала гражданска война, а апаратът на Северомакедонската държава не беше достатъчен да се противопостави на безредиците. Затова България помогна с танкове, боеприпаси и много други неща, включително хуманитарно. България е помагала безскоростно, но не защото танковете не са ѝ трябвали".
6 май е ден на гордост и равносметка за всички. Патосът около този ден обаче "понякога има тенденцията да прикрива проблемите, които съществуват".
"От своето освобождение от Османско иго България е била от най-милитаризираните държави в Европа, а след а след края на Втората световна война, когато ни вкарват в съветския лагер, ние ставаме най-милитаризираната държава в Европа. Това мога да го кажа като участник в преговорите по разоръжаването в края на осемдесетте години, на конвенционалните оръжия. При завършването на преговорите всяка държава трябваше да каже с какво разполага в определени категории въоръжения и когато излязоха българските цифри, мнозина им мнозина бяха силно изненадани, защото в България имаше 3200 танка. Обявихме 450 бойни самолета, без транспортната авиация, ракети, оръдия над 100 милиметра, бронирани машини и какво ли не още. Това днес звучи като загубена гордост, а тогава, а може би и по днешните критерии, веднага човек си задава въпроса: "А какво е струвало това на нашия народ, кому е била нужна тази милитаризация".
...Подписа се договорът за съкращаване на конвенционните оръжия в цяла Европа и всяка държава, в съответствие с договорените квоти, съкрати съответните въоръжения. Това бяха въоръжения в резултат от студената война, както на Изток, така и на Запад, в огромно количество. Тогава много от тези оръжия бяха унищожени. Други отидоха в складове. Руснаците си ги закараха зад Урал повечето. Може би някои от тях сега се вкарват в боевете в Украйна".
В началото на деветдесетте години техниката на военните не е можела да бъде поддържана, а войниците са били пускани в отпуск, за да се нахранят вкъщи, разказа Ноев, според когото боеспособността се проверява на бойното поле, а не на хартия. Призивите за "неутралитет" на страната ни са се появили след разпадането на Варшавския договор, припомни той:
"След разпадането на съветската система, когато за България възникна въпросът и възможността да се върне обратно в Европа, да се възсъедини с европейските народи, тогава под "неутралитет" и "национален интерес" противниците на излизането от съветската сфера на влияние разбираха "не на запад". Аз мисля, че това, което чуваме днес от някои е именно това. Но това са стари, носталгични неща, които няма да се случат. Няма как! Българските граждани са го решили този въпрос категорично ясно и, ако има днес допитване, то пак ще бъде такова".
Армията е част от обществото, а мъжете и жените в армията – граждани, изтъкна Ноев
"Фразата: "Който не храни своята армия, ще храни чужда" често се напомня на такива седянки, на ракийка и на салатка. Разбира се, че който не отделя пари за отбрана поставя под заплаха сигурността на страната си, но въпросът е каква да бъде отбраната. На България е нужна отбрана, която да осигури защитата на народа и функционирането на нашето общество и икономика, и защитата на нашия начин на живот от евентуални външни посегателства. Като член на голямото европейско семейство и НАТО, България е много по-сигурна, защото знае, че ако се наложи, на нея, ще ѝ се притекат на помощ. Ние сме привилегировани, защото в нашия регион имаме много съюзници. Единствено все още не е член на ЕС, не знам дали ще стане на НАТО, Сърбия. Тя е малка държава и, въпреки че доста се поворъжи, напоследък, не е заплаха за България. Не бих казал, че пряка заплаха за България е и войната на Русия срещу Украйна".
Възстановяването на наборната служба по примера на Севервна Европа е възможно при крайна необходимост, но не би дало същия резултат, коментира Ноев:
"Датчани, шведи, финландци, норвежци се записват с чест и едва ли не с удоволствие, защото защитават една страна, която обичат. Те обичат това, което са сътворили техните родители и самите те и отиват да го защитят. Те имат това чувство. Ние нямаме такова чувство, защото сме си направили страната на кочина в последните особено 10-15 години с тази безобразна корупция. Охраната на Пеевски ли да защитаваме, или на Борисов? Аз съм сигурен, ако хората бъдат убедени, че от това зависят животът и здравето на техните семейства и на техните близки, те няма да се поколебаят, както става в Украйна".
"Имаме повече войници и военнослужещи на глава от населението от много други страни и сме на едно от първите места в НАТО след единствено Турция и Гърция. Като добавите полицаите, пожарникарите и всички служби, които от хрантутим, България е страна, която хвърля в сектор "сигурност" огромно количество пари от джоба на данъкоплатеца и човешкия ресурс, който може да бъде зает в материалното производство. Като го добавите към огромната администрация, се получава защо не сме добре и няма пари"
Според Ноев никъде е обосновано защо на страната ни е необходима точно 35-хилядна армия. Той изтъкна, че недомплектът в нея се дължи на старата техника и ниските заплати:
"Механик водач в армията получава по-малко, отколкото шофьор на градския транспорт".
"Мотивацията не е само материална. Трябва и хората да чувстват, че тяхната професия е уважавана в обществото, да не ги е срам да ходят в униформа".
В Министерство на отбраната и щаба на отбраната трябва да има "пълно проветрение", убеден е Ноев
Споразумението, което подписа служебният кабинет с Украйна, е от полза основно за България, която може да черпи от украинския опит, за който украинците плашат с кръвта си, категоричен е той.
"Въпросът за ножицата между финансовите възможности на държавата и реалните потребности на армията е труден. Той не е бил решен, но трябва да бъде адресиран смело и не трябва повече да си поставяме илюзорни задачи и да гоним количества, които не можем да постигнем. Ние говорим за 20% недоимък вече 6-7-10 години. Това не може да продължава така".
Цялото интервю на Стефан Кунчев с Бойко Ноев можете да чуете в прикачения файл.
