Никълъс Леман: Онлайн изданията са на загуба

<p><strong>- Какво казвате на вашите студенти: има ли вестникарската промишленост бъдеще? Издателят на &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo; Артър Сулцбергер неотдавна спекулира, че неговият вестник след пет години може и да не излиза в печатен вариант.</strong></p> <p>- Не вярвам, че &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo;, другите два-три национални и големите местни вестници ще спрат печатните си издания след пет години. Защото те печелят парите си именно с тях, от онлайн изданията търпят само загуби. От обявите и рекламите онлайн се изкарват едва една десета или една двайсета от парите, които носят обявите и рекламите в печатните версии на вестниците. Преди пет години много повече издатели в сравнение със сега ми казваха, че ще спрат хартиените си варианти. Преди 15&ndash;20 години това беше чудесен бизнес с печалба до 30%. Днес те си казват: преживяхме бурята и продължаваме да имаме здравословна печалба от 12%.</p> <p><strong>- Тоест интернет еуфорията беше прибързана?</strong></p> <p>- Да, оптимизмът се изпари. Местният вестник трябва да акцентира върху местните новини, върху това, което &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo; не предоставя. Въпросът е: какво единствено по рода си мога да предложа на читателя? От икономическа гледна точка нещата стоят съвсем различно. С много малки изключения онлайн версиите досега не си покриват разходите.</p> <p><strong>- &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo; отново ще направят платен достъпа до своите онлайн статии, след като веднъж вече се бяха отказали да взимат пари от интернет потребителите. Ще проработи ли този път?</strong></p> <p>- Трудно ми е да прогнозирам. Но те се аргументират много впечатляващо с това, че имат в мрежата толкова специални текстове, че &bdquo;Детройт Фрий Прес&rdquo; не може да издържи на конкуренцията им.</p> <p><strong>- С &bdquo;Дейли Бийст&rdquo; и &bdquo;Нюзуик&rdquo; се сливат един онлайн продукт и едно списание. Смислено ли е това, или е акт на отчаяние?</strong></p> <p>- Всички казват, че интернет е бъдещето. Но това сливане е връщане към печата. &bdquo;Дейли Бийст&rdquo; започна като онлайн медия и беше на загуба. Поискаха да стартират печатно издание. Сега получават направо гратис едно списание, което трябва да поддържа финансово онлайн изданието.</p> <p><strong>- Виждате ли възможна алтернатива например в онлайн порталите като &bdquo;Политико&rdquo; например, който е с фокус върху вътрешната информация от Вашингтон?</strong></p> <p>- Обичам &bdquo;Политико&rdquo;, най-напред него чета всяка сутрин. Много добре е направен. Но никой не знае дали е печеливш.</p> <p><strong>- Трябва ли вестниците да се измислят наново?</strong></p> <p>- Вестниците отдавна се занимават с това да се измислят наново. Нека погледнем историята. Времевият отрязък, в който вестниците правеха огромни печалби, е съвсем кратък. Между 1925 и 1975 г. в САЩ спират да излизат много повече вестници, отколкото в периода от 1975 до сега. Ню Йорк някога има 20 всекидневника, излизащи през деня, Хюстън &ndash; 12. Факултетът по журналистика в Колумбийския университет се финансираше с наградите на &bdquo;Ню Йорк Уърлд&rdquo; на Джоузеф Пулицър &ndash; 30 години по-късно вестникът вече не съществува. Днес не преживяваме първата криза във вестникарския бизнес.</p> <p><strong>- Къде виждате някаква ниша?</strong></p> <p>- От една страна, в специализирането в местни новини, от друга страна &ndash; във високостойностната журналистика, например в икономическите новини.</p> <p><strong>- Опасно ли е от гледна точка на демокрацията и политиката, че скоро градове като Сан Франциско или Сиатъл могат да останат без вестници?</strong></p> <p>- Надявам се да не се стигне дотам. Би било наистина лошо. Погледнете какво се случи с обществения транспорт в САЩ. Беше в ръцете на частници &ndash; огромен бизнес. Вървеше все по-зле и по-зле. По някое време заради важните функции на обществения транспорт обществото взе решение да го прехвърли в ръцете на държавата. Това е един възможен изход. Ако даден град вече няма функционираща новинарска организация, публичният сектор трябва да се намеси. В моя бранш, разбира се, това се възприема като ерес.</p> <p><strong>- В момента сме свидетели на силна поляризация на американските новинарски телевизии. В свое предаване Джон Стюарт например призова MSNBC и особено Fox News към умереност. Колко мощна е телевизията на Мърдок Fox News?</strong></p> <p>- Не бих я надценявал. Публиката й не е многобройна. Съмнявам се, че Fox News е по-мощна от &bdquo;Американската асоциация на пенсионерите&rdquo;. Само че това не е толкова видимо. Освен това популистки вълни е имало доста често в САЩ. Израснал съм в крайно дясна среда в Луизиана. В дневните на моите приятели се трупаха съответните списания &ndash; и все още нямаше никаква телевизия Fox News.</p> <p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>