Социалният удар е доста тежък, но зимата ще е тази, която ще направи така, че хората да го усетят сетивно Движението без компас в такава деликатна система като здравеопазването, от която ежедневно зависи живота на българина, в никакъв случай не може да бъде наречено реформа. Не може да гориш юргана заради бълхата, не може заради един или друг лекар, които си позволяват да мамят Здравната каса, да дамгосваш цялото съсловие и да обявиш всички лекари за престъпници. Да събираш пари от гражданите за здраве и постоянно да се оправдаваш с това, че не си успял да затвориш системата, звучи контраверзно и глупаво, заяви в интервю за glasove.com депутатът от Коалиция за България Михаил Миков*. И още: Вотът на недоверие не е самоцел. Вотът е разполагане в политическото пространство вътре в парламента – трябва да е ясно кой къде е, защото виждаме, че политически фракции и групи, които са подкрепяли бюджета, изведнъж се явяват като остри критици на правителството. Всякакви увъртания лъсват, когато на масата има една такава процедура.
<strong>Г-н Миков, наскоро стана ясно, че управляващите имат идея да санкционират всички, които не си плащат здравните и осигурителните вноски, като ги оставят без документи за самоличност. Коментирайте това предложение от правна и конституционна гледна точка.</strong><br /><br />Това е абсолютно противоконституционна идея, която по никакъв начин не може да се позиционира юридически в една правова и демократична държава. Следващата стъпка би била да им спират тока и да ги лишават от водоснабдяване, за да съберат тези пари от тях. Причините за неплащане винаги са различни и без конкретна преценка на органите, които контролират това, е абсурдно да лишаваш един човек от здравеопазване. Всъщност конституционният текст, който е доста изричен, задължава държавата да гарантира живота и здравето на хората без никакви условия. Да, човек трябва да бъде изряден данъкоплатец и по отношение на осигурителните си вноски, но не може правото на живот и правото на здраве да се поставят по-ниско от стремежа за пълнене на хазната.<br /><br /><strong>Как приемате идеята да бъде криминализирано неплащането на вноски? Наскоро премиерът Борисов потвърди за пореден път, че се обмисля и подобен механизъм.<br /></strong><br />Тази идея не е нова. В края на 90-те години тази идея беше предмет на дискусия и тогава управляващото мнозинство от СДС я отхвърли. В крайна сметка какъв е смисълът – хората да плащат или да ги вкараш в затвора, където държавата да прави разходи за тях. Да вкараш една сравнително активна част от населението, каквито са предприемачите, в затвора е кристален израз на политиката на сплашване, на репресивния характер на днешната власт, при това без да се мисли за последиците – дали това ще напълни хазната, дали ще повиши събираемостта. Когато един такъв предприемач бъде осъден, той ще трябва да спре да се занимава с бизнес, така че дори тези, на които е плащал осигуровките, ще бъдат освободени. Може да звучи примамливо, популистки и радостно, че нова група ще попадне в тъмницата, но това е деструктивно като начин на управление на държавата и на икономиката. Държавата не може само да размахва камшика. Освен това стои и резонният въпрос – а какво да правим с тази власт, която не плаща на фирмите. <br /><br /><strong>Да, но управляващите съжаляват, че не са въвели тази практика достатъчно рано, за да съвпадне с кампанията по издаването на новите документи. Смятате ли, че е възможно подобно предложение да мине през парламента?</strong><br /><br />Това е абсурдно като логика на мислене. Правото да получиш български личен документ кореспондира с доказване на гражданството и със свободното движение. Въпросът за свободното придвижване на хората е въпрос не само на нашата конституция и на нашите закони. Едно такова решение би било в пълно противоречие с Лисабонския договор и с основополагащите документи на Европейския съюз. Виждате, че ЕС е много чувствителен по темата за свободното движение на хората и едно такова фактическо ограничаване на свободното движение ще срещне много остър отпор от страна на Европейската комисия.<br /><br /><strong>Все още няма яснота каква ще бъде темата на предстоящия вот на недоверие. Кризата в здравеопазването ли е най-горещият проблем?</strong><br /><br />Да, но това не е заради вота. На първо място това е заради тежките проблеми, които ежедневно поставят в опасност живота и здравето на хиляди български граждани. Недофинансирането на лечебните заведения, хаосът в управленските движения – всичко това фокусира общественото, медийното, а и политическото внимание върху тази тема. <br /><br /><strong>Хаосът съпровожда опитите все пак нещо да се прави, да се промени. Това не е ли по-добро от нищо-неслучването в този сектор в продължение на два мандата – първо на НДСВ, а после на БСП.</strong><br /><br />Не е вярно, че нищо не се е случвало. Може би не е направено всичко. Наистина можеше и ние да направим много повече неща, ако имахме по-голяма управленска решителност, но спомнете си, че имаше и сериозен отпор – включително тези съсловни организации, които днес могат да сравняват политиката на предишното и на сегашното правителство. Но движението без компас в такава деликатна система, от която ежедневно зависи живота на българина, в никакъв случай не може да бъде наречено реформа. По време на предишния мандат ние осигурихме близо половин милиард лева за обновяване на материалната база, за купуване на техника, която сегашният премиер открива, за наваксване на технологична изостаналост и за подобряване на условията в болниците. Беше осигурен траен ръст на нарастване на работните заплати. Да, не можахме да решим проблема със злоупотребите в сектора и в това отношение наистина има задачи, които да бъдат решени. Но не може да гориш юргана заради бълхата, не може заради един или друг лекар, които си позволяват да мамят Здравната каса, да дамгосваш цялото съсловие и да обявиш всички лекари за престъпници. Не може заради един или друг пациент, които злоупотребяват с достъпа си до здравната система, да лишаваш цели категории като онкоболните, болните от СПИН и хората от отдалечените населени места от достъп до здравеопазване.<br /><br /><strong>Споменахте контрола, но всъщност по-сериозният проблем, който не успяхте или не пожелахте да решите, е свързан с реформа на здравноосигурителния модел и прилагане на пазарни подходи в управлението. </strong><br /><br />Не е тайна, че в тройната коалиция имахме противоречия по отношение на въпроса колко пазар да има в здравеопазването. Ние винаги сме изхождали от конституционния принцип както по отношение на здравеопазването, така и по отношение на образованието, че не може да се търси пряка връзка между имотното състояние на един човек и достъпите до здравеопазване и образование. Когато залагаш изчистени финансови параметри на здравноосигурителния модел и това е водещото, тогава при всички случаи се нарушава текстът в конституцията, който задължава държавата да е тази, която гарантира на българския гражданин неговото здравеопазване – и не само със здравноосигурителната система, но включително и с бюджета за тези, които нямат възможност да плащат своите здравни вноски. Апропо, като финансови параметри ние оставихме едно добро наследство. Към края на 2009 г. неприкосновената част от парите в резерва беше 860 млн. лв. – това са парите, събрани от българските граждани за здравеопазване. И няма никакви аргументи – нито политически, нито социални, пък дори и икономически – когато ти и без това харчиш от резерва, който ти е оставен, да не използваш поне част от тези пари, които българите са дали за здравеопазване, за осигуряване на живота и здравето им в тази кризисна ситуация. <br /><br /><strong>Как приехте информацията за парите в резерва на Здравната каса, която финансовият министър Симеон Дянков даде от парламентарната трибуна? Искахте да бъде създадена временна анкетна комисия, която да разгледа този въпрос, но предложението ви беше отхвърлено. Задоволи ли ви отговорът на Симеон Дянков?<br /></strong><br />Аз винаги съм леко резервиран по отношение на това, което казва г-н Дянков. Но законът е спазен, ако резервът е налице и не се използва. Оттук насетне другият голям политически въпрос е защо тези пари не се използват, когато системата е в тежко кризисно състояние. И с какво основание ти утре ще кажеш: „Аз няма да издавам документи на българския гражданин, затова че няколко месеца не си е платил вноските”, след като той вижда, че близо един милиард лева, които са събрани от него за здравеопазване, се ползват единствено и само за фискални цели.<br /><br /><strong>Това ли са вашите подозрения, че тези пари служат за други цели?</strong><br /><br />Това не са подозрения, то е видно, че е така, заради крайното нежелание на мнозинството да отпусне и да деблокира макар и една малка част от този резерв и да я насочи към необходимостите на системата. Има медицински инспекторат, правят се проверки, сменяха се ръководства на болници – нали всички тези движения трябваше да помогнат да спре изтичането на средства от системата. А да събираш пари от гражданите за здраве и постоянно да се оправдаваш с това, че не си успял да затвориш системата, звучи доста контраверзно и глупаво. <br /><br /><strong>Освен здравеопазване какво друго ще включите в темата на предстоящия вот на недоверие?</strong><br /><br />Водим разговори с ДПС, обсъждаме и въпроса за прословутите антикризисни мерки, които очертават един доста тежък провал на правителството в областта на икономиката. На нас ни дават постоянно за пример съседните Гърция и Румъния. Но Румъния изтегли над 20 млрд. евро кредит още преди 2–3 години, а Гърция имаше огромен дефицит – над 10%. През 2009 г. България имаше над 8 млрд. лв. излишък и едно изключително добро съотношение между външен дълг и брутен вътрешен продукт – под 15%, с което Дянков постоянно се гордее, но това не е негова заслуга, то не е заслуга на това правителство. Днес новините от Европа показват съживяване на икономиката. Това естествено би трябвало да помогне на България да върви с по-добър ръст на БВП, защото ние сме част от тази система, нашата икономика е обвързана с нея. Какво се случва? Точно обратното. Къде останаха тези бодрячески прогнози, че кризата ще свърши през април, пък после през есента, като се върнем от море? Виждаме, че и актуализацията на бюджета, и параметрите за следващата година сочат, че – както сполучливо се изрази един ваш колега – пицата става палачинка. <br /><br /><strong>А какво ще правите с духовната криза? Вашите бивши партньори от ДПС акцентираха именно върху нея.</strong><br /><br />Темата е много сериозна, тя включва образование и култура. В условия на криза ние нанасяме непростими поражения на българската култура. Закриват се театри, закриват се симфонични оркестри, които не са пипани дори в годините 1997-1998 г., когато България нямаше тези фискални параметри и този резерв. Да спестяваш от култура и образование, това значи да обричаш нацията си на упадък. Три пъти се намаляват парите в сферата на висшето образование. Ударът върху университетите, ударът върху БАН принуждава младите хора да търсят реализация навън. Същото е с лекарите. Друг период с толкова засилен миграционен процес на медицински специалисти България не е имала. И на това му качваш етикета реформа! Не може реформата да води до негативни резултати. Това е деструкция. <br /><br /><strong>Всъщност как върви обсъждането на евентуалния вот на недоверие с бившите ви партньори от ДПС? Те като че ли не са чак толкова опозиционно настроени. Смятате ли, че ще успеете да ги въвлечете в патоса на предстоящия вот?</strong><br /><br />Вотът не е самоцел. Вотът е разполагане в политическото пространство вътре в парламента. Трябва да е ясно кой къде е, защото виждаме, че политически фракции и групи, които са подкрепяли бюджета, изведнъж се явяват като остри критици на правителството. Вотът е пробен камък за твоята отговорност – подкрепяш ли тази политика в сектора или пък цялостна политика на правителството, или не я споделяш. И всякакви увъртания лъсват, когато на масата има една такава процедура. <br /><br /><strong>Има ли увъртания от страна на ДПС в момента?</strong><br /><br />Не бих казал. Те обсъждат и нашите аргументи и разбира се, предлагат и своите аргументи. <br /><br /><strong>Какво очаквате да донесе на БСП този вот на недоверие?</strong><br /><br />Затвърждаване на ролята ни на основна лява политическа алтернатива на днешното управление, на днешното развитие на икономиката, здравеопазването, образованието, социалната сфера и духовността.<br /><br /><strong>Вие градите тази роля от началото на този мандат, но май подкрепата за БСП не се увеличава, а тъкмо обратното.</strong><br /><br />Не бива това да бъде на първо място. Ние не го правим, за да си вдигнем рейтинга. Правим го, защото тези проблеми наистина са важни за държавата и за нейното развитие. Що се отнася до аргументите какво ще се случи с този рейтинг – ами може хората много да обичат и да харесват Бойко, това значи ли, че ние трябва да свалим нашата отговорност и да не използваме най-тежката парламентарна форма. Когато обсъждахме темата, имаше гласове, които казваха да не тръгваме на такова действие. Някои политици може да съзрат в това демонстративна опозиционност, но не е така. Вземете законодателството през последната година, проектите, които сме внасяли – ето, сега внесохме последния законопроект по Кодекса за социално осигуряване, свързан с вдовишките пенсии. Социалният удар е доста тежък, но зимата ще е тази, която ще направи така, че хората да го усетят чисто сетивно – и като ценови възможности за потребление, и като достъп до социални услуги и до здравеопазване, и като възможност да решиш най-важното през зимата – отоплението. <br /><br /><strong>Тоест с един вот на недоверие сега БСП ще заяви своите критики и разбира се, ще разчита най-вече на предстоящата зима и тежкия социален удар. В крайна сметка обаче смисълът на един вот е очакването той да мине, ако пък вотът мине – предстоят избори. </strong><br /><br />Не, нямаме илюзията, нямаме илюзията. В същото време парламентът е мястото, където се заявяват тезите на позицията и опозицията. Парламентът е мястото, където трябва да свалиш от себе си отговорността или да се натовариш с отговорността на мълчанието и споделянето на действия, които след време ще се окаже, че са били погрешни. Не разчитаме на зимата, не искаме зимата да е катализатор на обществено-социалните процеси. Не искаме също така да се удължава стажът за пенсия, нека това не се случва и няма да бъдем толкова гласовити. Иначе аз смятам, че от началото на този парламент БСП си остава основната опозиционна алтернатива. Разбира се, удобно е и за правителството, и за подкрепящите го анализатори постоянно да разбиват това усещане на гражданите и да ги карат да обикалят по диогеновски в търсене на някой нов спасител. Спасители в последните десетина година имаше ...<br /><br /><strong>Но спасени май не... А какво става с опозиционните настроения вътре в БСП? Предстои ви конгрес. Каква е вашата нагласа – приемате ли, че има нужда от сериозна кадрова промяна и нов тип политика? </strong><br /><br />Няма да бъда много директен, защото е некоректно да ангажирам делегатите на конгреса с предварителна позиция. Конгресът е мястото, където се дават оценките. <br /><br /><strong>Аз ви питам за вашата позиция, а не за тази на делегатите на конгреса.</strong><br /><br />Моята, ако реша, ще я заявя пред конгреса. А иначе доста често има вътрешнопартийни критики и атаки. Понякога те са на принципна основа, понякога са на лична база, което показва, че все пак БСП е жив организъм. Смъртта на БСП е предричана многократно през последните 20 години, но демократичните механизми дори на фона на вътрешнопартийните противопоставяния дават достатъчно гаранция за запазване на структурата на партията. <br /><br /><strong>Предстоящите президентски избори са и далеч и близо. Как би стояла една евентуална кандидатура на Стефан Данаилов? Смятате ли, че би била успешна? </strong><br /><br />На този етап няма да коментирам конкретни кандидатури. Нека започне кастингът вътре в партията и сред нашите партньори в обществото и тогава ще коментирам отделните кандидатури. А най-добре е, когато има една кандидатура, всички да застанем зад нея. <br /><br /><strong>Имате ли вече такава?</strong><br /><br />Аз лично ли?<br /><br /><strong>Партията ви.</strong><br /><br />Не.<br /><br /><strong>А вие лично?</strong><br /><br />Аз лично имам поне две-три кандидатури, които биха могли много достойно да изпълняват президентската функция.<br /><br /><strong>Кои са те, ще споделите ли с нас?</strong><br /><br />Не.<br /><br /><strong>Кога ще започне кастингът?</strong><br /><br />Мисля, че разумното време е след Нова година. Не може такъв тип въпроси, колкото и да са важни, да изместват основните въпроси пред гражданите – накъде върви България, колко струва животът, успяваме ли да получим наистина това, заради което сме влезли в ЕС.<br /><br /><strong>Накъде върви България в контекста на темата за съдебната система, корупцията и организираната престъпност? Как ще коментирате отстъплението на премиера по отношение на т.нар. специализиран съд?</strong><br /><br />Вижте, намерението беше за извънреден съд и внесеният законопроект е за извънреден съд. Всякакви съобщения и уверения в кулоарите на парламента не могат да отменят внесеното и подписано от цялата парламентарна група на ГЕРБ. Тяхното намерение, което беше подкрепяно по-рано и от премиера, който днес прави отстъпление, и от вътрешния министър, е за точно такъв извънреден съд. Очевидно има нещо, което ги кара да отстъпят, но това не променя намерението им да създадат орган, който ще контролират. <br /><br /><strong>Какво е това нещо, което ги кара да отстъпят?</strong><br /><br />Може да са много причините, може да са вътрешни, може да са външни.<br /><br /><strong>Натиск от страна на ЕС?</strong><br /><br />Нямам достатъчно информация, за да бъда конкретен.<br /><br /><strong>Наскоро вътрешният министър призна за първи път, че МВР е направило гаф при един от тези зрелищни арести – става дума за брата на задържания зам.-прокурор на Перник, който беше сниман по бельо. <br /></strong><br />Доколкото разбрах, той единствено съжаляваше, че видеоклипът е пуснат от пресцентъра на МВР. Големият проблем е, че се използва репресия, без да има нужда от това. Кое е налагало въобще да се отнасят така с този човек, който е гол по гащи. Дори да е извършил престъпление, има ли нужда от това? И ако не беше показано по медиите, щяхме ли да разберем? А колко други подобни случаи има? Колко още такива случаи има, за които пресцентърът на МВР не е направил грешката да ги покаже на публиката? Мисля, че това е трагичното, колкото и понякога гражданите да се радват на един такъв подход, защото няма какво да крием – популизмът има своите поддръжници в обществото. Европейска демократична България трябва да възпитава гражданите, че това е недопустимо в правовата държава. Когато няма смисъл, държавата не употребява прекомерна сила. Това е големият проблем, а не грешката, че ние сме го видели. Това се отнася за Перник, това се отнася за Кърджали и за редица други случаи. <br /><br /><strong>Как ще коментирате последното развитие на шумно отразяваното, медийно дело „Октопод”? Наскоро Софийският апелативен съд обвини прокуратурата, че е действала незаконосъобразно. Каква е вашата прогноза за изхода на това дело?</strong><br /><br />Трудно ми е да прогнозирам, особено при условията на днешното управление. Вие виждате, че много често заявени неща се променят след ден, след седмица или след месец. Тук очевидно става въпрос за някаква битка, включително и с личен елемент, и включването на вътрешния министър в коментирането на този казус, начинът, по който той беше създаден, опакован, описан и внушен на обществото, говори, че правото е на по-задна линия. Оттук насетне трябва да следим процеса и да се надяваме, че България все още е правова държава и че в нея има магистрати, които над всичко държат закона.<br /><br /><em>*Михаил Миков е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски”. Старши асистент е по наказателно право в Софийския университет. Бил е депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. Министър на вътрешните работи в правителството на Сергей Станишев. Народен представител от Коалиция за България в 41-ото НС и член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП.</em><br /><br /><em>С Михаил Миков разговаря Димитрина Чернева</em><br /><br />