Меглена Кунева: Властта не е единственото лице на политиката

<p><strong>Преди да започнем интервюто, цитирахте признанието на един от бащите на европейското обединение, Жан Моне: &bdquo;Ако трябваше да започна отначало, щях да започна от културата&rdquo;. Вярвате ли в неговата искреност? Все пак в политиката прагматичността винаги е на първо място.</strong>&nbsp;</p> <p>Да, но и прагматичността изисква стабилност. Да познаваме себе си и другите, да можем да предвидим реакциите &ndash; това е част създаването и възпроизвеждането на устойчивост. Това е поведенческата култура в най &ndash; широк смисъл. Но за познанието е много важна и другата &ndash; която ни дава &bdquo;бърз опознавателен курс&rdquo; за една или друга нация, за това, кое е най &ndash; голямата им гордост или срам, как се радват и тъгуват, какво е чувството им за хумор, кои шеги са разрешени и кои не. Не мога да си помисля, че познавам макар и малко една страна, ако не познавам литературата й. Та вижте дори приказките &ndash; през тях чудесно може да се обяснява Европа &ndash; от Андерсен до Вилхелм Хауф, от Шарл Перо до братя Грим &ndash; различна динамика, но все пак една и съща представа за добро и зло. Как да говорим за Италия и на италианците без Ренесанса? За Франция без усмивката на разума на Волтер? За Холандия без Просвещението? Уверявам ви &ndash; тези културни наслоявания дават възможност по-добре да се разбере позицията на страните по въпроси като бюджета на ЕС или отношението към генномодифицираните организми и храната, към оценката на риска и т.н. Ние сме заедно, защото имаме прилики. Те ни дават сигурност, че се разбираме. Наскоро излезе Доклад по прегледа на вътрешния пазар на ректора на университета &bdquo;Бокони&rdquo; и два пъти комисар от Италия &ndash; Марио Монти. Като условие, забележете (!), за функционирането на пазара на 27-те страни той поставя културата на консенсуса. И една от главите в доклада за излизане от кризата носи заглавието &ldquo;Аllegro ma non troppo&rdquo;. Честно да ви кажа, този културен код ме накара да се усмихна, докато чета икономически текст, и абсолютно точно отговаряше на съдържанието по-нататък. Вярвам, че Моне е бил искрен. И вероятно малко разочарован. Той си е представял Европейски съединени щати, бил е федералист. Всеки път трябва да започваме от културата. Отново и отново. И те ще се случат &ndash; съединените ни страни &ndash; макар и в съзнанието ни. Впрочем политически само това е възможно днес. В рамките на шегата, мисля, че Моне не би възразил на такава интерпретация.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Как върви този дебат сега? Жив ли е, или по-скоро е формализиран?</strong>&nbsp;</p> <p>Мога да изброя няколко посоки. Въпроси като запазването на 23 езика за превод, надписите на етикетите, изискванията за владеене на чужди езици при конкурси намекват за общи изисквания. Колко театри да има в една страна, колко музеи, как да се стимулира посещението в тях &ndash; това е работа на всяко национално правителство. Или на един просветен народ, ще ми се да вярвам. И трето &ndash; има подпомагане на киното &ndash; чрез &ldquo;Евроимаж&rdquo;, обмен между театри през фестивали, превод на книги. Но това може да подпомогне национална програма, не да я замести. Напълно забранено е да взимаш двойна такса за посещение на чужденци в музеи! Уви, случвало ми се е, когато съм водила колеги от Комисията. Но това не е заради културата, а заради равноправното третиране. Най-хубавото е, че политическите критерии за членство не допускат цензурата и гарантират свободата на изразяване. Без това няма култура.&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Мнението ви за ромския въпрос, реакцията на Франция и смълчаването на България?&nbsp;&nbsp; </strong></p> <p>Във Франция реагираха интелектуалците. Те имат образ, рефлекс, принудиха политиците си да говорят. Не мога да не отбележа като личен положителен опит удоволствието от две статии &ndash; на Харалан Александров и на Веселина Седларска. Едва ли мога да добавя нещо по-точно и силно от тях като оценка.&nbsp;&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Ще си позволя едно смело предположение &ndash; в културно отношение ние, българите, сме толкова далеч от Европа, колкото смятаме, че са далеч циганите от нас в България.</strong>&nbsp;</p> <p>Това ваше &ldquo;колкото &ndash; толкова&rdquo;, събужда неочакван паралел в мен. Ще ви го кажа, пък вие, ако искате, го приемете като поток на съзнанието. Нередактиран. Преди време Иван Кулеков беше разказал една история за родопско село, където хората купували на вересия. Една нощ бакалничката изгоряла заедно с тефтера за вересиите. Хората помнели кой колко дължи, събрали парите и ги дали на собственика, даже с няколко лева повече. Другият случай е съвсем пресен и е лично преживяване. Преди няколко дена си изпуснах портмонето в едно такси. Разбрах, че ми няма портмонето вкъщи, и слязох да огледам улицата, за да видя дали не се е изсипало някъде. Шофьорът беше ром, нека да кажа. След малко той се зададе отнякъде и ми каза, че го е намерил на пода в колата. Веднага се върнал. Настоя да си преброя парите. Много настоя. Каза ми &ldquo;да не кажете, че ви липсва нещо после. Нали съм циганин&rdquo;. Гордея се с хората и от двата случая. Но за втория човек ми е много мъчно. Той може да се чувствува толкова самотен и заподозрян в България, колкото може да се чувства самотен и заподозрян българин в Европа. Ето това е: колкото &ndash; толкова.&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Как си обяснявате факта, че всички политически сили говорят за образование и култура преди изборите, а след това моментално забравят, че са ги смятали за приоритетни въпроси?&nbsp; </strong></p> <p>Ами изглежда смятат, че обещанията в тази посока са някаква демо версия. Обикновено министрите на образованието и културата не са вицепремиери. Даниел Вълчев беше рядко и добро изключение. Сигурна съм, че и сега да питате днешния министър на образованието, той ще отчете постиженията му. Това са консервативни системи и трябват няколко мандата усилия, за да има резултат.&nbsp;&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Как ще коментирате студентските протести в София и исканията за създаване на цялостна стратегия за развитието на българското висше образование през следващите 15 години? Има ли страната ни експертен и управленски потенциал за създаване и реализиране на една модерна стратегия за развитие на образованието?</strong>&nbsp;</p> <p>Едно от добрите неща на влизането ни в ЕС е, че можем да се сравним и да видим кой модел ще работи в България. Има много доклади, правени специално за България. Интелектуалната помощ я схващаме като прелюдия към искането на пари. Но това не е формулата. Най-добрите изследвания, които напоследък четох, са на OECD. Полша е дадена като най-добре реформиращата се държава в областта на образованието.&nbsp; При последното ми посещение във Финландия само преди месец министърът им на образованието каза, че правителството ще увеличи парите за неговия сектор и те ще засилят иновациите в обучението. Да кажем ли, че Финландия е може би най-добрата страна по показатели на образователната система в Европа? А какви са българските индикатори за успех? Имаме ли национално съгласие по тях?&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Културата в България си остава незабележима за Европа. Кое от двете предположения е вярно: a) нашата култура е прекалено провинциална; b) нямаме добра политика по нейното популяризиране, жертва сме на лоша реклама?</strong>&nbsp;</p> <p>Един въпрос в отговор: колко български автори са преведени навън и кой подпомага и развива превода?&nbsp;&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Има ли сила, която да избие от главата на политиците ни, че киселото мляко, народните носии и фолклорът са единственото, което можем да показваме навън?&nbsp; </strong></p> <p>Силно впечатление ми направи началото на словенското председателство. Разбира се, беше открито с голямо културно събитие, където показаха символизма, ар нуво, писателите и композиторите, учили навън, творили навън. Без да ги смятат за по-малко словенци. Сякаш всяка секунда казваха: макар и по-малки като страна, ние имаме вашия културен опит. Разбираме ви. И ви доказваме защо. Чудя се защо не преведем Теодор Траянов. Ще успеем ли да преведем Тома Марков?&nbsp;&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Въпросът за културата често се обвързва с въпросите на идентичността. България е член на ЕС от четири години. Добихме ли свое разпознаваемо лице в тази общност?</strong>&nbsp;</p> <p>Поне сме на пистата. Съвсем сериозно искам да ви кажа, че успехът на кинофестивалите на румънското кино само дава рамо на българското и обратно. Но за мен книгите, отглеждането на преводачи остава много сериозна задача.&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Активна ли е страната ни в европейските спорове?</strong>&nbsp;</p> <p>Във всеки случай има безкрайни възможности за това &ndash; преговори има във всеки сектор &ndash; транспорт, земеделие, финанси. Аз виждам много по-малко или дори никак обсъждане на български позиции, отколкото преди влизането. Консултиране с бизнеса, профсъюзите, потребителите.&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Какво мислехте през 2006 г., че ще се промени в България, ако ни приемат в ЕС, и какво си мислите за собствените си тогавашни мисли сега?&nbsp;&nbsp; </strong></p> <p>Мислех, че ще има повече надежда. Че ще сме по-самостоятелни като хора и повече ще знаем. Че ще искаме да знаем. Сега укротих собствените си надежди, но не съм ги изоставила.&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>Вече стана дума за интригата, която ви постави в президентския проект и която лично опровергахте. Бихте ли участвали отново по-активно в българската политика и при какви условия?&nbsp; </strong></p> <p>Скоро се видях с един човек, който без колебание наричам интелектуалец. И той ми зададе същия въпрос. Докато търсех най-точния отговор, защото той не е безусловен, събеседникът ми изстреля: &ldquo;Обичаш ли още народа си?&rdquo;. Аз не се замислих за секунда, защото това го знам &ndash; да. И той ми каза: е, тогава още можеш да се занимаваш с политика. Но Борхес пък беше казал, че упражняването на власт е инфантилно занимание. Мисля, че го разбирам. Властта не е единственото лице на политиката.<br /><br /><strong>Нека продължим с една по-специализирана, но никак немаловажна тема. Как ще коментирате искането за организиране на национален референдум за членството на Турция в Европейския съюз, предвижда ли българското законодателство възможност за пряко участие на гражданите при решаването на такъв въпрос?</strong><br /><br />Не е ясно върху какво собствено се предлага да бъде този референдум? Решението за започване на преговори с Турция и Хърватия беше взето през 2005 г., при това по време на австрийско председателство и при обществено мнение там против разширяването. Разбира се, не беше проведен референдум нито в Австрия, нито в някоя друга страна. Съвсем ясно е защо &ndash; членство има при приключили преговори и конкретен договор. Сега преговорните глави са 33 и ние няма как да знаем какво ще бъде постигнато чрез тях. Самото законодателство на Европейския съюз се променя и всички преговарящи страни сме се оплаквали, че процесът е с &bdquo;движещи се мишени&rdquo;, което означава, че могат да отпаднат някои от най-привлекателните политики за новите страни членки &ndash; например директните плащания в селското стопанство. Също така може да бъдат поставени нови изисквания, които са много тежки за страната кандидат и върху които тя няма как да влияе &ndash; например, свързани с конкуренцията или с въглеродните емисии. Това е важно, като се има предвид индустриалният профил на Турция, както и забраната за държавни помощи в ЕС. Норвегия например прецени, че не може да изпълни политиката в областта на рибарството и се отказа, като остана само част от европейското икономическо пространство.<br /><br /><strong>Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт референдум може да се произвежда по въпроси, уредени в сключени от България международни договори преди тяхната ратификация. Това ли е текстът, който урежда организирането на референдум във връзка с членството на някоя страна в ЕС? Означава ли това, че подобен референдум може да бъде организиран едва когато ЕС препоръча на страните членки да подпишат договора за присъединяване на Турция?</strong><br /><br />Всъщност единственото, което този референдум може да поиска, е да задължи правителството, което участва в преговорите, да казва &bdquo;не&rdquo; на затварянето на всички глави. Тоест референдумът да даде мандат за преговори, който да е априори &bdquo;не&rdquo; на всичко. Направо ще се прочуем! Такава възможност не съзирам в нашия закон &ndash; референдум за мандат! <br /><br /><strong>Защо според вас въпросът за членството на Турция в ЕС бе повдигнат у нас точно в този момент? <br /></strong><br />Не поставям под съмнение правото да се събират подписи и да се иска референдум, напротив! Но именно за да не бъде подценено значението на прякото участие на гражданите във властта, изборът на темата е много важен. Забележително е, че при цялата сериозност на вътрешнополитическите проблеми и нуждата от дебат за приоритетите на страната точно темата за очевидно не непосредственото членство на Турция прави опит да мобилизира така ценната гражданска енергия. Преди няколко години в Унгария направиха референдум за реформата в здравеопазването, който отхвърли промените и запази старата система. Жалко, както се оказа по-късно. Рискът при референдумите е очевиден, но поне може да се направи смислен разговор и да се научи повече, да се види кой какво мисли и как може да обясни и защити идеите си. Кой да бъде приоритетът ни между три възможни теми и за какво да се използват парите ни от данъци, ми се струва далеч по-важно за провеждане на устойчива политика през следващите пет или десет години, време, в което Турция вероятно ще преговаря.<br /><br /><strong>Съществуват ли външнополитически обстоятелства, които правят тази тема актуална &ndash; на какъв етап са преговорите с Турция за членството й в ЕС?<br /></strong><br />Големите дебати по тази тема са или при взимане на решение за започването на преговори &ndash; дали изобщо да продължи разширяването на съюза &ndash; или при приключването на преговорите. Проведеният преди няколко седмици референдум в Турция за промени в Конституцията беше оценен положително от ЕС. Това трябва да радва и нас, като съседи на тази страна. Ясно си спомням, когато Франция поиска да има възможност за провеждане на референдум за бъдещи разширявания след присъединяването на първите 10 страни от Източна Европа. Поиска го заради общественото мнение и заради промените при директните субсидии в селското стопанство &ndash; един много чувствителен въпрос за Франция. Съществуваше опасност членството на България и Румъния да бъде решено чрез референдум. Спаси ни това, че бяхме приключили преговорите и подписали договора. Нямам съмнения, че евентуалният дебат по тази тема щеше да ни остави горчив вкус, дори и при положителен резултат накрая. Не е случайно това, че в момента нито една страна не предлага референдум за членството на Турция. Ние непрекъснато променяме политиките си. Как можем да предвидим дали общественото мнение в Турция няма да реши евентуално, че посоката на развитие на ЕС не е това, което страната е очаквала, или пък че Европейският съюз, включително и България, няма да види отчетливо една променена и напълно съвместима с всички изисквания на договорите Турция? Нима можем да кажем това днес, оттук? Прави ми впечатление, че няма и дума за това какъв е интересът на България от членството на съседите ни в ЕС. Не е ли по-добре за България съседните й страни да имат например същите изисквания към околната си среда?<br /><br /><strong>Смятате ли, че въпросът за членството на Турция трябва да бъде обвързан със защита на националните ни интереси, като например обезщетяване на тракийските бежанци и ненамесата на Турция в българската политика, както заявиха от Синята коалиция?</strong><br /><br />Знаете ли, по време на преговорите с нашата страна много пъти съм се борила с политически мнения отвън, че България трябва да изчака и да се присъедини заедно с другите балкански страни, за да не си пречим и да не се опитваме да пренесем двустранната си история върху новата карта на Европа. Такова е мнението за Балканите, което битува в европейските страни. Яростно се противопоставях на това &bdquo;недоверие в нашата зрялост&rdquo;. Обяснявах, че именно в общия ни път ще бъдат намерени справедливи решения на все още нерешени проблеми. Искам ясно да заявя &ndash; днес е важно съседът ти да се развива, а ти да имаш самочувствието, че можеш да подпомогнеш, а не да спреш този процес. Това е стократно по-ценно и се изплаща. Лоша инвестиция е да не подкрепяш съседна страна &ndash; и политическа, и икономическа. Хърватия и Словения имаха, забележете, териториален спор за морски води и въпреки това не направиха референдум. Гърция подкрепяше последователно при всички правителства присъединяването на България и Румъния, както и Западните Балкани.</p> <p><strong>Очаква се Хърватия да приключа преговорите с ЕС до няколко месеца. Как ще обясните факта, че политическата ни класа не продуцира никакъв дебат за пряко участие на гражданите при решаването на този въпрос, за разлика от евентуалното членство на мюсюлманска държава като Турция?<br /></strong><br />Като влизане в капан. Един от основните принципи на Европейския съюз е свободата на вероизповеданията, както и забраната за дискриминация на религиозна или етническа основа. Разбира се, не виждам никаква причина за провеждането на референдум за европейското членство на Хърватия, но ако такъв бъде организиран по отношение на Турция, това би означавало, че ще трябва да направим допитване и за Хърватия. Обратното ще покаже, че прилагаме двоен стандарт.<br /><br /><em><strong>С Меглена Кунева разговарят Явор Дачков и Димитрина Чернева</strong></em></p>