- 10 Sep 2020
- 109
- 12
- Г-н Димитров, струва ми се, че като представител на дясна партия би следвало да коментирате намесата на държавата в „Горубсо – Мадан” и начина, по който дълговете и концесията на Валентин Захариев бяха прехвърлени на друг собственик.
<p>- Сега, там има концесионен договор, очевидно е, че концесионерът не си е изпълнявал договора, което означава, че е имало основание държавата да развали концесионния договор. Но моето безпокойство е, че трябваше да има процедура, а някак си са се водили скрити разговори директно с бивши хора от „Мултигруп”, което е смущаващо и което показва, че тези бивши хора от „Мултигруп” са близко до правителството.</p>
<p><strong>- Това ли е законната процедура, не беше ли по-правилно в тази ситуация да се тръгне към обяваване на несъстоятелност и конкурс за нов концесионер?</strong></p>
<p>- Не, понеже тук става въпрос за концесионен договор, който може да бъде прекратен, ако не се изпълняват клаузите по него. Напълно нормално е да се прекрати концесията заради неизпълнение на концесионния договор – има неплатени заплати и т.н. Тук проблем аз не виждам, дотук съм съгласен с кабинета. Това, което ме притеснява, е, че след това трябваше да има, макар и бърза, но ясна процедура, а те използват това, че има обществено недоволство, което е нормално при неплатени заплати, за да прехвърлят концесията към бивши хора от „Мултигруп”, което е много обезпокоително. Знаете, това са хората, които дадоха хонорара на Ахмед Доган. За това става въпрос. А трябваше да има прозрачна процедура, да има канидати, да се избира най-добрата оферта и така да бъде избран новият концесионер.</p>
<p><strong>- Все пак това не е ли опасен прецедент, ето, сега се налага министърът на икономиката Делян Добрев да обяснява, че не можело да се очаква от държавата да се намесва всеки път, когато се бавят заплати?</strong></p>
<p>- Тук ситуацията е друга – едно е някаква частна фирма да бави заплати, друго е да се бавят заплати, когато държавата е дала концесия. Там, където държавата е дала концесия и има неизпълнение на концесионния договор, държавата винаги може да се намеси и е правилно да се намесва, ако някой не си изпълнява задълженията. Както ако вие не си платите хляба, няма да ви дадат хляб, същото нещо е, когато някой не си изпълнява задълженията – тогава държавата може да се намесва.</p>
<p><strong>- Въпросът е дали това е начинът, по който да се намеси държавата?</strong></p>
<p>- Аз приветствам развалянето на концесията. Тази концесия трябваше да бъде развалена и според мен дори държавата трябва да предяви съдебни претенции към бившия концесионер за неизпълнение на концесионния договор.</p>
<p><strong>- Това ли е начинът да бъде потърсена отговорност от Валентин Захариев за съсипването на „Горубсо – Мадан”? Знаете, че това не първият подобен случай в неговата биография и най-вероятно няма да бъде последният.</strong></p>
<p>- Според мен държавата трябва да го съди за неизпълнение на концесионния договор и да поиска щети. За всяко неизпълнение по договора – аз нямам пред себе си този договор, той вероятно е търговска тайна – трябва да се поискат компенсации за държавата по съдебен път.</p>
<p><strong>- Това изглежда неправдоподобно, като се има предвид, че до този момент държавата не е обезпокоявала Валентин Захариев за неизпълнени задължения. Спомняте си, че всъщност той стана известен, след като през 1999 г. приватизира „Кремиковци” за един долар по време на управлението на СДС. Анализаторите припомнят, че по времето на кабинета „Костов” също не е осъществяван никакъв контрол от страна на правителството за това как се изпълняват следприватизационните задължения в „Кремиковци”.</strong></p>
<p>- Само че разликата е, че след Жан Виденов цялата икономика е фалирала. Аз, между другото, също не одобрявам много от действията на правителството от 1997 до 2001 г. Но в крайна сметка важното е, че това е единственото правителство, което е вадило България от криза. Няма друго такова правителство. А в момента, в който се продава „Кремиковци”, се продава едно предприятие, което е фалирало след Жан Виденов. Така че условията са несравними. Не можем да сравняваме България, която в момента е стабилна, с България, която е фалирала след Жан Виденов. Просто не е честно.</p>
<p><strong>- Да, но и тогава е имало договор с определени задължения, които изобщо не са изпълнени. Още повече, че става дума за предприятие, в което държавата има участие.</strong></p>
<p>- Ами идва следващото правителство – защото то трябва да мине малко време, за да се изпълнява договора – вижда, че договорът не се изпълнява, разваля го и съди този човек. Така се постъпва. Тоест идва правителството на НДСВ и ДПС през 2001 г., вижда, че този договор не се изпълнява и веднага го развалят, съдят го и т.н.</p>
<p><strong>- Тоест прехвърляте отговорността към следващото правителство?</strong></p>
<p>- Не, аз казвам следното нещо – за всеки един договор, който не се изпълнява, държавата трябва да въвежда съдебни искове и да разваля договорите. Няма значение кой го е сключил, не разсъждавайте така персонално, важното е, че договорът не се изпълнява. Веднага трябва да има действие от държавата и веднага трябва да има съдебни претенции – който и да било, няма значение кой е.</p>
<p><strong>- Но по отношение на Захариев това не се е случило нито веднъж през последните 13 години. Нима този факт не ви притеснява? Някак съвсем логично ние не очакваме то да се случи и сега.</strong></p>
<p>- Държавата трябва да си е на мястото. Когато е било правителството на СДС, тогава битката е била да има българска държава след Жан Виденов, защото той буквално я беше съсипал. Каквото и да си говорите и както и да се опитвате да омаловажавате заслугите, това е най-успешното правителство в новата българска история. Въпреки грешките е най-успешното правителство. В момента ни трябва подобно правителство, иначе няма излизане от сегашната криза. Иначе аз съм имал и винаги ще имам една и съща позиция и пак ви казвам – всички тези договори, когато не се изпълняват, трябва да се развалят и да се търсят компенсации по съдебен път от страна на държавата.</p>
