- 10 Sep 2020
- 205
- 8
- Как ще коментирате въпроса за начина, по който банките в България определят лихвите по кредити, и предложението на Министерството на финансите за законодателни мерки, които ще спомогнат за по-предвидимото определяне на лихвите у нас?
<p>- Подкрепям предложенията на Министерството на финансите. Те ще внесат ред и ще установят равнопоставеност между банки и клиенти. Следя дискусията за начина на определяне на лихвите и мога да кажа, че виждам три мита, три заблуди, които в момента се дебатират широко. Ще подчертая също така три проблема, които създават сегашната практика на банките и Законът за потребителския кредит в сегашния му вид, и три необходими според мен решения на този проблем.</p>
<p>Първият от трите мита, които се ширят, е, че предложението на Министерството на финансите в основата на лихвите да бъде поставен обобщен индекс е административно регулиране на лихвите. Това е мит и заблуда. Напротив, предложението на Министерството на финансите е съобразено с практиката в целия Европейски съюз, в това число в Румъния, в това число в Турция. Има хора, които твърдят, че се правят опити за административна намеса. Моята позиция е формирана не само от това, че съм прочел доста книжки, тя е формирана от опита ми – аз съм взимал ипотечни кредити извън България и познавам български граждани, които в момента ползват потребителски и ипотечни кредити във Великобритания, в Люксембург и пр. Законовата уредба в страни като Чехия, Румъния и др. е известна на българските читатели, така че тези, които разпространяват мита, че Министерството на финансите (МФ) иска да направи административна намеса, да бъдат любезни след формирането на работната група да поискат от БНБ или от МФ да представи 26 определения на референтен лихвен процент в законодателството на другите 26 страни, членки на ЕС. Тогава няма да има: този казал, онзи казал, а ще се види за какво става дума. И ще се види, че във Великобритания, в Румъния, в Словения, в Чехия и т.н. референтните лихвени проценти – променливата част от лихвата – се определят точно на базата на общодостъпен и независещ от банката кредитор индекс.</p>
<p>Вторият мит, който се разпространява, е, че индексите, които са известни – ЮРИБОР, ЛИБОР, СОФИБОР – не са подходящи за България, защото не отразяват разходите на банките. Митът е в това, че ролята на референтния лихвен процент е да обхваща изцяло разходите на банките. Той не бива да отразява изцяло разходите на банките и никога и никъде референтният лихвен процент не отразява изцяло разходите по привличане на средства. Чисто филологически, даже не икономически, „реферирам” означава „препращам”. Не можеш да реферираш към собствена методология, тогава референтният лихвен процент става рефлексивен, защото ти се гледаш в огледалото и казваш какъв е референтният лихвен процент. Тоест всички съображения, които банките изтъкват, че това е сложно, че хората не могат да го разберат и пр., всички тези съображения са неуместни. Вярно е, че е сложно, но кое е сложно, сложно е да се определят разходите на банките, но те не бива да имат нищо общо с референтния лихвен процент. Ще ви дам една аналогия – много е сложно да се управлява самолет, аз не мога да пилотирам самолет, но нищо не ми пречи да си купя билет, да се кача в самолета и да пристигна на летището, за което съм тръгнал. По същия начин е и с кредитите – нито един кредитополучател не е необходимо да бъде банкер и да разбира от това как се формират разходите на банките, но той трябва да има един външен, независим от банката кредитор показател, който му казва кога лихвата ще му се качва и с колко. Тоест вторият мит е именно в това, че референтният лихвен процент не отразява разходите на банките.</p>
<p>И третият мит, който се разпространява, е, че предлаганата от МФ мярка по отношение на лихвите нямало да свали лихвите, а ще ги качи. Това е мит за всички онези хиляди кредитополучатели, които вече имат сключени договори, защото в България има сключени договори през 2007 г., 2008 г., които са сключени точно така – ЮРИБОР плюс надбавка. На всички тези кредитополучатели лихвата е била вдигната произволно и едностранно от банките и затова вече има известни случаи от съдебната практика. Например последният случай, за който съм чувал, е на кредитополучател, на който на първа инстанция Софийският районен съд е присъдил да му бъдат върнати 9 хиляди надвзети евро за три години. Така че в момента, в който на банките бъде забранено едностранно, произволно и по своя воля след като отпуснат кредита, да променят лихвите, в този момент на хиляди кредитополучатели лихвите ще паднат. Това са трите мита.</p>
<p>По отношение на трите проблема искам да кажа, че първият проблем е чисто правен, той не е банковотехнически и никакви банкери нямат квалификацията да коментират. Правният проблем се състои в това – в момента, в който една от двете страни по договора (в случая кредиторът) има право да променя цената, след като договорът е сключен, това поражда неравнопоставеност в отношенията търговец (банка) – клиент (кредотополучател). Тази неравнопоставеност е забранена от Закона за защита на потребителите. Искам да вметна още нещо – тази неравнопоставеност е забранена от закона, защото Законът за защита на потребителите превежда изискванията на Директивата за защита на потребителите от 1993 г. и нека си дадем сметка, че България изпълнява или превежда в своето национално законодателство законодателството на ЕС, защото България е член на ЕС. Ще ви дам един пример, който е много ясен – бихте ли играли с мен белот, ако след като са раздадени картите, аз ви кажа: „Прощавайте, но аз съм банката и моята малка терца бие вашата голяма кварта”. Тоест единият от играчите променя правилата на играта, след като картите са раздадени. Това, че тази аналогия е адекватна, се вижда най-добре в практиката на „Уникредит булбанк”, която е следната – при договори, сключени по ЮРИБОР плюс надбавка от 2008 г., кредитите започват да се изчисляват, като месечните вноски включват ЮРИБОР плюс премия, плюс надбавка. Разбирате ли, имаш договор, според който в месечната вноска влизат ЮРИБОР плюс надбавка, а в един момент започваш да плащаш ЮРИБОР плюс премия, плюс надбавка. Ето това е промяната на правилата на играта, след като картите са раздадени. Но в това отношение нашите банки не правят никакво изключение спрямо банките въобще, защото практиката на банките въобще в света е да трупат едни загуби, които да покриват данъкоплатците, а те да си прибират печалбите. При нас данъкоплатците не са плащали, но за сметка на това плащат изрядните длъжници.</p>
<p>Вторият проблем е икономически. В България няма пазар, именно защото всяка банка може да определя лихвите по собствена методология. Това не е пазар, а битпазар. Няма конкуренция, тя е блокирана. Когато всяка банка сама определя лихвите, клиентът не може да ги сравни предварително и да избере по-изгодната, по-добрата банка. Представете си, че търсите кредит и разглеждате две предложения на банки. Те са абсолютно идентични по отношение на такси, срокове и всичко останало, различават се само в едно – едната банка предлага заема за 20 години при 6 % годишна лихва, а другата банка го предлага за 20 години при 7 % годишна лихва. Естествено, че ще изберете банката, която предлага 6 %. Само че три месеца по-късно тази банка казва: „Не, не, лихвата ви вече е 9 % , защото това показва моята методология”, а другата банка, която ви е предлагала 7%, също е повишила лихвата, но на 8 %. Е, вие по-добрия заем за себе си ли сте избрали или не? Ето как няма конкуренция и няма пазар.</p>
<p>Третият проблем е чисто регулаторен проблем. Ако БНБ беше действително публична институция в защита на финансовата стабилност, тя би трябвало много отдавна да вземе отношение, и то много различно отношение от официалната позиция, която е заемала по време на приемане на Закона за потребителския кредит. Регулаторният проблем има два аспекта – единият аспект е в перверзната мотивация на банките и вторият аспект се състои в прехвърлянето на финансовите рискове върху клиента, т.е. върху страната, която не може да ги оцени и да ги носи. Съвсем естествено и нормално е, когато на една банка започне да й се влошава потрфейлът, тоест част от кредитополучателите да не й плащат, тя да се опита да си защити печалбата и да си събере парите от изрядните клиенти, като им повиши лихвите, което и става. Да, обаче по този начин и платежоспособните клиенти ще изпаднат в неплатежоспособност. Искам да кажа, че този механизъм няма спирачки. Второ, като се вгледате в методологията на банките, ще видите, че в това отношение много интересна и илюстративна е методологията на ДСК, което всъщност не е методология, а изброяване на фактори. И те много хубаво са ги класифицирали хората – лихвени фактори, нелихвени фактори... Обърнете внимание – нелихвени фактори за промяна на референтен лихвен процент, тоест дървено желязо! Така че върху клиента се прехвърля и общият лихвен риск, което е редно, и рискове, които не са лихвени. Тоест върху клиента се превхърлят всички видове рискове и това създава регулаторен проблем.</p>
<p>Всички тези митове и проблеми могат да се разрешат с три кардинални мерки, които трябва да бъдат предприети. Първата е поправка на Закона за потребителския кредит с текст, който вече съществува в българското законодателство в Закона за платежните инструменти и гласи: „Референтен лихвен процент е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга”. Няма нужда законът да определя какъв индекс ще използват банките, това, което трябва да използват банките като референтен лихвен процент, трябва да бъде нещо, което е извън тях, публично е, достъпно е и нито банката, нито кредитополучателят може да му влияе. Това е референтен лихвен процент. И няма значение дали от такава промяна лихвите ще започнат да се покачват или ще започнат да намаляват. Цялото това размазване на дебата – ама какво ще направи Дянков с неговото предложение, дали няма да доведе до покачване на лихвите – съотвества на детската приказка: „Защо да ядем, като пак ще огладнеем”. Въпросът дали лихвите ще се покачват, или няма да се покачват е без значение, когато става дума за това, че те трябва да се определят по цивилизования начин. Нека да влезем в Европа и по отношение на определяне на лихвите, защото в момента не сме и в Турция.</p>
<p>Втората мярка е задължително приемане на Закон за финансовия омбудсман. В 21 страни, членки на ЕС, има финансови омбудсмани. В Германия те са девет. Така че който е против, да обясни защо в България не трябва да има финансов омбудсман.</p>
<p>И третата мярка е активно гражданско общество, активна организация на кредитополучателите с експертен капацитет, която да участва и в законодателството. И вижте какво се случва сега – ще има работна група, а къде са потребителите. И понеже има опити разговорът да премине на идеологическа основа, ще повторя известния цитат на Алън Грийнспан, според когото някои бъркат „шуробаджанашкия капитализъм“ със свободния пазар. „Шуробаджанашкият капитализъм процъфтява, когато правителството, в замяна на финасови инжекции, регулярно прави законодателни услуги на шепа хора със „специални” интереси. Това не е капитализъм. Нарича се корупция“, казва Грийнспан.</p>
<p><strong>- Казахте, че Законът за защита на потребителите, който цитира дословно европейска директива, не позволява една от двете страни по договор да бъде поставяна в неравностойно положение. Означава ли това, че всички кредитополучатели в България, на които впоследствие банките вдигат лихвата, биха могли да се обърнат към съда?</strong></p>
<p>- Да, точно това означава и вече има съдебна практика, има четири случая от 2011 г., при които на първа инстанция са осъдени три банки. Скоро ще чуете и за „Уникредит булбанк”, че също е осъдена, за включване на неравноправни клаузи в договорите. И трябва да се разбие още един мит – че щом си подписал договор, си се съгласил и си носиш отговорността. Няма такова нещо. Договорът и клаузите в договора трябва да отговарят на определени условия, едно от които е равнопоставеност и равноправност, и съдът в България, колкото и да ругаем съдебната система, прилага закона, така както е написан. Имам обаче една забележка – към съда могат да се обърнат клиенти, които са получили заем и лихвата им е била увеличена преди 12 май 2010 г., защото дефиницията на референтен лихвен процент в Закона за потребителския кредит след тази дата узаконява този произвол и едностранна промяна на лихвите от страна на банките. Тоест, който е получил кредит и му е била повишена лихвата след май 2010 г., вече и съдът не може да му помогне, защото съдът прилага закона, а не го пише.</p>
<p><strong>- Няколко пъти споменавате тази поправка в Закона за потребителския кредит от май 2010 г., както и че този текст трябва да бъде променен. Кажете по инициатива на коя политическа сила и на кой политик е направена тази поправка.</strong></p>
<p>- Това е широко известно. Най-напред Законът за потребителския кредит е гледан на комисия и приеман от Народното събрание в периода ноември 2009 г. – февруари 2010 г. Има стенограми и това може да се види. Промяната на Закона за потребителския кредит, която медиите отразиха широко, бе направена през май 2010 г. Именно тази промяна целеше и постигна това банките, опериращи в България, да могат едностранно да променят лихвите по вече отпуснати заеми. Инициативата за това бе на г-н Мартин Димитров, председател на СДС, който бе вносител на проектозакона и който всъщност проявява безкрайно лицемерие като рони крокодилски сълзи за средната класа, а позволява именно на тази средна класа да й бъде извиван врата от банките, защото средната класа е, която взима заеми – бедните не взимат заеми, а богатите не ги връщат. Разбира се, Мартин Димитров нямаше да успее без подкрепата на управляващото мнозинство от ГЕРБ, които също минават божем за десни, но подбиват пазара и конкуренцията в България.</p>
<p><strong>- Ще ви задам и един въпрос по темата за т. нар. сив списък за наблюдение заради макроикономически дисбаланси, в който влезе и България. Как ще коментирате основанията, поради които България е в този списък, и предупреждение за какво макроикономическо състояние на страната е това според вас?</strong></p>
<p>- Първо, това не е предупреждение, а статистика. Това е средногодишната статистика за периода 2008–2010 г. Второ, това е добра новина за България и ще ви кажа защо. Пак ще си послужа с една аналогия – нали стената на един язовир се спука и предизвика наводнение, в това число с човешки жертви, след което министърът на икономиката отиде и инспектира няколко язовира и установи пукнатини. Този списък не е оценка за България, така както са докладите по наблюдение за съдебната система, този списък е част от един процес, който Европейската комисия е започнала отдавна. В Европейския съюз също се спука стената на един язовир – става дума за стената на язовира Гърция, откъдето изтекоха маса боклуци. Стените на няколко други язовира – Ирландия, Португалия, Испания, Италия – също трябваше да бъдат запушвани. В резултат на това Европейската комисия много отдавна реши да има процедура по наблюдение и този списък, тази таблица за класирането сега, е част от този процес. Тази таблица за класиране по редица показатели разделя страните от ЕС на няколко групи, една от които вие наричате „сивия списък”. В този списък има 12 страни, в които се забелязват пукнатини. Нищо автоматично от този списък и от тези показатели не следва. Това, което следва, е, че докладът, който беше огласен от ЕК преди няколко дни, ще бъде дискутиран отново от Европейския парламент и от Съвета на Европа, след което в тези 12 страни ще има задълбочен преглед вече не на ограничения брой показатели, а на процеси. И за да завърша, ще ви кажа, че аз съм много доволен от това, че България е в този списък, защото когато дойдат представители на Европейската комисия да правят този задълбочен преглед, най-накрая в България ще има смислен разговор за макроикономическата политика, защото ако четем стенограмите на Министерския съвет, виждаме че тези заседания се провеждат като едни селски вечеринки, на които се говори например за някакви хладилници и подобни неща. Така че този доклад не ни казва нищо ново, което ние не знаем, и неговото класиране не се интерпретира механично от ЕК, а е само сигнал, че България попада в тази група, за която ЕК иска да знае какво точно става.</p>
<p><strong>- И накрая кажете кой сте вие и от името на сдружение „България на гражданите” ли говорите или от свое име?</strong></p>
<p>- Аз се казвам Любомир Христов, говоря, както винаги от свое име и за своя сметка и не чакам, не получавам и не изпълнявам инструкции. Аз съм симпатизант и съмишленик на „България на гражданите”, защото смятам, че тази гражданска формация е истинска алтернатива на политическото лицемерие и незаинтересованост към проблемите на гражданите в България, което в момента е представено в Народното събрание.</p>
<p><em>Любомир Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Консултативната група към Европейския банков регулатор в Лондон, Великобритания. В специална скайп връзка с избрани български медии, сред които и ГЛАСОВЕ, Любомир Христов, който в момента е в САЩ, коментира темата за начина, по който банките в България определят лихвите по кредити и предложението на Министерството на финансите за законодателни промени в това отношение. </em><em>В интервюто, което публикуваме, са използвани и въпроси на други медии.<br /></em></p>
