Любомир Дацов: Това е първото комунистическо правителство у нас след 1989 г.

<p><strong>- Какви са предимствата от присъединяването на България към пакта &bdquo;Евро плюс&rdquo; и защо информацията, която предостави правителството по този въпрос, е толкова оскъдна?</strong></p> <p>- Информацията, която се поднася на обществото е много ограничена. Две са причините за това &ndash; една огромна част от хората, които коментират тези въпроси, не разбират нищо, освен това част от експертите са съсредоточени само върху негативите. &bdquo;Евро плюс&rdquo; е част от един много по-широк процес, който е и необходим, и необратим. Икономическата криза показа, че част от институциите и процедурите, които съществуват в момента в развитите държави, не работят добре. Работата по промяната на тези процедури започна още преди две години, за да може ЕС да е по-подготвен и по-жизнен и да реагира по-адекватно на кризи. Този процес доведе до идеята за по-добра икономическа координация в рамките на съюза и малко по-широки пълномощия на Европейската комисия, така че тя да може да влияе върху част от националните политики от гледна точка на синхронизацията на тези политики. Това е т.нар. Европейски семестър, който набеляза основните стъпки за координация на тези политики. &bdquo;Евро плюс&rdquo;, общо взето, конкретизира какви стъпки трябва да бъдат направени от гледна точка на подобряване на конкурентоспособността на икономиката. След това имаме инструмент за гаранция и подпомагане при несъстоятелност или при криза, какъвто е Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) или т.нар. Люксембургски фонд. От тази гледна точка самият пакт според мен е нещо положително. Проблемът е в това как беше поднесен на обществото. Иначе генерално едва ли има нормален икономист и нормален български политик, който би имал сериозни възражения срещу този пакт. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Чуха се доста възражения от страна на икономисти.</strong></p> <p>- Повечето коментари са срещу самата процедура и това, което направи правителството, а не срещу пакта и идеята за него. Никой не е против това икономиката на ЕС, включително българската, да бъде конкурентоспособна и да се гарантира стабилност на развитието на държавата.</p> <p><strong>- Кои са стъпките, които трябва да бъдат направени за постигането на тези цели?</strong></p> <p>- Четири са основни области, в които ще работи този пакт &ndash; конкурентоспособност, подобряване на заетостта, устойчивост на публичните финанси и гарантиране на финансовата стабилност. За подобряване на конкурентността и на заетостта са предложени две основни мерки &ndash; отвързване и премахване на регулациите между инфлация и работна заплата, тъй като това създава предпоставки за кризи, и уеднаквяване на данъчните основи. Българските страхове са точно в тази посока, защото уеднаквяването на данъчните основи, за да има равнопоставеност на бизнеса в Европа, е нещо, което звучи добре, в края на краищата ние действаме в един общ пазар и това би било редно, но ние се притесняваме от начина, по който ще се случи това уеднаквяване и от факта, че на управляващите в момента им липсва компетентност да защитят българския интерес. Франция и Германия наложиха последователно този механизъм. Както знаете косвените данъци са синхронизирани, но за преките данъци няма такава регулация, там решения взимат националните власти. Притесняваме се, че това е една първа стъпка към налагане на синхронизация на преките данъци. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво ще означава това за България?</strong></p> <p>- То може да е положително, но може да е и отрицателно. Притесненията идват от неяснотата какво е договорено. Единствено правителството обаче има тази информация и както знаете липсва каквато и да е публичност, а когато нещо е скрито-покрито, то поражда страхове. Аз съм бил представител на България в Икономическия и финансов комитет, който подготвя законодателството на ЕС, и все още имам контакти там &ndash; това, което ми казват колегите е, че има идея данъчната основа да бъде променена така, че да има синхронизация на облагането. На този етап това е доста неизгодно за България, тъй като този механизъм позволява част от печалбите, които са изработени и създадени у нас, да бъдат прехвърлени в страната майка, там, където всъщност се намира компанията. Идеята на големи държави като Германия и Франция е по този начин да премахнат данъчната конкуренция, тъй като през последните десет години те изгубиха много работни места поради изнасяне на предприятия и бизнеси извън техните предели. Сега в рамките на тези необходими реформи те се опитват да защитят собствените си интереси. Аз обаче не мисля, че това е интересът на ЕС и още по-малко на България. Както ви казах проблемът е не в идеята за пакта, а в детайлите и в това, че поведението на правителството не е свързано със здравия разум. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Детайлите, за които говорите обаче ще се договарят тепърва, така ли?</strong></p> <p>- Основните принципи са вече договорени и нека не лъжем хората, че това е просто някакъв подпис, в който няма нищо обвързващо. Слушах премиерът и разни активисти от ГЕРБ да твърдят това. Няма такова нещо. Предполагам, че дори и хората без добро образование вече знаят &ndash; все пак сме част от ЕС вече няколко години &ndash; че законодателна инициатива има не само Европейския парламент, такава инициатива има и Европейския съвет (Съвета на министър-председателите), което означава, че пактът &bdquo;Евро плюс&rdquo; е един вид законодателна инициатива, която е подписана и установена законодателно. Оттук нататък ще бъдат издадени подзаконови нормативни актове и ще бъдат променени редица документи, които ще специфицират нещата. В края на краищата, в Европа нещата не се случват в последния момент, както в България, или защото министър-председателят е станал сутринта и му е хрумнало нещо. Тези неща са договаряни и са правени близо година и половина. Аз съм уверен, че всички документи вече са оформени и подготвени, защото никога основополагащият документ не се подписва без да са изчистени детайлите. Поне в Европа това е практика. Така че не приемам доводите, които се изнасят от страна на управляващите, че нещата щели да стават ясни тепърва. Според мен те са ясни и са договорени и твърденията на управляващите само пораждат съмнения, че договореното не е добро за България и националният ни интерес не е защитен. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Каква информация имате за това, което е договорено? </strong></p> <p>- Това, което казах за данъците, е важното, което ни интересува. През годините България поддържаше правилна политика в това отношение и затова сега имаме толкова ефективна и добра данъчна система. Мога да кажа, че България има най-добрата данъчна система. Това е моделът, към който ще се стремят и останалите страни в Европа. Зависи обаче как и кога ще стане това, защото както виждаме големите държави налагат техните системи, макар те да са доста остарели. Кризата доказа това. От гледна точка на това как функционира нашата система трябва да подчертаем, че негативните ефекти върху бюджета в България бяха минимални. Това е така, защото системата е добра и изградена правилно като конструкция. Смятам, че рано и или късно западните държави ще възприемат тези принципи, но това едва ли ще стане скоро. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Изискването за синхронизиране ще промени ли в негативна посока данъчната ни система?&nbsp; </strong></p> <p>- От една страна ние може да бъдем подложени на натиск и печалбите, които се генерират в България и е редно да постъпват в нашия бюджет, да бъдат намалени и по-голямата част от тях да отидат в Германия, Франция, Австрия и т.н. Другото, което ме притеснява е, че във времето ние ще бъдем принудени, както Ирландия в момента, да повишим ставките. Все пак големият проблем, с който се сблъскват повечето големи държави в момента, е сериозната данъчна конкуренция заради ниските ставки. Тази тревога съществува, защото има неясноти какво всъщност става и какви са гаранциите за България. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо след като тази дискусия тече в ЕС от година и половина, тя не се случи и в България, а ние разбрахме изненадващо едва преди няколко дни, че страната ни се присъединява към пакта &bdquo;Евро плюс&rdquo;? </strong></p> <p>- Видно е, че министър-председателят е научил почти в последния момент какво трябва да защитава и какво отива да подписва. В България има едва около 5&ndash;6 души, които се занимават с тези въпроси. Хората, които сме работили в тази област, можем да различим кой какво е написал и откъде идва написаното. Трябва да ви кажа, че част от позицията на Борисов беше написана директно от Брюксел, а не от България. Мога да ви кажа и конкретно име, защото познавам почерка на колегите, които работят в Брюксел.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- От коя институция в Брюксел е написана българската позиция? </strong></p> <p>- Написана е от българи, които работят в момента за Европейската комисия. У нас няма дебат. Да сте прочели, да сте видели някъде на страницата на някоя от нашите институции, било на БНБ, било на Министерството на финансите, анализ за въздействието? Самият пакт и основните документи за ЕМС аз ги намерих на страниците на чужди министерства на финансите. Беше редно да бъде направен някакъв анализ, който да бъде публикуван за дискусия. В края на краищата това е нещо, което действително ще определи живота на българите в следващите 30 или 50 години. Няма яснота какво е договорила България, какви ще бъдат нейните позитиви. Аз твърдя, че ако има политическо разбирателство за отварянето на вратата за влизане в ERM 2, тоест в преддверието на Еврозоната, и след това гаранция за обективен процес за влизане в Еврозоната, тогава това, което се случва в момента, може би си заслужава. Само че ние нямаме такава гаранция и специалистите не знаят дали изобщо на някой от правителството му е дошло такова нещо в главата.</p> <p><strong>- Чуха се твърдения, че подобно договаряне е невъзможно.</strong></p> <p>- Аз мога да ви кажа, че е възможно и смисълът беше то да бъде направено в рамките на тази процедура. За всички, които бъркат маастрихтските критерии и влизането в еврозоната с влизането в чакалнята на еврозоната или ERM 2, трябва да кажа, че приемането ни в ERM 2 е чисто политически процес. Той естествено е базиран на икономически оценки, но решението е политическо за разлика от решението за влизане в еврозоната. В еврозоната се влиза, когато изпълниш критериите. Тези критерии са ясни и поради тази причина е много трудно страните членки да имат възражения. За да можеш да играеш за влизане в еврозоната обаче ти трябва да бъдеш политически одобрен. Чуха се гласове, че &bdquo;Евро плюс&rdquo; трябва да се използва, за да бъде изтъргуван Шенген. Извинявайте, но Шенген по-скоро може да донесе и някои негативи за България, а и не мисля, че той е приоритет на управляващите в момента. Според мен големият икономически приоритет на България би трябвало да е влизането в еврозоната. Там трябва да бъдат направени огромните усилия. Процесът обаче не е приключил окончателно, макар &bdquo;Евро плюс&rdquo; да е подписан, тъй като предстои да бъдат направени промени в Лисабонския договор, а те трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти. Тази ратификация трябва да бъде преосмислена много внимателно.</p> <p><strong>- Защо смятате, че големият икономически приоритет на България в момента е влизането в Еврозоната? Напоследък имаше доста противоположни коментари, свързани с неустойчивостта на Еврозоната.</strong></p> <p>- Аз не мисля така. На времето, когато си поставихме тази цел, бяха направени много експертни анализи и бяха преценени много внимателно плюсовете и минусите от едно такова присъединяване. В края на краищата, нищо базисно не се е променило оттогава. И в момента аз съм поддръжник на идеята за влизане в еврозоната и смятам, че това продължава да е основен икономически приоритет на България. Мисля, че еврото подпомага развитието на общия пазар, то би трябвало да подпомогне правенето на реформите и да намали определен брой рискове. Много по-лесно е да имаш една единна валута, когато пътуваш и когато търгуваш &ndash; това улеснява тези процеси. Освен това единната валута въздейства и върху лихвите. Виждаме, че има разлика между кредитите в евро и кредите в лева заради валутния риск. А пък и ние скоро ще трябва да се замислим за изхода от валутния борд. Преди години формулирахме една много ясна стратегия, че изходът от сегашния валутен борд е влизането в еврозоната. Ние продължаваме да нямаме идея кога ще влезем в еврозоната, а рано или късно въпросът за изхода от валутния борд ще трябва да бъде формулиран. Валутният борд доказа своята ефективност, само че това правителство поставя под въпрос неговата икономическа същност &ndash; и по отношение на конкурентоспособността на икономиката и по отношение на странната политика на управление на дълга, на взимането или невзимането на нови заеми, на нивото на валутния резерв и пр. Възникват прекалено много и сериозни проблеми, с които по никакъв начин не бива да се играе особено от страна на хора, които са попаднали случайно във властта. Спомняте ли си филма на Чаплин &bdquo;Великият диктатор&rdquo; &ndash; отива там един господин, качва се на бюрото и започва да си играе със земното кълбо. Не искам да правя аналогии, но една държава не се управлява по този начин. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Аналогията, която правите е твърде ясна, макар че от друга страна биха ви опонирали, че това качване на бюрото не е случайност, тъй като е извоювано с доста сериозна електорална подкрепа. </strong></p> <p>- Която си замина вече. И много трудно нещата ще бъдат спасени. Всъщност има един единствен начин да бъдат спасени и аз съм силно притеснен, че точно той и ще бъде използван. Нали виждате как беше избран Лукашенко в Беларус с близо 80% подкрепа и как Назарбаев спечели изборите в Казахстан с 95% подкрепа. В нашата литература Алеко Константинов е описал как стражарят гледа как Гочоолу и Дочоолу правят избори. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Притеснявате се, че предстоящите избори ще бъдат драстично манипулирани? </strong></p> <p>- Вас това не ви ли притеснява, като гледате какво се случва през последните две години в България? Не ви ли притеснява, че вътрешният министър е и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ? Тоест ако искам да се оплача, че има нарушение в изборния процес, трябва да се оплача на този, който играе за другия отбор. Това е абсолютно ненормално. Поправките в Изборния кодекс също водят в посока манипулация.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Да се върнем към &bdquo;Евро плюс&rdquo;. Най-важният въпрос, който си задават хората, е каква е цената, която ще плати България заради присъединяването си към този пакт.</strong></p> <p>- Мисля, че нещата са пределно ясни. Те са фиксирани в документа, който беше одобрен за Люксембургския фонд. България ще плати &ndash; в зависимост от различните оценки за Брутния вътрешен продукт (БВП) към датата на присъединяването &ndash; между 320 и 360 млн. евро и съответно гаранциите, които трябва да даде на тази база са около 6.1 млрд.евро. Тоест около 17% от БВП.</p> <p><strong>- Задължително или доброволно ще е включването ни в спасителните операции за Ирландия или Португалия, например? </strong></p> <p>- Доброволното участие е до влизането ни в еврозоната. След това става задължително. Това е механизмът. Когато се взимат такива решения за финансови ангажименти на държавата, действително е редно да има широка дискусия. Освен това не е ясно как правителството е защитило интереса на България, тъй като наложеният механизъм държавите, които са недисциплинирани и предизвикват кризата, да имат по-ниско участие от държавите, които са дисциплинирани и освен това са най-бедни, е абсолютно неприемлив. Един от основните принципи на ЕС е солидарността, така че България трябва да участва, но не е редно вноската да бъде определяна на базата на БВП и броя на населението. Коригиращите коефициенти трябваше да бъдат на базата на нивото на дълга и нивото на спазване на фискалната дисциплина, защото кризите, които възникнаха в някои държави, бяха заради нивата на дълга и разслабената фискална дисциплина. Така че ако ще се създава такъв гаранционен механизъм, той трябва да отчита тази дисциплина, в противен случай той става безсмислен. Не може да налагаш дисциплина, взимайки от държави, които са спазили дисциплината. Тук нещо е сбъркано. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Вероятно това, което казвате, дава основание на икономисти като Георги Ангелов да твърдят, че този механизъм ще доведе до това, че като дял от БВП най-бедните ще платят най-много.</strong></p> <p>- Да, точно така излиза, а и таблицата е ясна &ndash; България е на първо място с ангажимент близо 17% от БВП.</p> <p><strong>- Кой носи вина за това?</strong></p> <p>- Този, който договаря. И в момента има маастрихтски критерии и за да влезеш в еврозоната нивото на дълга ти не трябва да превишава 60% от БВП, а нивото на дефицитите не трябва да е провече от 3%. Това е законодателство, но ЕК и старите държави членки дълги години не спазваха тези критерии, тоест собственото си законодателство. Редно е държавите, които бяха недисциплинирани, да понесат по-голямата тежест. Тоест освен критерият процент от БВП да има допълнителни корективни критерии за това, че си бил неизправен и дълго време си водил такъв тип политика. Не може България, която съзнателно водеше стабилна и устойчива политика през годините, да бъде наказвана сега за това. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Докога трябва да бъде платена вноската, за която споменахте?</strong></p> <p>- Тя не трябва да бъде платена веднага, а на пет равни вноски, като натоварването годишно ще бъде от 60 до 80 млн. евро. Проблемът е в механизма, който се налага и в чувството за несправедливост. Аз лично, след като близо 8 години като зам.-министър съм изисквал тези принципи да бъдат налагани и ние да бъдем изправни, сега се чувствам излъган, като виждам, че големите в ЕС налагат други принципи. В края на краищата един съюз се гради на доверието. Какво ще остане в момента, в който разрушите доверието?<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Как щяхте да опонирате и да се противопоставите, ако бяхте на мястото на българския екип, който преговаря в момента?</strong></p> <p>- Първо е важно да имаме ясно дефинирана позиция. В края на краищата в ЕС доводите се чуват, когато са аргументирани, и моята практика го доказва. След това идва ред на политическото групиране съобразно интересите на различните страни, които са в еврозоната. Тези интереси не са еднозначни &ndash; има малки и големи страни, които имат различни проблеми и интереси. Политическото лобиране в нашия случай обаче не е било достатъчно добро. Сега остава последният коз &ndash; това е ратифицирането на Лисабонския договор. За да влезе в сила този пакет от мерки, той трябва да мине през националните парламенти и това е един много силен инструмент тогава, когато не се зачитат основни принципи и интереси на някоя от страните членки. По този начин процесът може да бъде блокиран.</p> <p><strong>- Искам да ви помоля да коментирате и правителствената реакция по отношение на цените на горивата у нас. Протестите по улиците бяха последвани от решение за замразяване на цените и допълнително натоварване на държавата, която ще трябва да поеме и част от резерва, който са длъжни да съхраняват частните фирми.</strong></p> <p>- Това е първото комунистическо правителство у нас след 1989 г. Аз нямам друг коментар за тези хора. Те върнаха практиките от времето на Тодор Живков, върнаха комунистическото мислене и действия. Полицейщината, която съществува, отношението към частния бизнес, фиксирането на цените &ndash; това са комунистически практики. Това може да бъде казано от политическа гледна точка, а иначе нещата могат да бъдат обяснени много лесно и се наричат най-обикновена корупция. Ако погледнете кой какъв интерес има от всичко това и дали им се срещат интересите на тези, които предлагат горива и които имат интерес да има почти монополно състояние на пазара и ограничено влизане, тоест липса на конкуренция, и какви са действията на правителството да затвърди тези монополи, нещата според мен са достатъчно ясни. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо този монопол не беше пресечен по време на управлението на тройната коалиция? </strong></p> <p>- Всъщност много от стъпките бяха направени тогава, макар недостатъчно, тъй като нещата работеха по един или друг начин и нямаше такива резки цени.</p> <p><strong>- Нямаше и криза, поне през по-голямата част от мандата.</strong></p> <p>- Да, но и нищо не налагаше нещата да бъдат правени в по-остра форма.</p> <p><strong>- Да, но реалността е една и съща &ndash; липса на конкуренция и реална пазарна среда.</strong></p> <p>- Ако сте права, обяснете защо тогава играчите имаха друго поведение. Явно е имало нещо в държавността и в управлението, което е правило нещата различни. Имаше много повече принципност и никой не си позволяваше в такава голяма степен да афишира лобистките си настроения. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тоест никой в тройната коалиция не си позволи да застане така открито зад интересите на &bdquo;Лукойл&rdquo; и Валентин Златев?</strong></p> <p>- По един или друг начин, да. Но аз не мисля, че това са само интереси на Валентин Златев. Освен него има поне още трима-четирима играчи и като цяло законодателството, което съществува ги облагодетелства. Ситуацията в момента показва, че трябва да бъдат направени следващите стъпки, защото животът се променя, икономиката и бизнес средата не са същите като преди. Назрели са условията за следващи стъпки и са нужни корекции, ако искаме да вървим напред. Същото е и с цените на електроенергията. Никой не признава, че у нас не може да има свободен енергиен пазар, защото г-н Иван Костов навремето продаде при фиксирани цени две електропроизвеждащи мощности в ТЕЦ &bdquo;Марица&rdquo; на Е.ОН и на американците. В момента тези договори не позволяват да има конкуренция в електропроизводството, тоест да се направи общ пазар. Заради тези две електростанции не може да има общ пазар на продажба на електроенергия, а без да има такъв пазар не може да има конкуренция на нивото на електроразпределителните дружества (ЕРП). Навремето, когато се правеше продажбата на ЕРП-тата, планът предвиждаше след определен период от време да се позволи, както при мобилните телефони, потребителят сам да избира доставчика си на електроенергия. Това е възможно да се направи, но не и докато съществуват договорите за електропроизвеждащите мощности в &bdquo;Марица&rdquo;. И това може да ви го каже всеки експерт в тази област, макар че те предпочитат много, много да не говорят, тъй като повечето от тях си изкарват хляба по един или друг начин на този пазар. В Полша например имаха аналогичен случай, но там суспендираха съществуващия договор, платиха си неустойките и в крайна сметка всички бяха доволни от това, което последва, тъй като икономиката спечели. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тоест според вас това е следващата стъпка &ndash; суспендирането на тези договори?</strong></p> <p>- Не знам дали ще има правителство, което би направило тази стъпка. А и част от тези договори вече текат. Факт е обаче, че тези договори са подписани от г-н Костов четири дни преди да изтече мандата му и именно те налагат ограниченията за развитието на конкурентен електропазар. Това трябва да е ясно. Следващата стъпка минава през промяна на законодателството за ЕРП-тата, така че да има търговия на електроенергия до дома ви.</p> <p><strong>- Как оценявате последните изяви на земеделския министър, който наскоро обяви създаването на стандарт за хляба по подобие на този за месото? Какъв е според вас ефектът от мерките на Найденов?</strong></p> <p>- Типично по български медиите коментират надълго и напоително определени неща и правят определени внушения. Това е обяснимо, като се има предвид, че единственото нещо, което се усвоява добре от еврофондовете, са парите за пиар. И то си е направо жив подкуп, ако се види какви пари раздават държавните институции на определени медии. Наскоро гледах един репортаж, в който в продължение на 15 минути журналисти и всякакви експерти обясняваха, че замърсеният океан край Фукушима не може да достигне до Черно море. Извинявайте, нима е възможно 15 минути да обясняваш това?! Или ние сме малоумни, или не сме ходили на училище. Същото нещо се отнася и за т. нар. стандарти. Ако попитате кой всъщност има интерес от налагането на тези стандарти, ще видите за какво става дума. Във всеки случай не мисля, че от това печели българският потребител. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- А кой печели? Министърът твърди, че е ударил много интереси и затова срещу него има атаки. </strong></p> <p>- Моля ви се, това е просто смешно. И преди имаше качествено сирене, без да има стандарт, само че тогава то струваше 8&ndash;9 лв. Същото това сирене, по същата технология, със същите вкусови качества и същите съставки после стана 15&ndash;16 лв. По същия начин имаше качествено месо и колбаси без да има стандарт &bdquo;Стара планина&rdquo;. Просто след появата му цените станаха по-скъпи.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Сега да очакваме ли и драстично поскъпване на хляба?</strong></p> <p>- В момента ми обясняват как цените на хляба ще се увеличат минимално, само с 10 % или нещо такова. Никой не обяснява защо трябва да стане това, при положение че доколкото разбирам, просто ще липсват някои от химическите добавки. Това би трябвало да направи хляба по-евтин, а не по-скъп. Но, както виждате, правителствената пропаганда обяснява, че всичко това ще доведе до увеличаване на цените. А и в края на краищата хората не купуват тези стандарти. От последните статистики се вижда, че доста ограничен брой от българите потребяват тези стоки. Много по-важно е политиката да бъде насочена към масовия потребител и да има гаранции, че онова, с което се храни българинът, е безопасно. А за да се гарантира това, изобщо не трябва да има подобни стандарти. Аз не виждам да се е случило нещо положително, освен че плащаме вече двойно и тройно, тъй като това повлече увеличаване на цените и на обикновените продукти. Никой не може да ми отговори защо повишаването на хранителните стоки в Западна Европа е около три пъти по-ниско, отколкото в България. Явно причината не е в увеличението на световните цени, има нещо вътре, което действа. Всъщност селското стопанство е страшно концентрирано и монополизирано. Около пет фирми изнасят 80% от зърното на България. 50 големи фамилии получават субсидиите и контролират земеделието. Десетина фирми държат месопреработването. Малко по-голяма е конкуренцията при хлебопроизводството, защото там има повече малки производители. И вместо да се грижим за всички тези малки и средни фирми да оживяват, получава се точно обратното. Всички тези процеси са насочени срещу бъдещето на България. Това, което става в момента е концентрация, концентрация, концентрация и унищожаване на малкия и среден бизнес. Това подрива икономическите основи на България. Каквото и да си говорихме преди малко за пакта &bdquo;Евро плюс&rdquo;, който трябва да направи държавите по-конкурентоспособни, това няма как да се случи. Вземете разпределението на субсидиите. Още през 2005 г. съвместно с моя екип и Световната банка изготвихме един доклад за предизвикателствата от присъединяването към ЕС, в който бяхме описали до какви негативни ефекти ще доведе прилагането на подобни схеми за стимулиране на селското стопанство. И тогавашният министър на земеделието не се съобрази, а сегашният доразви &bdquo;творчески&rdquo; тези процеси. Мисли ли някой, че тази система на субсидиране води до проблем с урбанизацията? Тази система симулира т. нар. американски тип земеделие &ndash; гледането на четири основни продукта, които са базирани на ниска заетост на хора и висока заетост на машини. Тоест 40 хиляди декара се гледат с пет-шест трактора и с десетина работници. А селото остава без заетост и без поминък. Една от причините за обзлюдяването на селата е тази икономическа политика в областта на земеделието, която за съжаление всички земеделски министри водят в една и съща посока. Сегашният земеделски министър е малко по-фрапиращ, но за съжаление политиката не е променена през годините и това е поради желанието на Министерството на земеделието да бъде не Министерство на земеделието, а Министерство на финансите. Защото, когато се занимаваш само с разпределение на субсидии, ти не си Министерство на земеделието. И големият проблем на България ли е това да се дават национални доплащани? Тази теза е смешна. Можеше ли тези близо 400 млн. лв. да бъдат използвани например за развитието на инфраструктурата на земеделието. Според мен Министерството на земеделието трябва да се грижи за инфраструктурата и за политиките, тоест какво да бъде стимулирано, а не да раздава пари. Всички стачки и големи проблеми, както и дейността на Министерството на земеделието, са свързани с разпределението на субсидиите &ndash; кой да не ги получи, кой да ги получи и кога да ги получи. Никой не може да каже защо толкова години 75% от тези субсидии отиват в под 15% от фермерите, които вместо 50-метрова си купуват 60-метрова яхта. Но това не решава дългосрочно проблема с конкурентоспособността на земеделието, а преговорите от Доха скоро ще приключат, което означава, че европейските пазари ще бъдат отворени за стоки от Азия и Африка и тогава българският евтин труд няма да е конкурентен.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Наскоро попаднах на статистика, че преди 1989 г. България е изхранвала около 30 млн. души, а сега едва 30% от земеделската продукция на вътрешния пазар е българско производство.</strong></p> <p>- Аз ще ви дам пример с картофите, тъй като те са емблематични за това правителство. Допреди няколко години, когато сегашните управляващи бяха извън властта и произвеждаха картофи, България изнасяше около сто хиляди тона картофи и освен това задоволяваше вътрешното си потребление. Откакто ГЕРБ управлява държавата, България внася около 200 хиляди тона картофи годишно. Тогава кое е по-добре за страната &ndash; тези хора да са извън правителството или в правителството? Случващото с в икономиката и в обществено-политическия живот показва, че е по-добре те да отглеждат картофи. Явно това умеят най-добре.<br /><em></em></p> <p><em>*Любомир Дацов е заместник-министър на финансите в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Има висше икономическо образование от УНСС и допълнителни квалификации в областта на икономическата и макроикономическата политика и бюджетирането.</em></p> <p><em>С Любомир Дацов разговаря Димитрина Чернева<br /></em></p>