- Г-н Дацов, от известно време говорите за това, че правителството е в ликвидна криза. Прави впечатление, че и други анализатори започнаха да говорят за неяснотата или мъглата около финансовите сметки на държавата, а вече и управляващите признават, че страната ни има нужда от заем. Всъщност имате ли реална и точна информация за финансовото дередже на държавата?
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>- Няма как ние да имаме по-реални сметки от това, с което борави правителството. То разполага с всички лостове и с реалната информация. Най-малкото ние виждаме нещата с няколко дни закъснение, а и няма как да знаем какво се върти в главите на управляващите. Всъщност ние от НДСВ сигнализирахме първи за проблемите около финансовото състояние на държавата. По-голямата част от медиите обаче първоначално си замълчаха, опитвайки се да заобиколят тази тема в характерен за тях стил. Едва след като се видя, че темата не може да бъде заобиколена, защото действително има огромен проблем, тя започна да влиза в медийното пространство. Проблемът е не толкова в това, че няма ликвидност, а в това, че не се правят стъпки, за да се планират и разположат правилно във времето плащанията. Някои неща в поведението на правителството са нелогични. Разбира се, за това управление на първо място е пиарът, а не това какво и как се прави. Сега обаче вече сме в ситуацията, в която икономиката не се движи, тоест инерцията, която имахме от предишните години, започва да се губи. Вече няма проекти, на които да се режат лентичките, така че както виждате и нищо не се случва. Онова, което беше натрупано в публичните финанси, вече е изядено и на третата година от управлението си ГЕРБ се сблъскват със собствените си грешки.</p>
<p><strong>- Уверяват ни, че това е характерно за началото на годината, когато държавата прави определени плащания, а по-късно се очакват постъпления и възвръщаемост, включително от европейските фондове.</strong></p>
<p>- Да, плащанията са характерни за началото на годината, но не е характерно онова, което прави Министерството на финансите (МФ). Досега беше лесно – имаха едни пари накуп и просто бъркаха в чантата, вадеха от тях, плащаха и нямаха проблеми. Сега вече ситуацията е друга, просто защото изядоха парите без да предприемат необходимите стъпки. Управлението на съкровището, което отговаря за осигуряване на ликвидността, трябва да бъде разчетено и предвидено като развитие поне година или година и половина напред. В МФ досега, а и сега – аз съм убеден в това – винаги е правена минимум едногодишна прогноза напред. Тоест хората, работещи там, са знаели, че може да възникнат ликвидни проблеми и е било абсолютно нормално и наложително да вземат някакви мерки още преди няколко месеца. Липсата на разум и на рефлекс да предвидиш и да управляваш плащанията прави нещата непредвидими.</p>
<p><strong>- Знаете ли какво е състоянието на фискалния резерв? Бившият финансов министър Пламен Орешарски заяви пред ГЛАСОВЕ, че до началото на следващата година ще бъдат изхарчени и последните остатъци от спестените фискални ресурси, а ролята на фискален резерв ще се поеме единствено от фонда за извеждане от експлоатация на старите ядрени мощности в „Козлодуй”, който има строго целево предназначение.</strong></p>
<p>- Това е вярна прогноза от гледна точка на това, което се случва досега. И в момента фискалният резерв вече е изяден, защото средствата, които се намират в него, не са на правителството, а на други независими бюджети, които не би трябвало да бъдат пипани. Това, което сега се говори за Сребърния фонд, е същото, което стана с национализираните средства на Здравната каса. Вероятно си спомняте, че само преди една година правителството прибра от Здравната каса в републиканския бюджет натрупаните от социални осигуровки за здраве средства – близо 1 млрд. и 400 млн. лв. Къде са тези средства в момента? На Сребърния фонд му готвят същото нещо.</p>
<p><strong>- Тоест средствата от Сребърния фонд ще покрият предстоящите плащания по външния дълг?</strong></p>
<p>- Не, няма такава логика. Представете си, че вземате пари от няколко човека и ги слагате в джоба си, а след това вадите оттам и плащате задълженията си. Всъщност никой не може да каже откъде точно са събрани парите, с които плащане. Както се казва в МФ: „Парите нямат опашка”. Така че няма да е коректно да се каже, че точно тези пари ще отидат за дълга. В края на краищата МФ ги поставя на разположение, така че да може да ги харчи абсолютно за всичко.</p>
<p><strong>- Твърдите, че фискалният резерв вече е под санитарния си минимум.</strong></p>
<p>- Той е под санитарния минимум, защото санитарният минимум, който е определен в закона, е 4.5 млрд. лв. Фискалният резерв е под санитарния минимум, доколкото устойчиво вече повече от два месеца е под минимума, определен в Закона за държавния бюджет. Вярно е, че там е казано, че се взима предвид стойността в края на годината, но не може през цялата година да сте под тази критична стойност и изведнъж в края на годината да обърнете нещата. Иначе в седмицата около 9-10 февруари България беше без ликвидни средства и налични пари по централния републикански бюджет, тъй като всички останали средства, които са там по тази сметка, са блокирани и не би трябвало да бъдат пипани.</p>
<p><strong>- Какво означава това за валутния борд? И управляващите вече признават, че единственият издход е да се търсят заеми.</strong></p>
<p>- Всъщност това е нормално. Защо нормалните методи на управление се представят като нещо ненормално? Просто към това ни тласка принудата. Когато имаш дефицит, абсолютно нормално е да инвестираш в нов дълг и да вземеш заеми. Това е. Няма друг начин за финансиране на бюджета. Всъщност другият начин е да приватизираш и да продаваш активи. В цял свят това е стандартният път и фансирането става по тези два начина – със заеми, независимо дали са външни или вътрешни и дали става дума за директен заем от банка или след емисия на ценни книжа и с приватизация, тоест като продаваш активи, с които да финансираш този дефицит. Ако продадеш повече отколкото ти е дефицитът, съответно тези пари се натрупват и се увеличават в т. нар. фискален резерв. В случая голямата дискусия е как да се помогне на икономиката, за да се стабилизира нейното състояние. Въпросът е откъде да се намери свеж ресурс, за да може едновременно да бъде решен проблемът на МФ с ниската ликвидност и от друга страна да има макроикономическо въздействие. Големият проблем е, че МФ пък и правителството не ги е еня за макроикономиката и нейните баланси. А каква е работата на правителството – да стабилизира икономиката, за да има икономически растеж и да осигури най-подходящата среда за работни места. Но какво да кажа, глупостта се плаща. Какво е глупостта – да избереш такова правителство. Не знам кой какво си е представял и ккаво е очаквал от тези хора, но в крайна сметка трябва да си готов да понесеш цената на своя избор. Няма как да избереш правителство без визия и с огранинчен хоризонт и да се надяваш, че ще се случи нещо друго. Все пак когато си в криза, трябва да поставиш начело на държавата най-доброто, с което разполагаш, ако не искаш да задълбочиш тази криза. Това, което се случва в България сега, е, че ние като държава трябва да си платим грешния политически избор.</p>
<p><strong>- Какви са рисковете пред пенсионната система, ако бъде реализирано намерението на финансовия министър за Сребърния фонд?</strong></p>
<p>- Рисковете са дългосрочни. Нека да ви припомня за какво беше създаден Сребърният фонд. Той няма отношение към текущите дефицити в пенсионния фонд, нито може да бъде използван скоро. През 2008 г., когато създадохме Сребърния фонд, целите бяха определено фискални. На първо място, тъй като имаше тенденции за по-големи харчения, отколкото според нас беше нормално, ние замразихме и скрихме тези пари, за да не бъдат харчени. Тогава нещата в държавата вървяха добре и хората не мислеха толкова много за това какво ще се случва в бъдеще. И втората цел беше свързана с демографския проблем. Ние много ясно съзнавахме, че има такъв проблем и че за съжаление в близкото бъдеще той ще става все по-сериозен.</p>
<p><strong>- Казвате замразихме, точно по отношение на това са упреците сега, че тези пари всъщност са стояли на загуба в БНБ.</strong></p>
<p>- Този, който го казва, просто нищо не разбира. Първо, аз казах, че ние създадохме този фонд. Как може да ни упрекват за нещо, което сме създали? Ами да направят те нещо.</p>
<p><strong>- Не ви упрекват за това, че сте го създали, а за това, че средствата в Сребърния фонд са управлявани твърде консервативно, поради което са с много ниска доходност.</strong></p>
<p>- Като се има предвид, че тези, които играха рисково, позагубиха 70% от активите си... Представете си какво би станало ако бяхме играли рисково и бяхме вложени тези средства в акциите на компании. Дори не говоря за български акции, а за такива на големи международни компании. Какво щеше да се случи, ако бяхме направили това през 2009 г.? Сега вместо 1 млрд. и 800 млн. лв. във фонда щяхме да имаме около 400- 500 млн. лв. И какво щяхме да обясняваме? Говоренето ей така, само за да си говориш чисто популистки, без да се съобразяваш за какво става въпрос и да познаваш темата, е много рисково. Вярно е, че всичко това звучи много добре – по-висока доходност! Кой може да каже нещо срещу подобни пожелания? Но като влезеш в детайлите и започнеш да виждаш какви са рисковете и какви са принципите, тогава мнението ти е по-различно. Лично аз смятам, че управлението на Сребърния фонд трябва да бъде консервативно и че то задължително трябва да продължава да бъде от БНБ. А и въпросът за доходността се измества, защото в момента доходносттта е доста добра. Едва ли ако изкарат Сребърния фонд извън БНБ, той ще получава по-висока доходност. Средствата, които влизат в този фонд, влизат по две линии – едната е именно от лихвите, които плаща БНБ, а другата е по линия на вноската, която БНБ внася в централния бюджет. И тогава ако изчислите, ще видите, че тези пари носят една доста добра доходност. Друг е въпросът, че в момента МФ прибира тези пари и те не се натрупват по Сребърния фонд. Ако МФ иска, може да остави фактически някъде около 50 млн. лв. на година от тези лихви и свободно да ги сложи в Сребърния фонд. От законодателна гледна точка в момента няма проблем това да стане. Но МФ си харчи допълнително тези пари и след това спекулира, казвайки: „Ние искаме да управляваме тези пари по-активно, защото те не носят доходност”. Това просто не е вярно.</p>
<p><strong>- Твърдите, че правителството системно харчи повече пари, отколкото може да си позволи. Ако тази тенденция продължи, а това все пак изглежда най-реалистично, какви са прогнозите ви за предстоящите месеци до края на този мандат? Някои анализатори започнаха да говорят за предсрочни избори.</strong></p>
<p>- Не мисля, че има причина за предсрочни избори.</p>
<p><strong>- Тоест не смятате, че от финансова гледна точка ни очакват някакви катаклизми и респективно предсрочни избори?</strong></p>
<p>- Опитвам се няколко пъти да кажа, че не разбирам това правителството, не разбирам неговите действия, защото от една ситуация, която не е сложна и не предпоставя значителен проблем, те създават проблем. От тази гледна точка може би анализаторите, които цитирате, имат право, защото правителството върши нелогични неща. Колкото и много да са глупавите хора в това правителство, то там – най-малкото по министерствата – има и нормални хора, има експерти, които са работили и преди и които няма как да не дават своите съвети. Стига да има кой да ги слуша. Затова сегашната ситуация е странна. И друг път съм казвал – няма причина да се случва това, което става в момента. Нито състоянието на икономиката е толкова лошо, нито състоянието на бюджета е толкова лошо. Така че може би някой има някакви скрити цели, били те политически или чисто икономически, но според мен става въпрос за едни пари, за които едни хора си мислят, че могат по-лесно да приберат, ако изкарат Сребърния фонд извън БНБ.</p>
<p><strong>- Имате предвид да приберат като лични комисиони, така ли?</strong></p>
<p>- Нещо подобно ми се върти в главата.</p>
<p><strong>- Тоест реалната цел е по-различна от оповестената публично идея за плащанията по външния дълг?</strong></p>
<p>- Пащанията по външния дълг си стоят и те трябва да бъдат направени, за тях трябва да бъдат осигурени средства. Но това не означава, че тези средства представляват чак такъв голям проблем за бюджета. Те са ясни от години. Разбирате ли, от управленска гледна точка това не е проблем за бюджета. Та той управлява над 30 млрд. лв., какъв му е проблемът да намери някакви 3-4 млрд. лв. Това не са някакви свръхдопълнителни пари.</p>
<p><strong>- Твърдите, че стъпката със Сребърния фонд се прави в по-голяма степен заради лични интереси?</strong></p>
<p>- Тук вече влизаме в теорията на конспирацията. Но щом човек започне да не вижда логика в това, което се върши, започва да се чуди каква друга причина може има. Защото все пак независимо от всички възражения към хората, които ни управляват, те не са чак такива, че чак толкова да не разбират какво е положението. И съвсем закономерно като не можеш да намериш нормално обяснение на това, което се случва, започваш да се питаш дали няма някакви други причини. Казвам само това и в момента нямам основание да казвам нещо друго, но просто си задавам въпроса защо от сравнително малък проблем като осигуряването на тези средства изведнъж се стига дотам, че едва ли не системата блокира. Освен това съгласете се, че никой не печели от това, че ние изпращаме абсолютно негативни сигнали към външния свмят. Защото рано или късно България няма как да мине при текущата обстановка без да вкара свежи ресурси отвън. Няма как да има възстановяване на икономиката, ако ние не привлечем чуждите инвеститори обратно. Това минава включително и през малко по-отворена политика на МФ към външния свят – било през споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), било чрез излизане на външните пазари и взимане на средства оттам.</p>
<p><strong>- Кой е по-добрият вариант според вас – споразумение с МВФ или излизане на външните пазари?</strong></p>
<p>- Поне от 2008 г. твърдя последователно, че за България най-добре беше още тогава да сключи предпазно споразумение с МВФ – има няколко вида инструменти в тази сфера, не говоря за стандартното стендбай споразумение, което е за закъсали страни. Можеха да бъдат взети ресурси от МВФ, има такива възможности. Още тогава беше ясно, че България трябва да си осигури около 1 млрд. евро допълнително външни ресурси за бюджета в периода между 2009 – 2014 г. По-важното в случая е, че МВФ идва не само с парите си, които са най-евтините пари, но идва и с ангажимента на правителството да направи някакви реформи. Защото ние говорим за дребни проблеми, а не говорим за основното, за най-важното – какво се случва в икономиката. Досега разчитахме на инерцията от предишното състояние на икономиката. Но това положение се променя, защото като спреш да внасяш в къщата, като спреш да изграждаш и да допълваш, рано или късно губиш и предимствата, които си имал преди. Големият проблем е, че имаме реформи само на думи, а иначе нищо не се случва. През последните три години абсолютно всичко в държавата зацикли и спря и това няма как да не се отрази на управлението на следващото правителство, защото то ще трябва да възстановява много счупени парчета.</p>
<p><strong>- Очаквате ли правителството да се обърне към МВФ?</strong></p>
<p>- Не мисля, че ще го направят. Не очаквам да се обърнат към МВФ, макар че според мен това е най-доброто. В края на краищата правителството сигурно ще излезе и ще емитира ДЦК на външните пазари. Предполагам, че тази година ще трябва да бъдат взети от външния пазар между 800 млн. евро и 1 млрд. евро. Това не е чак толкова сложна операция – на външните пазари 1 млрд. евро са джобни пари. Освен това България си има своя рейтинг, тя е с най-ниския дълг, а най-ниският дълг е гаранция за кредибилност. Макар че онова, което ни се случи през последните два месеца е общо взето един голям шамар върху лицето на България – оказа се, че на повърхността нещата изглеждат добре, но вътре проблемите са доста сериозни. Това означава че рано или късно ще трябва да плащаме за всичко това с лихви, защото във финансовия свят винаги всичко си има цена.</p>
<p><em>Любомир Дацов е завършил е "Планиране и прогнозиране на икономическите системи" в УНСС - София. От 1992 г. работи в Министерството на финансите. Бивш заместник-министър на финансите от 2003 до 2009 г. в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев.</em></p>