Любомир Дацов*: Бюджет 2011 почива върху неистински и объркани параметри

<p><strong>- Как ще коментирате промените, които управляващите от ГЕРБ се опитват да направят в пенсионната система?</strong></p> <p>- В България има нужда от въвеждане на фондово пенсионно покритие, на фондови пенсионен модел, а управляващите нищо подобно не правят. Няма никаква стъпка в тази посока.</p> <p><strong>- Отчитате ли като грешка на НДСВ това, че не беше направено достатъчно за реформирането на тази система в продължение на два мандата?</strong></p> <p>- Това не е вярно. Аз бих разделил това време на два периода. Първото правителство, в което участваше НДСВ и което беше доминирано от него, направи много неща. То продължи да развива системата и тогава беше приет максималният праг на вноската за втория стълб. Тоест всички онези стъпки на реформата, които бяха набелязани още през 1998 г., НДСВ ги изпълни и в крайна сметка те бяха в основата на възможността да бъдат устойчиво повишавани пенсиите. Всъщност големият проблем с модифицирането на пенсионната система се случи във второто правителство, и то благодарение на усилията на г-жа Масларова за извънредно повишаване на пенсиите.</p> <p><strong>- Ако пенсионерите ни слушат, че говорим за устойчиво повишаване на пенсиите, вероятно ще започнат да ни замерват с не особено приятни предмети.</strong></p> <p>- Зависи как си говорим &ndash; като експерти или като политици. И другото нещо е дали хората искат да слушат истини или полуистини. Защото истините не са приятни, ама те не са били приятни повече от 30 години. Истина е, че ако погледнете демографската статистика, ще видите, че спадът на населението, който определя невъзможността да се изгради една устойчива пенсионна система, започва още от 1974 г. Оттогава по демографска статистика в България има устойчиво намаление на младите хора, тоест отрицателна раждаемост, и вследствие на това абсолютно непропорционално съотношение работещи/пенсионери. В света има една-единствена държава, в която броят на заетите е по-малък от броя на пенсионерите. В България преди няколко години този показател беше над 100%. Тоест броят на пенсионерите беше повече от броя на работещите. Вследствие на мерките, които бяха предприети по време на правителствата на Костов и на НДСВ, този коефициент на покритие спадна до 94&ndash;96 %. Това е недостатъчно, но все пак да намалиш този коефициент с близо 10% не е малко и сочи за взимането на някакви мерки. За сравнение ще ви кажа, че в Европа този коефициент е от порядъка на 30&ndash;35% Даже се смята, че е почти катастрофално, ако той се доближи до 50%, тоест двама души да хранят един пенсионер. Аз трудно мога да приема, че което и да е правителство през последните години е виновно за демографската ситуация. Никой не е факир, за да промени ситуацията бързо.</p> <p><strong>- На фона на тази демографска криза какви са въобще полезните ходове на сегашното правителство? Увеличаване на пенсионната възраст и на осигурителните вноски &ndash; това ли е единствената възможна посока?</strong></p> <p>- Нека да разделим двете неща, тъй като едното засяга приходната част на пенсионната система, а другото &ndash; разходната. Увеличаването на осигурителните вноски би било нещо много глупаво, особено в тази ситуация. Така или иначе, ако изчислите теоретично, осигурителните вноски трябва да бъдат два пъти по-големи, за да осигурят сто на сто вноските в пенсионния фонд. Само че ако са два пъти по-големи, кой ще ги плаща? Освен това ще накараме бизнеса отново да крие осигуровки, а точно сега, в момент на криза, нашите предприятия имат огромни проблеми с конкурентоспособността си. Това означава, че ако вие направите стъпка в тази посока и увеличите тези вноски, ще се повиши и неплащането на данъци и много от фирмите може да фалират заради повишаване на разходите. Това пък ще доведе до допълнително намаляване на приходите в пенсионния фонд. Заради това са нужни стъпки на стабилизиция на дефицита, стъпки към повишаване на събираемостта на тези вноски. Не е ясно обаче защо събираемостта на здравноосигурителните вноски е много по-висока, отколкото събираемостта на пенсионните вноски. Очевидно това е свързано с мотивацията и тази мотивация определено не минава през дискусиите или възможностите за увеличаване на тези вноски, защото това действа по точно обратния начин. Що се отнася до предложението за увеличаване на пенсионната възраст, това вече е стъпка, която, от една страна, би намалила натиска върху разходите за пенсии, а от друга, ще доведе до по-дълго задържане на хората като работна сила, тоест до повишаване на сумите, които постъпват в пенсионния фонд.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- В същото време обаче по-либерално настроените експерти отдавна коментират, че единствената алтернатива, когато става дума за реформа в този сектор, е разширяването на обхвата и размера на личните пенсионни сметки и изоставяне на солидарния модел. Рано ли е за подобна реформа на фона на демографската криза, за която говорите?</strong></p> <p>- Не, не е рано, даже е късно.</p> <p><strong>- Как ще коментирате идеята на управляващите НОИ да се превърне в държавна агенция? Какви ще бъдат последствията от подобно одържавяване на пенсионната система?</strong></p> <p>- Реално първият стълб и сега е одържавен, така че не виждам какво би се променило. И в момента едно 60% от почти всички приходи на НОИ &ndash; става въпрос за първия стълб &ndash; идват и се покриват от данъци. Каква би била коренната разлика освен чисто идеологическата промяна на статута? Не взимам позиция дали подкрепям или не едно такова действие, но и в момента осигуряването става в голямата си част чрез преразпределяне на останалите данъци, които плащат осигурените. Същото важи и за Здравноосигурителната каса, която де факто си е национализирана. Общо взето, там управлението на фондовете става директно от правителството и решенията се взимат не в полза на здравноосигурените. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Преди няколко дни обаче в парламентарната комисия по здравеопазване мина предложението на Синята коалиция парите, които се събират от здравни вноски, да отиват само за здравеопазване. </strong></p> <p>- От популизъм политиците понякога се забравят какво правят. Ако всички здравни вноски отиват за здравната система, това звучи много добре, само че какво ще бъде тогава нивото на дефицита на консолидирано ниво. Най-странното е, че същите хора непрекъснато правят предложения и вдигат шум в пресата, че не трябва да има такъв дефицит. Те биха ли направили предложение да се намалят в останалите области например едни 300 млн. лв.? Трябва да бъдат намалени средствата в останалите области, за да се използват всички пари от здравните вноски само за здраве. Мисля, че след като преживяхме тези две години на криза, някой трябваше да се научи, че не може да искаш да ядеш всичко, което получаваш. Това предложение ми звучи така &ndash; дайте да изяждаме всичко, което влиза в момента в бюджета. Аз не съм съгласен, че лошите времена са приключили и Здравната каса може да работи без никакъв резерв. Те там въведоха някакви чисто небюджетни определения като оперативен и стратегически бюджет &ndash; такива неща от бюджетна гледна точка няма, но ако използваме тяхната терминология трябва да кажем, че не може без стратегически резерв. Не може без да имаш някакво резервоарче, което да ти изравнява нещата в лоши и в добри времена. Това е най-обикновен популизъм. А и още нещо &ndash; в момента парите за здравеопазване не са значително по-малко спрямо това, което системата е харчила преди две години. Значи вътре в тази система се случват много необясними неща, които не са свързани с чисто бюджетните параметри.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Имате предвид изтичането на средства?</strong></p> <p>- Явно има изтичане на средства и завишена неефективност, което е чисто политически проблем на едни хора, които много обичаха да обясняват как другите са лоши, а пък всъщност май сега нещата станаха два пъти по-лоши при тях. Явно не са спрели да крадат, ами крадат много повече.</p> <p><strong>- Тук ще трябва да се върнем към разговора за пенсионната система и дълго закъсняващата реформа. По отношение на здравната система обвиненията към НДСВ и тройната коалиция могат да бъдат много по-тежки. </strong></p> <p>- Промяната в една система се готви за няколко години, а и НДСВ не може да бъде обвинявано, защото ние винаги сме имали позиция какво трябва да се случи там. На мен ще ми е много интересно, ако в момента в тази нова тройна коалиция &ndash; сините, ГЕРБ и &bdquo;Атака&rdquo; &ndash; постигнат съгласие какво да се случи. В България не се прави здравна реформа по простата причина, че има липса на интелектуален капацитет и освен това трябва се постигне синхрон между различните партии, които са доста различно политически ориентирани. Навремето здравната реформа беше стартирана по чисто лобистки причини. Нещо подобно на това, което се случва в момента. Може би има съвпадение на хората, които са на власт, и поради тази причина стават еднакви неща. Нямаше смисъл в държава с недостатъчно финансови ресурси като България да се въвежда този тип система. Просто под натиска на докторското съсловие те се опитаха да вземат малко повече ресурс от държавата. И това беше ясно от самото начало &ndash; тези, които взимаха решенията, създадоха предпоставки за изпускане на дефицити.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Коментирайте параметрите на Бюджет 2011, защо смятате, че заложеният икономически растеж от 3,6% е нереалистичен?</strong></p> <p>- До каква степен едно нещо може да бъде стабилно, при условие че почива върху неистински и объркани параметри и предположения. Въпросът е, че зад бюджета стои нещо друго. Повечето хора казват, че това е едно финансово извлечение в цифри, което е скучна и неразбираема работа. Истината е, че зад бюджета стои описание на политиките и може да разшифровате какво смята да прави правителството в краткосрочен и в дългосрочен план. Затова един бюджет не бива да се гледа откъснато от тригодишната бюджетна прогноза. Но ако се върнем към самия бюджет, той в момента показва липсата на визия и липсата на знание какво да правиш в следващите години. Когато един бюджет не допринася с нищо за подобряването на живота на хората, той остава само една техника, която трябва да мине през парламента и някой там да одобри цифрите, които правителството е нарекло бюджет. Съвсем отделен е въпросът дали след като ги одобри парламентът, правителството спазва тези цифри и дали това, което първоначално е записано там, отговаря на изпълнението в края на годината. Аз, общо взето, не съм сигурен, че и 50% е така. Единоначалието, което обсебва публичното пространство и живота на всички ни през изминалата година и повече, започна да обезсмисля това упражнение, наречено бюджет. При положение че този документ не изпълнява ролята си, няма голямо значение дали са объркани допуснатите макроикономически показатели. Това говори за капацитета на хората, които са го правили или за намерението им да прикрият или да излъжат за нещо, но общо взето, не е истински важно. Истински важно е действително да използваш тези цифри и тези прогнози, за да направиш нещо съществено, с което да коригираш политиката и да подобриш живота на бизнеса и на хората.</p> <p><strong>- Тоест според вас зад това финансово извлечение не личат воля и визия за реформи?</strong></p> <p>- За да направите дори една стъпка по посока на това, на което му се казва реформа, трябва да знаете къде отивате. Кажете ми един документ, в който някой е заявил ясно: &bdquo;Ние си представяме нещата по този и този начин и ще направим тези и тези стъпки, за да постигнем тези крайни цели и визия&rdquo;. Няма такова нещо, аз чувам само заклинания, че ще са прави нещо, но колкото и да се напъвам, ми е трудно да открия дори минимален документ със стратегически насоки какво ще се прави в държавата. Затова съм силно скептичен. А иначе какво да кажем за брутния вътрешен продукт &ndash; ясно е за всеки от нас, че не може да направиш прогноза за близо 1% ръст на икономиката, при положение че имаш 3,6% спад през първото тримесечие и 1,4% през второто. За третото тримесечие вече сме наясно, че в най-добрия случай максималният растеж ще бъде около нулата. Ами няма как въпреки продължаващата добра международна обстановка през четвъртото тримесечие ръстът да е между 3% и 4%, за да бъде постигнат толкова висок икономически растеж още тази година. И като сгрешиш в базата, защо да не си пренесеш желанията за следващата година. Но без чуждестранни инвестиции няма как да бъде постигнат растеж, по-голям от 1,5% догодина. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- А каква е достоверната прогноза за бюджетния дефицит през следващата година, ще успее ли правителството да спази маастрихтските критерии?</strong></p> <p>- Това зависи от самото правителство. Всички инструменти са в ръцете на управляващите. Според мен съществуват всички предпоставки и няма причина правителството, ако знае и има капацитет, да постигне това. Дори според мен тази цел не е чак толкова амбициозна. Ако има политическа воля, тази цел може да бъде постигната. Друг е въпросът, че не мога да прогнозирам какво ще реши министър-председателят. Виждате, че и без това всеки ден решенията се сменят като за последно. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Доколко ефективни са според вас заложените разходи в проектобюджета за 2011 г.?</strong></p> <p>- Разходите освен че се запазват, но са дори и по-големи. Да кажем, че това са политически въпроси. Някои хора обясняваха, че са страшно против високите разходи на предишното правителство, и изведнъж правят два пъти по-високи разходи от предишните, и то в условията на криза. Въпросът е за какво се харчат парите. Факт е например, че ако изчислите коефициента за приноса на държавните финанси към икономическия растеж, той е над единица. Сега се опитайте да накарате някой от тинк-танковете да изчисли какъв е приносът на държавните разходи към икономическия растеж и да видите какво ще се получи. Тогава ще си отговорите на въпроса за ефективността на всеки изразходван български лев. По-скоро се пръскат пари, без да се знае какво се постига и за какво отиват те. Не виждам нито повишена прозрачност, нито по-добри процедури, нито по-добро икономическо и политическо целеполагане, а да не говорим за контрол на публичните разходи и по какъв начин се изразходват те. Факт е, че никой не си позволяваше до този момент да създаде резерв на премиера, от който той безконтролно да пренасочва близо 1 млрд. лв. Това не е било и в най-смелите мечти на нито един от предишните министър-председатели. Някой ще ти остави близо 1 млрд. лв., за да можеш ти по собствена воля да го преразпределяш извън контрола на парламента!</p> <p><strong>- Финансовият министър Симеон Дянков на няколко пъти вещае, че излизаме от кризата. Един от аргументите му за това е повишеният ръст на износа. Така ли е наистина?</strong></p> <p>- Всяка икономика има поне четири фази, които следват една след друга. Естествено е, след като веднъж си изпаднал в криза, това да не продължава вечно. Това, което се случва в България обаче, е въпреки правителството. Доброто държавно управление би трябвало да минимизира крайностите и времето на стоенето в кризата. Истина е, че ръстът на икономиките в Европа напоследък е много по-добър. Големите икономики на Европа, особено Германия, бележат много добри резултати. При положение че ние сме техни основни търговски партньори, нормално е да се възстановят и поръчките, които бяха прекратени, и търсенето на малко бедния български асортимент. Освен това управляващите играят с фактите &ndash; действително има възстановяване, но то не е толкова голямо, особено когато се мери с ценови параметри. В много области цените се върнаха на предишните нива, особено цените на суровините, а за съжаление структурата на българския износ е такава, че по-скоро продаваме продукти с ниска добавена стойност. Но от гледна точка на икономическа активност и обем резултатите не са чак толкова впечатляващи.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- А игра с фактите ли е отчитането на по-висок ръст на депозитите като белег за това, че има напредък и икономиката е дръпнала напред?</strong></p> <p>- Честно казано, не съм чувал някой да прави подобен коментар, но ако е направен от когото и да е, това би било много нагло. Трябва да се направи операция &bdquo;Наглите&rdquo; срещу такива хора. Ако гледате картината като цяло, истината е, че депозитите не растат, защото има много голямо намаление в областта на бизнес депозитите. Тоест фирмите изяждат парите, които са били спестени за черни дни, и изпитват ликвидни затруднения. В края на краищата, възстановяването на икономиката минава през възстановяването на бизнеса, а там депозитите много рязко намаляват. Друг е въпросът, че в момента действително част от депозитите на населението расте и това е естествено, но съвсем не е положителна оценка от страна на населението за правителството. Спестявате тогава, когато не сте уверени в утрешния ден, страхувате се и не знаете колко по-лошо ще стане. Намаляването на бизнес депозитите обаче е много лош показател, защото фактически намалява възможността за възстановяване на фирмите, особено на малкия и средния бизнес. Всъщност най-ударен в цялата история с тази криза е именно малкият и средният бизнес, а според всички международни изследвания той е този, който дърпа най-много работни места при възстановяване. Така че този индикатор с депозитите или грешно се чете, или просто някои хора се опитват да заблуждават аудиторията.</p> <p><em>*Любомир Дацов е заместник-министър на финансите в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Има висше икономическо образование от УНСС и допълнителни квалификации в областта на икономическата и макроикономическата политика и бюджетирането.</em></p> <p><em>С Любомир Дацов разговаря Димитрина Чернева<br /></em></p>