Лъчезар Богданов: Отлагането на инвестициите в електроразпределителните мрежи пречи за икономическото развитие

<p><br /><strong>ДКЕВР обяви, че предвижда цената на електроенергията за ЕРП-тата да бъде увеличена само с между 1,22% и 1,7% при заявена нужда от поскъпване с 13,12% от ЧЕЗ, 14,3% от ЕОН и 5% от ЕВН. Как вие, като икономист, си обяснявате разликата в оценките на регулатора и на компаниите и до какво води това?</strong><br /><br />Естествено е всеки потребител да се радва, че цената на електроенергията няма да бъде увеличена или поскъпването ще бъде по-малко от очакваното. Проблемът е, че трябва да се мисли в дългосрочен план &ndash; какво ще се случи със системата от генерацията до снабдяването. Новините за цените на тока трябва да заемат в медиите едно и също място заедно с информациите за токови удари, непостоянно напрежение, спиране на електрозахранването в определени курортни комплекси. Очевидно е, че сигурността и надеждността на доставките и качество на услугата са свързани с инвестициите, които се правят в сектора. Разбира се, в краткосрочен план може да се кара по инерция, но в крайна сметка в един момент мрежата трябва да се обнови.<br /><br />Хората трябва да разберат, че за да получават по-добра и качествена услуга, в която трябва да се включва постоянно напрежение, надеждност на доставката, са необходими инвестиции в модернизация на мрежата. В по-дългосрочен план развитието на българската икономика зависи от реализирането на нови инвестиционни проекти и разширяването на бизнеса, независимо дали става въпрос за туристически обекти, индустриални предприятия или нови жилищни и административни сгради. До тези нови консуматори трябва да достигне електроенергия, което отново означава, че трябва да бъдат направени инвестиции в инфраструктурата.<br /><br /><strong>Как ще коментирате тезата, че цените трябва да се задържат ниски, защото доходите на хората са ниски?</strong><br /><br />Разбира се, има някаква връзка между доходите на хората, бизнеса и състоянието на индустриалните потребители и това какви са цените на електроенергията. В краткосрочен план винаги е възможно да бъдат отложени някакви инвестиции за месец, три месеца или най-много година. Естествено е в моменти на тежка криза да бъдат отложени по-мащабни проекти, за да се избегне шокът върху крайните потребители. В България в момента състоянието на пазара и на доходите на домакинствата не предполагат такъв тип кризисно поведение. Ако настъпи някакъв кризисен момент в бюджета на домакинството &ndash; например и двамата в семейството си загубят работата, очевидно е, че ще прекратят ремонта на банята. Но в крайна сметка хората няма как да живеят постоянно в жилище без тръби и вода, да кажем, и в този смисъл в определен момент започнатият ремонт трябва да бъде довършен. Същото е и в електроенергетиката.<br /><br />Очевидно беше, че в периода 1996&ndash;1997 година в рамките на около тримесечие, в условията на тежка макроикономическа криза, нарастването на цените трябваше да бъде задържано за сметка на отлагане на част от инвестициите. В това има логика. Когато обществото е крайно бедно и бизнесът е много зле, едва ли първостепенен приоритет е качеството на доставките и надеждността на услугите. България в момента не е в такова положение, за да се използва подобен аргумент.<br /><br /><strong>Има ли други механизми, при които, без да се потискат изкуствено цените, би могло да се помогне на хора, които не могат да си плащат и наистина са с ниски доходи?Това ангажимент на дружествата ли е, т.е. те ли трябва да осигуряват тази социална защита, или има и други механизми?</strong><br /><br />Очевидно е, че в България енергетиката продължава да се използва за най-различни цели извън това секторът да доставя качествена услуга на добра цена за тези, които я потребяват, и разбира се, да гарантира възможност за бизнес на тези, които произвеждат продукт. Кроссубсидирането е почти навсякъде. Ценообразуването на генерацията е доста тенденциозно в подкрепа на някои предприятия и в ущърб на други. Същото важи и при ценообразуването за бизнес потребители и за бита. Статистическите данни показват, че на практика в момента стопанските потребители по някакъв начин субсидират енергията за бита. Същото се случва и с изкупуването на електричество от ТЕЦ-овете, които имат когенерации, на изключително висока цена. Това явно се прави, за да се поддържат някои ТЕЦ-ове финансово по-добре. Това е пак скрита субсидия към някои топлофикации. Цялата система е изтъкана и изпълнена с механизми за вътрешни субсидирания и за ръчен мениджмънт.<br /><br /><strong>За да се осигури развитие на енергийната инфраструктура, без да се налага драстично увеличаване на цената за крайните потребители, би ли могло при по-добро вътрешно преразпределение на веригата на цените да се постигне по-добър резултат?</strong><br /><br />Това, което може да се случи, е да се управлява по-добре моделът за стимулиране на ВЕИ, т.е. едва ли този, който действаше до момента, е възможно най-добрият от гледна точка на потребителите. Има и други използвани схеми в различни страни, които, от една страна, насърчават инвестициите във ВЕИ, а от друга &ndash; натоварват в по-малка степен потребителите. Това означава на макро ниво субсидията да е по-малка и съответно помощта да е по-малка, но пак да се насърчават инвестициите. От друга страна, не е работа на електроенергетиката да спасява топлофикационните дружества, които не могат да си събират вземанията. Ако половин София не си плаща парното и &bdquo;Топлофикация София&rdquo; работи на загуба и трябва да бъде субсидирана, това не е работа на потребителите на електроенергия във Варна, Банско или на други места. Ако има някакви проблеми, трябва да бъдат решени, а не да се използват цените на електроенергията и добавената стойност по веригата в електроенергията, за да се търси някакъв скрит начин да се субсидира това предприятие.<br /><br /><strong>В крайна сметка какъв е ефектът от всичко това за качеството и състоянието на електроенергийната инфраструктура в България?</strong><br /><br />Последните години в голяма степен натискът за свиване на текущите разходи за поддръжка или инвестиционните е падал върху ЕРП-та. Вероятно логиката е, че нито една от тези инвестиции не е спешна и може да се оптимизира работата. Може би и в дружествата има неефективно използване на персонала и много хора. Да не забравяме все пак, че преди години те бяха огромни компании. Това означава, че цялата финансова тежест, свързана с икономии, пада върху мрежата, която достига до крайния потребител. Най-вероятно това ще влоши качеството на доставката до невъзможност да се реализират нови инвестиционни проекти, защото няма да има възможност за присъединяване към мрежата.<br /><br /><strong>С излизане от кризата може да се очаква повишаване на нуждата и очакванията на бизнеса за развитие на мрежите и увеличаване на присъединяванията и на необходимостта от по-голяма сигурност и качество на доставките. В този контекст отлагането на инвестициите в електроенергийната инфраструктура може ли да се отрази негативно върху икономическото развитие на страната?</strong><br /><br />Разбира се, може да се отрази негативно. Инвестициите трябва да се правят превантивно. Ако си спомняте, преди 10 години имаше много тежък дебат за това дали трябва да се строи втори терминал на летище "София". Тогава мнозина казваха, че няма достатъчно трафик към този момент и трябва да се изчака, за да се увеличи пътникопотокът. Същото, между другото, се говори и за всяка предстояща инфраструктура. Оказа се, че трафикът на летището нарасна, а процесът за изграждане на нов терминал отне доста години. Така че, ако не се мисли в аванс за бъдещето, нищо чудно да се повиши много рязко нуждата от по-добра мрежа и от по-голям капацитет за включване. Тогава ли ще трябва да се правят инвестиции и да се чакат 3&ndash;4 години, за да бъде разширена мрежата и да се подобри състоянието й. Ефектът на забавяне във времето трябва да се отчете. Сега може би няма спешна необходимост, защото до голяма степен инвестиционната нужда е потисната, но след няколко години, ако се повиши инвестиционният интерес към България, няма да има готов капацитет, който да поеме тази нова вълна.<br /><br /><strong>Вече има сигнали за някои компании, които закриват офисите си в България и се местят в други страни поради невъзможността построените от тях енергийни паркове да бъдат присъединени на този етап. Има ли опасност неразвиването на мрежата и недоброто й състояние да доведе до спад на инвеститорския интерес в България?</strong><br /><br />Въпросът трябва да бъде разделен на две части. България предлагаше много щедри субсидии с гарантирани цени за много дълъг период, изключително голяма премия за ВЕИ. Този стимул за инвестиции беше твърде висок спрямо капацитета на българската икономиката да го плати и осигури. Имаше нужда от промяна и от известно дестимулиране, т.е. да се свие този стимул, така че само най-ефективните , които могат да предложат на най-ниска възможна цена енергия от ВЕИ, да останат в страната. Не смятам, че всички, които са тръгнали да строят вятърни и соларни паркове, могат да претендират за задължително изкупуване на енергията. Тези, които са най-конкурентни, трябва да получават по-голяма субсидия, иначе се получава двойно разхищение, защото строят мощности със субсидия, но те не се ползват.<br /><br />Всички иновации в електроенергетиката в същото време налагат мрежата да стане &bdquo;по-умна&rdquo;. Това също струва пари и ако не разполагаме с финансиране, сме обречени на енергетика с 15 генерационни мощности от конвенционален тип, което очевидно няма да е бъдещето в следващите десетилетия.<br /><br /><strong>България е едно от изключенията в ЕС, в които през последните години цената за стопанските потребители нараства с по-висок темп в сравнение с цената за битовите клиенти. Как ще коментирате подобна тенденция?</strong><br /><br />Това е част от политиката за използване на енергетиката за някакви други цели, включително социални. Фактът, че синдикатите се изказват по темата с цената на тока и парното говори ясно, че в България никоя от водещите политически партии през последните години нямаше смелостта да каже, че създаването и снабдяването с електроенергия е бизнес. Това е стопанска дейност и трябва да се подчинява на закони за ефективност, качество и т.н., а не е елемент от социалната политика. Социалната политика се прави с доходи, а не със субсидии на различни стоки и услуги. Поне това модерният начин в една пазарна икономика.<br /><br /><strong>Българинът дава ли си сметка, че когато се увеличава цената за предприятията, той пак плаща непряко през продуктите?</strong><br /><br />Голяма част от хората си дават сметката. Част от проблема обаче е, че се представят различни новини. В единия случай четем за цената на тока, а на друго място се разглежда това, че компаниите ще плащат повече и съответно ще имат проблеми от гледна точка на разходите за самия бизнес.</p> <p><em>Интервюто е публикувано в сайта "Енергетика, екология, икономика".</em></p>