- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 330
- 16
„Създаденият бизнес е толериран в качеството на партийни обръчи, а самонаправилият се е контролиран да не пречи на толерирания. Така не може да се появи свободна конкуренция, която стимулира развитието, а пазарната икономика формира две антагостични Българии, нито една от които не е свободна. Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ съсобственикът на месопреработвателната компания „Тандем“ Кирил Вътев и допълва: „Докато не се появи последователна и неотклонна политика за повишаване на БВП, както в Полша, за образование и наука, адекватни на реалностите, както в Германия, за здравеопазване, както във Франция, за социална и пенсионна политика, както в Швейцария – примери и ноу-хау съществуват в още много европейски страни по всички подобни теми – означава, че егоизмът, лакомията и страхът от конкуренция на кукловодите доминират над личното и националното им достойнство, които и да са те.“
<p> </p>
<p><em><strong>Кирил Вътев е роден на 24 март 1958 г. в с. Загражден, Плевенска област. Женен, има две деца. През 1982 г. завършва Националната спортна академия, профил „Свободна борба“, и до 1991 г. е треньор на деца, подрастващи и юношеския национален отбор. През 1991 г. напуска спорта, създава фирма за търговия с облекло, прави и кафене. От 1993 г. е съсобственик на месопреработвателната компания „Тандем“.</strong></em></p>
<p><strong>- Г-н Вътев, кои са най-важните компоненти на добрия бизнес климат и доколко те са налице в момента в България?</strong></p>
<p>- Би могло да се навлезе в много детайли по този въпрос, но за мен добрият бизнес климат е: среда за генериране на повече добавена стойност, а не схеми за нейното източване; Лоялна конкуренция, благодарение на която най-добрите специалисти и компании развиват цялото общество, дърпат го напред, а не бягат в чужбина под натиска на партийните метли и монополи; младите хора имат сигурност и перспективи за развитие, създават по две и повече деца, не пълнят статистиката за безработни и емигранти, а страната не изпада в демографски срив; отсъства чувство за недосегаемост у когото и да било, доминира законност и сигурност за всеки, който спазва правилата.</p>
<p><strong>- След почти година управление на кабинета „Орешарски“ има ли индикации, че нещата отиват към по-добре?</strong></p>
<p>- След почти 25 години преходът от административно-командна към пазарна икономика изглежда непреходен. В началото на този процес у нас известният финансист Емил Хърсев каза, че приватизацията в България няма шанс, защото хората, които имат позицията да приватизират, нямат необходимото стопанско отношение към собствеността, а тези, които имат стопанска култура, нямат позицията да приватизират.</p>
<p>Споделям тази оценка, защото вследствие на този факт у нас има две категории бизнес – създаден и самонаправил се.</p>
<p><strong>- Ще поясните ли?</strong></p>
<p>- Създаденият е толериран в качеството на партийни обръчи, а самонаправилият се е контролиран да не пречи на толерирания. Така не може да се появи свободна конкуренция, която стимулира развитието, а пазарната икономика формира две антагостични Българии, нито една от които не е свободна.</p>
<p>Поради този наш феномен у нас не се появява така необходимият икономически реформатор като Балцерович за Полша, а всяко ново правителство демонстрира поведение, сякаш държавата започва от него. Няма никакво значение кой кабинет идва на власт – причините за влошаващата се социално-икономическа среда са извън него.</p>
<p>Докато няма единна национална стратегия, която се следва като неотменима ценност, независимо кои са управляващите, тези детайли могат да служат само за отклоняване на вниманието в най-различни форми на словоблудство.</p>
<p><strong>- Как е направена тази организация в Европа, можем ли да се сравняваме със страните от ЕС? </strong></p>
<p>- Докато не се появи последователна и неотклонна политика за повишаване на БВП, както в Полша, за образование и наука, адекватни на реалностите, както в Германия, за здравеопазване, както във Франция, за социална и пенсионна политика, както в Швейцария – примери и ноу-хау съществуват в още много европейски страни по всички подобни теми – означава, че егоизмът, лакомията и страхът от конкуренция на кукловодите доминират над личното и националното им достойнство, които и да са те.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Казвали сте, че според вас най-спешната мярка в подкрепа на бизнеса е да се смачка криминалната и битовата престъпност. Защо?</strong></p>
<p>- Защото непрестанна криминална престъпност връхлита фирмите и бизнесът харчи безумни средства, за да си опазва стоките. А когато има някакво посегателство, три месеца по-късно пристига писмо, че е прекратено досъдебното производство срещу неизвестен извършител. Всички полицаи знаят кои са извършителите, познават ги, но се оказва, че нямат доказателства, които да издържат в съда, престъпниците да влязат там, където им е мястото. Трябва да се промени нашият Наказателен кодекс. Не да вкарват в затвора хора като Опиц, който се е видял в чудо от крадци и се е защитил. Колко души трябва да бъдат убити в домовете им, колко банки и фирми трябва да бъдат разбити, за да има кардинална промяна и бандитите да отидат където е мястото им?! За да опазим фирмите си, ние плащаме на охранители, наемаме допълнителен персонал. Един работи, а друг го пази. Разходите ни растат, за да обезпечаваме сигурността на предприятията. Да не говорим, че работим в хранителната промишленост, където бандити могат да предизвикат и ред други, още по-големи беди. Това е жесток бизнес проблем.</p>
<p><strong>- Бихте ли дали примери, свързани с вашия бизнес – марката „Тандем“ отдавна е фаворит в хранителната промишленост.</strong></p>
<p>- В случая марката няма никакво значение. Конкретният пример едва ли е преживян само в „Тандем“. Наш производствен мениджър – едно момиче, което дойде в „Тандем” на студентски стаж от УХТ (Университета по хранителни технологии), харесахме я, започна като оперативен технолог, инвестирахме в нейното развитие до производствен мениджър в продължение на 10 години и стана фантастичен специалист, замина за Англия.</p>
<p>Не защото имаше проблем с компанията от рода на развитие, признание, заплащане или друго важно нещо за професионалната реализация на един млад човек. Не! Просто нейният съпруг беше ключов мениджър в „Крафт“. Две години преди тя да го последва, той замина за Англия, защото не издържа на напрежението в световноизвестната компания – ценен чужд инвеститор в нашата страна. Преди „Крафт“ той имаше горчив опит в българска компания, която го беше закрепостила към една машина като работник, а момчето имаше образование и потенциал, който разгърна в „Крафт”. Но там се озова в позицията на родопското магаре, което го товарят, докато падне.</p>
<p>Така един такъв квалифициран, образован и способен млад български специалист се почувства бял човек в Англия като шофьор на такси, за две години постигна фамилна къща в Питсбърг, прибра съпругата си – също фантастичен специалист, в който е инвестирано много от българска страна. Сега тя разлива храна в една болница, защото за специалността си се оказва свръхквалифицирана за вакантните работни места в Англия, роди там второ дете, а в „Тандем” изградихме друг млад човек за производствен мениджър, в чието развитие продължаваме да инвестираме…</p>
<p><strong>- Една друга тема – големите вериги магазини. Оказва се, че там е пълно със закононарушения. </strong></p>
<p>- Далеч съм от мисълта да укоряваме големите търговски вериги в каквото и да било, защото те правят онова, което им се позволява в конкретна страна. Коя друга страна освен България ги допусна да заемат централните зони на населените места? Навсякъде са в търговски центрове извън „околовръстното“ на градовете, за да оцелее бизнесът на стотици хиляди семейства чрез малките квартални магазини.</p>
<p><strong>- Тези вериги са свързани със самонаправилите се или със създадените преприемачи?</strong></p>
<p>- Аз бих попитал така: за кой самонаправил се български предприемач се създаде междуведомствена комисия за бързо придвижване на всички разрешения по инвестиционния процес, както го направи преди години Иван Костов за търговските вериги, под предлог че са голям чуждестранен инвеститор? Нима има по-ценен инвеститор за българската държава от българският предприемач?</p>
<p>Очеваден факт е, че дребните български производители са в неравностойна договорна позиция пред могъщите мултинационални търговски вериги. Ако някой български производител се взема за голям, нека си сравни годишния оборот с месечния на която си избере от големите търговски вериги – несравними величини.</p>
<p><strong>- Но щом търговията е свободна, има ли възможност за някакви ограничения?</strong></p>
<p>- Когато един от позицията на силата диктува условията, а другият няма избор и се чуди как да оцелява, за каква свобода говорите? Ние в момента не можем без веригите, защото няма алтернатива. Малките магазини са на изчезване. Вицепремиерът Даниела Бобева го каза много ясно – от 28 държави в ЕС в 20 съществува регламент на търговските взаимоотношения. Забележете – този ред е установен именно в държавите, родина на търговските вериги. У нас подобна рамка липсва. Смятам, че ако се създаде ред, той ще е от полза и за веригите, защото те имат възможност да внасят всичко, но няма как да доставят и потребителите си отвън. А българският бизнес създава работни места, дава заплати, които после ще се похарчат в същите тези търговски вериги.</p>
<p>Следвайки своя бизнес интерес, веригите изцеждат все повече и повече финансов ресурс от българските производители и разширяват предлагането на вносни стоки. Потреблението се свива, а предлагането на все по-евтини стоки расте. Няма проблем за вноса в разграден двор като в България – и лобитата са евтини.</p>
<p>Остава открит въпросът откъде ще се внесат потребители, защото те или са със затихващи доходи, или заминават през терминал две…</p>
