- 10 Sep 2020
- 137
- 17
- Г-н Аврамов, вие сте политически анализатор, нали?
<p>- Да.</p>
<p><strong>- Всъщност каква е ролята на политическите анализатори?</strong></p>
<p>- Този въпрос е и лесен, и същевременно труден и подвеждащ. По дефиниция публиката очаква да чуе, че политическите анализатори са независими и обективни и не се опитват да оформят по определен начин общественото мнение. На практика обаче не живеем в идеални или лабораторни условия, така че обикновено политическите анализатори имат своите пристрастия, които малко или повече личат в техните анализи – по-малко в икономическите, повече в политическите. Разбира се, ако целта е да се анализира някакъв процес, за да могат хората, които взимат решенията или т. нар. политически елит, да си извади съответните поуки, това е тема на друг разговор. Проблемът е, когато се стигне до много тясна симбиоза между анализаторите, които по дефиниция уж трябва да бъдат независими, и тези, които са на власт. Този проблем е най-видим, когато става дума за социологически проучвания, тъй като на базата на своята рефлексия социолозите създават очаквания или формират посоката на даден политически процес. Би следвало публиката да се стреми да бъде критична и да филтрира подобен тип анализатори.</p>
<p><strong>- Проблемът е, че в България от няколко години насам в ролята на политически анализатори в публичното простанство се въртят един и същи лица. Мисля си все пак, че ролята на политическия анализатор е не да тича след събитията, а да ги изпреварва. Преди няколко дни ме впечатли едно телевизионно участие на двама от най-уважаваните политически анализатори в България – Андрей Райчев и Евгений Дайнов. Впечатли ме неочакваният обрат на коментарите, които сякаш за първи път в рамките на вече почти тригодишния мандат на Борисов регистрираха, че управлението на ГЕРБ е безпомощно, че това правителство в крайна сметка няма да направи необходимите структурни реформи, че ресурсите във фискалния резерв са изчерпани, а страната е изправена пред необходимостта да тегли заеми.</strong> <strong>Чудя се каква е причината хора, които формират общественото мнение и които според мен отдавна би трябвало да са изговорили тези проблеми по един реалистичен и задълбочен начин, да правят това едва сега. Нещо повече, Евгений Дайнов призна наивното си очакване Борисов да направи необходимите структурни реформи след местните избори.</strong></p>
<p>- Ще се въздържа от коментар по конкретния случай, но разбирам общия ви въпрос. Вие питате дали такъв тип реакции и коментари не са закъснели. Разбира се, по отношение на всеки от анализаторите трябва да се види историята на това, което е говорил до този момент, и дали е консистентен. Винаги съществува факторът на човешката грешка, това също трябва да бъде отчетено.</p>
<p><strong>- Само че в случая говорим по-скоро за рязък завой.</strong></p>
<p>- Пак казвам, реално погледнато тотална обективност няма и всеки анализатор обикновено коментира от позициите на своята собствена ценностна система. Никой няма и кристална топка.</p>
<p><strong>- Ако приемем обаче този краен релативизъм, ще стигнем до извода, че политическият анализ въобще е невъзможен.</strong></p>
<p>- Да, никой няма кристална топка, но разполагаме с инструменти, благодарение на които правим политически или макроикономически анализи и бихме могли да предположим какво може да се случи. Определено е много неприятно, когато публиката бива манипулирана в полза на един или друг кандидат, но рано или късно тя открива грешките и несъответствията и разбира, че е била „маринована” да слуша определен тип послания. Спомнете си колко много хора бяха отвратени от управлението на тройната коалиция. По подобие на предишни управления правителството на ГЕРБ дойде на власт на крилете на наказателния вот и на недоволството, носейки огромен заряд. Тази невероятна енергия му даваше възможност в първата и втората година на мандата да извърши непопулярните и болезнени реформи, които са нужни и за наложителността на които ни подсказва самият пазар, а не просто политическата среда. Гърция и Италия са изключително добри примери в това отношение, макар да са далеч от нас като макроикономически показатели и като структура на икономиката. Видяхме обаче, че в един момент, въпреки неистовите политически усилия на Берлускони да се задържи на власт, просто пазарните условия и външната ситуация, гарнирана с недоволството вътре, го изместиха и на негово място бяха поставени технократите. Същото се случи и в Гърция. Какво означава това? Означава, че вълната от популизъм, която заля Европа и качи на власт в голяма част от европейските столици харизматични лидери, не е рецепта, а само плацебо, което може единствено да отложи в главата на пациента мисълта за това, че е необходима сериозна интервенция, но в никакъв случай не може да премахне същината на проблема. В случая става дума за системен тип криза, а когато имаме системен тип криза, на каквато сме свидетели сега, няма как да минем само с козметични промени.</p>
<p>Истината е, че ние сме в криза и мисля, че това е очевидно за всички. Почти всички резерви са изчерпани и управляващите от ГЕРБ започват да употребява ресурс, който би следвало да бъде буфер и не би следвало да бъде пипан по никакъв начин. Всичко това илюстрира, че средата, която би трябвало да бъде подобрена, не е подобрена и продуктивността не е повишена. Тоест нищо от това, което е било обещано в началото, не се е случило и затова би следвало да се носи политическа отговорност. Това правителство дойде на власт с един много сериозен лайтмотив за възстановяване на реда и законността, за борба с организираната престъпност и корупцията. Това бяха основните мотиви, носещата греда в предизборната кампания на ГЕРБ, гарантирана от личната харизма на лидера. Три години по-късно наблюдаваме същите взривове и познатата престъпност и продължаваме да виждаме свличане на България по различните индекси, оценяващи свобода на словото, корупцията и пр. В икономически план сме стабилни дотолкова доколкото сме в борд, макар че външната среда продължава да остава силно неблагоприятна и това се отразява на джоба на всеки български гражданин. Логично е, че след като няма повишена производителност на труда и има нетен отлив на чуждестранни инвестиции, съответно има по-малко работни места, българите ще стават все по-бедни, а бедността е основната трагедия на това управление, тъй като генерира единствено престъпност и корупция.</p>
<p>От своя страна действията на правителството създават впечатление за хаотичност и непредвидимост, поради което моите колеги, особено небългарските анализатори, се намират в голямо затруднение да направят преценка на намеренията и дейността на правителството. Нашият политически елит не може да генерира кохерентна национална позиция по каквито и да е вътрешно или външнополитически въпроси. Изумително е, че след 22 г. преход ние продължаваме да говорим за външния свят, като за нещо, което ни се случва и от което сме потърпевши без по някакъв начин да можем да формираме факторите, които влияят или действат отвън навътре. Това означава, че политическият елит има сериозен дефект, тъй като не можеш да обясняваш или да обещаваш всичко, свързвайки го единствено с някакви външни фактори. Обещанията за щедро финансиране от еврофондовете се свеждат до основния проблем на България, а именно ниското благосъстоянието на хората, което е утежнено от ендемичната корупция, съсипваща цели сектори. И нито един политик, нито една политическа сила в България не успява да предложи някаква генерална визия за това къде искаме да видим страната след 2-3 или 5 години.</p>
<p><strong>- Споменахте, че както в Европа, така и у нас кризата е системна. Същевременно виждаме, че благоприятният момент за осъществяването на структурните реформи беше изпуснат. Да очакваме, че в края на мандата правителството ще започне да прави някакви реални реформи е най-малкото наивно. Какво предвещава това според вас? Логично е тази стабилност в мизерията да става все по-нестабилна.</strong></p>
<p>- Кризата наистина е системна, дотолкова доколкото този тип капитализъм, който съществува в Западна Европа, имам предвид социалната държава, е в криза. Това не бива да се бърка с хищническия и рентиерски капитализъм, който съществува по нашите ширини. Ние сме свидетели на това, което в класическата политическа наука се нарича захват на държавата. Това е хищническо поведение, при което един малък, но много силно концентриран слой от олигархични групи се завърта около масата по подобие на въртяща се врата и с всяко управление изгрява нова звезда, ново име. Съответно новият спасител е роден на крилете на определена група и в крайна сметка става дума единствено за котерийна борба кой да прави бизнес от държавата, а не на пазара. Основният проблем на българския преход е, че политическият елит е заложник, той буквално е хванат натясно от определен тип икономически интереси, които преди това са били конвертирани от политически такива. Именно това е цената на безкръвната революция в България. Тези групи не генерират особена нова добавена стойност, те просто се стремят да попаднат на правилното място и да инвестират в правилните хора, защото трябва да се хранят от държавните поръчки. Какво означава това за политическия елит, създаден по този начин – ами неговата идея е да гледа единствено т.нар. къса стратегия, късата писта. Тоест като дойдем на власт, нас ни интересува само това да изкараме мандата и ако е дал Господ да попаднем в благоприятен икономически и политически цикъл, нещата вървят от само себе си. Вие не пипате кой знае колко фината механика и може да обещаете много неща. Евентуално, ако външната среда е благоприятна, нещата се нареждат идеално.</p>
<p>За съжаление обаче ГЕРБ изтегли късата клечка, от тяхна гледна точка това е направо мал шанс, защото се оказа, че кризата всъщност е системна и много по-дълга, отколкото са очаквали. Тя следва логиката на съвсем други по-дълги цикли в макроикономиката и се превръща в идеологическа криза от типа на – а сега накъде. Затова ние изглеждаме толкова смешно и така ретроградно, когато се опитаме да участваме в европейски форуми – просто стоим, усмихваме се и следим какво прави германският канцлер, опитвайки се да го имитираме. Най-вероятно преценката на Борисов, взимайки руля в ръцете си преди три години, е била следната – тази криза ще бъде кратка, тя не е циклична, та е просто едно леко друсване на автомобила, след което нещата ще тръгнат нагоре от само себе си и съответно народната любов ще се лее, защото в крайна сметка бащицата ще може да разпределя благата и да бъде обичан. Оказа се обаче, че ситуацията е много по-различна, а проблемите далеч по-сериозни.</p>
<p>Именно за това се връщам към въпроса ви кога се правят реформи. До момента не съм видял мащабно държавническо мислене. По принцип кризата винаги е възможност, ако не друго тя е благодатно време за реформи. Така и така гласоподавателите ще ви мразят, поне да свършите нещо полезно. Оказа се обаче, че нашите политици са загледани в късата писта и отново не могат да разберат, че проблемът е системен. Тяхната цел е просто да се освободят от тежката топка. Ако си спомняте имаше една игра в детската градина, при която целта беше по-бързо да се освободим от тежката топка, подавайки я на другарчето. Долу-горе става дума за същото, само че политиците се опитват да хвърлят тежката топка в следващия мандат, за да останат сравнително популярни и да си гарантират по този начин някакво политическо дълголетие. Уви, сериозните политически анализатори ще ви кажат, че по принцип т. нар. политически елит в България и изобщо в Източна Европа се изхабява много по-бързо, отколкото елитът в Западна Европа. Това е така, защото начинът, по който се изгражда политическият елит в България не прилича на начина, по който се изгражда нормалният политически елит в установените демокрации. Какво имам предвид – за да бъдете познат и предвидим (основният проблем на нашия елит е, че той не е предвидим, когато трябва да се взимат стратегически решения, предвидим е само като фен на клептокрацията в различните й форми), трябва да заложите на дългосрочни политики. Ние приличаме на автомобил, на който ту гасят, ту палят двигателя и същевременно се чудят защо колата подскача, а не върви в определена посока. Много ясно, защото на волана сме поставили учащ се, който натиска педалите в странен порядък. Всички отбягват здравеопазването и пенсионната система. Защо? Ами защото пипането им те прави автоматично непопулярен.</p>
<p>Мисля, че разксекретените документи от Уикилийкс и Стратфорд описват една България, която прилича много на страна от третия свят. За съжаление голямата част от техните констатации са верни. Те са верни, защото корективът на политическата класа – и това е най-тъжната констатация – просто не работи. Защото нито едно гражданско общество, което бива обирано по подобен най-брутален начин – било под формата на монопол, било през някаква държавна интервенция, която е очевидна – не би изтърпяло такова нещо. Ние позволихме държавата да се превърне в селективна държава, която има избирателно отношение към своите граждани. Ако питате мен липсата на прозрачност е може би най-големият бич на този тип управление.</p>
<p><strong>- Ако наистина корабът започва да потъва – спомням си, че преди време д-р Николай Михайлов беше казал, че „само гладът ще детронира Харизмата” – какъв ход от страна на Борисов предвиждате? Ще се опита ли и на кого да предаде тежката топка? Изобщо каква игра би била успешна с оглед на това ГЕРБ да си гарантира по-дългосрочен политически живот?</strong></p>
<p>- Има индикации за пробойни в кораба, но не мога да преценя дали той потъва. Факт е обаче, че в трюма влиза вода. В това отношение симптоматични са реакциите на водещи фигури в ГЕРБ и на самия министър-председател. Имам предвид и темата за Сребърния фонд, и сценката с бонусите, която поражда недоумение как така лявата ръка не знае какво прави дясната. Не бих изключил възможността, ако скоростта на водата се окаже по-висока, отколкото са преценили господата. Вероятно тяхното очакване е спокойно доизкарване на мандата и търсене по-нататък на коалиционни формули за управление, тоест да си поделят с някого тежестта на управлението. Очевидно е, че следващото другарче, в чиито ръце ще попадне топката, ще има нелеката задача да приема болезнени решения и се надявам, че те ще засегнат ключовите реформи – имам предвид преди всичко здравеопазването и социалното осигуряване. Връщайки се на скоростта на водата, която пълни трума, не изключвам възможността да се стигне до предсрочни избори. Мисля, че Борисов съзнава много добре гафовете, които наблюдаваме в момента и които всъщност издават липсата на контрол, макар партия ГЕРБ да изглежда много солидна и монолитна. Той си дава ясна сметка, че ако преди време можеше да обяснява всички беди с външни фактори, с предишното управление и лошото наследство, в момента цялата власт е съсредоточена в ръцете му и отговорността става непосилна.</p>
<p><strong>- Спомням си, че Андрей Райчев говореше за това как Бойко Борисов постепенно е демонтирал образа на отмъстителя и извършителя на справедливостта на прехода и е монтирал на негово място много по-сполучливия и по-ефективен образ на строителя. Напоследък Борисов говори много за това, че му се налага да прави реформи, които другите не са направили. Мислите ли, че след като "построи" множество магистрали, спортни зали и детски градини, премиерът ще изиграе успешно и ролята на реформатора?</strong></p>
<p>- Мисля, че ще му бъде доста трудно да влезе в ролята на реформатор. Да, първата роля е сравнително лесна, тя представлява само критика. За да бъдете истински реформатор обаче, вие трябва да имате кохерентен план. Визирам да кажем една Полша, визирам една Естония. Това са държави, които демонстрираха, че могат да се направят реформи и че тези реформи дават плодове. Притеснението за мен е, че не виждам в ГЕРБ никаква кохезия, не виждам съгласуваност нито ясна идеологическа рамка, на базата на която да бъдат изваждани едни много конкретни секторни политики. Проблемът е, че ние в момента сме като кораб, който дрейфува. Ние просто се държим над водата и се хвалим, че виждате ли има кораби, които са потънали, а ние не сме сред тях. Голямото ни постижение, е че все още се държим над водата. За част от бългаския електорат това звучи добре, тъй като сме свикнали на безкрайни критики отвън, свикнали сме да сме най-зле, а сега изведнъж за първи път има и такива, които са по-зле от нас.</p>
<p><strong>- Като казвам да избере ролята на реформатор, имам предвид нещо по-различно от това да бъде действително реформатор. Борисов е показал, че умее да играе успешно всякакви роли. Възможно ли е тази роля да бъде изиграна по следния начин – ето, аз се опитвам да правя реформи и по тази причина търпя неодобрение и критики, затова си подавам оставката и тръгвам към предсрочни избори.</strong></p>
<p>- Това би било добра пиар стратегия, обаче такъв тип заявка според мен се прави доста по-рано. Действително реформите са като да местиш гробище – не можеш да разчиташ на никаква популярност и на никаква подкрепа отвътре. За да използвате подобна стратегия обаче най-малкото трябва да имате програмно мислене, което да е насочено напред, да знаете къде искате да отидете. По-голямата част от българските политици, с много малко изключения, нямат никаква представа къде искаме да бъдем да речем след три години, нито по какъв начин. Едно е да пишеш на книга стратегии и да бъдеш изключително добър комуникатор, съвсем друго е да прокарваш реални политики. Ще ви дам аналогия с един приятел на Борисов, който пееше песни и забавляваше италианците. Оказа се, че този проблем не е само български, липсата на реформи и тяхното дълго отлагане доведоха Европа почти до ръба на катастрофа. Какво остава за по-малко отворени икономики като нашата, които са силно зависими от влиянието на външните фактори.</p>
<p>Не вярвам, че ние бихме могли самостоятелно да формираме тенденции, ние можем да следваме добрите практики и да защитаваме националния си интерес, опитвайки се да подобрим средата, в която живеем и коригирайки начина на управление. Обаче се оказва, че ние имаме едни окрупнени групови частни интереси, които по мое мнение – малко политолози споделят това – имат интерес от циклични кризи. И не напразно ще чуете в България хората да ви казват, че ние всъщност винаги сме били в криза и затова именно не я усещаме и не я преживяваме толкова тежко като една Гърция например. Аз имам друго обяснения на това – ние имаме едни изкуствено насечени цикли с много малки изключения. Разбира се, икономистите ще ви кажат, че имаше един период, в който заради външните фактори и прилива на външни инвестиции усетихме всеобщ подем и растеж. Това обаче беше на балонен принцип. Оказа се, че в България една олигархична група, която практикува т. нар. рентиерски капитализъм, в смисъл, че се е хванала за държавата и се храни от нея, предизвиква едни мини циклични кризи с една единствена идея – да се пренаредят хората около масата, като се поразклати тя. Тази група създава едни миникризи, едни минипунически войни, които се случват под повърхността. На повърхността всичко изглежда спокойно, но вътре ври и кипи. Това означава, че и малкият смислен ресурс, който имаме, се хвърля за преразпределяне, а не за увеличаване на благата.</p>
<p><strong>- Това ме връща към началото на нашия разговор – вероятно част от политическите анализатори също участват в това разклащане на масата. Като имате предвид от една страна типът управление, който налага Борисов, а от друга страна дефицита на гражданска енергия, каква е прогнозата ви за дългосрочността на политическия продукт ГЕРБ?</strong></p>
<p>- Тъжно ми е, когато трябва да говоря за липсата на гражданско общество. Да кажем все пак, че има някакви наченки, но ние буквално сме разделени на едни малки анклави, които се стремят да се съпротивляват на заливащото ни море от посредственост. Не се опитвам да звуча елитарно, просто се опитвам да кажа, че много рядко вече може да се проведе или да се чуе смислен разговор. По отношение на дългосрочността на продукта трябва да кажа, че това е изключително важен въпрос. Политиките на ГЕРБ откровено са много противоречиви, защото ако си дясна партия, защо по дяволите залагаш на такъв сериозен и здрав интервенционизъм по отношение на пазара. Определено като партия ГЕРБ ще търпи сериозни трансформации.</p>
<p><strong>- Тоест ще си отиват поетапно хора, за които да кажем се е разчуло, че са без диплома или такива, които не си връщат бонусите?</strong></p>
<p>- Очевидно е, че стратегията е такава – определени хора ще се заменят, но това няма да реши системния проблем. Идеята, че имате конкретна личност, която всъщност разваля картината, очевидно не може да доведе до дългосрочни решения. По-сериозният въпрос е дали тази формация и този начин на управление просто ще изчезне изведнъж и драматично, или по-скоро ще изтлява бавно, влизайки в някаква нормализация, по подобие на други политически явления, които се появиха стихийно и спонтанно – справка НДСВ и отчасти „Атака”. Тези формирования също се появиха изведнъж и се превърнаха в новината на деня и включително успяха да постигнат едни невероятни електорални резултати.</p>
<p><strong>- Но тук има разлики – първо, НДСВ беше на власт в една по-различна икономическа ситуация, а „Атака” никога не е управлявала.</strong></p>
<p>- Безспорно. В този ред на мисли аз не виждам драматично изчезване на ГЕРБ или някакъв драматичен разпад, който да отвори огромна дупка. В момента кризата генерира скандали и персонални напрежения – било то за дипломи, било то за бонуси, но всъщност всичко това прикрива интересите, които крепят спойките и връзките вътре в самата организация. Естествено е, че на базата на липса на друга кохорентност и само на страх няма как да се удържи дълго положението, защото рано или късно стигате до една ниска точка, при която притиснати от икономическите обстоятелства хората просто престава да ги е страх, независимо от количеството натиск, което е упражнено върху тях.</p>
<p>Връщайки се отново на аналогията с Италия, ще кажа, че един такъв проект изтлява много дълго не за друго, а защото се намираме в една силно контролирана медийна среда. Имайте предвид, че говорим за изцяло медиен тип на водене на политика. Това е все едно да водиш политика през сутрешните блокове на телевизиите, при което привидностите взимат връх над действителните действия. Дадох Италия за пример, защото политическата кариера на Берлускони беше съпътствана по същия начин с невероятен брой скандали, но това управление, което залага на опростяването на политиката до един риалити формат, може да ви гарантира едно доста дълго присъствие, а това е малко плашещо. Тази прилика вероятно се базира и на близостта като темперамент, за разлика от северните нации, които са доста по-строги със собствения си елит.</p>
<p><strong>- Има и нещо друго, което ми се струва доста плашещо – става дума за невъзможността да се гарантира прозрачността и относителната честност на следващите избори, когато и да са те. Струва ми се, че последните избори създадоха негативен прецедент. Винаги се е твърдяло, че изборите се манипулират и има купуване на гласове, но никога не се е стигало до такива размери и до усещането за подмяна на вота.</strong></p>
<p>- Разбирам тези притеснения. За мен последните избори бяха също негативен прецедент и това не би следвало да се случва отново. Можем да разчитаме единствено на гражданското общество, колкото и слабо да е то, както и на останалите политически играчи да бъдат достатъчно активни. Нищо друго не ни спасява освен високата активност от една страна и намирането и предлагането на някаква смислена алтернатива за българския избирател от друга страна. Аз съм изключително скептичен към големите разкази за големите неща – справка 800 дни. В момента ни е нужен по-скоро технократски тип управление от елит, който знае как с постепенни стъпки да ни приближи към някакви много реални цели, които могат да бъдат пипнати, както се казва. Това ще ни изкачи пет стъпки нагоре в някой от индексите, но не пред чужденците, а пред нас самите. Това управление смята, че голяма част от българите са не особено интелигентни хора, разчита на тяхната къса памет и ги третира като маса, чието търпение е пословично. Да, у нас нещата не се случват като в Полша. Но ако се върнем на гражданското общество, нашата трагедия е в това, че нито имаме Адам Михник, нито имаме Лех Валенса, нито Балцерович се намери. Затова станахме свидетели на едно дълго и мъчително разграбване на държавните активи, за да бъде обслужен политическия интерес и инженеринг на определен тип лидери.</p>
<p><strong>- В България много се говори за политически инженеринг и за това как почти от нищото и определено задкулисно възникват политически формации, които взимат властта. Поради тази причина вече има натрупано силно недоверие към политическата класа. Все пак очакванията ни отново са свързани с появата на някаква алтернатива на досегашния политически елит. Какви са модерните начини за структуриране на едни работещ европейски политически субект, откъде трябва да се тръгне, за да не се повтарят познатите грешки, свързани с политическия клиентелизъм?</strong></p>
<p>- Изключително труден въпрос. Знаете, че като функция партиите са необходимото зло. Ако партията има изградени някакви механизми за вътрешен демократичен контрол и за набиране на определен тип хора, това всъщност е първата ви контрола, преди тези хора да вземат властта. Ненапразно хората, които стигат до върха на големите традиционни партии в уседналите демокрации, с много малки изключения са минали по цялата йерархия – от дъното до върха. За лейбъристите това означава да ви пратят още като млад партиен активист да работите с профсъюзите, за да разберете всъщност кои са вашите избиратели и какви са техните проблеми. Същото важи и за консерваторите. В този ред на мисли големият ужас за мен е спонтанността при формирането на политическите партии в България. Не се опитвам да кажа, че трябва задължително да държим до припадък дискредетирания и изтъркан политически елит, но ние отиваме в другата крайност – може би само в България има такъв ефект, при който всяко ново нещо задължително е печелившо, защото е ново. Това е един механизъм на търсенето на по-малкото зло, а не на по-добрата алтернатива. Ще дам пример с Естония и хората на Март Лаар. Ами знаете ли каква е разликата, тя е в това, че става дума за сравнително млади хора, които имат много ясни идеи в главите си. Те припознават Лаар като реформатор и взимат изключително конструктивни решения като например това за създаване на електронното правителство, минимизиране на човешкия фактор, намаляване на данъците, ходене на работа с колело не от популизъм, а просто заради това, че не искат да дават пари за скъпи лимузини... Идеята да оптимизирате службите си за сигурност, така че там да работят малко хора, но с много знание, вместо обратното, както е у нас. И такъв тип хора биват припознавани от обществото заради енергията, с която работят, и заради конкретния план, с който идват на власт. Това е основната разлика.</p>
<p>При нас за съжаление се появява проект заради проекта. ГЕРБ се опита да яхне вълната като отговор на вопиющата корупция без да има някакъв начертан план за управление. Още това подсказваше, че в случая става дума чисто и просто за популизъм, за нещо хаотично и непредвидимо. Най-странното е, че ако сравните политиките – с много малки изключения – на всички политически сили, независимо отляво или отдясно, ще видите, че същината е една и съща, само лицата са различни. Следователно България се нуждае от политическа сила, която да я вкара в европейския коловоз, която да бъде прагматична и заредена с определен тип идеи, които да защитава твърдо, независимо от тяхната цена. Защото цената може да е много висока. Никой няма да ви обича. Както ви казах в аналогията с преместването на гробищата – не можете да разчитате на подкрепа отвътре, след време обаче ще ви четат по учебниците. Но тъй като у нас никой не иска да чака учебниците, а предпочита да осребри късата писта, затова в подобна среда е изключително сложно и непосилно да се роди такава политическа сила или елит, който би могъл да се наложи чрез интелектуално превъзходство, а не чрез мускули.</p>
<p><em><strong>Кирил Аврамов е завършил политология в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподавател е в Департамента по политически науки в Нов български университет.</strong></em></p>
