- Автор: "24 часа"
- 02 Фев 2026
- 4334
- 34
Автори: Виктор Иванов и Георги Милков, "24 часа"
- “На нас това посолство ни е важно!” е краткият отговор. Но усилено лобиране по две линии се крие зад затишието между получаването на поканата и подписа на премиера под хартата
- Съветът за мир в Газа всъщност не е нито съвет, нито е за мир, а нещо като борд на директорите на мултинационална компания с един доживотен мажоритарен акционер
- От Брюксел ни казали, че може да гоним собствения си интерес, без да чакаме решението на останалите в ЕС
По изключително странен начин правителството на премиера Росен Желязков реши да присъедини България към Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп. Решението бе взето мълниеносно бързо, а и това бе направено в пълна тайна - наистина странно действие за подобен акт.
Историята накратко. На 18 януари в българското посолство във Вашингтон е получена покана България да се присъедини. Тя е адресирана до президента Румен Радев и съдържа лично обръщение от Тръмп. Но и уточнението, че Радев може да излъчи друг представител за церемонията в Давос.
Още на 19 януари посолството препраща поканата към началника на президентския кабинет Гълъб Донев. Като копира в адресатите не само Министерството на външните работи, но и кабинета на министър-председателя Росен Желязков.
Пълно мълчание цари в следващите три дни. Вечерта на 19 януари Румен Радев прави изявлението си, че ще подаде оставка от президентския пост, на 20 януари я внася в Конституционния съд. И чак на 21 януари Радев съобщава за поканата, като публикува и отговора си, че отказва, защото вече е подал оставка, както и кабинетът.
В отговора си българският държавен глава прави преглед и на актуалната политическа обстановка в страната - подадени оставки от правителството след многохилядните протести в цялата страна и от самия него от президентския пост, за да се ангажира пряко с оздравяването на държавността в България, укрепването на върховенството на правото и възстановяването на диалога между институциите и гражданите.
Румен Радев изразява очакването си, че в близко бъдеще България ще има необходимата устойчива институционална среда за продължаване на ползотворното сътрудничество със САЩ в интерес на общите усилия за запазване на мира и сигурността, гласи съобщението на президентството.
По времето, в което Радев съобщава за поканата на Тръмп, пък се провежда редовното седмично заседание на правителството в оставка. И веднага след него премиерът Росен Желязков се качва на правителствения самолет и излита за Давос, където на следващия ден подписва хартата, седнал отляво на Доналд Тръмп. От другата страна е президентът на Азербайджан Илхан Алиев.
От Министерския съвет твърдят, че Желязков е получил мандат за това “на подпис” след редовното правителствено заседание. Това не е необичайна практика за спешни решения, но очевидно решението е било подготвено, написано и не е било проблем да се вземе и на редовното заседание. Процедурата “на подпис” обаче дава възможност част от министрите всъщност да не участват във вземането на решението.
Причината е, че куриерите обикалят членовете на правителството за подпис само докато съберат нужните повече от 50% от министерските парафи. И реално е напълно възможно решението да е подписано само и единствено от министрите на ГЕРБ, но не и от тези на БСП и ИТН. Тези две партии, между другото, запазиха пълно мълчание по темата, въпреки че имат дори вицепремиери. А лидерът на БСП Атанас Зафиров дори има кабинет в сградата на Министерския съвет и би трябвало да е първи по ред да положи подпис, ако е нужно вземането на спешно решение.
Необичайно също така е и че решението на МС, с което се дава мандат на премиера Желязков да подпише, не е обявено в правителствената информационна система, където се публикуват всички актове на Министерския съвет. А обикновено мандатите на министри за участие във всякакви международни действия са публични.
Реално от датата на заседанието има публикувано единствено съобщение за взето секретно решение, за което се предполага, че е мандатът на премиера за Давос. Полагането на подпис под хартата на съвета на Доналд Тръмп обаче няма никакви основания да бъде засекретено дори и заради това, че самата харта е публична.
Реално в България стана ясно, че ще се присъединим към съвета, чак на 22 януари, когато Желязков се появи до рамото на Тръмп. А единствените думи на премиера по темата бяха разпространени от пресцентъра на Министерския съвет. И не отговарят на въпроса как точно се стигна до този подпис. Има единствено уверение, че правителството веднага ще внесе договора за ратификация в парламента.
Три дни по-късно външният министър Георг Георгиев обаче се отказа и от тези намерения - одобряването (или пък отхвърлянето) му ще остане за следващия парламент.
Всъщност тези действия на правителството, ако наистина третира подписа на премиера като включване на България в международен договор, нарушават всеки текст от Закона за международните договори.
Първо, един международен договор трябва да бъде сключен по реда на Закона за международните договори. Има специален закон, който урежда как се стига до сключването на такъв един договор. Процедурата е дълга. И неслучайно е дълга - да се видят плюсовете и минусите, доколко съответства на нашите изисквания, нещо, което не е направено, както виждаме.
Твърди се, че има някакво тайно заседание по този въпрос, което също е смущаващо. Този договор не е таен, доколкото разбираме все пак. За да се ратифицира такъв договор, трябва да е налице следното: той трябва да отговаря на конституцията. Ако този договор се ратифицира, обнародва се и влезе в сила, той става с предимство пред вътрешното законодателство. Става по-силен от българската конституция дори защото тя предвижда неговото предимство. Затова международните договори подлежат на предварителен контрол за конституционосъобразност, не на последващ. Това го прави Конституционният съд, ако бъде сезиран.
Така бившата зам.-председателка на Народното събрание и преподавателка по конституционно право Екатерина Михайлова разясни къде са смущаващите моменти дотук.
Изключително опитен като администратор на най-високи позиции в държавата през годините, Росен Желязков винаги е бил стриктен в следването на правилата. Къде тогава е обяснението за действията на правителството?
То се крие в трите дни мълчание след поканата от Доналд Тръмп. От кабинета на Желязков са уведомили ГЕРБ в момента, в който тя е получена от Вашингтон. Въпреки че отговорът на поканата реално не зависи нито от ГЕРБ, нито от правителството, а все още от президента Румен Радев.
По това време обаче в централата на Бойко Борисов вече тече усилено лобиране. По две линии. Едната е от Николай Младенов лично, който опитва да защити ползите от подписа на Желязков под хартата на Тръмп. Включително и с аргументи, че президентът на САЩ изключително много държи на темата и пише червени точки на тези, които го подкрепят, и черни на тези, които откажат.
Втората линия на натиск пък идва от посолството на САЩ у нас, като недвусмислено било подсказано, че администрацията на Тръмп може да погледне благосклонно на желанието да ни свалят визите.
Това по закон зависи от броя откази за визи, но пък техният брой реално зависи от посолството. Тоест оптимистичният спад до само 5% откази към момента (при законово изискване за 3 на сто) може лесно да поеме в друга посока. Самият Бойко Борисов също призна за тази евентуална полза в интервю за Мартин Карбовски.
Ако си спомняте, през 2019 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че визите за България ще паднат. Тогава обаче и той падна, и ние паднахме. Тази година отказът за визи за България е 5% - изпълняваме всички критерии, вече сме в Шенген и просто малко време не ни стигна, но аз се надявам тази година да паднат визите, казва Борисов в това интервю.
Смятай докъде съм изкривил психиката на българите с успехите ни във външната ни политика, че хейтърите да кажат, че са ни сбъркали с Белгия или че Лукашенко (Александър Лукашенко, президентът на Беларус - бел. ред.) е седнал до Желязков, а това беше президентът на Азербайджан - това са единствените други думи, с които пред медиите у нас лидерът на ГЕРБ засяга темата за присъединяването на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп. През изминалия уикенд във видеообръщение след участието си в лидерската среща на ЕНП в Загреб Борисов лаконично добави, че в Европа разбират участието в съвета на Тръмп. За всички тези, които имаха интерес към така наречения Съвет за мир - много добре ни разбират, много внимателно слушаха. Това го казвам за българските критици - никога в Европа не е имало съмнение относно дисциплината и лоялността на ГЕРБ, увери той. С което потвърди оскъдната и неофициална информация, че преди да подпишем, все пак сме питали шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен и ЕНП. И от Брюксел ни казали да не чакаме останалите държави в ЕС да решат, а да си следваме собствения интерес.
Хора от партията му, макар и неофициално, обясняват бързането на София просто: за ГЕРБ подкрепата на посолството на САЩ е важна! И толкова.
Така нареченият Съвет за мир в Газа на Тръмп всъщност не е нито съвет, нито е за мир, а е по-скоро нещо като борд на директорите на мултинационална компания с един доживотен мажоритарен акционер в лицето на Тръмп.
Хедж фонд, който третира Газа не като хуманитарна трагедия, а като технически проблем. Като терен, който трябва да се разчисти с булдозери, да се вкара в регулация и да му се извадят строителни книжа. След което да се излее бетон върху прясно гробище, в което над 70 хиляди човешки трупа все още не са добре изгнили. Погледнато в по-тесен, български контекст, това е все едно през лятото на 1877 г. някой да поиска да издигне голям белокаменен конак в Батак, където птици и животни още разнасят непогребани човешки останки. Достатъчен мотив участието на България в този план да се смята за влизане в неморален сговор, възможно най-меко казано.
Защото, макар и в значително по-голям мащаб, такава е идеята за “Нова Газа”. Там двата милиона оцелели палестинци се разглеждат като проблем под черта. Затова и тези хора нямат представителство в т.нар. Съвет за мир. Съдбата им е административен детайл и никой от “инвеститорите” не го обсъжда. Ако се съди по правописните грешки в арабския вариант на презентацията в Давос, “гродоустройственият план” въобще не е консултиран с местните жители. Сигурно защото авторите предварително знаят мнението на палестинците. А то е, че преди Ривиера в Газа, те имат нужда от край на окупацията и национален суверенитет.
Съветът за мир не е механизъм за постигане на мир в Газа, това е ясно. Но в цялата работа може би са заложени далеч по-големи амбиции отвъд конкретния проект за Ривиера Газа.
Съветът цели утвърждаване на контрола на Тръмп върху глобалните дела въобще.
Когато в Давос Доналд Тръмп приветства подписалите документа, той се обърна към тях, като ги нарече “най-могъщите хора в света”. Това сигурно трябва да е погъделичкало егото на някои в залата. Особено на тези, чието “могъщество” не е особено реално дори в собствените им очи. Други, които наистина живеят убедено с това чувство, не можаха да присъстват в швейцарския курортен град поради факта, че са международни аутсайдери. Например президентът на Беларус Александър Лукашенко, който е под европейски санкции за нарушения на човешките права, или израелският премиер Бенямин Нетаняху, над когото тегне заповед за арест от Международния наказателен съд за военни престъпления в Газа.
Съветът за мир на Тръмп се пръкна, след като Съветът за сигурност на ООН гласува Резолюция 2803. Но това, което бе представено като мандат за прилагане на плана за прекратяване на огъня в Газа, изведъж бе лансирано като “по-гъвкав и ефективен международен орган за изграждане на мир”. Някакъв подопечен на Тръмп механизъм за прилагане на нов световен ред, в който финансовият ресурс и личната лоялност към лидера вземат връх над международното право.
Затова страните от ЕС (с изключение на България и Унгария) отказаха участие. Дори италианската премиерка Джорджа Мелони, която е сред най-близките на Тръмп европейски лидери, заяви, че страната ѝ се нуждае от повече време, за да реши дали да се присъедини към Съвета за мир. Тя се позова на възможни конституционни противоречия. По-точно става дума за несъвместимост между устава на съвета на Тръмп и член 11 от италианската конституция, според който ограничение на суверенитета на държавата може да има само при условие на реципрочност, а такава в организация под прякото и доживотно командване на Доналд Тръмп не се предвижда.
Подобна пречка със сигурност би могла да се появи и в българския прочит на основния закон. Стига властите в София да имат навика да гледат законите на страната, преди да подписват каквото и да било под външен натиск.
В оптимистичния прочит на ситуацията може да се предположи, че отлагането на ратификацията от Народното събрание се основава именно на заключението, че Конституционният съд би открил несъответствия. Един вид - застанахме сред “най-могъщите хора на света” и очакваме да се възползваме от записаната червена точка. Но впоследствие по обективни причини няма да завършим процеса по присъединяване към хартата.
Италианците посочиха още, че в частната ООН на Тръмп има и други аспекти, които са проблематични за тях. Въобще повечето европейски лидери смятат, че присъединяването към такъв орган би размило гласа на Европа и би подкопало това, което е останало от многостранната система, основана на правила.
Компанията “Съвет за мир”
Защо Съветът за мир на Тръмп изглежда повече като компания с един мажоритарен доживотен собственик? Въпреки че уставът описва финансирането като доброволно, Тръмп кара членовете да плащат, като принципът е, че колкото повече внасяш, толково по-голяма тежест имаш. Тези, които платят 1 милиард долара, ще получат постоянно членство. Тръмп също така може да освобождава членове на борда - направо ги уволнява като в риалити формата “Стажантът”, в който участва.
Под борда има изпълнителен съвет и главен изпълнителен директор, назначен от Тръмп. Това е оперативната власт, която се разпорежда и с управлението на средствата. Тръмп може да определя дневния ред за всяко заседание на борда, което допълнително намалява автономията на държавите членки.
Сред членовете на съвета са негови близки и бизнес партньори. Като например Джаред Кушнер, зет на Тръмп и основател на инвестиционната компания Affinity Partners, и Марк Роуан - главен изпълнителен директор на фирмата за управление на активи Apollo Global Management, която инвестира в частен капитал и недвижими имоти.
Изпълнителният съвет на Газа има няколко дъщерни организации, върху които Тръмп също има изключителна власт да променя или разпуска.
Той назначи в съвета и двама свои съветници от Белия дом - Лайтстоун и Груенбаум. Те са сложени там като преки изпълнители на заповедите на Тръмп.
Източник: "24 часа"
