- Автор: Жоашим Имад, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 3326
- 16
Адриан Дезюен е френски специалист по международни отношения, възпитаник на Военното училище „Сен Сир“ и Националното училище за офицери от жандармерията. Автор е на книгата La France atlantiste ou le naufrage de la diplomatie (Атлантическа Франция или корабокрушението на дипломацията 2017).
- Турция и Русия изглежда са на ръба на военната конфронтация в Близкия изток. Как гледате на ситуацията?
- Много вероятно нещата ще се върнат към нормалното след пристъпа на треска, който нито е първият, нито е последният. Русия и Турция нямат интерес да се конфронтират пряко, това би свършило работа на Вашингтон. От друга страна, и двете се стремят да контролират Северна Сирия. Турция придвижва напред силите се главно по миграционни причини; в Идлиб няма кюрди, но Анкара се опасява от нов прилив на сирийски бежанци. Но най-вече тя все още не може да приеме, че е загубила гражданската война, която водеше срещу Башар ал Асад. Турците никога не са крили подкрепата си за джихадистките милиции (сред които “Хаят Тахрир аш-Шам”, сирийското крило на “Ал Кайда”), които тероризират от години тази провинция. Що се отнася до руснаците, те подкрепят сирийската офанзива, защото тази страна се превърна в най-добрата им военна база в региона и искат да я превърнат в неприкосновено убежище.
Днес турците плащат за лудостта си с неоосманското величие. Те изпратиха хиляди джихадисти да се бият в Либия срещу частите на маршал Хафтар около Триполи. Някои френски джихадисти се бият на тяхна страна в Идлиб. Руснаците и сирийците се възползваха от тази безразсъдност, за да придвижат войниците си към Идлиб и, в частност, автомагистралите М4 и М5, които свързваха Латакия, Алепо и Хама. Операцията се превърна в катастрофа за Анкара, с близо стотина загинали за един месец. Те бяха унизени от руската и сирийската армия. След като не можаха да отговорят на руснаците, турците бомбардираха сирийците. Тъй като не реагираха в продължение на 48 часа, руснаците дадоха възможност на турците да си отмъстят на сирийската армия и да излязат с вдигната глава пред обществено мнение в родината си.
- НАТО и Франция изразиха солидарността си с Турция, няколко месеца след турската офанзива срещу кюрдите в Сирия. Как възприемате техните позиции?
- Проваляйки се в Сирия, Ердоган се обръща към обичайната си изкупителна жертва: Европа. За да бъда напълно честен, не разбирам смисъла да се щади Турция по този въпрос. Ердоган е грубиян, който разбира само от силови отношения. Преди няколко месеца всички осъдиха безумията му. Франция, Европа като цяло, разполагат с всички лостове, които могат да варират от прекъсване на дипломатическите отношения до икономически санкции, временно отстраняване от НАТО, прекъсване на преговорите за присъединяване към ЕС и край на многобройните бюджетни помощи, които вървят заедно с тях.
Турция провежда от години хитра стратегия в Близкия изток. Не можем да я оставим да окупира една суверенна и съседна арабска страна като Сирия. Ердоган не може да учи на демокрация нито сирийците, нито руснаците. Той твърде дълго преследва малцинствата и особено кюрдското малцинство. Армията му трябва да напусне територията на Сирия. Време е Европа да каже ясно нещата на една турска сила, която няма работа в НАТО и ЕС.
- Турция обяви, че вече няма да спира лицата, търсещи убежище в Европа. Очаквате ли голям прилив? Какво да очакваме от европейците, за да избегнем влошаване на миграционната криза?
- Става въпрос за обичайното изнудване, на което трябва да отговорим с изключително твърди мерки. Имам предвид систематичното връщане на мигранти до турската граници, дори прекратяване на финансовата помощ, която им се предоставя. Франция и Европа бе трябвало да се позиционират като посредници между руснаците и турците и между турците и сирийците, което никога не успяхме да направим от началото на гражданската война.
Имаме право да бъдем чувствителни към съдбата на цивилното население, което бяга от ужаса в Идлиб и което трябва да се в една умиротворена и освободена от джихадистките орди, манипулирани от турските военни, Сирия. Освобождаването на Мосул и Ракка от американо-кюрдската коалиция също беше болезнено. Трябва ли да напомняме, че освобождаването на Алепо бе приветствано от ликуващата тълпа? Воденето на ариергардна борба срещу Сирия не води до никъде. Трябва да си вземем поука от тази война и да обновим напълно арабската си политика. Тя не може да се свежда до разговор насаме с петромонархиите от Персийския залив и турците. До голяма степен Арабската пролет се превърна в бедствие именно заради това. Днес трябва да започнем отначало и да тръгнем от нулата.
Превод от френски: Галя Дачкова
