Сделката за продажбата на „Телеграф“: официално отхвърляне на „произволни и пристрастни“ предположения

Сделката за продажбата на „Телеграф“: официално отхвърляне на „произволни и пристрастни“ предположения

Британският медиен регулатор, който упражнява надзор върху медиите, и Британският орган за конкуренция и пазари публикуваха резултатите от доклад за предложеното придобиване на групата „Телеграф Медия Груп“ от консорциума RedBird IMI. Това става повече от две години след като британски министри блокираха сделката.

Великобритания планира да позволи на инвеститори, собственост на чужди държави, да притежават до 15% от британските вестникарски издателства, обяви правителството. Мярката е част от медийна реформа, която може да сложи край на продължилата дълго несигурност около собствеността на вестник „Дейли Телеграф“ (The Telegraph).

Медийната група „Телеграф“, която включва вестниците „Дейли Телеграф“ и „Сънди Телеграф“, както и списание „Спектейтър“, беше засегната от огромна дългова криза. Дълговете ѝ възлизат на около 1 млрд. паунда, или приблизително 1,22–1,24 млрд. долара, към банки като „Банк ъф Скотланд“ и британската „Лойдс“.

Банката кредитор заяви пред агенция „Франс прес“, че „не е имала друг избор, освен да назначи синдици на B.UK Limited“, компанията, която управлява „Телеграф Медия Груп“ и е собственост на заможното семейство Баркли, „заради дължимите от нея суми и при липсата на каквито и да е признаци за възможност за погасяване“.

Банката посочи, че тази стъпка е „крайна мярка“, тъй като не е успяла да постигне споразумение с групата за изплащане на дълговете, които възлизат на около 1 млрд. паунда (1,24 млрд. долара), според британски медии.

Братята Фредерик и Дейвид Баркли купиха изданията на групата „Телеграф“ през 2004 г. за 665 млн. паунда (840 млн. долара).

След публикуването на разследването на британския медиен регулатор Международната компания за медийни инвестиции (IMI) обяви, че категорично отхвърля доклада на британския регулатор на комуникациите Ofcom, включително неговата методология, основанията, на които се опира, и заключенията, до които е стигнал преди проверката на доказателствата.

Основан на „спекулации“

В официално изявление компанията заяви: „На Ofcom беше възложено да оцени търговска медийна компания, но той не успя да изпълни тази задача. С учудващо признание Ofcom изрично посочва в доклада си, че „не е било необходимо да се опира на информацията за публично оповестеното предишно поведение на компаниите, свързани с група IMI“.“

Според изявлението „официален регулаторен орган, натоварен с оценката на група IMI, е признал, че е пренебрегнал търговската история на групата и реалните ѝ практики, когато е стигнал до заключенията си“.

„Вместо да оцени предложението на RedBird IMI за придобиване на „Телеграф“ въз основа на фактите, Ofcom изгради оценката си върху поредица от произволни и пристрастни предположения и смеси търговските интереси на частна компания с практиките на суверенна държава“, се казва още в изявлението.

Според изявлението е необходимо „да се отбележи, че в правомощията на регулатор, отговарящ за медиите във Великобритания, не влиза оценката на законите и системите на управление на други държави“.

В изявлението се подчертава, че „докладът на Ofcom не е открил никакви доказателства за намеса на група IMI в редакционни решения“, а напротив, признава, че „не е открито никакво доказателство, че група IMI някога е се е опитвала да влияе на компаниите от портфолиото на RedBird IMI“.

Докладът признава и „солидната история на „Нешънъл“ в спазването на кодекса за редакционна практика, както и липсата на каквито и да е решения срещу изданието от Независимата организация за журналистически стандарти във Великобритания (IPSO)“.

Той признава също, че „всички предишни твърдения, свързани с редакцията на „Нешънъл“, се отнасят до периода преди собствеността ѝ да премине към група IMI“, както и че съществуват жизнеспособни търговски мотиви и основания за сделката по придобиването на „Телеграф“ от RedBird IMI.

Твърдения без факти

Въпреки че Ofcom е признал тези факти, според изявлението регулаторът „е заключил, че нито един от тях няма значение за оценката му“.

„Ofcom не отдаде никаква тежест и на постоянните и правно обвързващи ангажименти, поети от група IMI, включително твърда гаранция за ненамеса в редакционните решения на „Телеграф“, както и създаването на независим настоятелски съвет с абсолютно право да решава назначаването или освобождаването на главния редактор“, се добавя в изявлението.

„През последните години регулаторните решения, свързани с британския медиен сектор, се основаваха на реалното поведение, правно обвързващите ангажименти и търговските стимули. Предложението на RedBird IMI обаче не беше оценено въз основа на фактите или на реалната история на група IMI, а въз основа на страната на произход на групата, а не на нейните практики. Група IMI призовава инвеститорите да прочетат доклада изцяло“, се казва в изявлението.

То завършва с извода, че „твърденията не са доказани факти, връзката не означава контрол, а спекулациите не са доказателства“. Група IMI потвърди, че „категорично отхвърля всеки намек, че някога се е намесвала или може да се намеси в бъдеще в редакционната независимост на медиите, които притежава“.

Съдебни дела

Ofcom вече е изправен пред съдебни преразглеждания и други правни предизвикателства от различни технологични компании на фона на обвинения, че неколкократно е превишавал законовите си правомощия.

Според „Файненшъл таймс“ служители и политици във Великобритания са обезпокоени от опитите на технологичните компании да забавят прилагането на закона чрез съдебни процедури.

„Очевидно е, че това е умишлена стратегия на „Мета“ да възпрепятства и забави прилагането на Закона за онлайн безопасността. Това е форма на правна война, целяща да попречи на работата на регулатора. Законът е ясен и това е, което парламентът искаше“, заяви Деймиън Колинс, бивш министър, отговарящ за технологиите и цифровата икономика в предишното консервативно правителство.

От своя страна британският министър на културата Лиса Нанди изрази недоволство от работата на Ofcom по прилагането на закона. „Всичко беше изключително бавно... Искаме да видим Ofcom да прилага закона по-строго и по-бързо“, каза тя.

Американската компания „Мета“, собственик на най-голямата социална мрежа в света „Фейсбук“, наскоро заведе дело срещу британския регулатор на комуникациите Ofcom във връзка със закона. Това е най-новата стъпка на американски технологични компании срещу британския регулатор.

 

 

 

 

Коментари