- 17 Юли 2025
- 10782
- 87
Автор: Тим Линч, timlynch.substack.com
Миналата седмица Би Би Си отново напомни, че ни остават едва три години, за да намалим драстично въглеродните емисии, в противен случай рискуваме да преминем прословутата граница от 1,5°C глобално затопляне, заложена в Парижкото споразумение. Но характерна черта на дипломираната управляваща класа остава нейната високомерна неспособност да си вземе поука от собствения си провал в предвижданията.
От десетилетия насам апокалиптични прогнози за климатична катастрофа оформят глобалната политика, медийните разкази и общественото мнение. Резултатът: прахосани стотици милиарди долари за технологии, които не работят. Предвижданията на самопровъзгласилите се „климатични експерти“ за потопени градове, безснежни зими, стопени ледени шапки и изчезнали корали така и не се сбъднаха.
Допреди година изглеждаше немислимо, че уважавани професори от университетите на Бръшляновата лига ще използват науката и математиката, за да подложат на съмнение мита за човешката вина за климатичните промени. Но в новата културна действителност, оформила се след срива на Демократическата партия, немислимото започва да става възможно.
В академичен акт, който разтърси научната общност, двама изтъкнати професори публикуваха фундаментално изследване, което подкопава самата основа на климатичния алармизъм. Ричард Линдзен от Масачузетския технологичен институт, професор по земни, атмосферни и планетарни науки, и Уилям Хапър от Принстън, професор по физика (на снимката в началото на статията), представиха труд със заглавие: “Физиката показва, че увеличаването на парниковите газове не може да причини опасно затопляне, екстремно време или каквито и да било вреди.”
Тяхното послание е просто и ясно: затоплянето, предизвикано от въглеродния диоксид, не представлява заплаха за планетата, докато политиките за „нетни нулеви емисии“, създадени с цел ограничаването му, причиняват повече вреда, отколкото полза.
Парадоксално, нужно е изключително сложно научно изследване, за да се докаже едно толкова просто заключение.
Преди да разгледаме самото изследване, струва си да си припомним някои от прогнозите, които така и не се сбъднаха:
Линдзен и Хапър използват физиката, за да докажат, че затоплящият ефект на CO₂ е ограничен поради логаритмичния му характер при поглъщането на инфрачервено лъчение. С увеличаването на концентрацията му, ефектът на всяка следваща молекула CO₂ отслабва. Двамата учени изчисляват ниска климатична чувствителност — между 0,5 и 1,5°C затопляне при удвояване на CO₂, далеч под диапазона на МГЕИК (IPCC), който е между 2,5 и 4°C.
Те твърдят, че ураганите, сушите и наводненията не показват значимо увеличение, предизвикано от CO₂, като природната изменчивост остава доминиращ фактор (например, честотата на ураганите според NOAA остава стабилна от 1980 г. насам). Освен това демонстрират, че по-високите нива на CO₂ засилват фотосинтезата, което е довело до 14% „озеленяване“ на планетата (данни на НАСА за периода 1982–2015 г.) и до 20% ръст в земеделската продукция (според ФАО, 2000–2020 г.).
Учените подчертават, че отказът от изкопаеми горива — които осигуряват 80% от световната енергия (МАЕ, 2023 г.) — ще доведе до нарастване на разходите и ще навреди сериозно на развиващите се държави, без да донесе значими ползи за климата. Физическият им подход оспорва моделите с висока чувствителност към CO₂, които многократно са надценявали затоплянето — включително в периода 1998–2014 г. Линдзен и Хапър са дългогодишни критици на алармистката климатична политика и често определят регулациите на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ като „измама“.
Цялата концепция за антропогенно климатично затопляне се опира на три факта: CO₂ задържа топлина; хората са увеличили нивото му (от ~280 ppm преди индустриалната епоха до ~420 ppm днес); и това води до глобално затопляне. Двамата учени не отричат първите два факта, но твърдят, че затоплянето е слабо и не представлява заплаха.
Напротив — според тях CO₂ не унищожава планетата, а я прави по-жизнена. Повишените нива на въглероден диоксид по света стимулират растежа на растенията и осигуряват рекордни добиви.
Те също така обясняват, че хипотетичните климатични модели се изграждат върху дълга верига от допускания, много от които са слаби, опровергани или откровено погрешни. В резултат на това изходните данни от тези модели са с под въпрос стойност и не могат да се приемат като надеждни научни доказателства.
Реакцията на климатичните активисти към изследването бе предсказуема: те призоваха авторите му да бъдат арестувани и съдени.
С оглед на задълбочения му научен характер, човек би очаквал, че това изследване ще се превърне в сензация — и ще даде на политиците нужното основание да сложат край на измамата с климатичния алармизъм. Но това няма да се случи. Политическата класа ще го игнорира, както често прави с неудобните факти. Само че инерцията се обръща с темпо, с което тя вече не може да се справи.
Джо Роугън нанесе по-сериозен удар по климатичната измама, отколкото който и да било професор от Бръшляновата лига би могъл с научна публикация в рецензирано списание. В рамките на няколко часа Роугън разговаря с безпомощния и очевидно невеж сенатор Бърни Сандърс. Бърни демонстрира откровена липса на познания по темите, които се опитваше да политизира. Разочарован от това, че Роугън умело контрираше всеки елемент от предпочитания му разказ, сенаторът се вкопчи в нещо, което, според него, би останало неоспорено: „Някои хора мислят, че климатичните промени са измама, но не са.“ — заяви той с интонацията на човек, убеден, че произнася очевидна истина.
Невежеството му по отношение на противоположните факти вървеше ръка за ръка с арогантността на твърдението. Роугън, за да постави нещата на мястото им, цитира статия от Washington Post и даде на стария политик бърз, но болезнен урок по реалност.
Днес всеки догмат от неолибералната религия е публично поставен на изпитание. Нещо се промени във въздуха след сагата с COVID-19. Пандемията се оказа повратна точка — момент на разкриване на истинската същност на банкрутиралата професионално-управленска класа и нейните купени „експерти“.
Разплитането на климатичната измама напредва бавно, но сигурно. Тези дни президентът Тръмп обяви, че ще използва изпълнителна заповед, за да прекрати данъчните субсидии за измамната индустрия на вятърната и слънчевата енергия. Най-после здравият разум и фискалната отговорност започват да намират израз и във Вашингтон. Но остава въпросът: колко време ще мине, преди глобалната професионална класа осъзнае, че играта свърши?
Източник: timlynch.substack.com
Превод: "Гласове"
