Изборният кодекс на ГЕРБ не решава реалните проблеми

<p><strong>Как оценявате проекта за Изборен кодекс, който внесоха управляващите от ГЕРБ, подкрепени от &bdquo;Атака&rdquo;? Кои са съществените промени?</strong><br /><br />Основният дефект на новия законопроект е, че голяма част от сериозните проблеми реално не получават отговори. Не получава отговор проблемът с административните неуредици по време на избори. Не получава отговор проблемът, че общинските избирателни комисии отказват да регистрират жалби. Не получава отговор проблемът, който възниква след края на изборния ден, когато секционните избирателни комисии гонят застъпниците. По никакъв начин не е променен статутът на застъпниците. Твърде много проблеми не получават своето решение, затова подозирам, че новият кодекс няма да просъществува дълго в този вид и отново ще се наложат промени. Причината за това е, че се търси решение единствено на онези проблеми, които са на повърхността и които са най-публични. Съществените фактори, които поставят негативен знак върху изборния процес, остават нерешени.<br /><br /><strong>Кои са най-съществените пропуски в предложения проект?</strong><br /><br />Съществуват около 40 или 50 начина за манипулиране на изборния резултат. Много малка част от подмяната му обаче се дължи на транспортиране на избиратели от един регион в друг. На последните парламентарни избори например имаше няколко автобуса, които обикаляха страната &ndash; това бяха буквално 100&ndash;200 човека, които не могат да изменят изборния резултат в такава степен, както липсата на паритет в секционните избирателни комисии, които в края на изборния ден затварят и започват да броят гласовете, както си решат. Ето този проблем не е получил никакво решение в новия кодекс. Необходимо е например да бъде разширен съставът на комисиите и в тях да участват повече партии &ndash; опозиционни и извънпарламентарни. Кампанийните мениджъри в България имаме следното правило &ndash; ако нямаш застъпник в една секция, там не чакаш резултат, защото когато секцията затвори, вотът се решава много бързо в полза на представените партии.<br />&nbsp;<br /><strong>Оставаме с впечатлението обаче, че най-сериозният проблем според авторите на законопроекта е купуването на гласове. Именно това е аргументът за голяма част от предложенията. </strong><br /><br />Купуването на гласове не е най-големият проблем на изборите. Най-голямото пазаруване на гласове, за което съм чувала, е от 2007 г., когато организирано са купени 50 хиляди гласа. Това обаче е отнело твърде много ресурси &ndash; хора, компютърна техника, пари &ndash; на партията, която го е организирала, без да доведе до очаквания резултат. <br /><br /><strong>Митологизира ли се този проблем?</strong><br /><br />Според мен се митологизира. В представите на хората това се превръща в грандиозен проблем, а всъщност купуването на гласове не променя значително изборния резултат. Разбира се, при местните избори, и особено при вота в по-малките общини, това би могло да е определящ фактор, но този проблем има други форми на решаване. Ако една партия или нейните кандидати бъдат лишени от права вследствие на възникнало разследване за купуване на гласове, това би било много по-голям стимул за спирането на тази порочна практика, отколкото глобата. За някои кампании &ndash; дори в малки населени места &ndash; се изливат по няколко милиона лева и глоба от 50&ndash;100 хиляди лева не решава проблема. Необходимо е партията, която е извършила нарушението, да носи негатив от това, че се е изкушила. Тъй като всъщност субектът на престъплението е именно партията, а не човекът, който е отишъл под натиск някъде и е раздал едни пари. Затова и партията е субектът, който би следвало да носи политическата и административната отговорност. Изборен резултат, за който се докаже, че е следствие от неправомерна практика, би трябвало да се анулира. Другият проблем, за който споменах, е фактът, че в общинските избирателни комисии не регистрират подадените жалби. Много често те казват: &bdquo;Оставете жалбата&rdquo; и толкова. Съответно, ако жалбата не е регистрирана, тя отива в кофата и вие нямате право да обжалвате резултата. Необходимо е да има по-широко представителство в тези комисии. Също така имаше предложение гласовете да се броят на едно място &ndash; след края на изборния ден всичко се вкарва в изборни чували, носи се в една голяма зала, в която има медии и камери, които снимат процеса на броенето на гласове, и така се вижда кой е реалният победител. Това също не е вкарано в кодекса.<br /><br /><strong>Всъщност кой е най-сериозният проблем на изборите в България, ако това все пак не е купуването на гласове?</strong><br /><br />Неравнопоставеността на политическите субекти по време на избори. Партиите на власт се изкушават да правят законодателни промени, които ги облагодетелстват.<br /><br /><strong>И ГЕРБ ли прави същото? Кои са предложенията в новия кодекс, които облагодетелстват управляващите?</strong><br /><br />В промените, които се предлагат, има и позитивни неща, но има и такива, които остават нерешени, защото по един или друг начин облагодетелстват голямата партия, която има представителство в комисиите.<br /><br /><strong>Коментирайте начина, по който ГЕРБ и &bdquo;Атака&rdquo; решават въпроса за преференциалния вот? </strong><br /><br />Ситуацията е такава, че всяка партия има монопол да подрежда листите си. Реденето на листите обаче й дава възможността да събира финансов ресурс за изборите. Знаете как става &ndash; &bdquo;аз ще те пусна по-напред, ама ти ще финансираш кампанията&rdquo;. <br /><br /><strong>Не е ли време да скъсаме с тази недемократична практика и реденето на листите да бъде оставено на избирателите? </strong><br /><br />Лошият опит от предходните години е, че преференциалният вот не даде резултат. Сега обаче се предлага неговото реално отпадане, тъй като предвидената преференция от 20% е твърде висока и нефункционална. Това няма да доведе до промяна на листите. Този процент няма да даде никакво отражение върху крайния резултат, така че всъщност него все едно го няма. Би следвало процентът да е значително по-нисък, за да могат все пак гражданите да се превърнат в ефективен коректив на властта. <br /><br /><strong>Колко висок трябва да е този процент, за да се стигне до реална преференция и промяна на листите?</strong><br /><br />Мисля, че между 5 и 10% е разумен преференциален праг. Това е горе-долу една десета от гласовете, които избират съответната пропорционална листа. Освен всичко друго аз мисля, че партиите имат и други механизми да демократизират процеса на редене на листите. Например в СДС се опитаха да проведат вътрешни избори. За съжаление сами не спазиха своите правила. Иначе това действително дава някаква, поне видима на повърхността възможност за по-голяма демократичност при реденето на листите. За съжаление самите партии не си дават сметка, че ако не се отворят към собствените си избиратели, няма как да възстановят доверието към себе си.<br /><br /><strong>До каква степен според вас ГЕРБ спази гръмките си обещания за основен ремонт на изборното законодателство, който да гарантира по-честни и прозрачни избори?</strong><br /><br />Те обещаха да направят кодекс и той действително ще бъде готов, макар и със закъснение, но все пак, надявам се, достатъчно навреме преди изборите. Защото на нас ни омръзна в последните дни преди изборите да научаваме какви са правилата на играта. Оттам нататък обаче дали от незнание и неумение или по някаква друга причина, която ги облагодетелства и им помага в изборния процес, те не направиха необходимите значими промени в изборното законодателство. Всъщност този изборен кодекс показва, че дяволът е в детайлите, в малките неща.<br /><br /><strong>Малко нещо ли е промяната, според която районните кметове в големите градове, както и кметовете на малките населени места няма да се избират пряко? </strong><br /><br />Проблемът за селските кметове е много значим, тъй като едно село с население от 500 души не е никак малко за размерите на България. Така или иначе, много от тези села са лишени от автономен бюджет. Те ползват единствено и само парите, които им отпуска общинският съвет. Не виждам какви са причините, които наложиха една промяна, която отнема възможността на тези хора поне сами да избират кмета на съответното населено място. <br /><br /><strong>Аргументът е точно този &ndash; че те и без това нямат никакви правомощия.</strong><br /><br />Това е друг сериозен проблем, чието решаване обаче не трябва да се търси в Изборния кодекс, а в Закона за местното самоуправление &ndash; с какви правомощия разполага кметът в една община или едно село. Като се замислите, и софийският кмет се оплакваше, че не разполага реално с кой знае какви правомощия. Въпреки това ние бихме предпочели да си го избираме лично. Не е ясно защо хората в селата трябва да бъдат лишени от това право. Що се отнася до районните кметове в големите градове &ndash; колкото повече органи имат право да избират гражданите, толкова по-добре. Освен това именно тези кметове са най-близко до хората и до техните проблеми. <br /><br /><strong>Как ще се отрази според вас на избирателната активност и на демократичните рефлекси това стесняване на възможността гражданите сами да избират управлението на своя регион?<br /></strong><br />Досега кметовете на малките населени места се използваха като посредници на партиите. В общи линии, като дойдат избори, ги активизират да раздават дърва. Това са малки трикове, които винаги са сработвали. Практиката все повече кметове да бъдат назначавани, а не избирани, ще доведе до отлив на избирателите и спад на избирателната активност. Нищо друго не можем да очакваме освен засилване на тази тенденция. Избирателят избира, за да бъде представен. Когато го лишиш от тази възможност, тоест от неговото представителство, той, естествено, няма никакъв мотив да гласува.<br /><br /><strong>Как ще коментирате подхода на новия Изборен кодекс към местните коалиции?</strong><br /><br />Според новия кодекс, ако коалицията не е регистрирани като такава на централно ниво, тя не би могла да участва на местно ниво. Знаете как беше досега &ndash; по места партиите сключваха всякакви, понякога дори доста странни в идеологическо отношение коалиции. Крайно леви с крайно десни, с центристи, с либерали и всякакви накуп. Това очевидно ще отпадне, но от друга страна, ще се появят страшно много конфликти в по-демократичните партии, които вземат решенията на местно ниво, на ниво местна организация. Те ще изпаднат в конфликт с ръководството на съответната партия, защото по места партньорствата са различни от онези, за които се вземат решения на централно ниво. Проблемът е, че решенията ще трябва да се взимат централизирано, а това реално ще намали степента на участие на малките организации в правенето на политика.<br /><br /><strong>Ще ви помоля да коментирате и актуалната политическа ситуация. Смятате ли, че съществува масирана атака срещу управляващите? Разклатено ли е правителството на ГЕРБ заради разкритията за имотното състояние на вицепремиера Цветанов?<br /></strong><br />Как пада едно правителство, когато няма някаква извънредна ситуация &ndash; с вот на недоверие. Имаше такъв съвсем наскоро и той не мина. Видя се, че ГЕРБ стои спокойно като парламентарна сила. От тази гледна точка правителството не е разклатено. Атаките срещу ГЕРБ са нещо съвсем естествено. Живеем в демократична държава, в която има опозиция, а работата на опозицията е да критикува и да вади разкрития. Въпросът е могат ли тези атаки, които наблюдаваме в последните една-две седмици срещу отделни фигури от ГЕРБ, да доведат до нещо съществено. Единственото нещо, което може да се случи засега, е малко да се разклати доверието на избирателите в това, че ГЕРБ изпълнява предизборните си обещания. Но все пак малко, не очаквам срив на доверието, тъй като ГЕРБ прави всичко възможно да докаже, че се справя с основните ангажименти, които пое &ndash; борба с организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Проблемът ще е наистина по-скоро имиджов. Много хора смятат, че Цветан Цветанов е толкова ключова фигура в правителството, че ако той бъде отместен, правителството ще падне или ще се дискредитира. Това нещо обаче минава през създаване на недоверие между Борисов и Цветанов. Към момента не виждам нещо подобно. <br /><br /><strong>Необходимо и навременно ли е според вас едно преосмисляне на президентските правомощия? Доколко актуален е въпросът за смяна на модела на управление, да кажем, с президентска република?</strong><br /><br />Законът така или иначе отразява реалните отношения, които съществуват в обществото. Тоест, ако в обществото съществуваше нагласа за много силна президентска институция, този дебат щеше да бъде актуален и тази институция щеше да си изземе правомощията. Хората щяха да си кажат: &bdquo;Ето, президентът произвежда, а правителството не произвежда, дайте да дадем повече права на президента оттук нататък&rdquo;. В момента в България няма обществена енергия за подобна промяна. Президентът Първанов беше доста пасивен, предходните президенти също. Оттук произтича и дефицитът на такъв дебат, който да породи енергия за нова Конституция и за пренаписване на частта й за държавното управление. Всъщност настоящата ни Конституция отразява страха от тоталитарно управление в България. Затова именно е направена така, че по-важната и по-голямата част от решенията в държавата и държавното управление да се взимат от най-колективния и най-представителния орган &ndash; парламента. Дали е време да се промени още един път Конституцията, дали обществото е извървяло своя път за още една промяна, вече към по-централизирано управление, аз не знам. Според мен по-важни са проблемите, свързани с децентрализацията. Президентските правомощия са по-периферен проблем. <br /><strong><br />Какво да очакваме от алтернативата, която се кани да учреди президентът Първанов?</strong><br /><br />Ако има такъв проект, той ще е преди всичко алтернатива вляво, защото Първанов е най-харесваният ляв политик. Един такъв проект има потенциала да разцепи БСП. И тук големият въпрос е дали ще се случи това, дали ще има наистина отделен проект на Първанов, който би могъл да разцепи БСП, или ще има завръщане на Първанов начело на стария кораб.<br /><br /><strong>Начело на БСП?</strong><br /><br />Да. Може би желанието на Първанов е да възроди БСП под някаква форма, може би това е всъщност по-реалният сценарий.<br /><br /><strong>Тоест тази гражданска или политическа активност цели да овладее процесите в БСП чрез преекспониране на едно ново реформаторско движение и така да се каже преливане на кръв в твърде изтощения организъм на столетницата, особено след управлението на тройната коалиция? <br /></strong><br />При всички положения ефектът ще е в лявото пространство, защото там нещо трябва да се случи. Предстои да видим какво. При всички положения ще се върви към някаква консолидация вляво, която ще се опита да мине през някакво събуждане, през ренесанс. <br /><br /><strong>Заема ли ГЕРБ пространството вдясно, успя ли партията на Бойко Борисов да се превърне в десница?</strong><br /><br />Трудно е да се каже. Решенията им по скоро са един бриколаж от ляво и дясно. ГЕРБ управляват малко със социология под мишница, непрекъснато гледат цифрите и вземат решенията, които са най-консенсусни. Иска им се да останат в историята като добрите управляващи. Обществото ни обаче е в много тежка криза &ndash; икономическа криза, криза в образованието, криза в здравеопазването, в пенсионната система. Време е за по-строги и непопулярни мерки. <br /><br /><em>*Светослава Кръстева е докторант по политология в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Участвала е в множество предизборни кампании за местни и национални избори в София и страната. Анализатор в консултантската компания &bdquo;Мока&rdquo;. </em></p> <p><em><strong>Със Светослава Кръстева разговаря Димитрина Чернева</strong><br /></em></p>