Иво Христов*: Медиите – равнис по Борисов

<p><strong>- Г-н Христов, каква е оценката ви за начина, по който медиите в България отразяват скандала с подслушаните разговори на властта и данните за злоупотреба и корупционни практики? Как ще коментирате качеството на медийния дебат?</strong></p> <p>- Стана норма да се самобичуваме с отчайващи самооценки: лош дебат, плитко отразяване. Самобичуването има смисъл, когато води по покаяние и преосмисляне, но когато всеки вземе да изповядва не личните си, а обществените пороци, то се изражда в угнетяващ националмазохизъм. Ще се въздържа.<br />Дебатът и отразяването са на нивото на аудиторията. Тя купува предимно жълта преса. Затова и дебатът се води най-остро на нейните страници,от нейните трибуни, с нейния език. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- И все пак кои са наистина важните въпроси, които трябва да поставят българските журналисти във връзка с този политически скандал? Коментирайте поведението на някои от големите български медии.</strong></p> <p>- Признавам, че не следя медиите от години, а само отделни автори и предавания. Медиите като цяло реагират снизходително под претекст, че СРС-то не е феърплей. Понастоящем издателският и редакторският истаблишмънт е взел равнис по Борисов и си затваря очите за онова, което нямаше да прости на Станишев, Костов и царя. Дочух разкази от среща на премиера със Съюза на издателите, които звучаха като политпросвета за окъснели ученици във вечерно училище. У издателите надделява инстинктът за самосъхранение в новата конюнктура, а част от колегията е под въздействието на прословутата харизма на Борисов, без когото политическата сцена би доскучала, при все че спектакълът ще е все така омерзителен и тягостен.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо за традиционните медии се оказа толкова непосилно да се фокусират върху &bdquo;единственото важно нещо&rdquo; в изнесените стенограми, както се изрази Петьо Цеков от в. &bdquo;Сега&rdquo; &ndash; какво става в това правителство, как функционира то и има ли капацитет да управлява градивно? </strong></p> <p>- Проправителствените медии имат интерес да преместят фокуса от съдържанието върху два други въпроса. Първият &ndash; за автентичността, за което имаше формално основание, защото медиите не се бяха сдобили с изрична експертиза, която да я доказва. Аз обаче не вярвам на експертизата на Националния институт по криминалистика и криминология, защото формулировките й са уклончиви, а самият институт е пряко подчинен на МВР. Вторият въпрос е за СРС-то като политическо оръжие: проправителствените медии екзалтират обществената погнуса от ченгесарщината като стил, с цел емоцията да вдигне димна завеса пред разкритията.</p> <p>Към това се добавя и традиционната неспособност на българите, били те журналисти или не, да мислят обективно и безпристрастно. Пристрастията и неприязънта са по-силни от фактите и разкритията. За да убедиш българина в нещо, трябва да уловиш емоционалния вятър в платната си. Безпристрастният анализ от британски тип не му въздейства. Затова и медиите, които вземат страна по случая, избиват в кресчендо. Дали правителството има капацитет за градивно управление? Очевидно не, което личи от неадекватния бюджет, сбърканите управленски приоритети, узаконения рекет в здравеопазването и пренебрежението към образованието. Преди години Лула да Силва обяви за свой приоритет &bdquo;всички бразилци да се хранят по три пъти дневно&rdquo;. И извлече 28 милиона свои сънародници над чертата на бедността. Блянът на кабинета Борисов е да ни вкара в Шенген и чакалнята на Еврозоната. Чиновническа амбиция. Фрапантна неадекватност за правителство на един беден, болен, депресиран и все по-неграмотен народ.</p> <p><strong>- Смятате ли, че медиите у нас имат волята и капацитета да задават дневния ред на обществото? </strong></p> <p>- У нас пасивното гражданство си е харесало ролята на зрител на корида, в която на журналистите е отредило ролята на тореадорите. От тях се очаква да размахват плаща, да поемат рискове, а зяпачите се задоволяват да викат &bdquo;Оле!&rdquo;. Медиите не могат да задават едностранно дневния ред на обществото. Той е функция от много фактори. Когато гражданите са непукисти, никоя медия не може да свърши тяхната работа. Формулата на промяната е гражданска активност, натиск върху институциите (включително медиен), постоянен надзор (не само медиен), информиран избор (с помощта на медиите). Журналистиката е само част от обществената динамика. <br />Приемате ли упрека, че в най-добрия случай българската журналистика се оказва просто пощенска кутия и говорител на нечии корпоративни и политически интереси? Защо по правило подобни разкрития за злоупотребите на властта не са плод на журналистически разследвания?<br />Истината е като водата, дори да срещне прегради, рано или късно си пробива път. Понякога по странни канали, с години закъснение. В нормална държава правото е еталон за истинност на документите и фактите. У нас то е просто интегралната схема на корупцията. Затова скандалните факти изплуват по алтернативни пътища: СРС-та, слухове, публикации в чужди медии, международни доклади. Разбира се, по тези алтернативни канали тече и манипулация, но така ще е, докато станем правова държава, за каквато сме официално признати, но де факто не сме. А журналистическите разследвания са рядкост, защото в царството на произвола техните разкрития не задействат институциите, рядко решават проблеми, но задължително навличат неприятности на авторите си. От уволнения, през съдебни дела, до атентати.</p> <p><strong>- Наскоро социологическа агенция, чийто бивш шеф днес оглавява политическия кабинет на премиера, оповести парадоксално, че отношението на медиите към Бойко Борисов е положително и че те стават все по-зависими от политиците. Как ще обясните факта, че по-голямата част от българските медии правят рязък завой и демонстрират положително отношение към всеки, който идва на власт?</strong></p> <p>- С малодушието, което е една от водещите черти в народопсихологията ни. С гузните капитали, които стоят зад много медии, които неизменно се нуждаят от политически чадър. За щастие интернет и социалните мрежи разчупиха информационния стереотип и днес мнозина разчитаме на информационния поток, филтриран от нашите Фейсбук приятели, а не се доверяваме на погледа на един, два или три вестника или някоя PR трибуна в ефира. Интернет е лабораторията на свободното мислене, а редакциите вече са само организационна форма на журналистиката, но не и информационни ментори.</p> <p><strong>- Приемате ли, че тази &bdquo;втора информационна система&rdquo;, както определи подслушването шефът на Съвета за електронни медии, е разрушителна за медийната публичност?</strong></p> <p>- След аферата &bdquo;Уикилийкс&rdquo; информационната среда коренно се промени и суровата информация (дипломатически грами, СРС-та) вече изплува без редакция. С всички рискове за достоверността, интерпретацията и прочее. В този смисъл оценката на г-н Лозанов е задмината от събитията.</p> <p>Що се отнася до медийната публичност, тя е покварена от къде по-страшни болести: натрапчив PR, автоцензура, конформизъм, оскъден речник, извратена граматика, сбъркани новинарски приоритети, фалшиви журналистически авторитети и прочее. На този фон новата информация, била тя и от СРС-та, е само предизвикателство, което проявява останалите й пороци. На какъв &bdquo;специален стандарт&rdquo; отговарят &bdquo;Льо Монд&rdquo;, &bdquo;Гардиън&rdquo;, &bdquo;Ел Паис&rdquo;, &bdquo;Шпигел&rdquo; и &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo;, щом склониха да препубликуват конфиденциална кореспонденция с международен резонанс? Понякога далеч по-лична (в случая с Берлускони) и потенциално вредоносна от тарикатлъците на Мишо Бирата. Нима това поставя под въпрос авторитета на изданията?</p> <p><strong>- Всъщност какви са &bdquo;подобаващите&rdquo; стандарти, които качествената медия трябва да изработи по отношение на такъв тип информация? Приемате ли, че с огласяването на подобни разговори (като тези между Бойко Борисов и Ваньо Танов) медиите нарушават човешките права, заради което в етичния кодекс на журналистите трябва да влезе нов специален стандарт, както поиска Георги Лозанов?</strong></p> <p>- &bdquo;Специален стандарт&rdquo; в случая е благовидното име на цензурата. А &bdquo;човешките права&rdquo; са като статистиката &ndash; тях всеки употребява според нуждите си. Ако трябва да сме прецизни, те са изброени изрично във Всеобщата декларация, по силата на която всеки български гражданин може да претендира, че тъкмо сегашният кабинет е погазил правото му на социална защита, да речем. Но човешките права са идеални понятия, в които може да бъде удавен всеки дебат за конкретни отговорности. То е като да пробваш да четеш текст през обърнат телескоп. <br />В случая със СРС-тата &bdquo;подобаващият стандарт&rdquo; е медията да провери автентичността, преди да публикува съдържанието. Но не и законността, която е грижа на държавата. Ако вменим и законността в задълженията на медията, то де факто лишаваме журналистите от важен инструмент в разследванията: скрития запис.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Липсата на чувствителност и обществената апатия правят впечатление и по отношение на този политически скандал. Каква е вината на медиите за това?</strong></p> <p>- Медиите стават жертва на собствената си любов към скандала. С годините скандалите станаха рутина, а рутината е истинският скандал: несправедливостта, неграмотността, агресията са всекидневие, което остава в медийната периферия. Но мисля, че е време да спрем с ожесточението срещу медиите, колкото и греховни да са те, и да поставим гражданите пред техните отговорности. А те не изглежда да ги осъзнават.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какъв е коментарът ви за поискания от Борисов вот на доверие на кабинета?</strong></p> <p>- Това наистина е силен политически ход, целящ да заглуши скандалите с фанфарите на нова легитимност. <br /><em></em></p> <p><em>С Иво Христова разговаря Димитрина Чернева.<br /></em></p> <p><em>Иво Христов e роден през 1970 г. в Истанбул. Юрист по образование, преводач и журналист по занятие. Превеждал е Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Филип Джиан, Андре Жид и др. Публикува в сп. &bdquo;Тема&rdquo;, в. &bdquo;Сега&rdquo; и сп. L&rsquo;EUROPEO. Автор на блога leroisalomon.blog.bg и създател на Фейсбук мрежата СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ.</em></p>