Георги Лозанов: Просто няма разпоредба, по която да санкционираме Бареков

<p>- Няма разпоредба в закона, която да е нарушена, за разлика от Етичния кодекс, където има ясна разпоредба, свързана с това, че медиите не трябва да превръщат конкуренцията помежду си в оскърбление и трябва да спазват определен тон. Това е, което е нарушено съвсем открито, а всичко друго няма как да влезе. Когато Бареков направи нарушение на закона с внушаването на ненавист между отделни социални групи и по-точно между града и селото, ние го санкционирахме. Сега просто няма разпоредба.</p> <p><strong>- Говорите за тази глава от Етичния кодекс на българските медии, която разглежда взаимоотношенията в медиите и между медиите. Тоест оттук нататък топката в ръцете на Етичната комисия за електронни медии?</strong></p> <p>- Разбира се, че е на Етичната комисия, тъй като ТВ7 е подписала кодекса, но главното според мен е в това, че общата реакция и обществена, и професианална беше абсолютно негативна. Аз не съм чул една добра дума, така да се каже, в полза и в защита на Бареков. И според мен това може да повлияе, така че най-после телевизията да създаде едни правила за професионална работа в областта на журналистиката, които да спазва и Бареков.</p> <p><strong>- Не ви разбрах кое по-точно ще повлияе на телевизията да спазва правилата?</strong></p> <p>- Общественият дебат.</p> <p><strong>- Смятате, че има обществен дебат?</strong></p> <p>- Смятам, че има и той е достатъчно ясен. Всички &ndash; като почнем от политиците и свършим с колегите &ndash; всички, които се изказаха, се изказаха негативно за този акт.</p> <p><strong>- Искам да чуя и вашата лична оценка за този акт.</strong></p> <p>- Това е просто една минаваща границите на критическото отношение агресивна реакция. Всеки журналист може да има критическо отношение към публични фигури, към собственици, към тези и в това няма нищо лошо. Това е защитено включително конституционно и в Закона за радио и телевизия. Но това е агресия, която отива отвъд тази критическа позиция. За мен това е проява на агресия, която във всички случаи не е част от стандартите на журналистиката, защото е израз на подмяна на аргументите и въобще на журналистическия текст с физическа агресия.</p> <p><strong>- Всички знаем обаче, че всъщност става дума не за обикновена агресия, а за откровена корпоративна битка.</strong></p> <p>- Сега дали е корпоративна битка... Това е война, да. В смисъл корпоративно не знам какво значи в случая...</p> <p><strong>- Да кажем, че означава война на частни интереси, които воюват през две медийни групировки.</strong></p> <p>- Няма съмнение. Даже аз казах, че много се надявам, че този най-драстичен случай няма да доведе до ескалация и от другата страна няма да потърсят още и още по-драстичен отговор, защото вече не мога да си представя докъде може да се стигне. Това ще бъде един сигнал и за двете страни, че нещата са отишли твърде далеч и трябва коренно да променят тона и начина, по който водят битката помежду си.</p> <p><strong>- Отново искам да ви попитам на какво се дължи оптимизмът ви, че случилото се ще бъде правилно разбрано и ще повлияе на медиите и в частност на ТВ 7 да спазват професионалните правила.</strong></p> <p>- Ами няма много на какво да се дължи освен на..., какво да кажа, на устоите на хората. Ето вижте, сега Бареков скъса вестник &bdquo;Труд&rdquo;, за да покаже своя критически гняв по отношение на собствениците му. Само че в. &bdquo;Труд&rdquo; въобще не е само собствениците, той е и журналистите, които работят в него, и читателите му. Така че винаги картината е по-сложна и аз се надявам, че тези гласове на журналистическата колегия, а и на обществото в най-общ смисъл, доколкото е възможно, ще бъдат чути, особено когато тези явления започнат да стават драстични. Така се надявах, разбира се напразно, и предишния път, когато санкционирахме Бареков пак заради драстична проява &ndash; когато той гонеше селяните &ndash; че това ще му подскаже някакви граници в неговото журналистическо поведение. Не се случи. Тогава и СЕМ се намеси и изрази позиция. Сега след като вече в някакъв смисъл цялото общество проговаря чрез своите професионални говорители и казва, че това е неприемливо... Всъщност неприемливо е мека дума.</p> <p><strong>- Доколкото си спомням тогава също имаше доста бурна обществена реакция, но тя очевидно не повлия.</strong></p> <p>- Еми да де, но колкото повече нещата отиват нанякъде, все пак има граница. Това е единствената причина. Освен това дори чисто практически каквато и теза да е защитавал Бареков, тя би имала своите привърженици, а когато я защитава по този начин, тя започва да олеква и да губи смисъл. Така че ако не друго, поне този комуникативен ефект би трябвало да се окаже задръжка за подобни действия.</p> <p><strong>- По-сериозният проблем е, че този ритуален жест на Бареков всъщност е само симптом, който отново разкрива, че българските медии, в частност електронните, страдат от сериозно заболяване. Преди време говорихте за дезертирането на медиите от тяхната историческа отговорност. Нека да конкретизираме този разговор и да го сведем до неговите по-конкретни проблеми, един от които е изчезването на публицистиката.</strong></p> <p>- Да, така е. Само че аз не мисля, че проблемът е в електронните медии. Според мен доста по-драстични от гледна точка на нарушаване на стандартите са проблемите на печатните медии, или поне на част от тях.</p> <p><strong>- Имате предвид жълтите вестници?</strong></p> <p>- Сега жълти или както и да ги наричаме, това е друг въпрос. То вече много се смесиха нещата. Но имайте предвид, че това е една битка, която се води преди всичко между две издателски групи и се води на територията на печатните медии. И понеже по някакъв начин от нея прехвърча искра и в електронните медии, затова тя се превърна в обществен дебат. Подобни жестове, разбира се не така видимо демонстративни, но подобен тип, реч и отношение, много често и много повече се случват в пресата, просто защото там няма регулация и закон. Поради това сега това изведнъж става сериозен обществен проблем.</p> <p><strong>- Но вие казахте, че в случая не е нарушен законът, а само етичният кодекс, който пък е подписан от по-голямата част от печатните медии.</strong></p> <p>- Да, има етичен кодекс, но аз все повече си мисля, че е необходим един закон, който е за медиите въобще, защото в случая има една сериозна асиметрия в начина, по който се регулира медийната среда.</p> <p><strong>- Отново ще ви върна към въпроса за изчезването на публицистиката от електронните медии.</strong></p> <p>- Това е стар проблем. Какво да ви кажа, конкурентната битка, която мина и през електронните медии, пък и кризата, действително направиха оцеляването много трудно. В крайна сметка от тази тежка конкурентна битка пострадаха точно тези формати, които са свързани с качествената журналистика. Но това е констатация, която съм направил отдавна. Аз наблюдавам този процес и съм го описал през годините. Има една безграничност на търсенето на по-лесни и по-комуникативни форми и започва да намалява гражданската функция на медията въобще.</p> <p><strong>- Смятате ли, че този порок е характерен и за т. нар. обществена телевизия БНТ?</strong></p> <p>- Смятам, че обществената телевизия в това отношение има своята стабилност в момента. И мисля, че това е оценено не само от мен, а въобще от наблюдателите.</p> <p><strong>- Какво имате предвид, посочете примери за качествена журналистика и публицистика в БНТ?</strong></p> <p>- Имам предвид, че информационната й политика е балансирана. Сега, качествена публицистика..., оценката за качеството е сложно нещо, но много важен за обществената телевизия, което не е ангажимент на частните телевизии, е плурализмът в информационната политика. Аз мисля, че в това отношение обществените медии &ndash; и БНТ, и БНР &ndash; спазват закона. Хайде да го кажем така &ndash; защото те по закон са длъжни да поддържат плурализма.</p> <p><strong>- Това не е достатъчно и вие го знаете много добре.</strong></p> <p>Ами аз не знам какво наричаме качествена публицистика. Вижте, за да е качествена една публицистика, много е важно да не е диктувана от конкретен скрит интерес. Разбирате ли го? По отношение на обществената медия в това отношение имам най-малко подозрения. Защото за мен е много фалшиво и патетично, когато има защитаване на ценности, на позиции и т.н., а отзад всъщност стои някакъв конкретен интерес.</p> <p><strong><em>Георги Лозанов е български експерт по медии и журналистика. Председател е на Съвета за електронни медии.</em></strong> </p>