Георги Ганев: Икономиката ни все още е в тежка депресия

<p><strong>Как приемате идеята на финансовия министър за конституционно закрепени мерки за строга фискална политика? Не е ли безполезен дебатът около т.нар. Пакт за финансова стабилност, след като част от тези мерки така или иначе са записани в Договора за функциониране на ЕС, който България е ратифицирала, което обаче не пречи на страната ни да не ги изпълнява? </strong></p> <p>Идеята е всъщност набор от няколко идеи, които могат да бъдат оценявани както заедно, така и поотделно. Общият принцип, че нарушаването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси изисква конституционно мнозинство, е напълно разумен и изключително актуален. Вписването му в националното законодателство, при това на конституционно ниво, е също необходимо, доколкото провалът на Пакта за стабилност и растеж показа съвсем ясно, че тези европейски пактове не са много повече от беззъби хубави пожелания.</p> <p>Вече по конкретиката на идеите може да се спори доколко те ще допринесат за спазването именно на този общ принцип. Примерно, не е ясно как изискване за квалифицирано мнозинство за увеличаване на ставките на преките данъци подобрява дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Също така е много важно как конкретно ще бъдат разписани извънредните обстоятелства и процедурите, позволяващи излизане извън новите изисквания за бюджетен баланс и публичен дълг и как ще се гарантира връщане в рамките на тези изисквания след преминаване на извънредните обстоятелства.</p> <p><strong>Ще проработи ли според вас тази инициатива и как? Няма ли опасност да се мултиплицира поведението на ГЕРБ в началото на мандата на това управление, когато правителството отказа да се разплати с фирмите, за да представи дефицита по-малък?</strong></p> <p>При изчисляване на фискалните потоци и баланси на начислена основа вместо на касова основа тези забавени плащания към фирмите не променят нищо и си се водят като дълг на държавата. Ако новите правила трябва да направят нещо, то е да заявят изрично, че фискът се осчетоводява на начислена база и съответно това е държавен дълг и е предмет на ограниченията за размера на държавния дълг. Тогава държавата няма да може да си решава проблема, като забавя подобни плащания. Следенето на фискалните потоци и баланси на касова основа не трябва да се премахва, но трябва да остане със стриктно второстепенни функции с цел анализ и планиране.</p> <p><strong>Не се ли опасявате, че с въвеждането на записани в конституцията рамкови мерки, на които трябва да се подчинява финансовата политика на всяко българско правителство, се отнема възможността за избор между политически сили с различна финансова визия?</strong></p> <p>Забраната към всяко българско правителство да трупа дългове върху неродените поколения е напълно разумна. Тя оставя огромно поле за различни финансови визии на различни политически сили и проекти както по отношение на предлагания фискален баланс, така и по отношение на приоритетите в държавните разходи и в размера на общото преразпределение.<br /><br /><strong>Добре ли управлява според вас парите на данъкоплатците това правителство?</strong></p> <p>Коректният отговор на този въпрос е: както абсолютно всяко българско правителство от сто и тридесетина години насам, и това не харчи добре парите на българските данъкоплатци.</p> <p><strong>Коментирайте идеята на министъра на земеделието Мирослав Найденов да бъде създаден механизъм за проследяване на цените на храните от производителя до търговската мрежа и намеса на държавата, в случай че има &bdquo;отклонение&rdquo;.</strong></p> <p>Когато държавата започне твърде много да се занимава с някоя цена, тя неминуемо започва да нараства по-бързо. В четирите сектора от потребителската кошница с категорично най-висока инфлация от въвеждането на валутен борд насам &ndash; алкохол и тютюн, образование, комунални услуги и здравеопазване &ndash; държавата тотално доминира или като определя цените пряко, или като налага акцизи. В три от тези четири сектора има монополи, предимно държавни. Ако изпълнителната власт наистина иска да помогне, по-подходящо е да подобри условията за автентична пазарна конкуренция в съответния бранш.</p> <p><strong>Какви са причините за лавинообразното поскъпване на цените &ndash; за спекулативни действия ли става дума, или цените у нас просто следват световните тенденции? </strong></p> <p>Данните от последните месеци не показват лавинообразно поскъпване на цените. Някои индивидуални цени се покачват по-бързо от обикновено, но все пак годишен темп на инфлация от 4,5 % е сред доста ниските за последните две десетилетия. Въпреки това поне част от поскъпванията ясно показват, че нивото на конкуренция в определени сегменти на българската икономика, примерно храните, е ниско и това дава възможност пазарът да бъде манипулиран в посока поскъпване.</p> <p><strong>Освен рекордно поскъпване на цените на хранителните продукти у нас от НСИ отчетоха тенденция за намаление при работните заплати и свиване на доходите на домакинствата с близо 4%. Обяснете връзката между тези данни и твърдението, че българската икономика отчита растеж.</strong></p> <p>Поскъпването на храните за последните дванадесет месеца е толкова далеч от историческите си рекорди, че почти не заслужава коментар. Все пак само преди две години и половина годишната инфлация при храните достигна 25%, докато в момента е едва 4. Що се отнася до динамиката на домакинските бюджети и на икономиката като цяло, отговорът е прост. През четвъртото тримесечие на 2010 г. номиналните доходи на домакинствата спадат с около 4%, докато реалната обща стопанска активност нараства с около 2% спрямо четвъртото тримесечие на 2009 г. Причината е буквално същата, поради която през първото тримесечие на 2009 номиналните доходи на домакинствата нараснаха с близо 11%, докато реалната стопанска активност спадна с над 6% спрямо първото тримесечие на 2008. И тази причина е фактът, че това са много различни показатели, които се взират в много различни аспекти на икономиката, имат различен мащаб и коренно различна методика на измерване. Напълно естествено е дори за продължителни периоди да имат много различна динамика. Все едно да се чудим как е възможно термометърът в една стая да се движи в една посока, а барометърът навън на двора &ndash; в друга.<br /><br /><strong>Как ще се отрази върху българската икономика покачването на цената на петрола, свързано с революциите в арабския свят?</strong></p> <p>Преди доста години българската икономика беше високо чувствителна &ndash; и реално, и номинално &ndash; към промените в цената на петрола. Последният шок в тази цена, през 2008 г., доведе до значително по-малки, макар и все още много сериозни амплитуди, но предимно в цените и по-малко в реалната активност. Какво ще се случи сега, предстои да видим.</p> <p><strong>Наскоро лидерът на ДСБ Иван Костов упрекна своите &bdquo;млади колеги&rdquo;, визирайки очевидно и представители на групата Macro Watch, че коментират една икономика, която не познават в дълбочина. &bdquo;По повод на техния оптимизъм как България излиза от кризата и прочие искам да кажа следното &ndash; България е в тежка депресия, която се вижда навсякъде&rdquo;, заяви Костов. Коментирайте неговата теза и оценката му за &bdquo;младите колеги&rdquo;.</strong></p> <p>Г-н Иван Костов е човек с огромен опит и дълбоки познания за българската икономика и всяко негово мнение трябва да бъде приемано много сериозно. Той е напълно прав в стремежа си да предупреждава за възможни рискове и в желанието си управленските решения да отчитат вероятността от развитие на неблагоприятни сценарии. Всички останали български държавници би трябвало да следват същия принцип. Изобщо препоръчително за държавниците е да са предпазливи и консервативни и в никакъв случай да не изпадат в бодрячество и прекомерен оптимизъм.</p> <p>Аз никак не съм сигурен кого точно г-н Костов е визирал зад фразата &bdquo;млади колеги&ldquo;. Сигурно е, че това няма как да е групата Macro Watch, защото никой от тази група не е изказвал някакъв особен &bdquo;оптимизъм как България излиза от кризата&ldquo;. Наличните данни определено дават възможност за тълкуване на случващото се в страната в избраната от г-н Костов посока, а именно все още тежка депресия. Същевременно същите тези данни дават и друга възможност &ndash; случващото се да се тълкува като признаци на определено оживление. Дори са възможни и доста оптимистични тълкувания. Едно пазарно стопанство, дори това на България, е нещо твърде сложно и динамично, за да подлежи на прости черно-бели разкази.</p> <p><strong>Как ще коментирате данните от изпълнението на бюджета за януари 2011 г.? Споделяте ли в контекста на тези данни оптимизма на финансовия министър, че през 2011 г. ще бъде изпълнен планът за дефицита от 2,5 % от БВП, а икономическият ръст ще е 3,6%?</strong></p> <p>Януари е традиционно дефицитен месец. Цифрите могат да бъдат сравнявани както с предишни януарски данни, така и с проекта за бюджет за 2011 г. По отношение на първото сравнение през този януари няма нищо особено. По отношение на второто нещата изглеждат в рамките на очакваното &ndash; за разлика, например, от миналата година, когато от самото начало редица показатели тръгнаха много по-лошо от заложеното. Та по тази причина финансовият министър няма причини да ревизира очакването си за годината като цяло. Но все пак да не забравяме, че данните покриват едва първия месец.</p> <p>Що се отнася до заложения в средносрочната бюджетна рамка икономически ръст от 3,6% за годината, той продължава да е в оптимистичния край на възможните сценарии. Но данните за бюджета за януари не могат да ни кажат нищо по въпроса дали ще се сбъдне.</p> <p><em><strong>* Георги Ганев е икономист и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет, където води&nbsp; курсове по макроикономика, пари и банки и нова институционална икономика. От&nbsp; 2005 г. е председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. </strong></em></p> <p><em>С Георги Ганев разговаря Димитрина Чернева.</em></p>