Георги Богданов: За да пребори спекулата със зърното, държавата трябва да отвори хамбарите на резерва

<p><strong>- Г-н Богданов, от опозицията твърдят, че вече сме в зърнена криза, а управляващите настояват, че притесненията за баланса на зърното до новата реколта са неоснователни. С какъв зърнен запас разполага държавата?</strong></p> <p>- Държавата разполага с един-единствен запас и това е зърненият запас, който се формира от държавната агенция &bdquo;Държавен резерв и военновременни запаси&rdquo; при Министерския съвет.</p> <p><strong>- Когато партиите и политиците алармират, че страната е изправена пред зърнена криза, какво всъщност имат предвид &ndash; това, че няма достатъчно зърно на свободния пазар, или това, че не е попълнен държавният резерв?</strong></p> <p>- Аз мисля, че десните политици и опозицията алармират, че у производителите и търговците на зърно няма достатъчно зърно, което да е на свободния пазар на приемливи за населението и производителите цени. Те упрекват държавата, че е позволила зърното да бъде изнесено, без на територията на страната да се формира един запас, който да осигури потреблението на нашето население.</p> <p><strong>- Какви са механизмите на държавата да контролира този процес? </strong></p> <p>- Има Закон за зърното, който предвижда провеждането на държавна политика в областта на зърнопроизводството, търговията и съхранението на зърно. Има дори Национална служба по зърното и фуражите, която е към министъра на земеделието и осъществява държавната политика в управлението на зърнения баланс, защото зърното е стратегически продукт.</p> <p><strong>- И все пак какво може да направи държавата, ако играчите на свободния пазар решат, че искат да търгуват продукцията си навън, тъй като цените там са по-високи?</strong></p> <p>- Държавата може да даде по-ниски квоти за износ на зърно. Както казах, зърното е стратегически продукт и държавата определя квотите за износ на този продукт. Това е така не само у нас, а по цял свят.</p> <p><strong>- Какво направи българската държава в тази ситуация? </strong></p> <p>- Поне ние не сме забелязали нещо да е направено. Няма такава информация. Един от механизмите за регулиране на пазара на зърното е участието на държавната агенция &bdquo;Държавен резерв и военновременни запаси&rdquo;, която е играч на този терен и играе на него от името на държавата. Тя следва да формира един задължителен запас, с който да разполага държавата в случай на война, на военно положение, на бедствия, на големи аварии или на кризи. А недостигът на зърно винаги е вид криза.</p> <p><strong>- Как Държавният резерв осигурява необходимите количества зърно? </strong></p> <p>- Изкупувайки зърното на борсите. Държавният резерв съхранява количествата зърно, които следва да съхранява в собствени бази или при т.нар. външни съхранители, на които заплаща наем за това, че зърно на резерва се съхранява в складовете, да кажем, на фирма &bdquo;X&rdquo; или &bdquo;Y&rdquo;.</p> <p><strong>- Какво прави държавата, когато се стигне до кризисна ситуация и има недостиг на зърно &ndash; как търгува на пазара със запасите от резерва? </strong></p> <p>- Тогава по предложение на изпълнителната власт Междуведомственият съвет по въпросите за мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет излиза на пазара и продава зърно или директно на борсите, или директно от агенцията по реда на закона за обществените поръчки. Това е начин държавата чрез един много специфичен механизъм да се намеси на пазара на зърното и да осигури необходимите количества зърно, ако такова няма на пазара. Чрез резерва държавата се намесва в случай на зърнена криза, осигурявайки необходимия запас от зърно за изхранване на населението. По този начин държавата регулира и самия пазар, защото тя е в състояние да се яви на пазара с едни съвсем различни цени в сравнение с тези, на които търгуват зърното търговците. Това е въпрос на решение по целесъобразност на изпълнителната власт.</p> <p><strong>- Няма ли опасност количествата от държавния резерв да бъдат изкупени на борсата от фирми, които да излязат след това на пазара с доста по-високи цени? </strong></p> <p>- Няма никаква пречка тези количества да бъдат закупени директно от хлебопроизводителите.</p> <p><strong>- Как се определят количествата, които трябва да формира Държавният резерв? </strong></p> <p>- Има една сравнително елементарна формула &ndash; броят на населението по дневното потребление за 120 дни напред.</p> <p><strong>- Това е минимумът, така ли?</strong></p> <p>- Да. Това е запасът, който следва да се поддържа от държавната агенция. Ако държавата реши, количеството може да бъде и по-голямо, но това е минимумът, който следва да се съхранява като наличен зърнен резерв.</p> <p><strong>- Имате ли информация дали в момента това количество е налично?</strong></p> <p>- Не, нямам такава информация.</p> <p><strong>- Каква беше ситуацията, докато бяхте председател на Държавния резерв? </strong></p> <p>- Когато отидох в агенцията, ние заварихме складовете празни 90%. Започнахме постепенно да създаваме зърнения запас основно в наши бази и го доокомплектовахме в голяма степен. Какво се е случило след това, не мога да кажа. Искам да подчертая, че това какво се случва на пазара е до голяма степен въпрос на самите участници в пазара &ndash; зърнопроизводителите, зърнотърговците, производителите на брашно и производителите на хляб. Но доколкото зърното е стратегически продукт, винаги има държавно регулиране на този пазар и определен вид държавна политика, която изпълнителната власт следва да прилага съобразно реколтата, съобразно квотите за износ, съобразно потреблението, съобразно необходимостта от заскладяване на складовете на Държавния резерв и т.н.</p> <p><strong>- На какво се дължи лавинообразното покачване на цените на хранителните продукти и на зърното от последните няколко седмици? Свързано ли е то с липсата на държавна политика?</strong></p> <p>- Възможно е да се дължи и на това. Ние помним зърнената криза по времето на Жан Виденов, когато всъщност високата цена и дефицитът на хляба се дължаха именно на допуснатия безразборен износ на зърно.</p> <p><strong>- Смятате ли, че днешната ситуация е същата?</strong></p> <p>- Много я наподобява. Заради безразборния износ тогава държавата остана без налично зърно и се наложи да внасяме на високи цени отвън. Следва да припомним, че по това време държавата беше много по-голям участник в хлебопроизводството, отколкото сега. Днес в този сектор няма почти никакво държавно участие.</p> <p><strong>- Тоест ако сега се стигне до някаква криза, ще трябва да очакваме още по-високи цени на зърното и респективно на хляба? Хлебопроизводителите все отнякъде ще намерят зърно, но това ще се отрази още по-драстично на цените. </strong></p> <p>- Има такъв правен принцип, че родът никога не погива. Стоката зърно в световен мащаб няма да се свърши. Ако у нас няма зърно, вероятно в Китай ще има и ще си докараме зърно от Китай. Въпросът е на каква цена и няма ли това да доведе до опашки за хляб, докато дойде въпросното зърно. Освен това трябва да му бъдат направени съответните сертификации и трябва да се преработи на хляб, който да излезе на пазара.</p> <p><strong>- Смятате ли, че представителите на държавата дават достатъчно ясна и прозрачна информация за това какво се случва на българския пазар и дали наистина има зърнена криза, или има картелно споразумение? </strong></p> <p>- Информацията е твърде разнопосочна и на практика не дава истинска яснота какво всъщност се случва на пазара &ndash; дали налице е едно спекулативно покачване на цените на зърното и на брашното, дали е някакво картелно споразумение, дали е обичайният плач на хлебопроизводителите, че видите ли, зърнопроизводителите им дават зърното на много висока цена, дали са изнесени огромни количества или има достатъчно налично зърно на територията на страната. Когато няма достатъчно информация, винаги настъпва брожение на слухове и в обществото се насажда усещането за криза и за страх, което социално-психологически е оправдано, защото за последните двадесет години българинът е преживявал най-различни видове кризи &ndash; зърнена, финансова, заради фалиралите банки, криза за горива... <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво може да направи държавата, ако има картелно споразумение за цената?</strong></p> <p>- Ако държавата е налице и ако сметне, че е налице картелно споразумение, следва да го разбие по законово регулирания механизъм чрез Комисията за защита на конкуренцията. Другият способ, чрез който може да влияе държавата, е като даде ясна и конкретна информация относно наличностите от зърно, за да успокои и производителите, и потребителите. Държавата може да каже дори това, че ако няма достатъчно зърно на пазара, тя ще се яви като зърносъхранител в лицето на държавната агенция &bdquo;Държавен резерв и военновременни запаси&rdquo; и ще осигури зърно за изхранване на населението и за преодоляване на кризата и на спекулативното покачване на цените. Нали в края на краищата Бойко Борисов го играе като доста нахакан тип и мачо, който обикновено излиза и казва: &bdquo;Ако не направите еди-какво си, аз ще изляза отсреща и ще видите какво ще стане тогава&rdquo;. Ами да излезе и да каже: &bdquo;Ако вие не осигурите зърно на пазара, аз ще отворя хамбарите на Държавния резерв&rdquo;.</p> <p><strong>- Това са потенциалните възможности, а какво реално прави държавата? </strong></p> <p>- Никой от нас не вижда какво прави държавата. Даже и нещо да прави, то не се вижда. Аз си мисля, че ако правеха нещо, щяха да го покажат, защото изпълнителната власт много обича да показва това, което прави &ndash; няма отрязана лента, която да не е показана.</p> <p><strong>- Министърът на земеделието иначе е доста активен, видяхме го неведнъж да се снима в магазините, където проверява цените и качеството на продуктите.</strong></p> <p>- Като орган на изпълнителната власт, министърът на земеделието провежда държавната политика по зърното. Той е човекът, който трябва да направи нещо, ако действително има криза.</p> <p><strong>- Доколко работещ е механизмът, чрез който Комисията за защита на конкуренцията разбива едно картелно споразумение? </strong></p> <p>- На практика това е един неработещ механизъм. По две причини &ndash; първо, много мъчно се доказва наличието на картелно споразумение, тъй като не е необходимо то да бъде финализирано в някакъв договор, споразумение или каквото и да било, и второ, санкцията, която се налага &ndash; глоба &ndash; всъщност не плаши никого. От една страна, глобата е много ниска, а от друга страна, сами разбирате, че след това картелно споразумение споразумелите се избиват това, което са платили като глоба, много лесно чрез цената на продукта, който предлагат. При един безкраен потребителски пазар &ndash; ако приемем, че в България живеят 7 млн. души &ndash; на практика 7 млн. души са потребителите на хляб. Това е един чудесен пазар. Така че на тези, които са се споразумели, изобщо не им дреме, защото после те си избиват парите за глобата пак от нашия джоб.</p> <p><strong>- Какво друго може да направи държавата, за да реагира на подобни картелни споразумения? </strong></p> <p>- Ако действително има криза за зърно, ако наистина няма зърно, което да се преработи на хляб, държавата би могла да приеме, че е налице криза, и да ползва създадения запас от Държавния резерв.</p> <p><strong>- Ако обаче има спекулативно покачване на цените, какво би могла да направи държавата?</strong></p> <p>- На практика държавата не би следвало да се намесва в стопанската сфера. Въпросът е много деликатен. Ние живеем в условията на свободна конкуренция, в условията на свободна икономика, на свободен пазар. Би следвало пазарът да диктува цените. Това обаче не означава, че държавата не може да вземе някакво участие в регулирането на пазара чрез специфичните възможности на изпълнителната власт, използвайки наличните собствени държавни количества зърно. По този начин тя може да регулира пазара.</p> <p><strong>- Тоест, използвайки тези количества, ако правилно разбирам, тя може да излезе на борсата и да свали цените?</strong></p> <p>- Да, може да излезе на борсата и да свали цените.</p> <p><strong>- Ако обаче действително става дума за покачване на цените на международния пазар?</strong></p> <p>- Това няма никакво значение, въпросът опира до цената на хляба на българина. Ако нашата изпълнителна власт иска тази цена да се задържи сравнително ниска, без да се интересува от международната ценова конюнктура, тя би могла да се яви на пазара с едни приемливи цени. Винаги когато има извънредна ситуация, за нейното преодоляване са необходими някакви извънредни мерки. Ние сега не говорим за някаква нормална ситуация, ние говорим за извънредна ситуация, която изисква извънредни мерки. Нали това е идеята на Държавния запас на зърно, а не това той да си седи някъде и да мухлясва, а ние да плащаме на съхранителите за това, че го съхраняват. Идеята е, когато има каквато и да било нужда, когато възникне каквато и да било криза, този резерв да бъде използван. Все едно вие да имате 200 лв. резерв някъде, да нямате пари за хляб и да казвате: &bdquo;Не, не, ония 200 лв. на мен са ми резерв, аз може да стоя гладна или да взема назаем с лихва, но няма да ги пипам&rdquo;.</p> <p><strong>- А как стои въпросът с горивата? Преди няколко месеца алармирахте, че има проблем с попълването на необходимите количества в Държавния резерв. Тогава сезирахте Европейската комисия. Имате ли вече някакъв отговор?</strong></p> <p>- Не, в Европейската комисия няма никакво развитие по въпроса. Все още не е предвидена някаква проверка. Доколкото ми е известно, към настоящият момент не е доокомплектован задължителният запас от нефт и нефтопродукти съобразно Закона за държавните резерви и военновременните запаси във връзка със Закона задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. А това са наши европейски ангажименти, които лично аз не разбирам защо не се изпълняват.</p> <p><strong>- След като са европейски ангажименти, какво е обяснението ви, че няма реакция от страна на Еврокомисията? </strong></p> <p>- Най-вероятно се касае за тромава административна процедура. И най-вероятно се касае също така за неверни данни, които се подават към комисията оттук.</p> <p><strong>- А какви са реалните причини за недоокомплектоването? </strong></p> <p>- Според мен реалните причини са свързани с нечетенето на законите и абсолютно нехайното отношение към тях, както и в непредвиждането в Закона за държавния бюджет на средства за формирането на въпросните запаси. Аз имам конкретен пример за това от времето, когато работех в Държавния резерв. Тогава ние разговаряхме с един министър и му казахме, че са ни необходими 600 млн. лв., за да създадем този запас, а той ни изгледа много учудено и ни каза: &bdquo;Вие луди ли сте, 600 млн. лв. е бюджетът на Министерството на отбраната&rdquo;. Ние му казахме: &bdquo;Не, не сме луди, така е записано в Закона, а не ние сме измислили закона&rdquo;. Министърът ни попита в кой закон е записано това, ние му казахме: &bdquo; В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти&rdquo;, а той отговори: &bdquo;Няма страшно, ще изменим закона&rdquo;.</p> <p><strong>- Кой беше този министър?</strong></p> <p>- Министър Пламен Орешарски. Тогава ние му казахме: &bdquo;Ама това го има и в присъединителния договор&rdquo;, и разговорът свърши дотук. Така че става дума за нехайно отношение, за незнание и нечетене на законите. Има обаче една древна латинска максима, която твърди: &bdquo;Ignorantia legis neminem excusat&rdquo;, което ще рече &bdquo;Непознаването на закона не оневинява никого&rdquo;. Затова съм се поставял неведнъж на мястото на председателя на държавната агенция &bdquo;Държавен резерв и военновременни запаси&rdquo; и го разбирам &ndash; той е задължен от закона да формира запаса, а не може да го формира, защото никой не му е дал пари за това. Някой чиновник, който е разсъждавал абсолютно безотговорно: &bdquo;А бе как ще им дадем на тези 600 млн. лв.&rdquo;. Ами ще им дадете, нашата държава е поела ангажимент да формира запаса от горива.</p> <p><strong>- Аргументът обикновено е, че няма пари. Възможно ли е ситуацията със зърното да е същата и затова в момента държавата да няма реален ход?</strong></p> <p>- Не ми е известно какъв е запасът от зърно. Обикновено това се пази като най-строга държавна тайна. Ако отидете и попитате, няма да ви дадат никакъв отговор, макар че всички ние имаме правото да знаем дали има достатъчно зърно. Ще го забулят като някаква страшна тайна и ще кажат, че това е държавна тайна.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- По закон ли е държавна тайна?</strong></p> <p>- Да, по закон това е класифицирана информация. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо, каква е логиката?</strong></p> <p>- Ами врагът да не разбере. Аз не виждам друга логика. Класифицирана е тази информация, която засяга по някакъв начин сигурността на държавата. Така че като не дават информация, институциите на практика изпълняват закона, но ние оставаме с една неяснота по въпроса дали има хляб или не, формиран ли е запасът или не.</p> <p><strong>- Засекретяването на тази информация на практика лишава обществото от достъп до информация за това как си върши работата агенция &bdquo;Държавен резерв&rdquo;. </strong></p> <p>- Аз не знам по какъв начин би повлияло на сигурността на нашата държава, ако нашият враг, например Русия, знае, че ние имаме зърно, или знае, че ние нямаме горива.</p> <p><strong>- Каква е практиката в останалите европейски страни, там също ли е класифицирана тази информация?</strong></p> <p>- В останалите европейски страни няма структури, подобни на нашата държавна агенция &bdquo;Държавен резерв и военновременни запаси&rdquo;. Тази структура е възникнала у нас след Втората световна война на базата на съветския опит &ndash; какво им е било необходимо по време на войната, за да могат да подават съответните материални ресурси за производството на танкове, на снаряди, на хляб, на дрехи и т.н.</p> <p><strong>- Тоест в европейските държави няма нарочни структури, които съхраняват подобен резерв?</strong></p> <p>- Да, в европейските страни няма нарочни структури, които да съхраняват резерв. Обикновено държавата задължава частните и държавните компании да поддържат някакъв резерв.</p> <p><strong>- А как се контролира този процес?</strong></p> <p>- Най-вероятно това става чрез органите на местното самоуправление.</p> <p><strong>- А европейските изисквания за попълване на резерва, за които споменахте? </strong></p> <p>- Те важат и за останалите страни, разликата е само в това, че при нас става дума за специална държава структура. Идеята на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, който е приет на основание глава 14-а &ndash; &bdquo;Енергетика&rdquo; &ndash; от Присъединителния договор, е всяка държава в ЕС да поддържа един резерв от горива, който в случай на нужда да използва или самата тя, или да подаде на друга държава, която има нужда от това. У нас горивата се съхраняват в складове на агенцията и в складове на търговците вносители и на производителите. Както казах, в страните от ЕС няма нарочна структура &ndash; ако вие сте вносител на горива, сте задължен да формирате запас, а някакви местни или централни органи на изпълнителната власт ви контролират дали изпълнявате това свое задължение. Нищо повече.</p> <p><strong>- Тоест ние на практика сме единствената държава в ЕС, която поддържа такава държавна структура?</strong></p> <p>- Доколкото ми е известно, да. Това е въпрос на вътрешна организация на изпълнителната власт. Потребността да има държавна агенция, която да съхранява материални запаси от зърно и горива в свои складове, възниква и от факта, че в 90 % от случаите на извършени проверки установявахме или пълната липса на запаса, който следва да се съхранява при външни съхранители, или съхранението му в несъответстващо качество. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какви са санкциите в такива случаи?</strong></p> <p>- Издават се наказателни постановления, налагат се глоби. Ако се отнася до случаи на кражби или на обсебване, се образуват наказателни дела, които се точат до безкрайност.</p> <p><em>С Георги Богданов разговаря Димитрина Чернева</em></p>