Есен Фикри: В сегашния парламент посланията на "Атака" намират по-голяма чуваемост

<p>- По принцип именно в НС политическите идеи и пристрастия играят роля при взимането на решения. Едно решение на НС за неприемане на отчета на КЗД вече трета поредна година, разбира се, не може да се тълкува еднозначно. Не е изненада за нас и обществото, че „Атака” също за пореден път изразява становището да не се приема отчетът на комисията. Такава е била тяхната позиция още от създаването на КЗД, но за разлика от предходните години, като че ли тяхното послание в настоящото НС намира повече привърженици, така че да не бъде приет отчетът на КЗД. На мен това ми звучи малко странно, защото в крайна сметка целта на отчета е да осведоми НС за това какво е свършено. И неприемането на отчета за сведение означава липса на интерес към работата на КЗД. В пленарната зала изказванията се фокусираха върху 1–2 страници от отчета, а той е над 150 страници, в които са описани различни казуси, разгледани в КЗД, и постановените решения. Той съдържа и една много важна част, представяща дейността на комисията, чрез която тя може да повлиява на законодателния процес. В повечето случаи адресат на нашите препоръки е Министерски съвет – органът, който може да разработи съответния законопроект и да го представи на вниманието на законодателя. Много от решенията на КЗД засягат несъответствия на националното ни законодателство със забраната за дискриминация, установена в директиви на ЕС. Например Директива 2078 се прилага във всички държави членки и срокът за транспонирането й е изтекъл доста отдавна, но у нас продължават да се прекратяват трудови правоотношения заради ранно пенсиониране, което е форма на дискриминация, забранена с тази директива. В практиката на КЗД се установи една последователна тенденция да се поставят проблеми, в повечето случаи произтичащи от нормативна уредба (закони, правилници, наредби), които от години не са намирали своето адекватно решение, така че да бъдат гарантирани равни възможности за всички без оглед на възраст, пол или други характеристики, защитени от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД).<br /></p> <p><strong>- Мандатът на настоящия състав на КЗД изтече миналата година през април. Вече трета година НС неглижира дейността ви с неприемането на отчета. Легитимни ли са при това положение решенията на КЗД? </strong><br /></p> <p>- Разбира се, че са легитимни, защото и комисията е легитимна. Наистина мандатът на членовете й изтече преди повече от година, но това не рефлектира върху правомощията ни да взимаме решения и да разглеждаме жалби.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо нито ви удължават мандата, нито избират нови членове на КЗД?</strong><br /></p> <p>- Не съм човекът, който трябва да отговаря на този въпрос. Все пак инициативата за това не може да дойде от нас. Вярно е, че доста дълго време вече измина от изтичането на мандата ни, но преди това да се случи в края на 2009 г., имаше предложение на министъра на транспорта и информационните технологии за оптимизиране на редица регулаторни органи, сред които беше вкарана и КЗД. Казвам „вкарана”, защото КЗД не е регулаторен орган – нито издава лицензи, нито регулира цени, доставчици или икономически регулатори с някаква секторна дейност. Последваха няколко законопроекта, целящи оптимизиране на състава на КЗД. Първият законопроект предвиждаше членовете на комисията от 9 да бъдат намалени на 5 души. В отговор ние, като хора, които работим в сферата на защитата от дискриминация, и предвид компетентността на КЗД да дава становища по законопроекти, засягащи равните възможности, а този законопроект е такъв, защото се отнася до органа, занимаващ се с равните възможности, представихме едно много мотивирано и обосновано становище на вниманието на НС. Поместили сме това становище и в нашия годишен отчет. То съдържа възражения защо не бива да се намалява съставът на КЗД. Причините са много – на първо място, че КЗД разглежда жалби за множествена дискриминация, които се процедират от петчленни състави. Това означава, че ако съставът на КЗД се намали от 9 на 5 членове, в случаите на множествена дискриминация ще се получават ситуации, когато няма да има възможност да се сформира състав, който да ги разглежда. Ще дам хипотетичен пример – ако жалбата е срещу банка, членовете на комисията трябва да си направят отвод, при положение че имат кредит от съответната банка или дори ако имат само кредитна карта от нея, защото това би било конфликт на интереси. Другата причина е тенденцията за постоянно увеличаване (от два до три пъти) на жалбите и сигналите в сравнение с всяка предходна година. Освен това проблемите, които се поставят за разрешаване в КЗД, са комплексни от фактическа и от правна страна. Има хора, които идват при нас едва след като са преминали през съда, обжалвали са на първа и втора инстанция, но въпреки това не са намерили решение на своя проблем. Обикновено в тези случаи става дума именно за дефект на нормативната уредба, т.е. за несъответствие със забраната на дискриминация. Това са сложни казуси. Не на последно място, КЗД се причислява и към органите, които защитават правата на човека, защото равнопоставеността е основно човешко право. Редица международни документи регламентират статута и състава на подобен вид органи – няма да ги изброявам, но те изискват органите, занимаващи се с права на човека, да отразяват многообразието на обществото – т.е. в тях трябва да има представители на различни обществени групи, хора с разнообразна професионална история и квалификация. Затова намаляването на броя на членовете на КЗД би намалило и тази представителност. В становището си сме представили и нашето мнение какво трябва да се промени в ЗЗД, за да стане по-ефективна, по-навременна и по-бърза тази защита. Тези предложения не бяха възприети. Сигнализирали сме и комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, ЕК, европейската мрежа на органите за равенство, вкл. и комитета за премахване на всички форми на расова дискриминация към ООН, за откритата процедура за намаляване на състава на КЗД. Защитиха позицията ни и неправителствени организации на национално ниво с тезата, че това ще доведе до формалното съществуване на КЗД, без да може да работи ефективно. Имаше реакции и от международните институции, че една такава промяна е много притеснителна. Така законопроектът беше оттеглен. КЗД изигра своята положителна роля за това. Не сме го направили от користни цели или тънки лични сметки, тъй като с промяната на политическата конюнктура няма никакви индикатори, че настоящите членове на КЗД ще бъдем преизбрани. Въпреки че политическите пристрастия трябва да бъдат подложени на някаква оценка, защото работата в КЗД е много специфична. Материята не се учи в университет, а в практиката – в мрежата на другите органи за равенство, т.е. има период на взаимно обучаване. Затова е полезно все пак някои от настоящите членове на КЗД да останат и в следващия й състав, за да се гарантира приемственост на опита. Не се съмнявам, че новите хора, които ще дойдат, ще имат добра професионална подготовка, но спецификата на работата изисква допълнителна подготовка – теоретична и практическа, и е добре да има кой да покаже пътя към нея.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво вярно има в обвиненията на „Атака”, че получавате допълнителни възнаграждения извън указаните в закона?</strong><br /></p> <p>- В закона са регулирани възнагражденията на членовете на КЗД, а в поднормативни актове – заплатите на администрацията. Това са стандартни неща. В КЗД заплатите са ниски за работата, която се върши. Пак ще подчертая, че тя е много сложна от правна и от фактическа гледна точка и изисква много четене на документи на ЕС, Съвета на Европа, ООН, не само общите конвенции, но и препоръки, тълкувания и др. Прилагането на конвенциите не може да стане без знанието на тези тълкувателни документи. В противен случай ще бъдат критикувани при мониторинга.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- И все пак получавате ли представителни пари?</strong><br /></p> <p>- Не. По принцип не е вярно твърдението, че средната работна заплата в КЗД е повече от 1000 лв. – тези сметки са неверни, защото са направени като средно аритметично на Фонд „Работна заплата” (ФРЗ), разделен на броя на хората в КЗД.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- А парите, които получавате от проекти, как се разпределят?</strong><br /></p> <p>- Проектите, които печелим, са с т.нар. европейска добавена стойност, защото се отнасят до общи инициативи, независимо от броя на участващите в тях държави членки. При получаване на средства по такива проекти те се включват и разпределят в нашия национален бюджет на КЗД. Парите, предвидени за човешки ресурс, отиват във ФРЗ, парите, предвидени за различните дейности по проектите, отиват в „Издръжка” на КЗД. Това перо „Издръжка” беше представено в много тесен контекст от опонентите на КЗД, но трябва да е ясно, че тези 1 200 000 лв. не включват издръжка на „офиса”, т.е. наеми, режийни разходи, горива, канцеларски материали и пр. КЗД има сграден фонд, предоставен от държавата или общините безвъзмездно. В „издръжката” влизат например парите, които възстановяваме на хората, явяващи се да се защитят пред нас, възнагражденията на вещи лица по преписките, обученията, проведени в рамките на годината, външните услуги за български и чуждестранни лектори и т.н. Затова интерпретирането на перото „издръжка” като наем, ток, вода и телефони е далеч от истината. В крайна сметка бюджетите на всяка администрация се формират по унифициран начин.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- В отчета на КЗД прави впечатление, че много малък брой от жалбите и сигналите прерастват в преписки. По какви критерии решавате дали от една жалба или един сигнал трябва да се образува преписка?</strong><br /></p> <p>- За статистиката сте права. Различни са причините за това. Има тенденция в обществото ни хората, които се чувстват по някакъв начин засегнати, тъй като нямат доверие само в една институция, да поставят проблема си навсякъде, където е възможно. Доста често тези проблеми изобщо не са от компетентността на КЗД и ние не можем да ги разглеждаме, тогава ги препращаме към съответните органи. От друга страна, в България все още липсва институционализиране на независимата помощ на жертви на дискриминация. Нашите експерти предоставят такава помощ, те ги насочват как да напишат жалби и сигнали, но нямат правомощието да отказват да ги приемат, независимо дали адресатът е КЗД или не. Нямат право и да ги съветват, когато вече тече производство в КЗД, защото именно те решават съответния казус...<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Все пак кажете за критериите ви?</strong><br /></p> <p>- Да, има формални критерии съгласно закона какво трябва да съдържа жалбата или сигналът. Трябва да има формулирано оплакване от конкретен вид дискриминация – подбуждане, тормоз, пряка, непряка, множествена. Ако оплакването е разказвателно изложено, без да се извлича от него някаква претенция за дискриминация, жалбата не отговаря на критериите за допустимост и тя не се разглежда.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- В какъв процент от разглежданите жалби се доказва наличието на дискриминация?</strong><br /></p> <p>- Обикновено в една жалба има повече оплаквания, от които не винаги всичките се доказват. Затова е трудно да се каже точен процент, но уважаваните оплаквания са около 60%, т.е. в повече от половината случаи се приема, че е налице дискриминация. Решението на КЗД включва отговор по всяко едно от оплакванията. В производството за защита от дискриминация се прилагат малко по-различни правила за разпределяне на доказателната тежест – те не са самоцелни, стандартът на доказване е по-облекчен. Това не означава, че КЗД е длъжна да повярва на написаното в жалбата, без да го провери. Напротив, проверяваме и установяваме конкретни факти и доказателства. Ако те сочат само към съмнение, а не към категоричен извод за дискриминация, ние прехвърляме доказателствената тежест към ответната страна, която трябва да докаже, че не е нарушила принципа на равно третиране. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Най-често подаваните оплаквания в КЗД?</strong><br /></p> <p>- Най-често жалбите засягат пазара на труда – като започнем от обяви за наемане на работници и служители, продължим с назначаването, развитието на трудовото правоотношение, отпуските, заплатите, професионалното обучение, израстване в длъжност и стигнем до тормоз на работното място, вкл. и сексуален тормоз, и уволнение. Дискриминацията се оказва сложна материя – не защото трудно се разпознава, а защото трябва много убедително да посочим нашите аргументи в решенията защо приемаме дадена жалба за основателна. Включително в случаите, когато отхвърляме жалба, това трябва да е категорично обосновано. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Нека поговорим за един конкретен случай, по който неотдавна КЗД излезе с решение – за обвинения от служителката Красимира Трифонова в тормоз, вкл. и сексуален, на работното място бивш български посланик в Тайланд Камен Величков. Решението на КЗД много се забави, заседанията на петчленния състав бяха закрити, но в крайна сметка стана ясно, че твърденията на жалбоподателката са недоказани.</strong><br /></p> <p>- Не участвах в състава, разглеждал казуса „Камен Величков”. Не съм запозната с фактологията. Знам, че има постановено решение на колегите в посока на отхвърляне на жалбата.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Но по най-първата жалба на Трифонова, която е сметната за нередовна, вие сте докладчик...</strong><br /></p> <p>- Да, действително бях в първоначалния тричленен състав, но си направих отвод, тъй като жалбоподателката беше идвала предварително да се консултира с нашите експерти от правния отдел. Беше образувана преписката, имаше въпроси, които на мен не ми ставаха ясни от жалбата й. При едно от идванията на Трифонова тя дойде заедно с експерт от правния отдел в моя кабинет с цел да изясни това, което искахме да бъде уточнено по жалбата. И майката на Трифонова беше с нея. В резултат от това, което чух от тях двете, прецених, че този разговор би могъл да ми повлияе в една или друга посока – без значение дали „за” или „против” уважаване на жалбата, и затова поисках отвод от състава.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Често ли се случват подобни „консултации” на жалбоподателите с членове на КЗД, които впоследствие могат да влияят върху решенията?</strong><br /></p> <p>- Не, не е често. По принцип ние нямаме такава практика жалбоподателите да се консултират с членовете на комисията, с това са ангажирани експертите от правния отдел. Но конкретният случай беше по-особен, защото при самото образуване на преписката колегите от правния отдел бяха посочили „сексуален тормоз по признак обществено положение”. В основата на сексуалния тормоз стои полът, сексуалността, а не общественото положение – няма как чистачката да тормози сексуално шефа си в която и да било институция или фирма, няма механизми да го направи. Аз не споделям такава дефиниция, такъв „сексуален тормоз” няма в правния мир и това ми даде основание да поискам отвод. И по-нататък не съм запозната с развитието на казуса.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Това не е единственият случай на обвинения в&nbsp; сексуален тормоз, отправени от служителки на външно министерство срещу дипломати. КЗД е разглеждала и такава жалба срещу настоящия заместник-министър на външните работи Димитър Цанчев. И тогава обвиненията остават недоказани и без последствия. Странното обаче е, че никаква информация не излезе публично, а КЗД постанови решението си много по-бързо...</strong><br /></p> <p><strong>- Възможно е...</strong><br /></p> <p>- Затова възниква въпросът дали КЗД в някои случаи не се превръща в инструмент за оклеветяване. Желанието на Красимира Трифонова да бъдат закрити заседанията по преписката срещу Камен Величков не попречи към медиите да изтече информация от комисията, без потърпевшият да има възможност да защити името си. Това доведе до неравнопоставеност на двете страни. И с огромното забавяне на решението на КЗД този човек беше очернен в публичното пространство, както в последна сметка се разбра – несправедливо. <br />По принцип ние се стремим да бъдем публични, да информираме обществото за нашата работа. За конкретния случай не се сещам дали е имало прессъобщение на сайта на КЗД, но съм убедена, че не сме посочвали нито посолството, нито имената на хората. Спомням си, че журналистите, писали по темата, се бяха обърнали за информация и към МВнР. По официален или неофициален път те успяха да разпознаят замесените лица. Тези случаи са много деликатни и трябва да се прилага повече конфиденциалност. Но на въпроса ви дали КЗД може да се превърне в инструмент за оклеветяване – това е недопустимо. И не смятам, че в случая с Камен Величков КЗД е играла такава роля, защото – пак повтарям – не сме съобщили ние нито за кое посолство става дума, нито имената на хората.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Имало ли е случаи на натиск върху КЗД?</strong><br /></p> <p>- Не. Предполагам, че говорите за политически натиск – такъв никога не е имало.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- По какви критерии се оценява качеството и ефективността на работата на КЗД?</strong><br /></p> <p>- Това е много интересен въпрос. Ако качеството на работата на данъчната администрация например се оценява по това колко пари е събрала, при нас такъв критерий е неприложим. Правата на човека нямат материален израз, не се мерят и оценяват в пари. Отношението към човека не може да се мери по такъв начин. Явлението дискриминация се корени в трайни обществени нагласи, стереотипи, предразсъдъци, които могат да се приемат като измерител на ефективността на КЗД. Според изследване на Евробарометър комисията е поставена на второ място след полицията като орган, към който хората, почувствали се дискриминирани, ще се обърнат. В другите държави органите за равенство са на четвърто-пето място, което достатъчно ясно показва доверието на обществото в КЗД. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Не влияят ли негативно върху общественото доверие атаките срещу КЗД?</strong><br /></p> <p>- Разбира се, че е възможно тези атаки вече трета поредна година да оказват негативно влияние върху доверието в комисията. Въпреки че хората според мен не вярват на обвиненията, които се сипят срещу нас. Съдя по това, че не секват жалбите и сигналите, а напротив, те се увеличават. Проблем е, когато се поставя под съмнение необходимостта от една институция, това неизбежно влияе. Бихте ли се жалили на институция, от която очаквате защита на правата ви, ако тя самата е поставена в състояние да защитава съществуването си заради нечии нападки? Този фактор не бива да се игнорира, когато говорим за общественото доверие в КЗД. Атаките срещу нас не са случайни. Има представители на политически партии, които бяха ответни страни в наши производства. Възможно е да не е удобно за тях съществуването на комисията. Ако КЗД беше толкова беззъба и нищо невършеща, мислите ли, че щеше някой да я атакува? Органите, които не работят, не допускат грешки. Тези, които работят, не са застраховани от грешки. Няма идеални институции. Явно за някои хора би било хубаво КЗД да съществува само формално, без да прави нищо, без да се занимава със словото на омразата, признаците сексуална ориентация, увреждане, възраст, социално положение. Критиките не са насочени само срещу нас – такива чухме и срещу омбудсмана, срещу СЕМ... очевидно и тези институции не са удобни на всички.<br /><br /><em>С Есен ФИКРИ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em><br /></p>