Д-р Димитър Ленков*: След 15 октомври започваме ефективни стачни действия

<p><strong>Д-р Ленков, наскоро заявихте, че това е най-слабият управленски екип в Министерството на здравеопазването до този момент...</strong><br /><br />Да, заставам зад това свое твърдение, но то е лично мнение и не ангажира институцията, която представлявам.<br /><br /><strong>Какви са аргументите ви? Не е ли свързана тази негативна оценка с факта, че управляващите орязаха парите за болниците, изискват от вас повече финансова дисциплина, повече отчетност и контрол в системата?<br /></strong><br />Категорично не. Започвам отзад напред &ndash; отчетност и контрол има.<br /><br /><strong>Доколко са ефективни обаче?</strong><br /><br />Защо да не са ефективни? Има създадена агенция, интервюирайте доц. Златица Петрова колко проверки са направили в Агенцията за медицински одит и какво са открили. Да се говори, че няма контрол, да се демонизират лекарите като хора, които разхищават и източват Здравната каса, които свръххоспитализират в болниците, е недопустимо.<br /><br /><strong>Тоест според вас няма изтичане на средства и изкуствено завишена хоспитализация?<br /></strong><br />Какво значи изкуствено завишена хоспитализация? Хайде, отговорете ми вие на този въпрос.<br /><br /><strong>От Здравната каса твърдят, че броят на хоспитализациите рязко се е повишил през миналата и тази година. Според касата основна причина за неконтролируемото повишаване на разходите за болниците е приемът на пациенти, чието лечение може да се извърши в доболничната помощ.</strong><br /><br />А защо да не се е повишил, след като българският народ е беден и болен. Освен това, след като в доболничната помощ има въведени рестриктивни механизми, това става съвсем обяснимо. Ако имате някакъв здравен проблем, къде ще отидете &ndash; при вашия общопрактикуващ лекар, нали?</p> <p>Той обаче не може да ви реши проблема, защото няма необходимата квалификация, така че трябва да ви консултира със специалист от доболничната помощ. Обаче държавата в лицето на касата има един рестриктивен механизъм, наречен регулативни стандарти &ndash; това са тези прословути хартийки &ndash; направления, с които да отидете на консултация и да ви бъдат направени лабораторни изследвания, за да може този лекар да ви постави правилната диагноза. В медицината се казва: &bdquo;Който добре диагностицира, той добре лекува&rdquo;. Българските лекари са лишени от възможността да диагностицират правилно. Държавата е въвела регулаторни механизми, които не им дават свободното право съобразно тяхната професионална квалификация да взимат решения как да диагностицират и оттам да лекуват. Този общопрактикуващ лекар, при когото отивате, не може да направи това, защото най-вероятно е свършил лимита за изследвания и за консултация със специалист. Той обаче трябва да ви помогне по някакъв начин и какво прави тогава &ndash; дава ви едно направление №7, което е безлимитно, и ви изпраща директно в болницата. Болницата от своя страна пък представлява търговско дружество. Това търговско дружество е заинтересовано да приема колкото се може повече пациенти, защото това ще генерира по-големи приходи от Здравната каса, което ще даде възможност на това дружество да е стабилно, да се разплаща със своите кредитори и да поддържа високи доходи на персонала. Къде е тук престъплението свръххоспитализация? Ако има много пациенти, които желаят да влязат в една определена болница, това престъпление ли е? И хайде стига са размахвали плашилото на свръххоспитализацията, за да оправдаят липсата на достатъчно средства, които се отделят за доболничната и болничната помощ.<br /><br /><strong>И какво става при сблъсъка с парадокса, че тези търговски дружества трябва да работят с делегирани бюджети?</strong><br /><br />Това се отразява пагубно на болниците. Те генерират дългове към своите кредитори &ndash; това са доставчици на електроенергия, на най-елементарни консумативи, на медицински консумативи и пр., и задлъжняват.<br /><br /><strong>Колко са дълговете на болниците в момента?<br /></strong><br />Различно. Ще ви дам пример с Областната болница в Русе. Според управителя на болницата д-р Минчо Вичев доскоро това лечебно заведение не е имало дългове, но в резултат на политиката на Здравната каса и на Министерството на здравеопазването от март досега болницата е генерирала около 3 млн. лв. дългове към своите длъжници. Този огромен дълг е натрупан само за няколко месеца и това е, защото Надзорният съвет на касата е решил, че няма да плаща за 100% извършена дейност от лечебните заведения, което е в нарушение на рамковия договор, а за 80%, 60% или 50%. Това поставя болниците в много тежко финансово положение. <br /><br /><strong>Добре, след като това е най-слабият управленски екип в здравното министерство, защо тогава заявихте, че въпросът не е в оставката на Анна-Мария Борисова, а в оставките на председателя на Надзорния съвет на касата Владислав Горанов и на финансовия министър Симеон Дянков?</strong><br /><br />Има решение на Българския лекарски събор, в което е визирано ясно, че се искат три оставки &ndash; на финансовия министър, на председателя на Надзорния съвет на касата Владислав Горанов и на Анна-Мария Борисова. Това, което аз заявих наскоро, че не е важна оставката на проф. Борисова, е защото тя действително не е виновна. И магьосник да е, след като финансовият министър не отпуска достатъчно средства за този ресор, който и да стане министър на здравеопазването, ще се окаже в същото положение.<br /><br /><strong>Как оценявате визията на ГЕРБ за реформа в здравната система? Преди проф. Борисова министър на здравеопазването беше бившият шеф на вашата организация.</strong><br /><br />Ще се върна към лятото на 2009 г. Още преди началото на мандата, когато различните политически формации представяха своите програми, д-р Лъчезар Иванов представи в НДК политическата платформа на партия ГЕРБ в областта на здравеопазването. Тогава слушахме, слушахме и не можахме да разберем абсолютно нищо от тази платформа. Нищо сериозно, нищо конкретно нямаше в нея. Още тогава си дадох сметка, че за ГЕРБ здравеопазването не е приоритет. Все пак очаквахме, че тези хора, поучавайки се от предходните правителства, няма да допуснат техните грешки. За съжаление това не се случи. Приоритет за управляващите са националната сигурност, съдебната система, но не и здравеопазването. Ако за тази година от брутния вътрешен продукт се заделят 4,2%, за следващата се предвиждат 3,78%. Другото нещо е липсата на ясен модел как да се развива здравеопазването. В началото на мандата при срещи с управляващия екип на ГЕРБ, имам предвид д-р Лъчезар Иванов като заместник-председател на парламента и председател на Здравната комисия, беше казано, че в България постепенно ще се въведе тристълбов модел на осигуряване. В следващия момент това нещо беше забравено и беше предложен двустълбов модел. След това и този вариант беше отхвърлен и ние в момента не знаем аджеба как ще се развива здравеопазването през следващите години. Защото вижте, здравеопазването е много консервативна система, в която не бива да се правят с лека ръка някакви промени. Тогава ефектът е пагубен за цялото общество. Това нещо го видяхме през 1999 г., когато набързо беше въведена тази система и една част от българските лекари вечерта си легнаха като специалисти по вътрешни болести и педиатри, а на сутринта се събудиха като общопрактикуващи лекари и търговци, регистрирани по Търговския закон. Там трябва да се пипа много внимателно, след дълго обмисляне и широка обществена дискусия, а позитивните промени, които могат да се очакват, няма да настъпят по време на мандата на сега управляващите. Едва след 4&ndash;5 и повече години ще може да се види позитивният ефект. Тоест никоя управляваща партия не е заинтересована да прави реформа, защото тя гледа да бере плодовете в момента. Затова политолози и икономисти препоръчват тези много тежки и болезнени промени за обществото да се направят през първата година от управлението на една политическа партия.<br /><br /><strong>Да, но тя мина.</strong><br /><br />Аз лично съм песимист, че и сега тези промени ще се случат, защото няма ясен модел как да се развива здравеопазването. Говори се, че част от леглата за активно лечение ще бъдат съкратени и ще бъдат създадени болници за долекуване. Добре, съгласни сме с това нещо, но не трябва ли то да е обвързано със съответните финансови средства. Техният отговор е: &bdquo;Не&rdquo;. Подхвърля се идея в публичното пространство дейности от болничната помощ да бъдат изведени в доболничната помощ. Това също го подкрепяме, но когато задаваме въпроса това извеждане ще бъде ли обвързано с увеличение на финансовия ресурс в доболничната помощ, на нас ни се отговаря: &bdquo;Най-вероятно не&rdquo;. Говори се, че медицински сестри ще ходят по домовете и ще обгрижват болни, които са лекувани в доболничната помощ. Първо, няма достатъчно сестри и второ, когато попитахме дали този труд ще бъде заплатен, отговорът отново беше: &bdquo;Не&rdquo;. Просто няма ясен модел, няма ясна визия. Ще бъде ли въвеждано допълнително осигуряване или не, ще бъде ли въвеждано доплащане или не, ще бъде ли направено най-накрая реално остойностяване на всички дейности в здравеопазването &ndash; нещо, което искаме от години. В развитите страни това нещо е направено преди 50 години.</p> <p><strong>Коментирайте в тази връзка здравноосигурителния модел и необходимостта той да бъде реформиран. Подсетихте ме за предизборната програма на ГЕРБ, там има точно три думи по тази тема и те звучат така: &bdquo;Усъвършенстване на здравноосигурителния модел&rdquo;, каквото и да означава това.</strong><br /><br />Първо е необходимо да се извърши остойностяване, за да се види колко средства се необходими за сектор здравеопазване и стигат ли тези 8% здравна вноска, за да се заплащат здравните услуги, които получават българските граждани. Ако бюджетът на касата позволява тя да заплаща 100% тази сума, тогава българските граждани няма нужда да доплащат. Ако бюджетът на касата обаче е малък, тогава някой трябва да заплати разликата &ndash; дали това ще е допълнителен доброволен здравноосигурителен фонд или някой друг, трябва да решат управляващите. <br /><br /><strong>Този въпрос върви заедно с въпроса за демонополизацията или по-скоро монополизацията на Здравната каса.</strong><br /><br />Тя вече е одържавена, държавна каса с регулаторни механизми за доболничната помощ и с делегираните бюджети за болничната. Няма никакъв смисъл от съществуването на НЗОК с целия й административен апарат. Това са само разходи на публични средства, които отиват нахалос. Всичко това може да бъде вършено от един отдел към Министерството на здравеопазването или Министерството на финансите, без значение. Смисълът от съществуването на НЗОК е парите, които се събират от здравни вноски, да бъдат използвани за разплащане на здравни услуги и за нищо друго. Така е според Закона за здравното осигуряване. Имаме обаче един финансов министър, който си позволи да вземе тези пари и да извърши с тях разплащане за съвсем други цели.<br /><br /><strong>Сега обаче има предложение, което вече е минало през Здравната комисия в парламента, парите от здравноосигурителни вноски да се харчат само в системата на здравеопазването.</strong><br /><br />Така е, но нямаме никаква гаранция, че това ще мине в пленарната зала.<br /><br /><strong>Как ще коментирате най-новата идея на правителството здравната вноска да бъде понижена с 2%, а тази за пенсия да се повиши с 2%? Явно според управляващите за здравеопазване се събират твърде много пари, докато дефицитът на НОИ расте.</strong><br /><br />Това, между другото, е записано и в първоначалния вариант на концепцията на здравното министерство, който първо беше качен, а по-късно свален от сайта на министерството. Там се казва, че парите за здравеопазване трябва да са толкова, в смисъл толкова малко, че да може единствено да функционира системата, без това да води до социални трусове, стачки и политически трусове.<br /><br /><strong>Е, ще доведе ли всичко това до социални и политически трусове според вас?</strong><br /><br />То вече довежда. Когато в едно лечебно заведение за болнична помощ колегите не са получавали възнаграждения от 2&ndash;3 месеца вследствие на самоволното решение на касата, че няма да заплаща за минала дейност, която е отчетена и проверена, какво очаквате. Касата решава, че няма да заплаща, защото тези пари са сложени да крепят фиска, а финансовият министър се е заинатил и казва: &bdquo;Аз тези пари няма да ги деблокирам&rdquo;. Окей, господине, ти си финансов министър, но тези пари, те са събрани за разплащане на здравни услуги и са резерв в случай на криза. Ние сме в сериозна икономическа криза и точно сега е моментът тези пари да бъдат включени в здравните плащания и да дадат възможност на системата да преживее тази криза. <br /><br /><strong>Имате ли някакъв напредък с г-н Дянков, след като преди известно време той отсече, че ще ви даде само 65 млн. лв.?<br /></strong><br />Не, категорично не, и нямаме и намерение повече да се срещаме с него, за да бъдем лъгани, както от него, между другото, така и от ръководството на НЗОК. Затова се подготвяме за протестни действия.<br /><strong><br />Как ще протестирате?</strong><br /><br />Започваме на 4 октомври, когато управители на 40&ndash;50 лечебни заведения за болнична помощ ще внесат искове за дължими суми в Софийския градски съд. Става дума за 125 млн. лв., които с лихвите може би са станали към 150 млн. лв. На 11 октомври във всяко лечебно заведение във всеки окръжен град ще има регионален протест митинг. А на 15 октомври ще има национален протестен митинг от 15,00 ч. на площад &bdquo;Александър Невски&rdquo;. Позволявам си да се обърна към всички граждани на България да дойдат да ни подкрепят, защото нашият протест не е заради самите нас. Българските лекари намират начин да преживеят тази икономическа криза &ndash; кой, напускайки България и търсейки по-добра реализация в Западна Европа, кой, взимайки пари под масата, нещо, което е крайно обидно за нас. Проблемът е, че системата в България не ни дава възможност да изпълняваме служебните си задължения така, както повеляват законите на медицината. Не финансовите закони, а законите на медицината.<br /><br /><strong>Как ще коментирате идеята за въвеждане на доплащане от 20% в болниците?</strong><br /><br />Тази идея цели да внесе разкол между българските лекари и българските пациенти, защото българският народ е беден и когато му кажеш, че трябва да започне да доплаща за лечението си в болница, той, естествено, приема крайно чувствително това. Не знам дали знаете, но доплащане има и сега. Българските пациенти си плащат за избор на лекар и за консумативи. След като държавата не може да осигури необходимите публични средства, за да заплаща здравните услуги, оказвани от българските лекари, съвсем нормално е да има доплащане. Друг е въпросът, че да се говори за това сега, когато има един голям резерв на касата и преди да се извърши остойностяване на дейностите в здравеопазването, е цинично.<br /><br /><strong>В момента каква е ситуацията в болниците, има ли сериозен проблем с приема на пациенти?</strong><br /><br />Веднага ви казвам, ситуацията е много тежка. Започвам от спешните отделения на болниците &ndash; там плащанията са намалени (между другото, спешната помощ се заплаща от държавата) с 40&ndash;50%. Същото се отнася за психиатричната помощ и за хемодиализните центрове. Там положението е също много тежко. В болничната помощ касата въведе едностранно т.нар. делегирани бюджети &ndash; колкото прецени НЗОК, толкова отпуска на дадена болница. По какъв механизъм и по какви критерии, не е ясно. Поне на нас не ни е ясно. Много често тези пари стигат само за покриване на фонд &bdquo;Работна заплата&rdquo;, макар че заплатата на един лекар е около 600&ndash;700 лв., а на една медицинска сестра &ndash; около 350&ndash;400 лв. Всичко останало &ndash; заплащане на консумативи, на вода, на ток, на електроенергия, на парно и пр., се трупа като дългове на съответното лечебно заведение. Това довежда дотам, че се приемат само спешни пациенти.<br /><br /><strong>Навсякъде в страната ли е така? Кои са най-засегнатите болници?</strong><br /><br />На много места е така. Въвеждат се листи на чакащите. Всички болници са засегнати. Когато човек не може да намери адекватна медицинска помощ в своята общинска болница в града, в който живее, той отива и търси медицинска помощ в областната болница или в университетската болница. Когато една общинска болница е изчерпала лимита си, а това става много бързо, тъй като там се отпускат много малко пари, то тогава тя прехвърля пациента на областната болница. И там съответно започват да се трупат дългове. Когато пък областната болница не може да реши проблема, го прехвърля на университетската болница, където също се трупат дългове. Изобщо цялата система е в много тежка финансова криза. <br /><br /><strong>Какво ще предприемете след протестния митинг на 15 октомври, ако въпреки всичко не бъдат отпуснати допълнителни средства?</strong><br /><br />След 15 октомври съвместно със синдикатите започваме разрешените от закона стачни действия. Това означава, че постепенно ще увеличаваме времето, през което ще се стачкува ефективно. Ще започнем с един час, след известно време ще увеличим ефективното стачкуване на 2 часа, на 3 часа и т.н. Този проект в момента се разработва заедно със синдикатите, тъй като до този момент на нас, като ръководство на Българския лекарски съюз, не ни се е налагало да провеждаме стачни действия. Това ще бъде първата стачка, надявам се да е и последната. Но ще спазим всички законови изисквания в Република България, т.е. във всички лечебни заведения ще бъдат осигурени кабинети за прием на спешните случаи. Подчертавам &ndash; спешните случаи. Тоест тези, които могат да търпят отлагане, ще трябва да почакат. Разбираме неудобството, което може да причини това на българските пациенти, но пак подчертавам &ndash; ние се борим не само за нас самите. Борим се да имаме възможност да прилагаме знанията и уменията си при по-добри условия и в една финансово стабилна здравна система.</p> <p><em>*Д-р Димитър Ленков е завършил Медицинската академия в София през 1979 г. До 1996 г. работи в доболничната помощ в София, а от 1996 до 1998 г. е лекар в Тунис. Акушер-гинеколог с над 20-годишна практика. През 2009 г. е избран за главен секретар на Българския лекарски съюз.<br /></em></p> <p><strong>С д-р Димитър ЛЕНКОВ разговаря Димитрина ЧЕРНЕВА</strong></p>