Димитър Гочев*: Не бива да се позволява със законни средства упражняването на натиск върху съда

<p><strong>Има ли натиск върху съдебната система в България?</strong></p> <p>Предполагам &ndash; да.</p> <p><strong>На какво се дължи това според вас?</strong></p> <p>Това се дължи на обстоятелството, че всички управляващи от началото на прехода се стремят да яхнат съдебната система, за да работи тя в тяхна полза. В подкрепа на твърдението си ще ви кажа например, че откакто през 1991 г. беше създаден Висшият съдебен съвет (ВСС), само един негов състав изкара пълния си мандат. Всички останали състави бяха сменяни с идването на всяко следващо правителство чрез съответни промени в законодателството, позволяващи разпускането на заварения ВСС.</p> <p><strong>Имате ли усещането, че правителството на ГЕРБ, откакто е на власт, прави опит да узакони натиска върху съдебната система? </strong></p> <p>Отношението на изпълнителната към съдебната власт и езикът, който се държи от някои представители на правителството говорят точно за такъв стремеж. Прозира убеждението, че е дошло време съдебната система да бъде подчинена на волята на изпълнителната власт.</p> <p><strong>За да го формулирам още по-ясно, с определени законодателни промени и инициативи на ГЕРБ не се ли цели легализиране на репресивни функции на изпълнителната власт?</strong></p> <p>Силно казано репресивни функции, но има стремеж да се променят нещата в страната по такъв начин, че да може изпълнителната власт да разчита в голяма степен на съдебната система за реализиране на своята политика. Казва се, че всичко това е подчинено на целта да се постигне някакъв положителен ефект в борбата срещу престъпността и по-точно срещу организираната престъпност. Смята се, че целта оправдава средствата. Аз не мога да кажа дали е добре или не е добре, но така или иначе, резултатът е, че се получава натиск върху съдебната система.</p> <p><strong>Твърди се обаче за някои от направените вече законодателни промени, че нарушават права на гражданите &ndash; например измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)?</strong></p> <p>Промените в НПК могат да бъдат разглеждани като крачка към ограничаване на процесуалните права на гражданите, но не се наемам да ги коментирам, защото това не е моята област. Не съм специалист по наказателен процес.</p> <p><strong>Но все пак това има връзка с правата на човека, по които вие сте специалист.</strong></p> <p>Това е така. От тази гледна точка мога да изразя някои съмнения и несъгласие с новите постановки на НПК. Те бяха дискутирани много широко в общественото пространство, бяха третирани и пред Конституционния съд, както знаете, той излезе с едно решение напоследък, но пак казвам &ndash; не се считам за компетентен да се произнасям по тази тема. Имам мнение, обаче ще се въздържа да го изкажа.</p> <p><strong>И все пак, вече е възможно човек да бъде осъден само на основата на показания на тайни свидетели и данни от СРС-та. Това са доказателства, които не се събират по съдебен ред и не могат да се проверят от защитата. Защо се прие това?</strong></p> <p>Не знам. Аз гледам така на нещата: един такъв текст, един такъв институт ще издържи или няма да издържи във времето.</p> <p><strong>Добре, това е позицията ви като юрист, а като гражданин, какво ще кажете?</strong></p> <p>Като гражданин, съм обезпокоен от приетите промени в НПК именно поради ограничаването на някои граждански права. Вижте, едно от положителните неща у нас след промените е това, че хората започнаха да се грижат малко повече за правата си и да реагират срещу всички възможни ограничения. Нещо, което беше невъзможно преди това.</p> <p><strong>Не смятате ли, че всъщност правителството използва недоволството на обществото от липсата на справедливост, за да лансира подобни законодателни промени, които на практика обаче са в ущърб на самите хора? По-голямата част от обществото приветства показните арести, радва се на полицейските акции и оценява положително този начин на водене на борбата с организираната престъпност...</strong></p> <p>Това вече е друг въпрос. Лесно обяснимо е отношението на хората &ndash; на тях им дойде до гуша от действията на лошите, които вилнеят безнаказано и ги притесняват. И когато властта успее да се организира в една по-висока степен за борба с тази престъпност, това се посреща с овации. И затова обществото към този момент има абсолютно положително отношение към всичките опити на властта да озапти лошите.</p> <p><strong>Но нагласата на българите не е ли страшна &ndash; според едно социологическо проучване на НЦИОМ от началото на годината 56% от българите искат извършителите на престъпления да бъдат наказвани на всяка цена, дори с риск да бъде осъден невинен човек?</strong></p> <p>Страшно е, разбира се, но там е работата, че тези хора, които искат това, не им е много ясно какъв трябва да бъде балансът.</p> <p><strong>Бърка се искането за справедливост с искането на възмездие?</strong></p> <p>Да, бърка се, разбира се. Търсенето на възмездие е една примитивна реакция у обществото. И тя не е характерна само при хората с по-ниска култура и манталитет. Онзи ден имаше една кръгла маса по инициатива на неправителствени организация, на която се обсъди държаният в тайна проектозакон срещу престъпното богатство и предвидените в него правомощия на т.нар. комисия &bdquo;Кушлев&rdquo;. Там направих едно изказване, в което разгледах и другата страна на нещата &ndash; реакцията на обществото и неговото отношение към лошите. Хората обикновено не си дават сметка за механизмите, които трябва да се използват, за да се парират лошите. По този повод разказах един случай, който е много показателен. Когато бях конституционен съдия, в един период началник ми беше проф. Живко Сталев. Тогава бях съдия и в Страсбург и споделях с него своите впечатления от различни дела, които гледах там. Това го интересуваше. Имаше един много типичен случай: един англичанин убива баща си, арестуват го, започва процес срещу него, той обаче успява да избяга и къде, къде &ndash; скрива се на Канарските острови. Там обаче не мирясва и извършва друго престъпление &ndash; изнасилва финландска туристка. Голям шум се вдига, залавят го веднага. Туристката, страшно стресирана, още на другия ден напуска страната и се връща във Финландия и това изключително много затруднява разследването на престъплението. В началото не е ясно, че това е същият англичанин, който е избягал от затвора и е издирван. Но в един момент в Англия разбират и искат екстрадиране. Испанците, които администрират Канарските острови, казват, че не може веднага да го екстрадират, защото вече се води процес срещу него. Процес, който обаче много се забавя, защото трудно се събират доказателства &ndash; жертвата е напуснала страната, не може да бъде разпитвана, няма свидетели... Това забавя и процеса в Англия. И англичанинът представя жалба пред съда по правата на човека в Страсбург за това, че неговото наказателно дело не се гледа в разумни срокове. Съдът приема, че жалбата му е основателна и има нарушаване на правата му. Този разказ предизвика реакция у проф. Живко Сталев: &bdquo;Е, как е възможно на един такъв престъпник да му се уважи жалбата!?&rdquo;. Вижте начина на мислене, дори и на такъв човек като Живко Сталев, а да не говорим пък за чичо Пенчо от Долно Нанагорнище.</p> <p><strong>И стигаме до това, че обвиняемите и престъпниците също имат права. </strong></p> <p>Трудно се смила този факт.</p> <p><strong>Как стоят нещата с правата на престъпниците у нас? Чуват се изключително много оплаквания по отношение на ситуацията на задържаните в предварителните арести и затворите...</strong></p> <p>Да, правата на задържаните се нарушават. Като се започне още с момента на задържането. Първото много важно нещо, което трябва да се разбере един път завинаги от всички занимаващи се с тази материя, е, че един човек е престъпник едва когато получи влязла в сила присъда и влезе в затвора. Недопустими са реплики като: &bdquo;Ето, ние арестувахме този престъпник&rdquo;, а напоследък чуваме твърде често подобни реплики от страна на длъжностни лица и държавни ръководители.</p> <p><strong>В България съществува презумпция за виновност, а не за невиновност. </strong></p> <p>Именно. А заловеният не е престъпник. Има подозрения, че е такъв, които трябва да се докажат по съдебен път. Но вижте какво, това не е само у нас. И в т.нар. цивилизовани държави, и там се случва да бъде нарушено това обективно и принципно правно положение.</p> <p><strong>Нека се върнем към престъпно придобитото богатство. Какво мислите за тези &bdquo;въздушни&rdquo; акции на НАП?</strong></p> <p>Бях много изненадан от този начин на работа. Много анонимно е това. Лицето Х притежава някакви несметни богатства или някакъв разкошен имот, следователно е лош. Това е манталитет, който за съжаление е типичен за нас и се е проявявал много остро в определени исторически моменти. А е изключително вреден. Не може да се прави извод за някого, че е престъпник, само защото е богат. В случая има и друго нещо &ndash; ревизирането на едно имущество по този начин представлява недопустима намеса в личната сфера на човека, която е неприкосновена.</p> <p><strong>Тоест може да се тълкува, че е незаконно снимането на нечии къщи и дворове от въздуха?</strong></p> <p>Говорим за това, че не може да те снимат без твое разрешение, пък те идват и те снимат от въздуха, снимат дома ти, твоята неприкосновена лична собственост, за която все още не е доказано, че е придобита по незаконен начин.</p> <p><strong>Ако допуснем, че всички тези хора подадат жалби срещу тези действия, какво ще стане?</strong></p> <p>Ще имат известно основание.</p> <p><strong>А какво ще кажете за предвидените в проектозакона срещу престъпното богатство правомощия на т.нар. комисия &bdquo;Кушлев&rdquo;? Не са ли малко прекалени?</strong></p> <p>Много прекалени са. Аз съм силно смутен от цялата идея и философия на проектозакона и в стария му вид, и в новия също. Вън от конкретните възражения, проектозаконът се оказа много апокрифен. Хората успяха да се доберат до него чрез сайта на Венецианската комисия, където е на английски език. Колкото до текста, той търпи много критики, включително на споменатата вече кръгла маса бяха представени два много добри конкретни критични анализа от колеги. Моите генерални възражения срещу философията на законопроекта са в две насоки. Първо, аз протестирам срещу смяната на тежестта на доказване. Тя недопустимо се прехвърля от едната страна към другата. Създава се една такава презумпция, която не бива да се допуска.</p> <p><strong>Със смяната на тежестта на доказване имате предвид, че не комисията трябва да доказва, че по престъпен начин си придобил някакво богатство, а ти трябва да докажеш, че не си камила?</strong></p> <p>Да. Отнемането на имуществото, първо, би било в нарушение на конституционни норми, но в същото време е и в нарушение на международни договори, каквато е Европейската конвенция за защита правата на човека. В този смисъл една такава процедура за отнемане на имуществата е недопустима както от конституционна гледна точка, така и от международноправна гледна точка. Тези две неща &ndash; създаването на презумпцията, с която се премества тежестта на доказване, и нарушаването на конституционни норми и на международни договори, според мен са най-големите недостатъци на цялата философия на този законопроект. Аз искрено се надявам Венецианската комисия да реагира, въпреки че тя вече четири пъти реагира и пак се правят опити да се намери начин да се отнема имущество.</p> <p>А законопроектът със специализираните съдилища дали е изпратен на Венецианската комисия?</p> <p><strong>Не знам, не мога да ви кажа.</strong></p> <p>Какво мислите по принцип за идеята да се създадат такива съдилища?</p> <p>Поначало аз съм привърженик на идеята за специализирани съдилища, защото създават една по-добра възможност за правораздаване. Например много голям поддръжник съм на идеята за създаване на търговски съд. У нас е популярно да се мисли, че бедата е в бавното правораздаване по наказателните дела, а истинската беда за обществото е бавното търговско правораздаване. То е беда за цялата нация, защото спъва стопанския оборот. Това трябва да тревожи хората, които управляват тази страна. Имаше намерение за създаване на такъв търговски съд, но не се реализира поради липса на пари. Знаете затрудненията, които се появиха, когато се създадоха административните съдилища, които също са специализирани. И в сферата на трудовото право също е необходим специализиран съд. Години минават в решаването на един трудовоправен спор, от това страдат най-вече неправомерно уволнените граждани. Така че аз по принцип съм за специализираните съдилища. Но съм против специалните съдилища. В нашия случай голямото опасение е, че специализираният наказателен съд ще се превърне в специален съд де факто. И има основания за такива опасения.</p> <p><strong>Според вас има ли полицейски произвол?</strong></p> <p>За съжаление има и се признава, че има. Полицейският произвол е много опасно явление &ndash; превишаването на това, което е позволено на полицаите при изпълнение на служебните им задачи. А каква сила може да употреби полицията и в какви случаи може да я употреби, е съвсем конкретно и точно посочено. Полицаите трябва да имат висока подготовка, от една страна, и от друга &ndash; трябва строго да се санкционира всяко превишаване на допустимите права. Правят се усилия в тази посока, очевидно. Наскоро имах среща с представители от чужбина, от една организация на доброволни начала на бивши полицаи, бивши съдии, чиято цел е да подпомагат полицаите в различните страни. Бяха дошли тук в МВР бивши полицаи от Великобритания, Германия, САЩ да работят в МВР именно в тази насока, защото виждат превишаване на правата като опасност, съществуваща навсякъде по света.</p> <p><strong>Да поговорим за случая в Кърджали.</strong></p> <p>Аз знам много такива случаи...</p> <p><strong>Проверката на инспектората приключи с оневиняване на полицаите и с леко административно наказание, че не си били написали рапортите и протокола. В края на септември и прокуратурата отказа да образува производство. Полицаите били невинни, защото така твърдят самите те. И защото имало основни правила и утвърдени практики при такива акции, следователно те със сигурност ги били спазили. Въпреки обратните твърдения на пострадалото семейство, което впрочем изобщо не е разпитано от прокурорката. Какво ще кажете за това?</strong></p> <p>Не бива да се правят така нещата. Точно прокуратурата трябва да бъде много взискателна в това отношение, единствено по този начин може да се сложи ред. В Страсбург има маса дела на българи заради подобни действия, които завършват с успех за тях...</p> <p><strong>Точно исках да ви попитам и за това: защо става така, че тук на всички инстанции жалбоподателят губи, а в Страсбург печели?</strong></p> <p>Защото сигурно има тенденция за пристрастие у тези прокурорски органи и особено що се касае до военната прокуратура, тъй като тя се занимава с нарушения на полицаите. Радвам се, че се правят всички усилия това да се преодолее.</p> <p><strong>Дали се правят...</strong></p> <p>Правят се. Нали ви казах за тези бивши полицаи от западни държави. Те провеждаха курсове в МВР.</p> <p><strong>Хубаво е, че има такава фасада... от добри намерения.</strong></p> <p>Това не е само фасада, те го правят.</p> <p><strong>Какво мислите за идеята членовете на ВСС да бъдат проверявани за надеждност от ДАНС?</strong></p> <p>Много е деликатно, защото действително трябва да има някакъв механизъм, който да определя кой става и кой не. Но какъв да е този механизъм, дали да е предварителна проверка? Според мен е по-добре да се въведе механизъм за отстраняване на членове на ВСС, когато се установят достатъчни причини за това. Защото с една предварителна проверка се дава възможност на клюката, на доносничеството да влязат в играта.</p> <p><strong>И все пак защо толкова българи печелят дела срещу държавата в Страсбург?</strong></p> <p>Нека да печелят. Този механизъм не е случайно създаден и неслучайно сме се присъединили към европейските конвенции. Това е една допълнителна гаранция за правата на хората, една комбинация между вътрешните и външните правни средства за защита.</p> <p><strong>Да, но никой не носи после отговорност за грешките или недобре свършената работа на съда и прокуратурата. Финансовата тежест на обезщетенията пада върху нас, данъкоплатците.</strong></p> <p>Не, това не е единственият проблем. Фактът, че ще се плати обезщетение, което идва от данъкоплатците, не е най-голямата беда. Ние реагираме, защото сме сиромаси и цепим косъма на две. Големият смисъл всъщност е това признаване, че са ти нарушени правата с всичките правни последици от това, които не са малко. Нашата общественост обаче не обръща внимание на правните последици от тези решения. За съжаление България не изпълнява решенията на Европейския съд така адекватно, както трябва да ги изпълни. Нищо не се прави, за да стигне носенето на отговорност и плащането до този, който наистина е виновен.</p> <p><strong>Да, няма санкционирани съдии, няма санкционирани прокурори... Няма ли механизъм да се наказват тези, които видимо не са си свършили качествено работата?</strong></p> <p>Няма действащ механизъм за санкциониране. А трябва да се търси персонална отговорност. Отговорността на може да бъде само на държавата. И за да се допускат по-малко грешки, е много важно нашите съдии и прокурори да познават практиката на Европейския съд. Би им било в огромна помощ.</p> <p><strong>Трябва ли да има някакви конституционни поправки, които да утвърдят в по-голяма степен разделението на властите и да гарантират независимостта на съдебната система?</strong></p> <p>Не се налагат изменения в конституцията. Просто трябва да се прави всичко възможно да се пази принципа за разделение на властите, който е заложен в конституцията.</p> <p><strong>Но тогава е много важно да не се допускат промени в отделни закони, които по един или друг начин позволяват да се легализира натиска върху съдебната система?</strong></p> <p>Да, разбира се, не бива да се позволява със законни средства упражняването на натиск върху съда. Съдът не трябва да бъде зависим от изпълнителната власт в никаква посока. По практиката на съда в Страсбург има изискване за независимост и безпристрастност. Важен критерий е кой назначава съдията. Например идеята на Яне Янев съдиите да се избират от народа, ако беше тук, щях да му кажа, че тази идея е голяма заблуда. Ако оставиш съдиите да се избират на общи избори, ти ги правиш зависими от политическите сили, от олигархични кръгове и т.н. Начинът на избиране на съдиите не трябва да бъде свързан с никаква зависимост от каквото и да било. Глупаво решение е и квотният принцип. Създаването на ВСС като инструмент за избиране на съдии е много добра крачка. Включително и чрез самостоятелния му бюджет се гарантира независимост от изпълнителната власт. Всички управляващи до момента са имали желание да подчинят съдебната власт, като вкарат нейния бюджет в общия бюджет и по този начин я направят зависима от правителството. Но тези опити бяха парирани от Конституционния съд именно с цел да се запази независимостта на съдиите.</p> <p><em>*Димитър Гочев е бивш конституционен съдия. Роден е на 27 февруари 1936 г. в София. Завършил е специалност "Право" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Работил като арбитър в Градския държавен арбитраж и Върховния държавен арбитраж &ndash; София. Гочев е бил съдия във Върховния съд, както и негов заместник-председател. Той е член-съдия на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, Франция; арбитър е в международния арбитражен съд в Париж. </em></p> <p><strong>С бившия конституционен съдия Димитър ГОЧЕВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА<br /></strong><em><br /></em></p>