Божидар Чеков*: Избори 2011 – уседнали в заседналост!

<p><strong>- Какво е мнението ви за изборния кодекс?</strong></p> <p>- Това, което става в кулисите на парламента, прилича на промяна на правилата на &ldquo;играта&rdquo;, когато мачът вече свършва. Този филм сме го гледали до втръсване. Измислят се някакви условия, пречки и ограничения с прозрачен етнически привкус, за да се отклони вниманието от много по важни проблеми. &ldquo;Турската опасност&rdquo; оправдава всичко. Ако има някаква опасност, тя е предимно вътрешна, защото в избирателните списъци има 1 милион мъртви избиратели. Соченият с пръст &ldquo;избирателен туризъм&rdquo; е много по мащабен на вътрешния фронт, отколкото на външния.</p> <p><strong>- Според вас законите в България играят ролята на репресивна мярка срещу хората?</strong></p> <p>- Да, аз съм роден по време на тоталитарната система, когато всички бяхме възпитавани непрекъснато да бъдем нащрек, защото ни грози опасност от вражеско нападение. Като пионери ни завиваха в бели чаршафи и ни караха да се крием по мазетата. Това бяха учебни &ldquo;тревоги&rdquo; подготвящи населението за американски атомни атаки. Този манталитет се поддържа старателно и до днес. Друго познато средство, което отклонява вниманието и обърква мозъците на хората, е тенденциозната употреба на многозначителни думи. По мое време такава дума беше &bdquo;невъзвращенец&rdquo;. Днес тази дума е забравена, но между 1950 и 1980 година тя означаваше: край на пътуване в чужбина, край на висше образование, очакване на изселване в случай на политическо несъгласие с режима. Всички младежи, които имаха някаква роднинска връзка с &ldquo;невъзвращенци&rdquo;, изпълняваха дълга си към родината в трудова повинност. Така моя милост прекара 24 месеца по различните обекти на България, в компания на представителите на малцинствата. Поради това тези, които днес говорят по &ldquo;турския въпрос&rdquo;, а са виждали български турци само по телевизията, са ми направо смешни. Ето как стигаме до една нова многозначителна дума &ndash; &bdquo;уседналост&rdquo;. Тя е непреводима на френски език. В началото се чудех дали е &bdquo;отседналост&rdquo;и какъв й е коренът. Отворих тълковен речник и разбрах, че &bdquo;уседналост&rdquo; отговаря на &bdquo;заседналост&rdquo;. Сама по себе си тази дума означава, че българските законодатели се опитват да вържат на място избирателите си. Тази идея е в пълно противоречие с европейските закони, които улесняват свободното движение и установяване на гражданите. Но аз виждам нещо по-страшно, а това е фактът, че в България никога не е имало истински избори поради липсата на документ, установяващ по безспорен начин местоживеенето на гласоподавателя.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Никога не е имало през последните...</strong></p> <p>- Преди да се обвиняват малцинствата за нередностите по време на изборите, искам да припомня някои факти. Етническите проблеми не са монопол на България. Поради това казвам: не е повторението майка на знанието, а сравнението. Малцинства във Франция има повече и са дори по-дейни и по-опасни, отколкото в България. Как реагираха френските управляващи на хартата, предложена от Европарламента, за развитие на езиците на малцинствата? Когато този документ стигна до ръцете на Жак Ширак, той направо го скъса и каза, че Франция няма да стане Косово. Френският език е езикът на френската държава и точка. Никой не обвини френския президент в расизъм или ксенофобия. Никой не оспори демократичните традиции на страната, майка на Хартата на правата на човека. В това време правителството на Иван Костов старателно сложи подписа си под въпросния документ. Същото това правителство не спря да сключва договори с &ldquo;турски инвеститори&rdquo;, някои от които се оказаха пълни мошеници, но не защото са турци, а защото българските управляващи подбираха съмнителни ортаци, вместо доказали сериозността си предприятия.</p> <p><strong>- Как си обяснявате това лицемерие?</strong></p> <p>- Тоталитарното мислене е живо и здраво. Нагаждачеството към вишестоящия или богатия дава хляб, но временно. В това отношение чуждите съветници играят много вредна роля. В резултат на техните препоръки шест месеца преди изборите тръгват обвиненията срещу циганите и турците, а в последните дни преди вота пускаме в ход &ldquo;милите очи&rdquo; и обещанията. Какво значи точно нация, никой не знае, защото някой, дошъл от не знам къде, е казал, че това е национализъм. И така, може да има американски национализъм, може да има полски национализъм, но българският е мръсна дума. Във Франция няма арабска партия, а в Америка няма негърска, докато в България съществува етническа партия, виновна за капсулирането на малцинствата и отслабване на икономическото и духовно обединение на българската нация. Най известният &ldquo;французин&rdquo;, Наполеон, се ражда една година след като Корсика е закупена от Франция. Родителите му не са говорели френски. Кръстен е от италиански свещеник. Винаги е говорел с акцент. В края на неговите войни 80 процента от армията му не е знаела френски. Чисто етнически държави или няма, или са обречени. За да бъде сплотена и победоносна една нация, тя трябва да има закони, които обединяват, не които делят. Закони, които позволяват на най-способните да стигнат до ръководните места.</p> <p><strong>- По българските закони той не би могъл да стане... император.</strong></p> <p>- По логиката на Българската конституция Де Гол не би имал право да стане президент на Франция, защото е бил отседнал в Англия. Но днес Ева Жюли, родена норвежка, която като мен на 22 години пристига във Франция, е кандидат за президент на Френската република. А Норвегия отказва да влезе в ЕС. Никой във Франция не я упреква, че има норвежки паспорт. Французите се интересуват от качеството на човека и дали плаща данъците си във Франция. Георги Папандреу &ndash; министър-председателят на Гърция, е роден в САЩ, има американско гражданство, но нито един грък не го упреква за американско влияние. Вчера президентът на България призова за махане на условието, залегнало в Конституцията, кандидат-президентите да бъдат родени в България, за да може Сергей Станишев да застане пред българските избиратели. Трябваше значи да минат 20 години, за да бъде официално признато, и то от представител на социалистите, че българските избиратели са били лишени от правото да избират свободно, когото те си пожелаят.<br />Присъствието на Централната избирателна комисия между избиратели и кандидати също е посегателство срещу свободата на избора. Тази назначена от партиите група хора изпълнява поръчките на тези, които са ги поставили там. Те също &ldquo;предпазват&rdquo; избирателите, които считат за недорасли за да решават сами. Що се отнася до самия Георги Първанов, все пак той трябва да знае, че конституция не се прави за една или друга личност, а за цял един народ.</p> <p><strong>- Според вас акцентирането на заплахата от турците, които идват с автобуси да гласуват тук, трябва да отвлече вниманието от истински важните и нерешени проблеми, свързани със свободата на избора.</strong><br /><br />- Разбира се. Освен това те не са турци, а български граждани и искат да участват в политическия живот на България. Желанието им заслужава поздравления. Бих искал цензът за участие тук да бъде българският език &ndash; който говори добър български език, е добре дошъл. Няма никакво значение, че говори и турски, арменски и т.н. Говоренето на чужди езици може да бъде полезно за България. Най вече за износа на български стоки към Турция. Въвеждането на депутатски квоти за българите от чужбина ще реши окончателно проблема с автобусния туризъм от чужбина. В Турция има 150&ndash;200 хиляди носители на български паспорти. В Гърция има двойно повече. В Европа още 1 милион. На базата на българското присъствие да се направи и парламентарно присъствие и проблемите приключват. Струва ми се обаче, че не е това намерението на някои хора, защото ако се въведе етнически мир и спокойствие, някои ще останат без работа.</p> <p><strong>- Нека да се върнем на разговора за трите милиона българи в чужбина. Вие сте от по-старото поколение емигранти. Какво според вас е отношението на българската държава към нашите граждани в чужбина след 1989 г.?</strong><br /><br />Наполеон е казал: &ldquo;Един малък чертеж е по важен от едно дълго слово&rdquo;. Което ще рече, че примерът е по-важен от обясненията. Когато един американец или французин дойде в България, той веднага може да започне работа. Той плаща с парите, с които си служи в САЩ или Европа. Със собствения си паспорт да основе предприятие, да открие банкова сметка. Дипломите му важат навсякъде. Когато един българин отиде в САЩ или във Франция, той не може и една бира да си купи с левове. Паспортът му става само за пътуване, а дипломата му създава множество проблеми. Мисля, че това е съдбата на всички хора от малките държави. Поради това гражданите им бързат да си вземат съответното чуждо гражданство. Това обяснява защо абсолютно всички българи, заемащи интересни социални позиции на Запад, са с двойно гражданство. Това не е от днес. Георги Раковски е бил с френски документи за самоличност. Най-големият български певец, Борис Христов, е бил с италиански паспорт. Райна Кабаиванска &ndash; също. Симеон Сакскобургготски е бил с испански паспорт. Анастасия Мозер е с американски паспорт. Мартин Заимов има френско гражданство, а Сергей Станишев е роден руски гражданин.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Споменахте Симеон &ndash; той го отрече.</strong></p> <p>- Той излъга.</p> <p><strong>- Сигурен ли сте в това? Имаше официално писмо от испанското правосъдно министерство, че имал пасаван...</strong></p> <p>- Защо не го показа? Докато не го видя, аз не вярвам. Как се влиза в САЩ по времето на макартизма с пасаван, как се получава виза? Много трудно се следваше тогава в САЩ, при това във военно училище. Едва ли с пасаван е било възможно.</p> <p><strong>- Твърдите, следователно, че Симеон е бил с испански паспорт?</strong></p> <p>- Разбира се. Ами Симеон Дянков?</p> <p><strong>- Всъщност говорите за двойния стандарт?</strong></p> <p>- Искам да кажа, че българските управляващи си внасят избрани хора от емиграцията. Това са хора зависими, защото те съзнават, че при едни демократични избори &ldquo;на место&rdquo;, там където правят данъчните си декларации, те няма да бъдат избрани. Приемайки скачането с парашут в управленски места в София, те си зашиват устата. За разлика от Симеон аз съм солидарен с емиграцията. Гражданин съм и на Франция, и на България. Поради това мога да кажа на всички българи, които се колебаят в европейската си принадлежност, че след като аз съм равнопоставен на французите гражданин, те също могат и трябва да бъдат такива.</p> <p><strong>- По-скоро са убедени, че не са.</strong></p> <p>- Именно затова се връщам често в България. Никой не бива да забравя, че диаспората става все по многобройна и организирана. България е там, където има българи. Обединението на тези отвън и тези отвътре ще повдигне самочувствието, доверието и надеждата. Не приемам насаждането на обречеността и вайкането. За да се превърне нашият народ в нация от свободомислещи граждани, трябва да се каже истината, а не да се отклонява старателно вниманието, както по времето на комунизма.<br />Официално трябва да се каже, че това е в полза за България, защото ние сме доказателство за нашата равнопоставеност с европейците чрез документите и чрез нашето поведение.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Вие пишете за тези неща от 15 години. Можете ли да кажете основните точки на вашите възгледи по отношение на законодателството за статута на т.нар. емиграция?</strong></p> <p>- Демокрация означава представителство &ndash; връзка между представители и представлявани. Бях председател на избирателната комисия на българите във Франция по време на три парламентарни избора. Най-детински, с голям ентусиазъм се включих в организирането и провеждането на демократични изяви. Първия път гласувахме за депутати от Габрово, втория път &ndash; от Перник, третия път &ndash; от Шумен. Разбрахме го след това. И си казах &bdquo;Стоп!&rdquo;, повече няма да участвам в такива циркове. Взимат ни бюлетините и ги разпределят за някакви градове. А ние се водим участвали в избори...</p> <p><strong>- В представителна демокрация...</strong></p> <p>- Участвал съм в избори като трудовак и знам, че цялата рота си скъсахме бюлетините, а резултатът беше 98% &bdquo;за&rdquo;. Така че българщината в избирателната система ми стигна до гуша и сложих точка. Това е следствие от житейски опит. Освен опита, както казах, за мен сравнението е майка на знанието. Всички бивши империи, каквато е Франция, имат население, което е останало по света по всички континенти. Френското население по света, което представлява 2,5% от общо 65 милиона души, е разпределено в 12 избирателни региона, имат 12 сенатори. След следващите парламентарни избори това френско население ще има и 12 депутати, т.е. представители и в двете камари. Какво показва сравнението с България: 25% от нейното население е в чужбина, но няма нито един депутат. Това не е нормално. България опустява, раждаемостта е една от най-слабите, а смъртността е най-голяма. Зачитането на правата на българската диаспора, надявам се, ще бъде един малък, но сигурен път за връщане. Защото когато се отблъскват тези хора, се отблъскват и техните деца и внуци. И това е съдбоносно за България. Всеки, който обича тази страна, трябва да мисли за нейното бъдеще.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Но всеобщо е мнението, че хората, които не сте в България, не помагате за това бъдеще. Не плащате данъците си в страната. Оттук идва и аргументът, че трябва да гласувате там, където си плащате данъците.</strong></p> <p>- Отново повтарям: сравнението е майка на знанието. Не може да се измислят българо-български закони. В САЩ 45% от населението не плаща данъци, във Франция &ndash; 60%. Ако на тези хора им кажат, че не могат да гласуват, защото не си плащат данъците в родината, представяте ли си какво ще стане?! Плащането на данъци няма нищо общо с гражданските права, първо, и второ, най-голямата парична сума, влизаща в българския бюджет, идва от българската емиграция по банков път &ndash; това са около 2 милиарда лева. Аз съм в България на всеки два месеца по един месец, кой може да ми каже, че не съм тук?! Когато съм в страната, харча парите си тук. Имам кола, плащам данък и режийни за жилището си. Така че този аргумент не важи. В крайна сметка искам да кажа, че всички българи, които са в западните демократични страни, са един неизползван ресурс &ndash; защото те имат опит, познания, връзки, семейства.</p> <p><strong>- Нека обобщим, казвате, че българите в чужбина нямат свои народни представители, излъчени от средите им, които те познават и са избрали. Смятате, че такива хора трябва да представляват българите в чужбина в българския парламент?</strong></p> <p>- Разбира се, хората от емиграцията се познават отлично помежду си. Например тук пристигат някакви парашутисти от Лондон, които никога не биха били избрани от българите в Англия. Казвам го, защото постоянно чувам да казват: ето дойдоха &bdquo;тези от чужбина&rdquo; и откраднаха. Ама &bdquo;тези от чужбина&rdquo; не сме ние &ndash; емигрантите. Тези хора никой не ги познава &ndash; нито ние, които от години живеем в чужбина, нито вие в България. Затова трябва да работим за обединението ни по демократичен начин &ndash; всеки да си познава представителя, за когото гласува. Затова трябва да има географически вот, а не етнически.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Имате ли идея за законов текст, който би регламентирал това?</strong></p> <p>- Преди да стигнем до законов текст, трябва да си ги кажем тези неща. Слушам, откакто пристигнах преди три дни, за уседналост, за 6 месеца или 10 месеца уседналост. Не се говори по същество, т.е. за участието на хората и тяхното представителство. Не може да има половин паспорт. Като искат, нека да ни лишат официално от гражданство и тогава ще сме си чужди граждани. Но не може да ни търсят да гласуваме, а да не може да бъдем избирани.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- И това е аргумент &ndash; че българите в чужбина не били заинтересовани, гласували рядко и малко...</strong></p> <p>- Те изобщо ще спрат да гласуват, ако продължават законите да бъдат такива, каквито са. Защото те нямат никакви основания да гласуват например за депутати от Шумен.</p> <p><strong>- Всъщност в парламента те нямат техен представител, който да защитава интересите им?</strong></p> <p>- Не искам да се противопоставят интереси. Бих искал да заменя &bdquo;интереси&rdquo; с &bdquo;отговорност&rdquo;. Защото когато ти избереш някого, той трябва да отговаря пред теб за свършената работа. На френски това се нарича &bdquo;асансьорни отношения&rdquo; &ndash; отиване и връщане.</p> <p><strong>- Тук ги издигате нагоре и те повече не слизат при вас, обратната връзка липсва.</strong></p> <p>- Ще разкажа нещо. Посещавах Русе, защото издадох пет книги там. И местни представители на комунистическата партия ме питат: &bdquo;Какво мислиш за нашия депутат?&rdquo;. Станишев беше техният депутат от Русе. Отговорих: &bdquo;Приятна физиономия, изразява се добре, говори английски&rdquo;. &bdquo;Но той е дошъл само веднъж в Русе&rdquo;. Тук си е традиция липсата на представителство, на връзка между избраници и избиратели. Мисля, че ако се въведат избирателни региони в чужбина, връзката между избраници и избиратели ще бъде много по-тясна, защото българите в чужбина имат опит и ще изискват много повече.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Да се върнем на парадокса, който засегнахте &ndash; че може да избирате, но не може да бъдете избирани. Класическият пример е с президента, който трябва да е живял последните пет години в страната, да е роден тук...</strong> <strong>Откъде идва това нещо?</strong></p> <p>В България има само една истинска партия &ndash; това е столетницата БКП, която изживя няколко кризи. Една от тях беше през 1987&ndash;1988 г., когато в тази партия разни кланове се сборичкаха. И измислиха след промените на бърза ръка някаква конституция. Какво означава конституция? Това е договор, циментът, обединяващ нацията. Конституцията на България не е обединение. Тя е направена да пречи на еди-кой си да вземе властта. Пак забранителни текстове. За разлика от Френската конституция, която почива на Хартата за правата на човека, в нея липсва прилагателното &bdquo;френски&rdquo;, говори се само за граждани, т.е. тя е универсален документ. Би могла да служи за референция и на българското общество именно защото е универсална. Българската конституция е плод на единоборството между Луканов и Лилов &ndash; икономическо, политическо, идеологическо и физическо май, защото някои убийства се случиха в тази партия и не антикомунистите бяха извършителите. Сегашната ни конституция беше набързо скроена. Между другото Блага Димитрова обеща, че ако я подпише, ще си отреже ръцете, но я подписа и стана вицепрезидент... Нещастието на България е това плиткоумие &ndash; не се знае тази конституция какво е. Конституция е френската &ndash; правата на човека, равноправие, равнопоставеност, не може да бъде локално Луканов срещу Лилов или Лилов срещу Симеон, т.е. не може целта на конституцията да е изключването на някои хора от борбата за власт, вместо обединяването на нацията.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Добре, има проблем в конституцията ни. На базата на сравнението как бихте доказали несъстоятелността на Конституцията?</strong></p> <p>- Във Франция никой не преследва Даниел Кон-Бендит, най-шумния депутат в ЕП, който е едновременно французин и германец. Абсолютно всички аргументи, които се вадят в България за опасността и заплахата от нещо, трябва да бъдат изброени и оборвани или поне да им се намери отговор. Когато има пожар или бедствено положение, трябва непременно да се направи степенуване на важностите. Темата &bdquo;заплаха&rdquo; е постоянно присъстваща в мозъка на българина: &bdquo;турска&rdquo;, &bdquo;немска&rdquo;, &bdquo;атомна&rdquo;, сега &bdquo;руска&rdquo;, &bdquo;Белене&rdquo; и т.н. Нека степенуваме заплахите. Коя според вас е най-голямата заплаха днес за България?<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Българите. Казвам го с ирония. Добре, де, може би не всички... Политическата класа е най-голямата заплаха днес за България.</strong></p> <p>- Не бих казал. Според мен това е обезлюдяването на България. Двайсет хиляди млади хора тръгват всяка година за чужбина. В момента има 100&nbsp;000 български студенти в чужбина. Проучванията показват, че само 20% от тях мислят да се върнат. За да се установиш на Запад и да можеш да заемеш ръководни позиции, трябва да имаш съответните документи от страната, където живееш. Това обаче отрязва пътя за връщане на тези хора и техните поколения в България. Най-важното за мен е да има българи в България.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Това се прави тенденциозно, за да могат определени политически лидери и партии да са вечно на власт. Ако се осъществи идеята за широка представителност, много от тези хора изобщо няма да участват в политиката.</strong></p> <p>- Не знам, това не ме интересува, защото е местен проблем. Аз говоря по принцип. Моите примери са Франция, Гърция, Израел, Полша, балтийските републики &ndash; това са държави, които си дърпат диаспорите обратно, улесняват им приобщаването. Докато тукашната политика още от времето на Людмила Живкова организира чрез комитети и агенции само музикална дейност в чужбина &ndash; хор&agrave;, деца в носии, два пъти в годината се прави нещо и после се разнасят снимки. Това е ялова политика, не отговаря на интересите на българската нация.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо още в 1990 г. тази емиграция не беше допусната до активния политически живот?</strong></p> <p>- Защото беше конкуренция. Тук изникнаха някакви площадни антикомунисти, които се оказаха от ДС. Бях симпатизант на Демократическата партия &ndash; оказа се, че тя е просмукана от ДС, не е само Георги Марков (б. ред. депутат и конституционен съдия обявен за агент на Шесто управление на ДС). Бях личен приятел със Стефан Савов и се възпротивих на създаването на ДПС, разменихме няколко писма и той ми писа: &bdquo;За пред Европа трябва да я създадем тази партия&rdquo;. Показността е без размисъл за обединяване на нацията, а за пред Европа. Така беше създаден и СДС от Луканов &ndash; пак за пред Европа. Петър Стоянов го избраха комунистите, по същата причина &ndash; парламентът беше техен, за пред Европа президентът поне трябваше да е десен.</p> <p><strong>- Тук можем да спорим. Гласувал съм с идеята, че това е СДС.</strong></p> <p>- Аз също, но след размисъл и проучвания видях, че не можеше в този момент да допуснат президентът да е комунист, така де &ndash; социалист. Именно заради показността за пред Европа. Това беше и идеята на Луканов. Да покажем, че сме двуполюсен модел и демокрация. Привидно. Навремето дадох интервю на в. &bdquo;Труд&rdquo;, в което казах, че привидното плуване води до истинско давене.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво се крие зад тази привидност?</strong></p> <p>- Пак трябва да се върна назад. Откакто се помня, у нас всичко е било наопаки. Родих се в страна, която се казваше демократична република България. Нищо, че в нея бяха избити стотици хиляди хора без съд и присъда, например защото отказаха да влязат в ТКЗС. Роден съм в Лом, дядо ми беше в затвора, защото имаше мелница, т.е. беше експлоататор. Какво демократично има в такава държава с еднопартийна система?! Пълно противоречие. Оттогава в България думите не отговарят на съдържанието. Ето я привидността &ndash; каква народна власт, какъв народен съд... На процеса в Нюрнберг са осъдени на смърт 13 души, а Втората световна война взе 65 милиона жертви. В България осъдиха на смърт 1200 души. Учихме като деца, че въстанието през 1923 г. е антифашистко. А фашизмът идва през 1936 г. излиза, че България е била много напреднала с фашизма, щом още през 1923 г. има антифашистко въстание...</p> <p><strong>- Вие дадохте като пример за привидността в избирането на Петър Стоянов от комунистите. Всъщност привидни ли са отношенията между БСП и СДС през всичките тези години? Има ли единодействие зад кулисите и театрално разделение?</strong></p> <p>- Да. Казах вече, че единствената партия с мрежа и стратегия е БКП. Споменах за Лукановата стратегия за показност и привидност пред Запада. Тогава на тези избори БКП съзнателно представи като кандидат за президент Георги Зайков-Пирински, който е роден в САЩ и има следователно американско гражданство. Това се изключва от Българската конституция. Второ, той не е бил войник &ndash; навремето и това беше част от Конституцията. Тоест те правят двойна грешка с този кандидат. Изправят го срещу кого &ndash; срещу Петър Стоянов. Разбира се, Пирински беше разобличен и си сви сармите. Моментално извадиха Иван Маразов, който никога не е бил политик. Пак целенасочено. Петър Стоянов си изсипа ударите върху него като боксов чувал и спечели с явно превъзходство. После Петър Стоянов изчезна от политическата сцена, защото също не беше политик. Ако беше, щеше до ден днешен да е политик &ndash; поне така стоят нещата с политиците на Запад.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тук такива са Доган и Костов. Какво мислите за Костов?</strong></p> <p>- За да кажа какво мисля, той трябва да си представи цялата биография и да каже какво е правил в СССР. Биографиите на политическата класа са най-важният проблем в България, защото успешно ги потулват. Колко пъти Костов е подавал документи да влезе в БКП и е бил отхвърлян? Този човек е бил абсолютно никой до събитията от януари 1997 г., когато се включва в преговорите между Петър Стоянов и Николай Добрев...<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Е, не беше никой &ndash; беше депутат, министър на финансите, лидер на СДС...</strong></p> <p>- Беше &bdquo;висшестоящ счетоводител&rdquo;, който направи много поразии. Но в България не се търси отговорност от хората. Затова казвам, че е важно да си кажеш биографията, кога какво си правил, за да се знае кой кой е. Със Симеон е същото. Никой от кандидатите за висши длъжности тук не казва какви ги е вършил преди това. Стана ли ясно с какво Милен Велчев е заслужил да бъде министър или Николай Василев? Тези хора две тухли не са положили никъде една върху друга, били са стипендианти на Запад, но наивността на българския избирател ги избра в резултат от цветните бюлетини и на &bdquo;царю честити&rdquo;. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Костов каза, че е учил за селскостопански летец в Украйна.</strong></p> <p>- Не е лошо, че е учил, а че крие.</p> <p><strong>- Да, всъщност има един престой в Москва от 1982 до 1984 г., който е изтрит от биографията му.</strong></p> <p>- Именно. Ние сме търсили негова подробна биография на Запад &ndash; има бели полета. А е важно всичко да се знае, хората да не крият и да се гордеят с житейския си или професионален опит. Когато някой нещо крие, значи не е наред. След това и цялата политическа кариера на Костов е съмнителна. Най-големият антикомунист и антируски настроен човек и до ден днешен продаде &bdquo;Нефтохим&rdquo; на &bdquo;ЛУКойл&rdquo; и България си сложи двата крака в една обувка по отношение на петролния бизнес. И никой не му потърси отговорност. Друго доказателство за единодействие зад кулисите е, че 20 години се тръби, че няма алтернатива на тази политическа класа &ndash; други няма. Всеки кандидат за властта в България е избиран, защото обещава справедливост, обещава да коригира това, което предишните са направили...<br /><strong></strong></p> <p><strong>- ... и че ще ги накаже...</strong></p> <p>- Да, разбира се. Всички са чисти като снежни човеци и като вземат властта, забравят какво са обещали. Има една щафета във властта, която се предава. За мен тя е доказателство за договореност. И наистина, изплувалите през 1990 г. площадни антикомунисти бяха без биография, без досиета. Нашите приятели от СДС, които носехме на ръце и на които разчитахме, те имаха цялата власт, но не направиха нищо за досиетата. Още по-лошо &ndash; вадеха на час по лъжичка досиета, не в полза на обществото, а на някакви корпоративни интереси. И до ден днешен продължава тази игра с досиетата.</p> <p><strong>- В началото казахте, че Централната избирателна комисия е излишна. Обяснете защо.</strong></p> <p>- Защо в България има телевизионно предаване &bdquo;Референдум&rdquo;, но няма истински референдуми? Избирателната комисия пречи, защото е съставена от политически квоти. Тук всичко е на квоти. СЕМ &ndash; квоти, ВСС &ndash; квоти, партийни, президентски и т.н. Как например сега в тези квоти в избирателната комисия присъства НДСВ? Партия, изхвърлена от парламента... Това е противоречиво.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- А във Франция кой регламентира провеждането на изборите?</strong></p> <p>- Държавата. Префектурата урежда нещата.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Да, но ще кажат, че префектурата се управлява от дадена партия, от управляващите.</strong></p> <p>- Държавата няма нищо общо с партиите. Там има разделение на администрацията от политическата управа. Докато тук има политически, партиен капитализъм от 20 години. Всяка партия се занимава с приватизация. Как може поп да отвори дискотека. Има противоречия в конструкцията на тази наистина изкривена система. Ето ви и друг фрапантен пример &ndash; във Франция, за да станеш президент, ти трябват 500 подписа. В България ти трябват 7000. А защо не 70&nbsp;000?! Тук всичко е направено, за да ти пречи. Примерите са безброй. А хората си мислят, че като са развели едно европейско знаме, и са европейци.</p> <p><strong>- Как да се противодейства? Какви постъпки вие предприемате като емигрант, за да получите полагаемите ви се като български граждани права?</strong></p> <p>- Аз се боря от 20 години срещу термина &bdquo;емигрант&rdquo;. Аз не съм емигрант, аз съм европейски гражданин. Когато тук се назначи министър по интеграцията, за мен беше обидно. Смятам, че българите в чужбина са като мен, нямат нужда от министър да ги интегрира. Прави се всичко възможно да се вдетинява българският народ.</p> <p><strong>- Твърди се, че той си е инфантилен и прави грешни изводи, затова някой трябва да решава вместо него.</strong></p> <p>- Инфантилността се поддържаше злонамерено. И пак ще степенувам най-лошото и най-опасното. Първото беше &bdquo;цветоразделянето&rdquo; &ndash; абсолютна глупащина &ndash; боят и опашките за цветни бюлетини посред нощ. Преди повече от десетина години ме поканиха преди някакви избори в една телевизия, защото съм бил в избирателна комисия във Франция. На една връв нанизах 6&ndash;7 френски бюлетини и ги крия под масата. Дадоха ми думата и аз извадих връвта с бюлетините и обясних, че това са избирателни бюлетини &ndash; бели, с черни букви, еднакви. Вие, избирателите, какво ще направите, ако видите такива бюлетини? Ще четете и ще мислите. А тук не беше позволено на хората да мислят. Показва им се цветът и като стадо се затичват да избират по цвят. Без да мислят, без да разсъждават кои се крият зад съответните цветове. Така се позволи на съпричастни към ДС да бъдат избрани и да заемат позиции или на някакви престъпници, защото никой не им знаеше биографиите. Това си беше нелегална, антиевропейска работа, противоречаща на човешките права. Имало много неграмотни хора, заради това било, ми обясняваха. Нима с цвета ще ги направим грамотни?!</p> <p><strong>- От друга страна се казва, че българското образование през социализма било най-доброто в Европа. Откъде се взеха тези толкова много неграмотни?</strong></p> <p>- Да, това е отделен въпрос. Но така или иначе, обяснението, че с цветните бюлетини се улеснява участието на хората, беше една подигравка с политическото узряване на българската нация.</p> <p><strong>- Сериозен проблем е, че хората правят неинформиран избор, липсата на всякаква информация за кандидатите много ни пречи.</strong></p> <p>Хората постоянно са подвеждани, затова казвам, че избирателната комисия носи своята отговорност, тя е направена, за да заблуждава. Тя подбира кой може и кой не може да участва в избори. Българският избирател трябва да подбира, И съдебната система. Както съм роден в Лом, така съм бил съдебен заседател във Франция, бил съм избиран като такъв. В този контекст след избирателната система и в съдебната система трябва да влезе понятието избираемост, за да отпаднат партийните квоти. Защото те си се назначават по квотен принцип и после си вършат взаимни &ldquo;услуги&rdquo; пак по квотен принцип... И всичко се върти в този порочен кръг... И така си я караме тук &ndash; уседнали в заседналостта...</p> <p><em>*Божидар Чеков е роден през 1946 година в град Лом. Дедите му са бежанци от Егейска и Вардарска Македония, взели активно участие в Илинденското въстание. След 9 септември 1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в затвора от &bdquo;народната власт&rdquo;. През 1965 той завършва Техникума по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) в София. Поради литературните си наклонности през 1966 г. става най-младият публикуван участник в Месеца на българския разказ, организиран от вестник "Вечерни новини ". Като юноша, освен с писане, се занимава и с бокс &ndash; неколкократен победител в градското първенство на София и носител на титлата Републикански шампион. Тъй като е &bdquo;неблагонадежден елемент&rdquo;, отбива военната си служба в Трудова повинност. След Пражката пролет той бяга през границата през септември 1968 г. и се установява в Париж, където завършва Висшия лицей по графика &bdquo;Естиен&rdquo;. Работи в различни печатници и в хартиената промишленост. От 1995 г. е директор по продажбите в хартиения завод &bdquo;Лансе&rdquo;. Носител на Почетния медал на труда на Франция. До падането на Берлинската стена сътрудничи на Българското освободително движение със седалище в Париж и публикува редовно в месечния му орган &ndash; списание &bdquo;Бъдеще&rdquo;, под редакцията на Ценко Барев. Божидар Чеков е автор на книгите &bdquo;Стрелецът от Айфеловата кула&rdquo;, &bdquo;Букет от френски детелини&rdquo;, &bdquo;Втората Айфелова кула&rdquo;, &bdquo;Третият светилник&rdquo;, &bdquo;До Европа и назад&rdquo;.</em></p> <p><strong><em>Явор Дачков разговаря с Божидар Чеков</em></strong></p>