- 10 Sep 2020
- 145
- 16
Откакто са на власт, управляващите от ГЕРБ обясняват, че сме в ситуация на криза, поради което никой не може да си позволи да взима допълнителни възнаграждения, напротив – всички трябва да затягат коланите. От няколко седмици обаче, след като от СДС повдигнаха въпроса за бонусите в здравното министерство, стана ясно, че подобни възнаграждения са били раздавани щедро в почти всички министерства и ведомства. Оказа се освен това, че достъпът до информация за раздадените бонуси е изключително труден и почти невъзможен. Публикуваме интервюта по темата с Виктория Лазарова от Сметната палата и бившия министър на труда и социалната политика Иван Нейков.
<p><span style="font-size: large;"><strong>Виктория Лазарова, Сметна палата: Единственият източник на информация за бонусите са самите институции, които са си ги раздавали</strong></span></p>
<p><em><strong>- Г-жо Лазарова, защо се оказа, че има информация какви бонуси са получавани от бордове на държавни предприятия само през 2007 г.?</strong></em></p>
<p>- От 2007 г. по Закона за публичност на имуществото се извършва проверка по декларациите. Тази проверка е извършена тогава. Декларациите, включително за тази година, са на сайта ни и вие можете сами да ги видите.</p>
<p><em><strong>- Тоест от декларациите за 2007 г. се вижда, че например Румен Овчаров е взел като бонуси 63 500 лв.?</strong></em></p>
<p>- Ами да, отворете и ги погледнете, точно така е.</p>
<p><em><strong>- Добре, но защо се оказа, че подобна проверка е възможна само за 2007 г., а от 2008 г. насам това е невъзможно, тъй като имало данъчна тайна.</strong></em></p>
<p>- Да, точно така, след тази дата е променена данъчната декларация, а декларацията на Сметната палата следва данъчната декларация и това вече е въпрос на данъчна тайна, затова не може да бъде коментиран.</p>
<p><em><strong>- Тоест не може да бъде коментирано какви пари са взимани като възнаграждения?</strong></em></p>
<p>- Точно така. Не може да се разбере каква част е този бонус, ако има такъв. А те освен това от началото на 2009 г. бяха забранени възнагражденията от бордове, така че и не фигурират вероятно.</p>
<p><em><strong>- Тоест информацията, която получавате от 2008 г. насам е за някаква обща сума, получена като заплата и допълнително възнаграждение?</strong></em></p>
<p>- Нашата декларация следва данъчната декларация. Няма начин да бъде по друг начин и затова каквато е данъчната декларация, такава е и нашата, със същите пера. Така че тази сума е обща, не може да бъде друга. Задачата на нашата декларация е да покаже публичност, тоест да покаже, че има такива и такива средства, а не разбивката. А всъщност целта на данъчната декларация е да преследва платени ли са данъците. Тоест всяка от институциите си изпълнява своята задача.</p>
<p><em><strong>- Тоест вие ни показвате, че да кажем зам.-министърът на финансите Владислав Горанов е взел общо работно възнаграждение за 2010 г. например 10 хиляди лева?</strong></em></p>
<p>- Аз не бих могла да коментирам цифри по декларациите. Каквото пише в декларациите, това е.</p>
<p><em><strong>- Аз разгледах вашите декларации, но там няма място за деклариране на доходите и възнагражденията от заеманата длъжност. Там има най-напред деклариране на недвижимо имущество, след това на моторни, съхупътни, водни и пр. средства, след това на парични суми, вземания и задължения над 5000 лв. в местна или чуждестранна валута, след това са ценни книжа, дялове в дружества, акции в акционерни дружества и пр. и накрая идват доходи, които са извън тези за заеманата длъжност. Къде остават тогава доходите от заеманата длъжност?</strong></em></p>
<p>- Доходите от заеманата длъжност не подлежат на деклариране.</p>
<p><em><strong>- Тоест и въпросните бонуси не подлежат на деклариране?</strong></em></p>
<p>Точно така. Това означава, че заплатите и бонусите по принцип не се декларират. Вижте, някакво смесване се получава, значи предишния отговор, свързан с 2007 г. беше за бордовете. Тогава Сметната палата е могла да покаже парите от бордовете, но оттам нататък вече има данъчна тайна, нали така. Това е било само 2007 г. Докато бонусите, тоест допълнителното материално стимулиране и заплащане за заеманата длъжност плюс заплати за заеманата длъжност, не подлежат на деклариране в нашата декларация по Закона за публичност, защото това предвижда законът. Той изчерпателно е посочил какво се декларира и какво не.</p>
<p><em><strong>- Тоест, дори да става дума за възнагражденията на т. нар. висши държавни служители, не можем да търсим подобна информация при вас?</strong></em></p>
<p>- Да, точно това ви казвам.</p>
<p><em><strong>- И единственият пробив, който изтече така да се каже, е от 2007 г.?</strong></em></p>
<p>- То не е пробив. Значи нашите декларации са публични. Всеки може да си отвори декларациите и каквото пише в тях да ги види и да си ги разгледа.</p>
<p><em><strong>- За 2006 г. също ли има подобна информация за бонуси от бордове?</strong></em></p>
<p>- Не, за 2006 г. няма, тогава те не са публични, тъй като промененият закон за публичност на имуществото е в сила от 2007 г. Допреди тази дата декларациите се разглеждаха по друг ред и те не се публикуваха.</p>
<p><em><strong>- Ако сега искаме да разберем дали зам.-министрите в отделните министерства взимат пари от бордове на държавни предприятия, нещо което вече е забранено по закон, как можем да го проверим това, към коя институция да се обърнем освен към самото министерство?</strong></em></p>
<p>- Ами самото министерство трябва да каже.</p>
<p><em><strong>- Единственият ни източник на информация е самото министерство?</strong></em></p>
<p>- Значи в нашите декларации не е ясно какво посочват висшите държавни длъжности. Това са общи суми, ние не можем да ги тълкуваме. Единственото, което правим е да ги проверяваме спрямо данъчните дали са изрядни. Това е. И оттам засичаме дали са си обявили доход или не. Това е единственото, което можем да кажем.</p>
<p><em><strong>- Тоест единственият източник на информация по отношение на бонусите са самите институции, които са си ги раздавали?</strong></em></p>
<p>- Да, точно така. Точно. Значи ние стриктно спазваме закона и сме направили това, което е нужно и което се изисква от нас</p>
<p><em><strong>- И последно, възможно ли е да бъде търсена поименна информация за получените бонуси или това би било закононарушение и разкриване на лични данни?</strong></em></p>
<p>- Значи човекът сам ако иска да си обяви, си обявява, но иначе това са лични данни.</p>
<p><strong>Виктория Лазарова е ръководител на звено „Медийна политика” в Сметната палата</strong></p>
<p><strong>* * *</strong></p>
<p><span style="font-size: large;"><strong>Иван Нейков: Информацията за получените бонуси е публична, но не и поименна</strong></span></p>
<p><em><strong>- Г-н Нейков, покрай скандала с бонусите възникна въпросът дали е законно тяхното получаване. На базата на какъв закон става раздаването на това допълнително материално стимулиране или всяко министерство си има вътрешни наредби? </strong></em></p>
<p><strong>- </strong>Във всяко министерство, във всяка институция имат собствени правила за формиране на работната заплата, които трябва да са съобразени основно с два закона – Закона за държавната администрация и Закона за държавния служител. И вече на базата на тези вътрешни актове става предоставянето на едни или други допълнителни възнаграждения. Така че няма един общ акт, въз основа на който това да става. Трябва всеки един конкретен случай да бъде проучен конкретно.</p>
<p><em><strong>- </strong><strong>Какви са общите норми в тези два закона, с които се съобразявт вътрешните правилници, има ли например някакъв лимит, до който сумите могат да стигат? </strong></em></p>
<p><strong>- </strong>Не, не, лимити няма. Просто е посочено, че възнагражденията се изплащат като основни и допълнителни на базата на финансовите възможности. През 2008 г. беше направена една промяна, с която беше забранено да се получават възнаграждения за участие в бордове на държавни и други предприятия. Така че това също трябва да се има предвид. Но в случая всички бонуси, които се изплащат, не са за участие в бордове, а на базата на действащите вътрешни правила, тоест или от икономии на фонд „Работна заплата” или от някакви допълнителни приходи, каквито са случаите, когато се плаща допълнително възнаграждение на базата например на събрани приходи от глоби, санкции и пр. Така че в момента тези скандални пари се получават основно по две линии. Но и в двата случая проблемът не е правен, защото поне от тези данни, които сега излизат, самото плащане е на базата на съществуваща правна уредба, освен разбира се ако при проверка не се окаже, че са нарушени тези правила. Проблемът, който се поставя, е по-скоро сега ли е моментът. Има по-скоро морален, а не правен проблем.</p>
<p><em><strong>- </strong><strong>От ГЕРБ разпространиха информация, поискана от Сметната палата, за получените възнаграждения от страна на министри и зам.-министри на тройната коалиция от бордове на държавни предприятия през 2007 г. Доколкото разбираме получените възнаграждения от бордове от 2008 г. насам са данъчна тайна, обяснете ни защо.</strong></em></p>
<p><strong>- </strong>Не са данъчна тайна, по-скоро има промяна във формата на декларацията и докато при стария формат точно се посочваха източниците на доходите, в новия формат се посочват доходите без да се посочват източниците. Така че по-скоро тази информация не е събирана заради промяна във формата на декларацията. Иначе Сметната палата събира информацията на базата на закона, тя работи въз основа на закона и въз основа на стандартите, които са определени. А форматът на декларациите не зависи от Сметната палата.</p>
<p><em><strong>- </strong><strong>Вие как ще коментирате начина, по който се формират заплатите на държавните служители и избухналия напоследък скандал с бонусите?</strong></em></p>
<p><strong>- </strong>Принципът е, че държавните служители и политическите кабинети са две различни тела. Политическите кабинети не са държавни служители и от тази гледна точка начинът на формиране на тяхното възнаграждение е различен.</p>
<p><em><strong>- </strong><strong>Могат ли представителите на политическите кабинети да получават допълнително средства от събрани санкции и глоби?</strong></em></p>
<p><strong>- </strong>Въпрос на вътрешна уредба. Всяка една институция, която събира такива глоби и санкции, решава сама как да ги разпределя. В различните институции е по различен начин. Едни разпределят средствата като заплати, други ги разпределят като средства за квалификация на хората, трети смесено, така че всичко зависи от конкретното решение на конкретната институция.</p>
<p><em><strong>- </strong><strong>Това мноогообразие на практиките не е ли порочно и не прави ли невъзможно проследяването на това как се харчат парите на данъкоплатците?</strong></em></p>
<p><strong>- </strong>Не, няма как да бъде унифицирана изцяло администрацията, тъй като всяка има различни функции – има такива, които налагат санкции, има такива, които въобще не налагат санкции. Така че няма как да има еднакво за всички решение, но не би трябвало това да е проблем за събирането на информация. Тази информация е публична. Забележете, публична, но не и поименна. Разпространяването на поименна информация за възнаграждението на хората влиза в противоречие с европейската практиката. Тоест би трябвало да се подава информация при поискване от страна на медии и от страна на обществото да кажем колко пари са отишли за бонуси или средно колко са получили служителите в едно или друго ведомство, но не и да се каже: „Пешо получи толкова, Гошо получи толкова”. Това вече нарушава правото на личен живот.</p>
<p><em><strong>- </strong><strong>Тоест нямаме право да поискаме информация за това какви бонуси са си раздали министри и зам.-министри да речем? </strong></em></p>
<p><strong>- </strong>Може да бъде поискана и да бъде дадена информация за всичко с изключение на поименна информация.</p>
<p><strong>Иван Нейков е бивш инспектор юрист в Главната инспекция по труда и бивш министър на труда и социалната политика.</strong></p>
<p><strong>* * *</strong></p>
<p><span style="font-size: large;"><strong>Милена Стефанова: Нито една институция в България не е дала яснота по въпроса колко струва издръжката на администрацията й</strong></span></p>
<p><strong></strong><em><strong>- Нормално ли е според вас информацията за това какви допълнителни възнаграждения са раздадени в държавните институции да идва единствено и само от тези ведомства, които всъщност си раздават бонусите?</strong></em></p>
<p><strong></strong>- По принцип достъпът до информацията за това колко струва на данъкоплатеца издръжката на администрацията и на изпълнителната власт трябва да бъде публичен. Тоест трябва в реално време да можем да отчитаме колко струва това на бюджета, защото бюджетът се формира от нашите данъци.</p>
<p><em><strong>- Искате да кажете, че самите министерства трябва да публикуват тази информация?</strong></em></p>
<p>- Да, тя трябва да бъде публична – дали всяко министерство и ведомство ще я публикува отделно, или през общите финансови потоци, които следи Министерството на финансите, трябва да бъде намерен начин тази информация да се публикува, другото е въпрос на технология. Просто трябва да има достъп както за правилата, по които се определят възнагражденията, така и за тяхната стойност. Всичко трябва да бъде публично. Така е в САЩ, макар това да е една съвсем различна държава, със съвсем различен тип култура на взаимоотношения. Но там има един сайт, в който в реално време се проследяват разходите на държавата, буквално в минутите, в които се извършва разходът, той се вижда, той е достъпен онлайн в цял свят и ние можем да наблюдаваме какво е изразходвала американската държава за публичния сектор. Тази информация трябва да бъде достъпна за гражданите, тя трябва да бъде онлайн. Няма нито една институция в България, която да е дала яснота по въпроса колко струва издръжката на администрацията й и за какво харчи парите си тя. Не говоря за това дали ще се предприемат някакви дейности, които да доведат до подобряване на услугите, говоря за това колко струва работата на тази администрация. Това не са само техните възнаграждения, това са и режийните им разходи за поддръжка на сградите и всичко останало, което отива като разход. Когато тази информация е достъпна, оттам ще се виждат и съответните бонуси, или т.нар. допълнително материално стимулиране. Тази информация трябва да бъде публична и достъпна, няма нужда да се иска по Закона за достъп до обществената информация.</p>
<p><em><strong>- Но тази информация, дори когато е поискана по Закона за достъп до обществената информация, не може да бъде поименна, така ли? </strong></em></p>
<p><strong></strong>- Да, не може.</p>
<p><strong></strong><em><strong>- Тоест ние в момента няма как да получим информация дали зам.-министрите действително получават възнаграждения от бордовете на държавни фирми, въпреки че това е незаконно. </strong></em></p>
<p><strong></strong>- Значи може и да може да се провери някъде при самите дружества. Трябва да се види в отчетите на самите дружества дали са изразходвали пари за възнаграждение на управителните си органи.</p>
<p><em><strong>- Да, но в управителните им органи фигурират не само зам.-министри, така че ако оттам ни дадат една обща сума, ние няма как да разберем дали например зам.-министърът на финансите Владислав Горанов е получил бонус или не. </strong></em></p>
<p><strong></strong>- Е, да. За съжаление май се намирате в такава ситуация. Поименното оповестяване е малко сложно и рисково от гледна точка на Закона за защита на личните данни.</p>
<p><em><strong>- А каква е европейската практика в това отношение, защото все пак става дума за изразходване на публични финанси? </strong></em></p>
<p><strong></strong>- Навсякъде се дава обобщена информация, а не поименна. Поне аз не съм виждала да се публикува поименна информация за допълнителните възнаграждения, защото механизмът за формиране на техните заплати е публичен, той е обвързан с определени правила. Ясно е от колко до колко, в какви граници, какви тавани и пр. Тоест ние трябва да знаем правилата, ние трябва да знаем, че например еди какъв процент от собствените приходи могат да се раздават като допълнително материално стимулиране. Системата на бонусите по принцип е много добра, защото тя дава възможност наистина да бъдат стимулирани работещите хора, тоест човек да знае, че ако работи, ще получи и нещо допълнително. Но трябва да има ясни и разписани правила – до каква сума, с какъв таван, при какви обстоятелства. Тоест системата за оценка е много важна.</p>
<p><strong>Доц. д-р Милена Стефанова е преподавател по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски".</strong></p>
