Арестуваният при операция "Октопод" Марчело Джотолов: В ареста от МВР ми предлагаха сделка

<p><strong>Кой е Марчело Джотолов?</strong></p> <p>М.Дж.: Роден съм във Видин. Баща ми е инженер, майка ми е икономист. Завършил съм Английската гимназия във Видин. После завърших Международни икономически отношения в София. Имам диплома за валутен дилър, диплома за брокер на стокова борса. Специализирал съм индустриален икономикс в Словашката академия на науките в Братислава по съвместна програма с Виенския технически университет. Имам диплома и от една международна академия по конфликтология. Имам брат и сестра, също висшисти. Може би дипломите не правят човека, но без знания човек е заникъде. Казвам тези неща, за да се разбере, че не съм расъл в лоша среда. Любознателно семейство сме. Имам различни интереси и непрекъснато чета. За тази почти година в ареста съм изчел сигурно над 50&nbsp;000 страници. Жена ми, наред с яденето и спалното бельо, ми носеше редовно и по една торба с книги.</p> <p><strong>Тоест не сте бивша барета, както пишат в някои вестници?</strong></p> <p>М.Дж.: Не.</p> <p><strong>Писаха също, че сте били каратист...</strong></p> <p>М.Дж.: Не. Докато учех в Оряхово, тренирах бадминтон. Не знам дали народните танци се смятат за спорт, но най-активно съм се занимавал с народни танци. Дори съм медалист от републикански фестивал.</p> <p><strong>Първото ви работно място?</strong></p> <p>М.Дж.: Първото ми работно място беше в Булбанк, още беше държавна, ръководеше я Чавдар Кънчев. Подготвихме банката за приватизация. Занимавах се с кореспондентските отношения между различните банки &ndash; отговарях за нашите отношения с банките в англоезичните страни. Направихме за времето си една уникална система за рейтинговане на нашите кореспонденти с цел да поемаме непокрити финансови ангажименти към тях. Бил съм финансов директор и на производственото предприятие &bdquo;Роял Патейтос&rdquo;, т.е. и с производство съм се занимавал. След като напуснах тази фирма, започнах работа като управител на &bdquo;Аида 96&rdquo; &ndash; една от фирмите към Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Поканиха ме тогава собствениците &ndash; &bdquo;Лев Инс&rdquo; (70%) и Теодор Дечев (30%).</p> <p><strong>Връзката през Теодор Дечев ли дойде?</strong></p> <p>М.Дж.: Да, бяха ме запознали с него &ndash; много интересен човек. Опитахме се да я развием като рекламна агенция, но нещо не потръгна. Имахме добър компютърен дизайнер, който напусна, и след това не успяхме да направим екип. Постепенно през &bdquo;Аида 96&rdquo; започнахме да се занимаваме със събиране на несъбираеми вземания, тогава сключихме първите договори, имахме договор например със СИБанк, с Токуда Банк и други сериозни институции. Това е една съвсем нормална практика, не мога да разбера как изведнъж се превърна в криминално деяние. Има нещо сбъркано в манталитета ни. Взимаш кредит, ползваш парите, когато дойде време да се издължаваш, се оплакваш, че те &bdquo;натискат&rdquo; да си връщаш дълговете. Едва ли е нужно да се убеждаваме колко е важна тази дейност, защото междуфирмената задлъжнялост е в пъти брутния вътрешен продукт на държавата. Така се спира кръвта в системата &ndash; едно тяло не може да живее без кръвообращение. Сега много хора, които имат кредити, тъй като четат по вестниците какво се случва, вместо да се издължават, отиват в ДАНС и се оплакват, че някой им искал да връщат пари, колко ги е страх, че ще ги бият. А тези, които се занимават с несъбираемите вземания, държавното обвинение ги нарича рекетьорите на новото време. На едно от заседанията на съда прокурорът Костов ме обяви за най-големия рекетьор в страната, това е записано в протокола. Според него аз съм загърбил всичките си знания и интелектуални способности и съм станал мутра...</p> <p><strong>Как ви задържаха?</strong></p> <p>М.Дж.: На 10 февруари сутринта към 6,15 ч. се събудих от звънеца на вратата. Бях сам вкъщи, Свилена беше в командировка в Бургас. Тогава живеехме в Дружба. &bdquo;Полиция, отворете, легнете на пода&rdquo;, всичко протече по познатия вече за хората модел. Бяха въоръжени с автомати, имаха дори от онези големите плексигласови щитове, но нямаше ексцесии. Легнах на пода, заключиха ми белезниците. Когато установиха, че е &bdquo;чисто&rdquo; в апартамента, т.е., че съм сам, ме преместиха на един фотьойл. Интересното е, че не ми разрешиха да говоря по телефона, а после разбрах, че на другите задържани са им разрешавали. Само на нас с Алексей не ни е било разрешено. Направиха обиск, не знам какво се надяваха да намерят.</p> <p><strong>Направиха ли протокол от обиска?</strong></p> <p>М.Дж.: Да, доста неща взеха &ndash; 2&ndash;3 чувала. Половината от бижутата на жена ми, една гривна на сина ми и мои парфюми, при това употребявани, после се оказа, че липсват.</p> <p><strong>Пуснахте ли жалба?</strong></p> <p>М.Дж.: Не, решихме, че е безсмислено. Пък и жена ми беше в шок. Никой от нас не е очаквал да се случи подобно нещо. Хора, които добре ме познават от 25&ndash;30 години, не можеха да повярват как така за една нощ съм се превърнал в най-големия престъпник в България.</p> <p><strong>Как си обяснявате попадането в групата &bdquo;Октопод&rdquo;?</strong></p> <p>М.Дж.: Имам някакво обяснение, но не знам доколко е вярно. Че това е част от някаква целенасочена акция срещу Алексей Петров, ми се струва достоверно. Вероятно при изслушването на някакви първи показания срещу него &ndash; предполагам, на В. Шотев, той е обяснил, че имат спор за една сграда и Алексей го е рекетирал, ограничил му е достъпа до сградата, поставяйки охрана от фирма &bdquo;ИН 80&rdquo;. Проверяват коя е фирмата, но те са две фирми с еднакво име &ndash; едната е ЕООД, която се занимава с охранителна дейност, другата е ООД, в която съм съдружник и я управлявам. Според мен оттам е станало объркване на двете фирми и аз съм попаднал в списъка на хората, които ще бъдат задържани в акция &bdquo;Октопод&rdquo;. Дълго време в съда прокуратурата твърдеше, че ИН-80, която аз управлявам, е участвала в престъпната според тях схема срещу Шотев. Наложи се да прилагаме по делото материали, че моята фирма няма нищо общо с другата ИН-80, видя се на коя фирма е издаден охранителният лиценз, но едва на третото или четвъртото заседание съдът и прокуратурата започнаха да разграничават двете юридически лица. Обяснението за мен е, че просто някой не е догледал в тази целенасочена акция срещу Алексей и така и аз съм станал част от нея. Това се доказва и от факта, че свидетели срещу мен започнаха да търсят впоследствие. Странно е, че при обиските, които са извършени на 10 февруари, те влизат в сградата на &bdquo;Кораб планина&rdquo; №6, но моя офис не го намират &ndash; явно не са влизали навсякъде. Чак месеци по-късно &ndash; в края на май, в ареста ме извика следователят Киров и ме попита къде ми е офисът, защото не го били намерили. Нарисувах му един план на сградата и обозначих точното място на офиса на фирмата ми. Направих пълномощно на адвокатката ми и тя отиде с тях, за да им предаде каквото трябва. И по тези договори, които тогава иззеха чрез адв. Йосифова, после те започнаха да ми повдигат обвинения.</p> <p><strong>Това са официални договори за цесия?</strong></p> <p>М.Дж.: Да, но излиза, че като един глупак аз доброволно съм им предал улики срещу самия себе си, защото така се третират тези документи &ndash; като уличаващи ме в някаква страшна престъпна дейност...</p> <p><strong>Близки ли сте с Алексей Петров?</strong></p> <p>М.Дж.: Не, познаваме се, разбира се. Контактувахме по-често покрай една голяма американска фирма, която искаше да прави сериозни инвестиции тук, да изгради завод за ремонт и поддръжка на бронирана техника. Фирмата имаше договори с НАТО, с министерството на отбраната на САЩ, беше спечелила търга за изработването на папомобила. Включително и при Бойко Борисов, докато беше главен секретар на МВР, сме ходили с нейния президент Карлос Давидов. Прие ни в кабинета си в МВР, за да му представим патентованите продукти на фирмата, които представляваха интерес за МВР &ndash; например фирмата произвежда бронирано стъкло, през което обаче отвътре навън може да се стреля. Такова стъкло е използвано в направата на папомобила. Специално покрай тази фирма се виждахме по-често с Алексей. Той разбира много от икономика и финанси, има гъвкави идеи. Интересно е да се разговаря с него. Не мога да кажа колко на брой са ни срещите, да сме се виждали двайсетина пъти, но няма как да сме близки, просто защото не тичахме по една писта, както се казва.</p> <p><strong>Отношенията ви с останалите задържани по &bdquo;Октопод&rdquo;?</strong></p> <p>М.Дж.:С Антон Петров се познаваме, не помня кой ни е запознал, но контактите ни са били инцидентни.<br />Познавам се и с Николай Велков, защото ме потърсиха от неговия офис. Искаха да обсъдим евентуално условията, по които да сключим договор, за да им съберем вземанията. Сключихме такъв договор. Велков е, между другото, единственият производител на солариуми у нас. Трудно се пробива в конкуренцията на Запада. Помогнахме му за преструктурирането на един кредит в банка, а след това и с търговски контакти. Постепенно той се стабилизира и успя да си върне кредита. Приятели сме с него. Познавам се също и с Момчил Кръстев &ndash; покрай ССИ. Имаше един период, в който ръководителите на фирмите в ССИ се събираха един път седмично, наричаха го работна закуска. Започнах и аз да ходя, защото офисът на &bdquo;Аида 96&rdquo; беше в сградата на ССИ. С Данчо Стоянов &ndash; малкия Дамбовец, се запознах, защото го вкараха вечерта в моята килия. С брат му &ndash; в камионетката, когато ни караха за мярка в съда. Димитър Митров, който впоследствие се предаде сам, изобщо не съм го виждал никога. Как изведнъж ни организираха в строго йерархична престъпна група, продължава да ми е непонятно.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Е, с помощта на &bdquo;структуроопределящата&rdquo;, както я нарече съдията Камен Иванов, свидетелка Теменужка Кайлитска...</strong></p> <p>М.Дж.: Кайлитска е също от хората, които дължат много пари. Предполагам, че свидетелства от страх. Тя все още е управител на една от фирмите ми. Но аз не искам в момента да коментирам свидетелите. Не е редно, знаете, че предстои внасянето на обвинителен акт и това ще е в ущърб на защитата ми.</p> <p><strong>Добре, няма да говорим засега за мотивите на свидетелите. Но все пак разкажете за таксиметровия бизнес.</strong></p> <p>М.Дж.: Съдружник съм в три таксиметрови компании &ndash; &bdquo;Такси-АЦ-Експрес&rdquo; ООД, &bdquo;Такси-А-Експрес&rdquo; ООД и &bdquo;Радио Такси&rdquo; ФМ ООД. Когато започнахме с Цено Ценов да търсим финансиране за такситата, проведохме разговор с банката за кредит от близо 1 милион лева. Да ти даде някой 1 милион лева, за да си купиш коли, които утре може да се счупят, е доста сериозен банков риск. По някакъв начин този риск трябваше да се хеджира. И измислихме добра схема, защото банката не кредитира ДДС по принцип. На 1 милион ДДС е 200&nbsp;000 лв., които няма как да се извадят отнякъде. С банката обсъдихме варианта как една кола, превръщайки се в такси, си увеличава стойността, защото има допълнителна апаратура, защото носи от първия ден реални постъпления. Решихме, че можем каското да го увеличим с новата стойност на колата. Отделно имахме отстъпка от доставчика на колите. Така, с увеличеното каско, изваждайки цената, която ние сме платили за автомобила, се получиха над 120% от стойността му. Банката се съгласи да впише автомобилите като особен залог в нейна полза на стойността на каското, защото реално вече нямаше риск. Дори да се счупи една кола, застрахователите биха платили на банката достатъчно, за да се покрие кредитът. Никога в България такова нещо не беше правено до момента &ndash; доста революционно беше някой да финансира с банков кредит 100% таксиметрова дейност. Но схемата проработи и се разчу най-напред сред фирмите, които работеха на франчайзингов договор с &bdquo;Такси-С-Експрес&rdquo;, т.е. тези, които използваха стикера на такситата 1280, както са по-известни. Масово се тиражираше покрай нашето задържане, че това е някакъв картел, който превръща такситата в мафиотска организация. А нещата са съвсем прости и функционират по същия начин и на Запад. Ти имаш някаква марка и я предоставяш за ползване срещу франчайзингова месечна вноска. Кайлитска обясняваше, че Алексей й искал всеки месец рекет по 69 лв., като това е именно вноската, срещу която ползва името на марката. Но като се разчу за схемата с банковия кредит, започнаха да ме търсят от други фирми и така станах съдружник в тях. Кайлитска никога не е имала 52%, както твърди, бяха под 40% и това може да се провери в &bdquo;Апис&rdquo;. Нашата схема с Цено Ценов беше за шевролети, бяхме постигнали перфектен договор с представителството на &bdquo;Дженерал Мотърс&rdquo; и успяхме да си изплатим кредита. Тогава само МВР купуваха по-евтини коли от нас &ndash; Астрите.&nbsp; А Кайлитска изведнъж задлъжня и ми прехвърли дела си, както впрочем и жената на другия ми съдружник Тони също ми прехвърли своя дял. И останахме само двамата с него съдружници в Такси-А-Експрес. Неговият дял е 48%, моят &ndash; 52%. Сега от комисията &bdquo;Кушлев&rdquo; ме питат защо съм ходил в Испания, с какви средства. А ние, като голям клиент на &bdquo;Дженерал Мотърс&rdquo;, когато пуснаха новите модели на &bdquo;Опел Астра&rdquo; и &bdquo;Опел Тигра&rdquo;, просто ни поканиха на представянето им. Събрахме се всички поканени от Източна Европа в Будапеща и оттам с организиран чартър заминахме за Испания. Бяхме заедно с представители на МВР, на други фирми тук &ndash; една съвсем официална делегация.</p> <p><strong>Споменахте комисията &bdquo;Кушлев&rdquo;. Докъде стигнаха проверките?</strong></p> <p>М.Дж.: Проверяват 25 години назад всичко &ndash; и мен, който съм бил тогава на 14 години, и жена ми, която е била на 12 години. В крайна сметка благосклонно ни казаха, че трябва да дадем сведения колко пари сме харчили всеки месец от момента, в който сме навършили 18 години, и за какво &ndash; за храна, за дрехи, режийни и т.н. Говорят за някакви 600 хиляди лева, но то е заради съдружието ми в таксиметровата фирма &ndash; ако общо имаме например 100 коли, моите са 50, които ги оценяват по някакви пазарни цени и така получават тази напълно нереална сума. А във връзка с данъчните проверки проверяващите казват, че такъв натиск никога не им е оказван, непрекъснато са ги викали прокурорите. В данъчната комисия бяха трима души &ndash; две жени и един мъж. Мъжът споделил с жена ми, че вече ме сънува, а тя му отговорила, че вместо мен да сънува, сънува прокурора Костов. И въпреки натиска данъчната ревизия, която ни провери двамата със Свилена изключително подробно, към нея няма никакви претенции. На мен ми измислиха някакви 20 хиляди лева с лихвите, от които накрая всъщност останаха 3 хиляди лева, към които държавата има претенции.</p> <p><strong>Колко пъти ви разпитваха, докато бяхте в ареста?</strong></p> <p>М.Дж.: Преди всяко обжалване на мярката за неотклонение, когато съответно ми повдигаха нови обвинения. Имам 6 обвинения, следователно и 6 пъти съм разпитван. Първите пет пъти разбирах в какво съм обвинен и не давах обяснения, което е мое право. Последния път ме обвиниха в длъжностно присвояване на особено голяма сума &ndash; а това са си моите собствени пари, тогава им казах, че наистина не разбирам в какво съм обвинен. Явно прокурора Костов много го дразни, че не съм дал никакви обяснения до момента. На 12 януари в съда той се изпусна, че ако съм бил казал точно кой член от групата е взел парите, съм щял да си облекча положението. Беше готов дори да ми подскаже отговора...</p> <p><strong>Вие казахте тогава, че сте имали в началото на декември странна среща с двама души?</strong></p> <p>М.Дж.: Да, беше на 3 декември. Не разбрах как се казват, попитах отново за имената им, те отговориха, че е достатъчно да знам, че са представители на МВР. Не ми стана ясно откъде са. Но е интересно, защото достъп до следствения арест през цялото това време имаха само жена ми и адвокатите ми. Никой друг, никакви други мои роднини, които искаха да ме видят, не бяха допуснати. Попитах ги каква е целта на срещата. Отговориха, че били дошли да се видим в очите, да си поговорим. Всъщност, когато старшините дойдоха да ме вземат от килията, мислех, че ще ме свалят долу в стаята за разпит при следователя или евентуално при прокурора на втория етаж. И като ме свалиха на втория етаж, реших, че ме водят при прокурора. Но не. Вкараха ме в една малка стая за разпит с две бюра и няколко стола. И се появиха тези господа &ndash; единият по-млад, другият по-възрастен. По-младият много се интересуваше защо не вярвам в предопределеността на съдбата. Езотерик ли беше, не знам, но му беше много интересно как така не вярвам на съдбата. Обясниха ми как са готови да ми помагат, как много бързо могат да ми решат проблемите с данъчните. Питаха ме дали не ми трябва нещо. Предлагаха ми мобилен телефонен апарат. Отговорих им, че си ползвам телефон по надлежния ред &ndash; имам фонокарта, пиша молби, имам право на два телефонни разговора седмично и повече не ми е нужно. В един момент им казах, че като толкова много искат да ми помогнат, да уредят да дойде фризьор да ме подстриже. Защото въпреки че според правилника за прилагане на закона за изтърпяване на наказанията арестантът има право на подстригване за своя сметка най-малко един път месечно, правих цели кампании, за да ме подстрижат. Първия път, когато вече много ми беше пораснала косата, адвокатката ми писа молба до главния прокурор, след като неколкократно беше писала на наблюдаващия прокурор. Накрая ме подстригаха с прокурорско нареждане и дори получих писмено извинение от някаква прокуратура. През ноември пак започнах да се занимавам с акция &bdquo;подстригване&rdquo;, но се оказа, че трябва да събера поне 10 души, желаещи да бъдат подстригани. Очевидно успях с една обява, закачена на таблото, да ги събера, но после изведнъж ми казаха, че трябвало желаещите да са 30. Така и не дойде фризьор. И затова им казах на двамата господа от МВР, че с това могат да ми помогнат &ndash; да ми уредят подстригване.<br />Пропуснах да ви кажа, че в понеделника преди първата ми среща с тях имах телефонен разговор с жена ми и тя ми каза, че някакви мъже са я тормозили в дома ни през нощта събота срещу неделя &ndash; тропали са, вандалствали са, качили са се в съседния празен апартамент и са гледали у нас през балкона, били са изключили осветлението на целия блок, който още е необитаем, ние сме единствените нанесли се в него. И интересно, единият от двамата беше с фирмена химикалка на Уникредит, но на Булбанк. Явно знаеха, че жена ми работи в системата, макар че тя не е в банката, а в лизинга. Дори ми обясни, че ако тя има някакви проблеми в работата си, ще се намесят, за да не я уволнят. Не знам какви са връзките на МВР с банките, но беше странно това предложение. Някак си не си представям, че МВР може да се бърка в кадровата политика на една частна банка. Изобщо те се представиха като всесилни. На втората ни среща им казах, че не ми е интересно да разговаряме, не виждам основание за това. Че не им вярвам, най-малкото защото не съм подстриган. Че ми предлагат неща, от които нямам нужда, а не ми помагат за това, за което съм помолил. Исках да прекратя срещата бързо. Тогава те казаха, че е добре да си помисля, че ако им помогна, могат да ме защитят, че децата са ни големи и може да отидем да поживеем в чужбина. Заявиха, че няма да ми пречат на предстоящото заседание на съда, когато ще гледат мярката ми...</p> <p><strong>Че как така МВР могат да пречат на съда?!</strong></p> <p>М.Дж.: ...въпреки че отгоре имало много голям натиск, но ме увериха, че доколкото зависи от тях, няма да ми пречат. И така не ми попречиха, че ми повдигнаха ново обвинение със срок на наказанието между 10 и 20 години и продължиха заплахите срещу жена ми вкъщи. Бяха изпочупили витрините на партерния етаж, видяхте ги. И по погрешка четирите стъкла на една кола, която е била спряла на мястото, където обикновено паркира жена ми, без да е откраднато нищо. Тогава написах молба чрез началника на ареста до наблюдаващия прокурор Костов, в която го помолих за спешна среща в рамките на работния ден в присъствието на адвоката ми. Написах му, че по обективни причини оставям организацията на срещата на него, защото няма как аз да го направя. И му благодарих предварително. От тази молба нищо не произтече. Дори не ме попита за какво толкова искам да го видя спешно, за да може да прецени дали причината е основателна. През целия период на задържането ми никога за нищо друго не съм молил прокурор Костов. Исках просто да му обясня, че жена ми се чувства незащитена, че заплашват семейството ми. Нали, в края на краищата, това му е работата &ndash; не само да защитава свидетелите срещу мен, но и мен, респективно близките ми. Но молбата ми остана без каквито и да било последствия. Нямам обяснение за това бездействие на прокурор Костов тогава.</p> <p><strong>Нека включим тук в разговора и съпругата ви. Госпожо Джотолова, разкажете какво точно ви се случи.</strong></p> <p>Св.Дж.: Паркирам винаги на мястото, което е най-близо до входа, защото съм сама и сега е тъмно. Когато се прибирах тогава, видях, че мястото е заето, и спрях малко по-нататък. После се оказа, че колата е на някакво момче, дошло в квартала на гости &ndash; беше около Коледа. За зла беда вечерта валя сняг и колите под снега изглеждат еднакви. Сутринта се оказа, че четирите странични прозореца на неговата кола са счупени, без да е откраднато нищо. Дойдоха полицаи, оглеждаха, снимаха. Момчето си провери вещите &ndash; якето му на задната седалка, жабката неотваряна, касетофонът си стои &ndash; нищо не липсваше. Но не едно, а и четирите стъкла бяха счупени. Ако си крадец, няма да си позволиш да вдигаш толкова шум. Явно целта не е била кражба. Тогава бяха спрели и тока на сградата. Майсторите, които продължават да работят във входа, на сутринта установиха, че е спрян от уличното табло. По очевидни причини вече почти година нямам никакво доверие на държавата и полицията, които трябва да защитават гражданите, но като не виждах вече друг изход, написах жалба до Четвърто районно управление.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Мъжът ви каза, че е имало и други случаи на тормоз?</strong></p> <p>Св.Дж.: Да, първия път само тропаха, така че леглото ми се тресеше, вдигаха страшен шум. Алармата на СОТ на входа пищеше, очевидно по някакъв начин бяха спрели стълбищното осветление. Видях през шпионката два силуета, които нагло стояха пред вратата &ndash; алармата пищи, но те не бягат. Качиха се после най-спокойно нагоре по стълбите, аз оттук изтичах на горния етаж, където е спалнята, да не вземат да влязат през балконската врата. Две глави се наведоха през преградата между двата балкона без никакво притеснение. И това някъде около полунощ. Марчело спомена, че в сградата все още няма други хора и на практика бях съвсем сама. Тичам боса из апартамента с един най-обикновен спрей, каквито носят жените в чантите си, и телефона...</p> <p>М.Дж.: Както вече ви казах, след като разбрах по телефона за тази случка от жена ми, написах молбата до прокурора Костов. Тъй като той не реагира, когато Свилена дойде на другия ден на свиждане, й казах, ако пак има някакви подобни проблеми, да пусне жалба до полицията, защото от прокуратурата не получих съдействие.</p> <p>Св.Дж.: Те идваха няколко пъти, преди да изпочупят стъклата на колата. Има записи на СОТ-а. Като се включи алармата, хората идваха всичките пъти. Дори се чудеха какви са тези странни крадци, хем са технически грамотни и могат да ти спрат тока от уличния стълб, който захранва половината квартал, хем не бягат, не се страхуват, вдигат страхотен, нетипичен за крадци шум, а и нищо не крадат. Празна сграда, единственото обитаемо жилище, но никой не е влязъл с взлом да краде, докато не съм вкъщи. Това са фактите. Последния път, когато всъщност собственикът на счупената кола повика полицията, аз специално излязох от работа, за да напиша жалба. Дознателят, който беше изпратен, като ми чу името, имам чувството, че му прилоша. Даде ми някаква бланка, написах какво се е случвало, той я взе и си отидоха всичките. Те бяха от Четвърто РПУ. На 12 януари, когато трябваше да се гледа мярката за неотклонение, някакъв глас ми се обади по мобилния, измърмори някакво име и каза, че е от БОП. Поисках да повтори името си. Каза, че е Костов от ГДБОП, и поиска да отида при него да говорим за моята жалба. Отказах, защото в този ден всичките адвокати бяха заети с мярката на Марчело. Прояви разбиране и след това се уговорихме пак по телефона и отидох в петък.</p> <p><strong>Но защо ГДБОП? Нали сте писали жалба до Четвърто РПУ?</strong></p> <p>Св.Дж.: И аз бях учудена и затова настоявах да отида с адвокат. Беше ми странно. Когато отидохме с адвокатката в ГДБОП на ул. &bdquo;Антим І&rdquo;, ме очакваха като някаква много ВИП персона. От притеснение си бях забравила личната карта в колата, носех у мен само шофьорската си книжка. Успокоиха ме, че няма проблем, защото пропускът вече ми е написан и ме очаква. Не останаха доволни, че съм с адвокатка, но все пак позволиха и тя да влезе. Заведоха ни в някаква стая, където беше въпросният Костов. Адвокатката ми го попита защо ни викат в ГДБОП, а не в районното. Той обясни, че съм създала смут с моята жалба, че шефът на Четвърто взел жалбата и я занесъл на шефа на Седмо РПУ, спорили в района на кое от двете управления сме, сякаш не е ясно. Накрая шефът на Седмо РПУ занесъл жалбата в ГДБОП и я връчил лично на директора, който е разпоредил на своя подчинен Костов &ndash; не разбрах каква му е длъжността, да работи по нея. Явно жалбата ми им се е сторила като някакъв горещ картоф, че така да си я предават от един на друг. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Костов какво ви попита?</strong></p> <p>Св.Дж.: Попита ме дали много съм се била уплашила, дали имам някакви лично мои врагове. Обясних, че може да не съм симпатична на всички, но едва ли поради антипатия някой ще се разхожда посред нощ на минус 10 градуса да ме тормози. Попита дали мисля, че има връзка с мъжа ми. Отвърнах: &bdquo;А вие как мислите?&rdquo;. Оказа се, че май и те мислели така. Имаше култови въпроси: &bdquo;Вие сега какво предпочитате &ndash; да ги хванем или да ги спрем?&rdquo;.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Що за въпрос &ndash; как така да ги спрат или да ги хванат?</strong></p> <p>Св.Дж.: И адвокатката ми се възмути: &bdquo;Вашата работа е да ги откриете и заловите!&rdquo;. Аз отговорих без никаква ирония, че не вярвам да ги хванат, но наистина, ако успеят да ги спрат, ще е добре, защото през деня съм на работа и имам нужда от почивка през нощта. И след това: &bdquo;То вие няма как да ги разпознаете?&rdquo;. Адвокатката ми пак скочи: &bdquo;Вие откъде знаете, че не може да ги разпознае?&rdquo;. &bdquo;Така, предполагам&rdquo;. След това Костов заяви, че като пуснат мъжа ми &ndash; вече беше минала мярката и се знаеше, че го пускат под гаранция &ndash; няма да има причини да продължават да ме тормозят. Не разбрах защо така смята. Странно, но ми каза, че се притеснява много да не бъде уволнен. <br /><strong></strong></p> <p><strong>В каква връзка?</strong></p> <p>Св.Дж.: Бил се разпоредил от районното да има засилено полицейско присъствие около дома ни, защото сигурността ми била техен приоритет. &bdquo;И да видим дали няма да ме уволнят&rdquo;. Ние пак се погледнахме озадачени с адвокатката. &bdquo;Ама защо да ви уволнят? Нямаме никакви претенции към вас&rdquo;. &bdquo;Защото всички, които работиха по акцията на съпруга ви, са уволнени&rdquo;. &bdquo;Но защо са уволнени?&rdquo; &bdquo;Не знам, всички ги уволниха. Дори колегите сега, след като ми разпределиха вашата жалба, когато ме срещнат по коридорите, ме майтапят и ми честитят&rdquo;. Пожелахме му съвсем искрено да не го уволнят и се сбогувахме. Направи ми също впечатление, че изобщо не поиска да ми снеме самоличността. Между другото, когато Марчело спомена, че двамата господа от ДАНС или от МВР са му предлагали телефонен апарат, нали си спомняте, че скоро след задържането им съобщиха, че в килията му е намерен мобилен апарат. Човек от охраната в ареста, докато ме водеше към мястото за свиждане и бяхме насаме, ми каза, че много добре са знаели, че има телефон в килията на Джотолов, че не е негов, знаели са и на кого е. При първия обиск не са го намерили и са си тръгнали. От коридора по телефона са ги върнали обратно и са отишли точно където е бил скрит. Самият той е бил на смяна тогава и е видял всичко.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Тоест той ви е намекнал, че апаратът е бил подхвърлен. Г-н Джотолов, на вас тогава нещо специално направи ли ви впечатление?</strong></p> <p>М.Дж.: Впечатли ме, че намерените СИМ карта, апарат и батерия ги разположиха в коридора и ги снимаха с пирамидки с номера като веществени доказателства.</p> <p>Св.Дж.: И на следващия ден сутринта министърът на вътрешните работи навсякъде по медиите обяви, че е намерен телефон в килията на Джотолов, пълен с много ценна информация, и той е много щастлив от тази находка. После и премиерът повтори същото, назовавайки името на съпруга ми. Изобщо не предполагах, че тези хора знаят фамилията ни, смятах, че се занимават с държавни дела. Нямам представа кой и за какви важни негови си цели употреби мъжа ми и семейството ни, обаче от всички тези неща, които ви разказваме, както и от изпуснати реплики от някои редови служители в данъчното, от охраната и следствието, стигам до извода, че провежданата кампания е много мащабна и всички тези хора на по-ниско ниво са подложени на невероятен натиск. Ние сме, както виждате, съвсем нормални хора, това ни е единственото жилище, купено с целеви банков кредит, което не попречи на Кушлев да го запорира, имаме три деца, които, слава Богу, растат като разумни граждани... Аз лично бях абсолютно неподготвена за това, което ни се случи, защото съм се омъжила за икономист, за човек с вратовръзка, на който по нощите съм му разказвала за концепции и различни проекти, той ми е давал съвети, спорили сме по геополитически теми. Нито той е мутра, нито аз съм типичната руса съпруга на мутра. Ако си се омъжила за някой автокрадец или друг бандит, малко или много ще си подготвена за подобно нещо. Никой в семейството ни не е очаквал това, което ни се стовари на главата. Още не мога да повярвам, че ни се случва. Родителите ми са интелигентни хора. Ние имаме нормалните отношения родители &ndash; деца. Много се разбираме и сме привързани едни към други. Баща ми е офицер от запаса, бил е началник щаб. Той умира за зет си. Знаете какви са хората от по-старото поколение, по-консервативни, праволинейни, за родината, за държавата. Този човек се озлоби, започна да използва нетипични за него изрази, които аз 37 години не съм чувала от устата му. И ми каза нещо, което всъщност осъзнавам, че ме крепи през тези месеци: &bdquo;Няма как аз да познавам зет си от толкова години и някой, който изобщо не го познава, за една нощ да ми обясни какъв лош човек и страшен престъпник е той&rdquo;. Пак казвам, не знам на кого свърши работа тази акция срещу нас, не знам и дали всъщност му е свършила работа, но ние страшно тежко преживяваме това, което ни се случва и явно ще продължава да ни се случва.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Накрая разкажете накратко за условията в ареста.</strong></p> <p>М.Дж.: Какво да ви кажа, живях почти година на едно твърдо легло. Килията не отговаряше на никакви стандарти &ndash; малко повече от 17 кв. метра, вътре има мивка и тоалетна чиния на около 2 кв. метра и 4 легла. По закон на всеки арестант се полагат по 4 кв. метра плюс някакво общо пространство &ndash; както и да го смяташ, не се получава. В следствения арест условията са по-тежки дори от тези в карцера на Централния затвор. Непрекъснато сме затворени, карето е на покрива, виждаш парче небе, докато в затвора поне е навън. Бях ограничен във всичко повече от останалите арестанти, споменах вече, че имах право на свиждания само със съпругата ми и адвокатите ми. Лошото е, че и хората, които слагаха в моята килия, също страдаха покрай мен. Но искам да благодаря на служителите от охраната &ndash; свестни момчета, гледаха си работата и се държаха човешки. Заслужават благодарност, защото работят при вредни условия срещу никакво възнаграждение.</p> <p><em>С Марчело и Свилена ДЖОТОЛОВИ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА </em></p>