Андре Глюксман: Защо търпяхте масовите убийства в Либия

Андре Глюксман: Защо търпяхте масовите убийства в Либия
Господин Глюксман, миналата пролет вие осъдихте мълчанието на много от интелектуалците по отношение на Арабската пролет. Сега либийският лидер Муамар Кадафи е свален от власт. Смятате ли, че събитията потвърждават правотата на позицията ви?
<p>- През март незабавно подкрепих намесата на Франция, Великобритания и НАТО. Цивилното население в Бенгази трябваше да бъде защитено от настъпващата правителствена армия. От войните в бивша Югославия датира дебатът дали диктатори, които извършват масови убийства, трябва да бъдат възпирани. Най-сетне отбелязваме напредък в този дебат. Макар че в повечето случаи международната общност продължава да допуска масови убийства на цивилни граждани по света. Затова намесата в Либия се превърна в добър пример &ndash; защото е изключение.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Обществеността сега вече убедена ли е, че подобни интервенции са необходимост?</strong></p> <p>- Не. Мнозинството от европейските интелектуалци не приемат, че интервенирането където и да било по света е правилно. Има и правителства, които споделят това мнение &ndash; и особено едно правителство, което има огромно влияние в света. Имам предвид германското правителство. Фактът, че федералното правителство се въздържа да участва в операцията в Либия, заслужава стециално внимание.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Външният министър Гидо Вестервеле аргументира въздържането на Германия н Съвета за сигурност на ООН с непредвидими рискове.</strong></p> <p>- Аз обвинявам германското правителство, че по принцип толерират властта на масови убийци. Пред самия праг на Европейския съюз се намира Русия, която от 15 години изтребва чеченското население. Досега тази война е взела над 200 000 жертви, при това в страна с едва 1 милион жители. Мащабът на насилието е уникален в световен план, а Германия мълчи.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Федералният канцлер Ангела Меркел обаче поддържа по-критичен курс спрямо Русия от своя предшественик Герхард Шрьодер.</strong></p> <p>- Първоначално имаше основания за такава надежда. Междувременно обаче госпожа Меркел за съжаление продължава политиката на господин Шрьодер. Германската политика предпочита Русия дори пред ЕС. Германия се превръща в роб на руската енергийна политика заради вноса на газ и нефт, вместо да съгласува доставките на горива със своите европейски партньори. С обща европейска позиция бихме могли да преговаряме равнопоставено с доставчиците на световния пазар, независимо дали са от Близкия изток или от Русия. Когато Германия обаче дава предимства на Путинова Русия, това има разрушително въздействия за целия ЕС.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тогава е вярна констатацията на бившия канцлер Хелмут Кол, направена преди няколко дни, че германската външна политика си е загубила компаса?</strong></p> <p>- Кол не е единственият, който се изразява критично във връзка с рисковете за Европа. И бившият външен министър Йошка Фишер стига до такъв извод с оглед на Русия. За съжаление прозорливи политици като тях &ndash; в двата противоположни края на политическия спектър, в Германия са малцинство.</p> <p><strong>- Да се върнем към бунтовете в арабския свят. Какво означава за френския президент Никола Саркози успешната намеса срещу режима на Кадафи?</strong></p> <p>- Нямам представа какво означава този успех за него, защото не мога да надникна в мислите или чувствата му. Но за Франция интервенцията е доказателство, че политиката, която Париж провеждаше по отношение на арабските държави, вече няма бъдеще. През последните 30 години френската политика спрямо Близкия изток се ръководеше от идеята, че човешките права не играят никаква роля. Изхождаше се от хипотезата, че бъдещето на Близкия изток зависи единствено от решаването на Израелско-палестинския конфликт. Сега се оказа, че този въпрос не е от първостепенно значение за младите хора в Близкия изток. И Франция в момента е изправена пред дилемата дали да се върне към досегашната си политика, или да признае най-накрая, че зачитането на човешките права е важно в целия свят.</p> <p>Интервюто е публикувано във <a title="http://www.tagesspiegel.de/kultur/ihr-duldet-massaker-in-libyen/4545030.html" href="http://www.tagesspiegel.de/kultur/ihr-duldet-massaker-in-libyen/4545030.html">в. &bdquo;Тагесшпигел&rdquo;.</a></p> <p><em>Превод от немски език Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>

Коментари

  • Ivanov

    02 Sep 2011 6:05ч.

    BRAVO! Edna razumna publikatia!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи