Али Тархуни: Либийците бяха чужденци в родината си

<p><strong>Какви са най-големите предизвикателства за бъдещето на Либия след Кадафи?</strong></p> <p>Най-напред по най-бързия начин трябва да върнем полицията на улицата. Ще запазим 90% от полицаите. Вече водим преговори по този въпрос. Но всички, чиито ръце са изцапани с кръв, ще бъдат уволнени. Същото важи и за армията. Няма да допуснем грешките, които направиха в Ирак. На второ място, ще предприемем сериозни усилия да изградим истинска национална армия. Ще предложим на всички участниците във бунтовнически групировки да се включат в полицията или в армията. Нашата цел да интегрираме всички бунтовници, за да не се получат вътрешни междуособици. На трето място, колкото може по-бързо трябва да обезоръжим отново населението. Кадафи е раздал огромно количество пушки и пистолети, които се разространяват сред хората. Те трябва да бъдат иззети.</p> <p><strong>Как може международната общност да помогне на Либия да се стабилизира след гражданската война?</strong></p> <p>Най-важното е незабавно да получим достъп до държавните авоари. Това са наши пари. Подчертавам: тези пари принадлежат на либийците. Няма причини за замразяване на държавните авоари. По този повод искам да похваля подкрепата на международната общност: помогнаха ни, без да търсят собствената си изгода, за разлика от други случаи на международна намеса. Например Франция. Нямаме особени отношения с Франция, тя не е от важните търговски партньори на Либия, не купуваме френско оръжие. Същото се отнася и за Катар или Обединените арабски емирства. Както и за САЩ. Те можеха да изчакат, за да застанат впоследствие на страната на победителите. Президентът Обама обаче излезе от своето убежище. Въпреки че можеше и да не го прави. Той е честен мъж и остава верен на убежденията си. Ценим това.</p> <p><strong>По друг начин стоят нещата с Германия. Разочаровани ли сте от липсващата подкрепа от страна на Берлин?</strong></p> <p>Разочарованието е лично чувство. Между нациите няма място за чувства. Германците направиха това, което тогава сметнаха за правилно, след това коригираха в известна степен позицията си. Всичко е наред. Ние искаме да гледаме напред.</p> <p><strong>Би ли могла държава, която предостави убежище на Кадафи, да разчита на нормални отношения с новата Либия? Например Алжир...</strong></p> <p>Нито една държава няма да даде убежище на Кадафи. Съмнявам се, че и Алжир би го направила.</p> <p><strong>Продължилата повече от 40 години диктатура е деформирала либийското общество. Какво ще предприемете срещу това?</strong></p> <p>Преди всичко трябва да върнем на хората усещането, че Либия им принадлежи. Когото и да попитате по улиците, ще ви отговори, че никога не се е чувствал като част от страната. Либийците бяха чужденци в родината си. Хората трябва отново да станат собственици на държавата си. За тази цел трябва бързо да повишим стандарта на живот и да изпълним обещанията си. Политиката трябва да стане прозрачна, върховенството на закона да бъде гарантирано и в икономическия живот всички трябва да получат равни шансове.</p> <p><strong>Мнозина смятат, че Преходният национален съвет е застрашен от разпад. Има ли опасност след победата над Кадафи от разцепление на съвета и на цялата страна?</strong></p> <p>Дали става дума за източната, западната или южната част на Либия, за нас никога не е било тема за обсъждане някакво противоборство. Винаги се учудвам, че чужди наблюдатели приемат това за чиста монета. Дори западни външни министри, когато разговарят с нас, се държат така, сякаш този проблем е реален. Да, при нас има отделни региони. Но ние сме един народ. Също и въпросът за племената, които Кадафи винаги е манипулирал, за нас не играе никаква роля. Не знам например дори за моите най-близки сътрудници от кои племена произхождат.</p> <p><strong>Но Преходният национален съвет изглежда и от политическа гледна точка разцепен. Ислямистите се противопоставят на демократите...</strong></p> <p>Какво означава &bdquo;ислямисти&rdquo; е въпрос на дефиниция. Ние всички сме мюсюлмани. За наличието на радикални елементи като &bdquo;Ал Кайда&rdquo; не би трябвало да се тревожим. Разбира се, сред населението има конфликти и различия в мненията. Но това не е проблем, докато подхождаме към тях с диалог и мирни средства.</p> <p><strong>Председателят на Преходния национален съвет Мустафа Джалил не се появи днес (петък &ndash; б.пр.) с вас в Триполи. Това означава ли, че бунтовниците не контролират столицата и че съветът засега не е господар на положението в цялата страна?</strong></p> <p>Аз съм заместник-председател на Преходния национален съвет и съм тук и работя. Министър-председателят Махмуд Джибрил също се очаква да дойде. Дали председателят на съвета Джалил ще пристигне в Триполи от Бенгази седмица по-рано или по-късно, в крайна сметка не играе никаква роля. Той ще дойде и именно в Триполи ще обяви края на режима на Кадафи.</p> <p><em>Али Абдусалам Тархуни (60 г.) е заместник-председател на преходното правителство. В четвъртък вечер той официално съобщи в Триполи, че правителството на бунтовниците поема властта в столицата. Политикът работи като преподавател по икономика във Вашингтонския университет в Сиатъл от 1995 г. От март 2011 г. е финансов министър, а отскоро отговаря и за нефтодобива в правителството на бунтовниците.</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във в. <a href="http://www.tagesspiegel.de/politik/die-libyer-waren-fremde-in-der-heimat/4545018.html">&bdquo;Тагесшпигел&rdquo;</a>.</em></p> <p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>