Александър Андреев: Синята коалиция изпусна златния си шанс най-после да се отграничи от Борисов

<p><strong>Във връзка с последния скандал, предизвикан от подслушаните и огласени разговори на властта, ми направи впечатление едно изказване на американския посланик Джеймс Уорлик, който каза, че скандали има навсякъде по света, по-важно е как се справя с тях обществото. Според вас как се справя българското общество с този скандал, преповтаря ли се обичайният сценарий на постепенно затихване и забрава без никакви последствия?</strong></p> <p>Засега матрицата се повтаря и за съжаление мисля, че така и ще приключи &ndash; без да се разбере нищо конкретно, без да има никакви последствия, никакви виновни, никакви наказани. Просто всичко ще си остане постарому. Поне натам вървят нещата в момента. Темата изцяло се разми, най-вече благодарение на усилията на част от участниците в скандала. Всъщност забелязахме го още в самото начало, когато обществеността започна да се занимава не с казаното в тези разговори, а с тяхната автентичност, с това кой точно е бил подслушван, как са били набавени записите и пр. Логично стигнахме до момента, в който започна да се оспорва автентичността на записите, започна да се говори за манипулация и да излизат всякакви велемъдри технически и технологични експертизи. Онова, което е било казано във въпросните разговори, постепенно се разми и в крайна сметка всичко ще бъде забравено по живо, по здраво. Нека само припомня, че настоящият скандал се случи в контекста на един по-предишен сканадал, който пък съвсем заглъхна, и който, уви, за голяма част от българската публика дори не е скандал. Става дума за изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, и за ентусиазма, с който част от тези министри посрещнаха въпросното изявление и дори завъзклицаваха: &bdquo;Подслушвай ме, подслушвай ме&rdquo;. Борисов каза още, че неговите министри трябва да се подозират един другиго и че няма какво толкова да приятелуват помежду си. Хора, които са близко до правителството, отдавна знаят, че това е стилът на общуване вътре в кабинета, че подозрителността и взаимното следене са в реда на нещата още откакто е дошъл на власт този кабинет. Част от колегите го наричат &bdquo;милиционерщина&rdquo; или &bdquo;полицейщина&rdquo; &ndash; и то наистина си е мека форма на полицейска държава, просто защото мисленето на тези хора е такова. Под &bdquo;тези хора&rdquo; имам предвид ключовите фигури в правителството, които произлизат от т.нар. служби и от МВР.</p> <p><strong>Споменахте, че още в самото начало обществеността и медиите изместиха акцента от съдържанието към автентичността и източника на тези записи. Какви са причините за това?</strong></p> <p>Уви, голяма част от хората не намират почти нищо осъдително в съдържанието на тези разговори и това прозвуча на няколко пъти в обществения ефир. За огромно съжаление една част от българите възприемат като нещо нормално факта, че премиерът се е обадил на шефа на митниците и му казал: &bdquo;Я махай твоите хора оттам, защото с този човек сме се разбрали нещо&rdquo;. Според тях в реалната политика е така и само някакви безнадеждни идеалисти могат да очакват от министър-председателя, министрите и хората на ключови позиции да бъдат морални и принципни и да следват някакви правила на поведение. Защото истинският живот е нещо съвсем друго &ndash; щом като са поети ангажименти към Мишо Бирата, X, Y, или Z, те трябва да бъдат изпълнени. Освен това, видите ли, премиерът спазва обещанията си, за разлика от някои други висши политици, които се отмятат от тях. Това беше едно от важните съпътстващи внушения.</p> <p><strong>Да, но от друга страна, тъкмо хората, за които говорите, отхвърлиха няколко правителства поред заради същите грехове. Иван Костов си отиде заради приватизация, която беше наречена кражба, а тройната коалиция заради множество съмения за корупция. Как да си обясним този парадокс &ndash; обществото приема подобни практики за нещо нормално и заедно с това си отмъщава на съответното управление по време на избори?</strong></p> <p>Първо, населението осъди Костов и тройната коалиция след изтичане на четиригодишните им мандати. Настоящото правителство работи от една година и половина. Нека си поговорим отново след две години и половина, да видим тогава какво ще кажат хората. Второ, има една фундаментална разлика между правителствата на Костов, Сакскобургготски и тройната коалиция, от една страна, и сегашното управление, от друга. Сега наистина имаме народна власт. Сега на власт е народът, на власт е мегданът. Населението с пълно основание припознава себе си в лицето на Борисов, Цветанов, Цецка Цачева и пр., в тях то се оглежда. То им разбира на тези хора приказките, разбира им мотивите. А разбирането вече е половин оправдание. Хората разбират защо евентуално Борисов защитава Мишо Бирата или нему подобни и фактът, че разбират, означава, че вече наполовина са му простили. Те припознават Борисов като един от своя мегдан, припознават го като един от тях и казват: &bdquo;Да бе, то си е така&rdquo;.</p> <p><strong>Вие как приемате оправданието на управляващите, че става дума за заговор от страна на задкулисни центрове, че зад сканадала стои вездесъщата Държавна сигурност?</strong></p> <p>Лично аз смятам поведението на Борисов и на правителството в този скандал за осъдително и съм много доволен от публикуването на разговорите. В същото време обаче смятам, че това е заговор срещу правителството. Убеден съм, че тези записи не се търкалят по улицата, а Явор Дачков случайно ги намира, минавайки оттам. Убеден съм, че тези записи не са току-така извадени от някое чекмедже. Естествено, някой ги вади с някаква цел, естествено, в дъното са не дизайнери или фризьори, а хора, свързани с тайните служби, навярно и с някогашната ДС. Съвсем естествено е, че тези хора имат някакъв бекграунд, свързан с ДС. Така че човек трябва да е идиот, за да не събере две и две и да не стигне до извода, че разбира се, има заговор срещу Борисов. Какви ли не хипотези се чуват по въпроса, най-вероятно някоя от тях е вярна, а може би няколко от тях са верни заедно &ndash; бунт срещу Цветанов в МВР, бунт на ДАНС срещу правителството, съпротива на хората, свързани с ДС, както заради досиетата, така и поради това, че нова фракция е взела властта в сферата на сигурността. Нека не забравяме нещо много важно, което особено старателно се премълчава в дискусията около досиетата. Първо, ограниченият достъп до архивите на Първо главно управление, на външнополитическото разузнаване. И второ, фактът, че в такива деликатни сфери, каквато е дипломацията, огласиха хората, които са работили за ДС, но вече са свалени от отчет, а онези, които продължават да работят за настоящите български тайни служби под дипломатическо прикритие или на дипломатическа служба, те са си там и си седят. Каква&nbsp; е разликата &ndash; и едните са шпиони, и другите са шпиони, и едните работят против държавата домакин, и другите работят против държавата домакин. Аз не оправдавам по никакъв начин дипломатите с досиета от ДС и мисля, че шпионите няма какво да търсят в посолствата, но и в момента българските&nbsp; посолства&nbsp; са пълни с агенти на НРС, в това няма съмнение.&nbsp;</p> <p><strong>Какво мислите за реакцията на Синята коалиция по отношение на този скандал? Иван Костов също измести акцента в посока Държавна сигурност, която диктувала дневния ред на обществото, и атакува Борисов не за подслушването и съдържанието на публикуваните разговори, а зз това, че не бил готов да се противопостави на ДС.</strong></p> <p>Така наречената Синя коалиция изпусна златния си шанс най-после да се профилира по някакъв начин и да се отграничи от правителството. Те категорично трябваше да гласуват срещу доверието в кабинета и най-после да се отърват от тази обвързаност с едно послушно и посредствено мнозинство и с правителство, което има неясен политически профил и е свързано със сили и интереси, които не са непременно най-светли, прозрачни и европейски, независимо от Е-то в абревиатурата.</p> <p><strong>Защо да го правят? Логиката им е, че по този начин биха подкрепили тъмните сили, свързани с ДС. </strong></p> <p>Първо, ако обичат да ми обяснят кои точно са тъмните сили. ДС в чие лице действа, какви точно са интересите, зад кого стои Алексей Петров, изобщо какво се крие зад цялата работа? Ако го знаят, да ми го обяснят и тогава да подкрепят правителството по искания вот на доверие. Ако не го знаят, да не бият тъпана. Аз лично не го знам, мога само да предполагам. Но пак казвам, фактът, че има заговор, изобщо не обезсилва констатацията, че изнесеното в тези записи дава много лоша характеристика на настоящото правителство. Тъй че всеки политик на място би трябвало да се запита: &bdquo;Кое за мен е по-важно: да осъдя едно правителство, което си служи с незаконни средства и е злоупотребило с моето доверие като де факто коалиционен партньор, или пък да защитя правителството срещу едни неясни тъмни сили, каквито вероятно има, но аз не ги знам какви са&rdquo;. Един отговорен политик според мен би атакувал на първо място грешките на правителството.&nbsp;</p> <p>В повечето случаи намирам нещата, които поставя като приоритети в парламента Синята коалиция, за смислени и разумни. Смятам, че поне на думи те водят една реалистична и правилна политика. Друг е въпросът, че не можеш да водиш правилна политика с неправилните партньори. Това е моето лично убеждение. Впрочем и Бойко Борисов често се опитва да води правилна политика, но също с неправилните партньори от &bdquo;Атака&rdquo;. Всяко решение, което взима това мнозинство с гласовете на &bdquo;Атака&rdquo;, за мен вече е компрометирано единствено поради факта, че &bdquo;Атака&rdquo; е гласувала за него. Освен това Синята коалиция не бива да осигурява мнозинство на ГЕРБ, защото те са различни &ndash; интересите им са различни, произходът им е различен. И най-вече &ndash; имат съвсем различен електорат. Не им е мястото на Костов и на Мартин Димитров в една и съща лодка с Бойко Борисов.</p> <p><strong>Да, но те са в една и съща лодка и в Европейския парламент. </strong></p> <p>Бог знае още колко време. В момента, както чувам, около Борисов има доста напрежение в Европейската народна партия, най-вече заради последните изказвания. Хората, които наблюдават ситуацията в България, много добре чуха и прочетоха какво е казал той. Първо, за подслушването на министрите, и второ, в разговора с Ваньо Танов. Сега, когато възникна голямо напрежение около унгарския премиер Виктор Орбан и медийния закон в Унгария, немалко хора в ЕНП се изказват за една по-предпазлива политика. Те казват: &bdquo;Какви хора вкарахме в тази наша консервативна партия? Вече има опасност от популизъм, има опасност от меки автократични режими, дори от диктатури. Я да се огледаме с кого работим и да видим дали на тези хора мястото им е при нас&rdquo;. За съжаление партиите в Европейския парламент подбират партньорите са не толкова по техните параметри и качества, а по числеността на тяхното представителство. Затова измежду многото кандидати за членове на ЕНП обикновено най-бързо се приемат онези, които са на власт и които са вкарали най-много депутати в Европейския парламент.</p> <p><strong>Как смятате, дали в отношението на ЕНП към поведението на ГЕРБ и Борисов ще вземе превес броят на депутатите, които вкарва тази партия в Европейския парламент, или маниерът на управление, който налага подслушването като нормална и масова практика?</strong></p> <p>Много се надявам, че най-малко ще седнат на един сериозен разговор с Борисов по тези въпроси, защото неговите реплики за подслушването предизвикаха наистина голямо възмущение. Разбира се, никой не може току-така да извади ГЕРБ от ЕНП, но искрено се надявам, че ще има сериозни разговори и тези разговори ще накарат министър-председателя и ключовите фигури в настоящето мнозинство да преосмислят политиката си. Нека да припомним още нещо &ndash; ЕНП никак не хареса факта, че правителството на Борисов се поддържа от &bdquo;Атака&rdquo;. Тоест на Борисов му се насъбраха доста черни точки. Все пак санкции едва ли ще има. Още повече че ЕС вече има практика в отношенията със спорни и чепати лидери, когато се опитва да накаже или изолира определена страна или партия заради възгледи и позиции, които са неприемливи в Европа. Най-типичният пример в това отношение беше покойният Йорг Хайдер в Австрия. Подобни тежнения имаше по отношение и на Берлускони, а сега и към Орбан. След това наред е Борисов. Самите европейци обаче се научиха да пипат малко по-внимателно в такива ситуации.</p> <p><strong>В един наш предишен разговор обрисувахте основните разлики в начина, по който протичат политическите скандали у нас и в една по-развита демокрация, каквато е Германия. Да предположим хипотетично, че скандалът с подслушаните разговори се е случил в Германия &ndash; как би се развил дебатът около него там и какви биха били реакциите на обществото и политиците?</strong></p> <p>Ако канцлерката Меркел беше казала, че обича да подслушва своите министри и това е нещо нормално, че иска нейните министри взаимно да се следят и да се подозират, веднага щеше да се надигне невероятен протест. Сигурен съм, че поне няколко от министрите й щяха начаса да напуснат правителството, а медиите щяха да подхванат темата и да не я изпуснат, докато правителственият ръководител не си подаде оставката. Тоест такова нещо в Германия би завършило задължително с оставка на министър-председателя.</p> <p><strong>Без да добавяме към него подслушания разговор между Танов и Борисов? </strong></p> <p>Без да добавяме това. Просто такъв възглед няма нищо общо с представителната демокрация, той няма нищо общо с прозрачността, с отвореността, с гражданското общество. И най-вече с правовата държава. А изброените ценности са&nbsp; базисни за германското общество. В една правова държава не може да се постъпва по този начин и ако човекът, който се намира на самия връх на тази държава, си го е позволил, той трябва мигом да си отиде.</p> <p><strong>Доколкото разбирам, вие отредихте централна роля на медиите в този дебат? В такъв случай как ще коментирате реакциите на българските медии по отношение на изявлението на Борисов за подслушването и последвалото огласяване на разговора между премиера и Ваньо Танов? </strong></p> <p>Евфемистично формулирано, българските медии се държаха много предпазливо. По този начин една част от медиите &ndash; знаем, че определени медии представляват определени политически интереси &ndash; реагираха адекватно на интересите на своите спонсори, собственици и т.н. Освен това, все още мнозина се страхуват от Борисов и Цветанов и от милиционерското мнозинство в управлението на България. Така че хората не смеят много-много да говорят, макар че вече започват да си отварят устата все по-артикулирано. Най-тъжното е обаче, че някои колеги не разпознаха скандала и реагираха така, както реагира нормалният български медиен потребител: &bdquo;Е, какво пък толкова, нали така е в политиката. Мигар не знаем, че се подслушват? Мигар не знаем, че се дебнат? Пък то е и хубаво, защото всички са реално или потенциално корумпирани и е по-добре Бат`Бойко да ги слуша, а те да се дебнат помежду си&rdquo;. За разлика от Германия голяма част от българските медии не разпознаха скандала, не сметнаха, че това е чудовищно, поуплашиха се, реагираха&nbsp; предпазливо. Разбира се, имаше медии и автори, които го разпознаха веднага и го нарекоха със собственото му име, но в общественото съзнание скандалът си остана в най-добрия случай скромен.&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>А т.нар. интелигенция, или интелектуалният елит на нацията &ndash; той също е отсъстващ. Няма ангажимент, няма гледни точки и изявени позиции.</strong></p> <p>През последните 20 години израснаха поколения, които не виждат авторитети в лицето на някакви хора, дето са чели много книги. Общо мнение е, че днешните авторитети са чалгаджии, борци, съмнителни бизнесмени, яхтсмени, шоу фигури, а не хора като Никола Георгиев, Невена Стефанова, Ивайло Знеполски, Вера Мутафчиева или Александър Кьосев, чиито имена част от младите дори не познават. Ценностната система на новите поколения е съвсем различна и те не виждат в лицето на тези хора свои нравствени, интелектуални и обществени авторитети. Така че въпросните интелектуалци няма кой да ги чуе, а за тези 20 години те се и умориха да правят опити да огласят някакви възгледи. Една голяма част от тях е маргинализирана &ndash; и социално, и финансово. Други са болни, отчаяни или онемели. Ето защо не се чуват гласовете им и защо те не присъстват като нравствена инстанция. Просто май не са необходими никому, никой не ги знае, уморени са, не вярват, че ще има някакъв ефект, нямат сили и ресурс да се месят.</p> <p><strong>Да, но само преди няколко седмици чухме първо гласовете на академичната и научната общност заради орязаните бюджети на университетите и БАН, после на представителите на филмовата гилдия, които също имаха критики към правителството във връзка с орязания бюджет за кино. Тези хора сега мълчат. </strong></p> <p>В случая става дума за защита на конкретни гилдийни каузи, а не за желание да се говори с висок нравствен глас на обществото за неговите ценности. Всъщност аз подкрепям някои от тези каузи, но те само периферно засегнаха темата за ценностите на обществото &ndash; хората от БАН казаха, че науката е необходима на обществото, кинаджиите казаха: &bdquo;Кино трябва на това общество&rdquo;... Хубаво, науката и киното са нужни и всяка гилдия, естествено, трябва да защитава интересите си, но това не е фундаменталният ценностен диалог в обществото. Съвсем друг е въпросът, че едно правителство, което дава 100 млн. лв. за подслушване, и същевременно твърди, че няма пари за наука, образование, здравеопазване, да не говорим за изкуство и култура, разсъждава изключително късогледо и глупаво. Парите, вложени в образование и наука, ще дадат много по-важен дивидент, само че след доста по-дълго време.</p> <p><strong>В голяма степен тази безпомощност на обществото, която е видима и от публичните реакции във връзка с последните скандали, опира до тъжната констатация, че управленито на Борисов няма алтернатива. Как приемате този аргумент &ndash; по-добре това правителство да остане на власт, независимо от всичките му извращения, защото няма по-добър вариант?</strong></p> <p>Този аргумент е реален в някакъв смисъл. В България има тежка деполитизация и много сериозна политическа апатия сред хората. Липсват импулс и енергия за някаква промяна. Хората се умориха от обещания, полуреформи, полумерки, казаха, че всинца са маскари, махнаха с ръка и се отказаха. Единствено фактът, че хората припознават в Борисов и неговата партия самите себе си, осигурява комфортно мнозинство на това управление и обрича обществото на безалтернативност. Огромната група от пасивни, апатични и разочаровани избиратели, която вероятно наброява два милиона души, лишава други политически сили &ndash; да речем сините или някакви потенциални либерали &ndash; от електорална енергия и от възможността да бъдат алтернатива на Борисов. Ако тези два милиона души биха се активизирали и биха дали този енергиен импулс на някоя смислена политическа сила (без БСП), веднага ще се появи алтернатива на правителството на Бойко Борисов и ясна политическа платформа. Но в момента всички останали партии (без БСП) вегетират в някакви граници между 3 и 6%, тъй че е утопия да очакваме промяна.</p> <p><strong>Какъв е реалният шанс тези два милиона души, които не припознават в лицето на нито една от политическите сили онази, която биха подкрепили, да бъдат активирани и привлечени от сините след онова, което демонстрираха напоследък като политическо поведение представителите на СДС и ДСБ?</strong></p> <p>Не знам, боя се, че няма такъв шанс в обозримо бъдеще. Шансът ще дойде, когато хората се разочароват масово от настоящото правителство, вероятно след около две години. Когато активните поддръжници на ГЕРБ се разочароват от своя лидер и от своята партия, може би тяхната енергия ще засмуче и част от пасивните избиратели в търсенето на следващата алтернатива. А алтернативата ще се появи от само себе си, когато я има тази енергия.</p> <p><strong>Приемате ли констатацията, че ако правителството на Борисов падне сега, не съществува друга формация, която би могла да поеме управлението на страната и да бъде по-добър вариант?</strong></p> <p>Това, за съжаление, е факт. Разбира се, ако правителството падне, ще се сглоби някакво мнозинство. Има хора, които могат да станат министър-председатели, има политически сили, които имат някаква платформа, но няма реално мнозинство с реална обществена подкрепа за някаква друга управленческа конфигурация освен тази в момента.</p> <p><strong>Искам да ви върна към разговора за медиите. Заявихте, че записите с подслушаните разговори не се търкалят по улицата и не са извадени току-така от някое чекмедже. Нека поговорим за източниците на информация и за начина, по който журналистите от в. &bdquo;Галерия&rdquo; огласиха скандалните разговори на властта. Коментирайте тяхното журналистическо поведение от гледна точка на Наръчника на журналиста на &bdquo;Дойче Веле&rdquo;, който представихте пред студенти от Журналистическия факултет. </strong></p> <p>Нечисто е, разбира се. Като журналистическо поведение е доста нечисто, макар че като гражданин и потребител аз оправдавам огласяването на всяка една информация. И &bdquo;Уикилийкс&rdquo;, и &bdquo;Галерия&rdquo;. Но само като гражданин, като частно лице. В тази си функция аз искам да имам достъп до максималната възможна информация &ndash; и аз самият да си направя изводите. Но това е моята позиция като потребител. Като журналист мисля, че подобни публикации са в зоната на здрача, защото, пак казвам &ndash; тези записи не се търкалят по улицата, за да мине Явор Дачков, да се наведе и да ги вземе. Естествено, някой някому ги дава с някаква цел. Ако аз съм издател или главен редактор в такава ситуация, първо ще попитам кой е източникът. Аз трябва да знам недвусмислено откъде идва това нещо. Второ, ще се опитам максимално недвусмислено да докажа автентичността на предлаганото нещо &ndash; дали не е манипулирано, дали не е измислено, има ли съкращения. И трето &ndash; бих проверил много внимателно въпроса за законността на една такава публикация, защото тя би могла да съдържа обидни, унизителни и компрометиращи факти и съждения за хора, би могла да издава информация, която е защитена по някакъв начин, независимо дали е държавна, частна или фирмена тайна.</p> <p><strong>Тези разговори съдържат ли според вас такава информация?</strong></p> <p>В тези разговори няма такава информация. Но аз теоретично изброявам стъпките, които бих направил, преди да публикувам такова нещо. Тези три стъпки са задължителни &ndash; източникът, автентичността и законосъобразността.</p> <p><strong>Председателят на СЕМ каза в тази връзка, че българските медии се нуждаят от специален стандарт при огласяването на подобни разговори, тъй като нарушават човешките права. Някои колеги определиха предложението за специален стандарт като &bdquo;благозвучното име на цензурата&rdquo;. Какъв е вашият коментар?</strong></p> <p>Аз съм съгласен с тези колеги, но не бих казал цензура. Това е желание да се стандартизират някои процедури и да се даде повече сигурност на отделните хора, защото медиите все пак са голяма сила. Изправен срещу медиите, отделният човек е доста безпомощен. Съгласен съм с колегите дотолкова, доколкото съм убеден, че не бива да има никакво специално законодателство, свързано с медиите. Всичко, което трябва да бъде регламентирано за медиите, се намира в общото законодателство &ndash; в гражданското и в наказателното.</p> <p><strong>Смятате ли, че този скандал &ndash; като тръгнем от позицията на Борисов за подслушването и стигнем до съдържанието на огласените разговори &ndash;&nbsp; ще бъде&nbsp; повратен по отношение на това как Европа, европейските институции и европейските политици възприемат това управление?</strong></p> <p>Не съм сигурен. Новините достигнаха вече до европейските колеги на Борисов. Няма съмнение, че тези новини много увреждат имиджа му. Но дали това ще обърне изцяло отношението към него &ndash; не мога да кажа. Пак повтарям, в ЕС вече имат доста богат опит с лидери и партии, които не пасват изцяло на схемата. Междувременно в Брюксел и Страсбург обаче разбраха, че санкциите и бурните реакции не винаги са най-доброто.</p> <p><strong>Да, но все пак има доста категорични реакции от страна на европейските институции срещу онова, което става в Унгария. Заявката срещу правовата държава у нас е не по-малка, а в същото време българското правителство очаква следващия положителен междинен доклад на Европейската комисия.</strong></p> <p>Абсолютно сте права. Нека да си припомним, че ЕК се скара дори на Саркози заради ромите. Европейската комисия и Европейският парламент не са някакви даскали, които поучават националните политици, но когато един национален политик или едно правителство нарушат грубо нормите на тази общност, независимо писани или неписани, те трябва да бъдат разкритикувани публично. Допускам, че понеже новината е сравнително прясна, в Брюксел и в Страсбург все още не са я осмислили съвсем. В момента, в който им влезе в полезрението, те ще пожелаят най-напред много точно да си изяснят откъде са дошли тези записи и дали са автентични. Когато/ако стигнат до извода, че информациите са автентични и добият поне някаква приблизителна представа кой ги е пуснал и защо, тогава вече ще имат сериозен разговор с Борисов. Дали ще го критикуват публично не знам, дали в междинния доклад това ще е тема или не, също не знам, но фактът, че Борисов нарушава грубо, дори брутално принципите на правовата държава &ndash; това няма да остане без последствие. <br /><br /><em>*Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Роден е през 1956 г. в София, където завършва Немската гимназия и право в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Работил е като репортер, редактор и водещ в БНР. От 1991 г. работи в българската редакция на радио &bdquo;Дойче Веле&rdquo;. Автор е на книгите &bdquo;Степени на свободата&rdquo;, &bdquo;Заговорът на шпионите&rdquo; и &bdquo;Нови степени на свободата&rdquo;. Превел е на български език книги от Райнер Мария Рилке, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Владее немски, руски, английски, нидерландски и френски език. Носител е на журналистически и литературни награди.</em></p> <p><em><strong>С Александър Андреев разговаря Димитрина Чернева.</strong><br /></em></p>