- 05 Sep 2026
- 2242
- 0
Световната икономика засега издържа на най-големия дневен шок в доставките в историята на глобалния петролен пазар, но опасната граница вече се вижда. Ако цената на петрола се задържи около 120 долара за барел в продължение на шест месеца, инфлацията в САЩ може отново да се приближи до 5%, Федералният резерв да бъде принуден да повишава лихвите, а американските борси да понесат тежък удар. При цена от 150–200 долара за барел „играта приключва“, предупреждава главният икономист на UBS д-р Даниел Калт. Предупреждението идва в момент, когато войната с Иран отново разтърси енергийните пазари, движението през Ормузкия проток остава силно ограничено, а петролът поскъпна със 7,6% само за седмица.
„Ако петролът достигне 150–200 долара за барел, играта приключва“, заяви Калт по време на презентация, посветена на глобалната икономика, геополитическите рискове и перспективите пред финансовите пазари.
Това засега не е основният сценарий на UBS. Банката очаква световната икономика да избегне рецесия и определя състоянието ѝ като значително по-устойчиво от очакваното след началото на тежката енергийна криза в Близкия изток. Според Калт глобалната икономика дори продължава да демонстрира значителна устойчивост, подкрепяна от възстановяването на промишлените поръчки, инвестициите в енергетиката и центровете за данни, бума около изкуствения интелект и растящите разходи за отбрана.
Но границата между устойчивостта и нова глобална криза според анализаторите все повече се измерва с цената на един барел петрол.
В петък фючърсите на Brent приключиха търговията при 92,68 долара за барел, а американският WTI – при 91,48 долара. За седмицата обаче Brent поскъпна със 7,6%, а WTI – с близо 10%, след новата размяна на удари между САЩ и Иран.
Само ден по-рано Brent достигна 97,29 долара за барел и шестседмичен връх, след като нови американски удари срещу Иран и засилени заплахи от Израел възобновиха страховете за доставките от Персийския залив.
Пазарът в момента се намира в необичайна ситуация. От една страна, физическият недостиг на петрол все още не е довел до очаквания в началото на войната траен ценови взрив. От друга, маршрутите за доставка остават силно нарушени и всяка нова военна ескалация незабавно връща рисковата премия в цената.
Особено важен остава Ормузкият проток.
Преди началото на конфликта през него преминаваха около 20 милиона барела петрол и петролни продукти дневно – приблизително една пета от световното потребление на петрол. Международната агенция по енергетика определи прекъсването на доставките след началото на войната като най-голямото в историята на световния петролен пазар по размер на загубените дневни доставки – по-сериозно дори от петролните шокове от 70-те години.
Тук има важно уточнение. По пиков дневен размер сегашната криза действително няма аналог: в най-тежкия момент загубите надхвърлиха 14 милиона барела дневно. По общия натрупан обем на изгубения петрол обаче кризата все още не е надминала сътресението след Иранската революция от 1979 г., когато по-ниският добив се запазва в продължение на години.
В определени периоди движението на танкери през протока практически спря. През последните седмици трафикът частично се възстановява, но продължава да е далеч под нормалните нива.
Данни на Kpler показаха, че в четвъртък през Ормуз са преминали само четири кораба, превозващи суровини, при средно около 15 дневно през предходните десет дни. Данните не включват плавателните съдове, които се движат с изключени транспондери на системата за автоматична идентификация, поради което реалният трафик може да е малко по-висок. Преди войната през протока ежедневно са преминавали десетки петролни танкери и значително по-голям брой търговски кораби от всички категории.
Именно продължителността на кризата, а не еднократният ценови скок, е голямата опасност за световната икономика.
Според моделите на UBS, ако петролът остане над 90 долара за повече от шест месеца, инфлацията в САЩ през 2026 г. може да бъде с около 0,6 процентни пункта по-висока. При цена над 120 долара в продължение на повече от шест месеца ефектът би достигнал около 1,5 процентни пункта.
При сегашните равнища на инфлацията това може да означава връщане към стойности около 5%.
Тогава проблемът вече няма да бъде само високата цена на бензина или дизела.
По-скъпият петрол повишава транспортните разходи, цените на храните и промишлените стоки, производствените разходи и инфлационните очаквания. На свой ред централните банки са принудени да задържат високи лихви или дори отново да ги повишат.
Точно този риск вече започва да се вижда на американските пазари.
Силните данни за заетостта в САЩ през август увеличиха очакванията, че Федералният резерв може да повиши основната си лихва още на заседанието си на 15–16 септември. Американската икономика създаде 162 хиляди нови работни места през август, значително повече от очакваното, а безработицата остана 4,1%. След публикуването на данните фючърсните пазари оценяваха вероятността за повишаване на лихвата през септември на около 59–61%.
Решението обаче далеч не е предопределено. Преди заседанието Федералният резерв ще получи и новите данни за потребителската и производствената инфлация, които могат съществено да променят очакванията на инвеститорите.
Успоредно с това доходността по американските държавни облигации се покачва, а инвеститорите започнаха да изтеглят капитали от фондовите пазари.
Само за седмицата до 2 септември от американските фондове, инвестиращи в акции, са изтеглени 11,12 млрд. долара. Това е втора поредна седмица на нетни отливи след още по-големите 22,72 млрд. долара през предходната седмица. В същото време 48,76 млрд. долара са се насочили към американските фондове на паричния пазар – най-големият им седмичен приток за последните четири седмици и класически сигнал за увеличаване на предпазливостта сред инвеститорите.
Според Калт именно комбинацията от висок петрол, растяща инфлация и ново затягане на паричната политика може да прекъсне продължителния възход на американските борси.
„Тогава ще имаме сериозен проблем на фондовите пазари“, предупреждава икономистът.
По оценката му спад на американския фондов пазар от порядъка на 30% вече би имал директен ефект върху потреблението. Американските домакинства са силно изложени на движението на финансовите активи чрез пенсионни фондове, акции и други инвестиции, поради което рязък борсов срив може бързо да се пренесе към реалната икономика.
Така се оформя опасната верига: скъп петрол – по-висока инфлация – високи лихви – спад на борсите – намаляване на потреблението – рецесия.
Засега тази верига не се е задействала докрай.
Една от причините е, че световната икономика е значително по-малко енергоемка и по-малко зависима от изкопаемите горива, отколкото при кризите от 70-те години. За производството на единица икономическа продукция днес е необходимо значително по-малко количество енергия от изкопаеми горива.
По данните, представени от Калт, преди около половин век американската икономика е отделяла близо килограм въглеродни емисии за производството на един долар добавена стойност. Днес количеството е под 300 грама. Подобно структурно подобрение се наблюдава и в Китай.
Освен това САЩ освобождаваха значителни количества от стратегическия си петролен резерв като част от мерките за ограничаване на енергийния шок. Американският стратегически резерв спадна в края на август до около 286,6 милиона барела – най-ниското му равнище от ноември 1982 г. насам. Общото количество, освободено от американския резерв в рамките на извънредните мерки, достигна около 172 милиона барела.
При Китай картината е различна. Вместо доказателства за аналогично мащабно освобождаване на стратегически резерви, актуалните данни показват големи натрупани запаси и силно свиване на вноса на суров петрол. Намаленото китайско търсене на международния пазар също помогна да бъде ограничен част от ценовия натиск.
Има и допълнителни доставки от други производители. Ирак например увеличи износа си през август до около 2,34 милиона барела дневно спрямо приблизително 1,35 милиона през юли, след като повече танкери успяха да достигнат иракските терминали, а Техеран разреши преминаването през Ормуз на част от корабите, превозващи иракски петрол.
Въпреки това резервите не са безкрайни, а възможностите за заобикаляне на Ормузкия проток са ограничени.
Международната агенция по енергетика предупреди още в началните месеци на кризата, че заради почти спрялото движение през протока, ограничените алтернативни маршрути и запълването на складовете производителите от Персийския залив са били принудени да намалят добива си общо с поне 10 милиона барела дневно.
МАЕ подчертава, че пиковият мащаб на прекъсването надхвърля загубите при петролната криза от 1973 г., Иранската революция от 1979 г. и останалите големи сътресения на пазара. Ако корабоплаването не се нормализира трайно, загубите на доставки могат отново да се увеличат с изчерпването на складовите възможности.
Допълнителен проблем е, че ударът вече не се вижда само при суровия петрол.
Цената на дизела в САЩ достигна исторически рекорд – средно 5,85 долара за галон по данни на AAA. Само ден по-рано GasBuddy отчете 5,82 долара за галон, с което още тогава беше подобрен предишният рекорд от юни 2022 г. Дизелът влиза директно в себестойността на огромна част от стоките чрез транспорта, земеделието и индустрията и може да се превърне в един от най-силните двигатели на нова инфлационна вълна.
Натискът е особено чувствителен с наближаването на активния земеделски сезон в редица американски щати, тъй като дизелът е основното гориво за селскостопанските машини. Ниските запаси от дестилати също създават опасност цените да останат високи дори при известно отстъпление на суровия петрол. Средните запаси от дестилати в САЩ през август са били най-ниските за този период на годината от 1982 г. насам, а по Източното крайбрежие са достигнали рекордно ниски нива в наличната статистика.
Анализаторите засега не очакват Brent да достигне 150–200 долара. Последното проучване на Reuters сред 31 икономисти и анализатори сочи средна очаквана цена от 85,08 долара за Brent през 2026 г. и 80,20 долара за американския суров петрол.
Но прогнозите вече се ревизират нагоре.
Citi повиши прогнозата си за средната цена на Brent през третото тримесечие от 80 на 86 долара, тъй като възстановяването на нормалното движение през Ормузкия проток отнема повече време от очакваното. ANZ повиши краткосрочната си прогноза за Brent до 95 долара и предупреди, че има риск от допълнително поскъпване при нова ескалация на конфликта в Близкия изток.
Това показва колко бързо се променят очакванията. Само няколко седмици по-рано Citi прогнозираше средна цена от 80 долара за третото тримесечие, след като вече беше повишила прогнозата си от 75 долара. Новото покачване до 86 долара отразява продължаващите проблеми с корабоплаването и новата военна ескалация.
Така основният риск за световната икономика през следващите месеци вече не е просто дали петролът ще премине символичната граница от 100 долара.
Истинският въпрос е колко дълго ще остане скъп.
При 90–100 долара световната икономика засега показва, че може да издържи, макар ценовият натиск вече да се усеща в горивата, инфлационните очаквания и доходността на облигациите. При трайни 120 долара инфлацията и лихвите отново се превръщат в системен проблем.
А при 150–200 долара, както предупреждава Даниел Калт, сегашният икономически сценарий просто престава да работи.
Източници:
Money.bg – „Главният икономист на UBS: При цена на петрола от $150-$200 играта за пазарите приключва“
Reuters – „Oil ends week higher on renewed US-Iran strikes, diesel hits record“
Reuters – „Oil prices hit fresh 6-week highs on renewed Middle East tensions“
Reuters – „Strong August jobs report sends yields higher“
Reuters – „Shipping traffic via Strait of Hormuz stays below 10-day average, data shows“
Reuters – „US equity funds record second weekly outflow on Iran tensions, high yields“
Reuters – „Oil to hold above $80 a barrel as Middle East supply risks persist“
Reuters – „Iraq boosts oil exports in August as low prices draw buyers“
Reuters – „Oil stocks in US Strategic Petroleum Reserve fall by 3.1 million barrels to lowest level since 1982“
Reuters – „US diesel prices hit record high as conflicts intensify supply crunch“
Reuters – „US-Iran war still trails the 1979 oil shock by total losses“
UBS – „An investor’s guide to navigating the conflict“
International Energy Agency – данни и анализи за петролния шок и нарушенията на доставките през Ормузкия проток
