КНСБ иска гаранции за промяна на политиката в бюджетната сфера

<p>&quot;Има данни, които за пореден път показват възможността за икономически реалности, които дават шанс за увеличение на доходите. От друга страна социалните показатели се влошават още по-драматично. Около 5,5 млн. българи вече живеят с доход на член от 4-членно домакинство до 340 лв., т.е. това продължава да създава много ярки знаци за бедността в България. Около 50% от българите живеят в риск от бедност по данни на &bdquo;Евростат&ldquo;. Това, което може да се промени, е отношението на правителството, отношението на работодателите към заплащането на труда&quot;, каза Димитров.</p> <p>&quot;Имаме 2-3 реални числа, които могат да обосноват подобно поведение. На първо място брутният продукт на България отдавна задмина това, което имаше като свое ниво през началото на промените, вече около 40% произвеждаме повече отколкото произвеждахме през началото на тези 24-годишни безкрайни промени. Всъщност получаваме около 86% от това, което сме получавали през 89-та година, измерено през съответните стойности. Тази огромна разлика между това какво произвеждаме и какво получаваме през различни показатели води след себе си едно дълбоко и трайно усещане сред всички българи за една несправедливост в разпределението на произведеното&quot;, анализира лидерът на КНСБ и подчерта, че на места работните заплати не само, че не растат с необходимите темпове, а дори спадат.</p> <p>Според него в сектора на производството на лекарствени вещества и продукти, както и в производството на метали и метални изделия, има реални възможности за увеличение на заплатите. КНСБ настоява за законодателни промени, с които да се &nbsp;формират доходите на работещите. Според изледване на синдиката 54 на сто от работниците заявяват, че техният труд не е отразен реално в заплащането.</p> <p>&quot;От властта искаме две неща &ndash; ясни регламенти, т.е. изменения в Кодекса на труда, както и правителството да поеме ясен ангажимент за промяна в политиката спрямо всички бюджетно финансирани дейности&quot;, категоричен е Димитров. Според обществената оценка хората в бюджетните системи трябва да получават от 50 до 80% по-високи заплати. По думите му най-силно недооценени са работещите в здравеопазването, при това средните кадри, следва образованието и културата. Веднага след това се нареждат индустриалните кадри.</p> <p>&nbsp;</p>